Оправдаване за измама при сключен предварителен договор и последваща продажба

Текстът на акта

Ключови фрази

Измама * измама * несъставомерно деяние * изпълнително деяние * оправдателна присъда * нова присъда във въззивното производство * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

Гр. София, 07 януари 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

БОНКА ЯНКОВА

при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от ВКП КАЛИН СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 788/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на частния обвинител К. И. С. срещу въззивна присъда № 5/19.02.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 395/2022 г. на ОС – Монтана с искане да се отмени, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, касационни основания по чл. 348, ал.1, т. и 2 от НПК. В касационната жалба се оспорва преценката на въззивния съд за липса на субективна страна на деянието с доводи за това, че подсъдимият е продал процесният недвижим имот на трето лице при сключен предварителен договор за продажбата му с частните обвинители, което е препятствало финализирането на сделката и не изключва измамливото му поведение спрямо тях, за да му предоставят сумата от 28 000 лв., която деецът не им е върнал. Както и се сочи, че въззивният съд не е отговорил на възраженията им срещу въззивната жалба на подсъдимия и не се е съобразил с негативната му характеристика, обективирана в представената по делото характеристична справка от РУ-МВР Видин.

В писмено допълнение към касационната жалба на частната обвинителка, изготвено от упълномощения повереник адв. Н. се излагат допълнителни съображения в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК като се твърди едностранчиво изследване на обстоятелствата по делото, пороци при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението и неправилна оценка на обстоятелствата по сключването на договор за продажба на същия имот с други лица преди определената дата, на която да се сключи сделката за продажба на същия имот с частните обвинители. В същата посока се разглежда и невъзстановяването на сумата по предварителния договор при положение, че деецът е разполагал с тези парични средства.

В съдебно заседание пред касационната инстанция частният обвинител К. С., редовно уведомена не се явява. Представлява се от упълномощения повереник адв. Н., който поддържа касационната жалба на доверителката си с наведените касационни основания и по изложените в същата съображения, както и с направеното искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП намира касационната жалба на частните обвинители за основателна. Счита, че въззивният съд не е аргументирал с необходимите правни съображения становището си, че подсъдимият не е поддържал заблуждение у частните обвинители, че ще им продаде процесния имот за периода от 08.08. до 19.08. 2021 г., след като съгласно приетите факти той е взел решение да продаде имота на други лица на 8 август 2021 г. и след тази дата до реализирането на продажбата на 19. 08. 2021 г. не е осъществил контакт с тях. Липсата на мотиви по този въпрос, според прокурора отразява неизпълнени процесуални задължения на въззивния съд, поради което новата оправдателна присъда се нуждае от касационна намеса в насока нейната отмяна.

Подсъдимият Д., редовно уведомен за съдебното заседание пред ВКС не се явява и не изпраща представител.

Упълномощеният по делото защитник адв. М. е депозирал молба, с която уведомява съда, че е бил заличен от въззивния съд като защитник на подсъдимия и не разполага с правомощия да го представлява пред ВКС, поради отказ от неговата защита.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на частния обвинител С. основания и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда на Районен съд - Видин, №47/ 12.07.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 1277/2022 г. подсъдимият Д. П. Д. е признат за виновен в това, че на 28.08.2020 г. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и до 19.08.2021 г. поддържал заблуждение у К. И. С. и А. П. С., че ще им прехвърли чрез покупко-продажба собствеността върху недвижим имот в [населено място], обл. /област/, [улица] /подробно индивидуализиран в присъдата/ като в резултат на измамливото си поведение им причинил имотна вреда в размер на 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лв., поради което и на осн. чл.209, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата на районния съд в тежест на подсъдимия Д. са възложени и направените разноски от държавното и частно обвинение и съответните държавни такси.

С нова въззивна присъда на Окръжен съд – гр. Монтана № 5/19.02.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 395/2022 г. е отменена изцяло присъдата на РС-Видин и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Д. е признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл. 209, ал.1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по същото.

Касационната жалба на частния обвинител С. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Настоящата касационна проверка не установи процесуален порок в дейността на въззивната инстанция при постановяване на новата оправдателна присъда.

Не е налице превратно тълкуване на доказателства и доказателствени средства, като наличните по делото са ценени съобразно действителното им съдържание и са вярно интерпретирани.

Независимо, че в касационната жалба е посочено основанието по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК изложените в негова подкрепа съображения сочат на оплакване за неправилно приложение на материалния закон.

Основното оплакване на частният обвинител С. е срещу извода на въззивния съд, че подсъдимият е сключил предварителния договор за продажба на процесния недвижим имот с измамлива цел и без намерение да финализира сделката чрез сключване на окончателен договор, което е елемент от субективната страна на деянието по чл. 209, ал.1 от НК и изводите на съда по този въпрос са от правен характер.

В допълнението към касационната жалба на С. едностранчивото изследване на доказателствата по делото и пороците във вътрешното убеждение на въззивния съд се аргументират с аналогични доводи за наличие на измамлива цел в действията на подсъдимия при сключването на инкриминирания предварителен договор, които се извеждат от поведението му по получаване на отделните плащания по договора за периода до продажбата на имота на трети лица, както и в невъзстановяването на получените средства на частните обвинители след тази дата.

Изложените аргументи не се отнасят до доказателствената дейност на въззивния съд, доколкото от страна на частните обвинители не се оспорва доказателствената обезпеченост на фактическите изводи на този съд, / които изцяло съвпадат с тези на първата инстанция/ а тяхната правна оценка от гледна точка намерението на подсъдимия да прехвърли чрез покупко-продажба процесния недвижим имот на частните обвинители към датата на сключване на предварителния договор с тях.

Независимо от това с оглед доводите за неправилна доказателствена дейност на въззивния съд следва да се посочи, че прегледът на въззивното решение показва, че доказателствената съвкупност по делото е правилно и комплексно анализирана от въззивната инстанция, като изводите на окръжия съд по фактите на обвинението кореспондират изцяло с наличните доказателства относно хронологията на създадените между подсъдимия и частните обвинители гражданско правни отношения по повод продажбата на процесния недвижим имот и техния характер на предварително договаряне чрез сключване на предварителен договор между страните и периодично получаване от подсъдимия на частични плащания от страна на частните обвинители. С необходимата доказателствена обезпеченост са подплатени фактическите изводи на окръжния съд, че подсъдимият е бил собственик на Ѕ от недвижимия имот и е разполагал с пълномощно за продажбата на другата половина, която е била собственост на неговия брат, който е бил уведомен за сделката и е изразил съгласие за сключването на предварителния договор с частните обвинители. В пълна кореспонденция с наличните писмени доказателства са и приетите от съда факти, че подсъдимият е получавал плащанията по предварителния договор по банков път, като за целта е предоставил на частните обвинители собствената си банкова сметка, по която е приемал паричните вноски /ирелевантно в случая е обстоятелството, че в предварителния договор е била посочена сметка на подсъдимия в друга банка, при положение, че той е бил титуляр и на втората банкова сметка, по която са били превеждани сумите по договора/. Не се спори и по установените от окръжния съд факти, че подсъдимият е договорил и реализирал продажбата на същия недвижим имот с трети лица за период от една година след сключването на предварителния договор, на по-висока продажна цена, като продажбата на имота е била нотариално оформена пред нотариус. След продажбата на недвижимия имот частните обвинители са предявили по граждански ред претенцията си срещу подсъдимия по чл. 19. ал.3 от ЗЗД за връщане на плащанията по предварителния договор, като искът им е бил уважен и подсъдимият е осъден с решение на гражданския съд да им заплати получените суми по договора.

Фактическите изводи на контролираната въззивна инстанция относно поведението на подсъдимия по сключването на предварителния договор с частните обвинители, по който начин според обвинението е реализиран механизмът на измамата са възприети на базата на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, при което не е допуснато нарушение при формирането на вътрешното убеждение на съда.

Изводите за обективната възможност от страна на дееца да осъществи продажбата на процесния имот правилно са основани на обстоятелствата по сключване на предварителния договор пред нотариус, получаването на плащанията по банков път и липсата на други договорки за продажба на същия имот на трети лица към датата на неговото сключване / при предварителното договаряне/.

На последно място доводите за негативната характеристика на подсъдимия, съобразно данните от представената по делото характеристична справка са напълно ирелевантни за правилността на доказателствената дейност на въззивния съд по формирането на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението и в принципен план биха били относими към реализацията на наказателната му отговорност в случай на постановяване на осъдителна присъда, докато в настоящият казус деецът е оправдан, поради несъставомерност на деянието.

В мотивите към въззивната присъда се съдържат аргументирани отговори на всички направени с въззивната жалба на частния обвинител С. възражения, /изложени на л. 5 и 6 от мотивите/ което сочи на неоснователност на довода за липса на отговор на същите, като съдържанието на въззивния съдебен е съобразено с изискванията на разпоредбата на чл.339, ал.3 от НПК.

С оглед изложеното, от въззивния съд не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при оценката и проверката на доказателствата, поради което и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Не се констатира основателност на оплакването за нарушение на материалния закон, поради което не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

В рамките на установените факти, правилно въззивният съд е намерил от правна страна, че действията на подсъдимия, които са инкриминирани с обвинителния акт не осъществяват състава на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК и е постановил оправдателна присъда по предявеното срещу него обвинение.

Несъстоятелно е възражението, че чрез сключването на предварителен договор за продажба на недвижим имот подсъдимият е въвел в заблуждение частните обвинители, че ще им продаде процесното място, като е поддържал това заблуждение до продажбата на имота на трети лица и това е било направено с цел да причини имотна вреда на С..

Престъплението измама се характеризира от обективна страна в съзнателно създаване и/или поддържане от страна на дееца у трето лице на невярна представа за определени обстоятелства, която именно невярна представа го мотивира да извърши разпоредителни действия с движимо или недвижимо имущество. Респективно, в резултат от извършените разпоредителни действия лицето търпи вреда, алтернативно за дееца или за друго лице настъпва облага, в което се изразява резултатността на този престъпен състав. От субективна страна измамата се характеризира с пряк умисъл и специална користна цел, която деецът преследва с извършването на деянието и тази цел е съставомерна част от мотивите на престъплението. Следователно, за да е съставомерно по този текст едно имуществено разпореждане, мотивирано чрез създаване на лъжлива представа у лицето, което извършва разпоредителните действия е необходимо наличието на користната цел да е съпътствало действията на дееца по създаването на невярната представа, като за тази правна квалификация е недопустимо целта да е възникнала впоследствие, тъй като е част от фактическия състав на престъплението.

Съгласно предявеното обвинение подсъдимият е сключил предварителния договор за продажбата на имота с частните обвинители с цел да им причини вреда, като ги е заблудил, че има намерение да финализира сделката чрез сключване на окончателен договор и е поддържал това заблуждение до продажбата му на трети лица, което съгласно приетите от въззивния съд факти е лишено от обективна основа, поради липсата на конкретни доказателства, че деецът е влязъл в преддоговорни отношения с частните обвинители без намерение да изпълнява поетите задължения.

Въззивният съд е изложил аргументирани съображения в мотивите към новата присъда в подкрепа на извода си за липса на субективна страна на деянието, като се е позовал на доказателствената необезпеченост на предявеното по делото обвинение за наличие на користна цел при сключването на предварителния договор и за това подсъдимият да не е имал намерение да изпълнява задълженията си по договора, които обективно е могъл да престира, в частност да прехвърли на частните обвинители собствеността на имота, тъй като е притежавал Ѕ от него, а за другата Ѕ е бил упълномощен от неговия брат да я продаде.

Последващите разпоредителни действия на дееца с процесния недвижим имот чрез продажбата му на трети лица не променят извода за несъставомерността на деянието, след като от фактите по делото не се установява подсъдимият изначално да е сключил този договор с измамлива цел и по този начин да е целял да причини вреда на частните обвинители в размер на договорената стойност на имота. За да е реализиран фактическият състав на измамата е необходимо деецът да мотивира лицето да извърши разпоредителните действия с имуществото по съображения за постигане на користна цел да набави за себе си или за другиго облага, като в съзнанието му се обективира, че постигането й е невъзможно без нанасяне на вреда.

Предварителния договор за продажба на недвижим имот има своята правна уредба в чл. 19 от ЗЗД, като съгл. ал. 3 на същия текст всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор, който се счита за сключен когато решението на съда влезе в сила. За да се оцени като съставомерно по чл. 209, ал.1 от НК поведението на подсъдимия по сключването на предварителен договор е необходимо от фактическа страна да е установено, че той изначално не е имал намерение да изпълнява задълженията си по него и по този начин да е създал у другата страна по предварителния договор невярна представа в обратна посока и това да е осъществено с користна цел, която деецът е преследвал към момента на писменото предварително договаряне с частните обвинители.

От фактите по делото се установява, че подсъдимият е продал процесният недвижим имот на трети лица една година след сключването на предварителния договор с частните обвинители, като договореността за продажбата е постигната месец преди датата на изповядването на сделката, като продажната цена на имота е по-висока от договорената с частните обвинители и по делото не са налице каквито и да било доказателства, че подсъдимият е сключил процесния предварителен договор без намерение да го изпълнява и с цел да създаде у частните обвинители невярна представа за последващата му продажба, като е целял да получи от тях сумата по предварителния договор в негова полза и тяхна вреда, като обратната теза би била основана на предположения, което е недопустимо.

За пълнота следва да се посочи, че становището на прокурора за съставомерно поведение на подсъдимия по поддържане на заблуждение у частните обвинители за времето от 08 до 19 август 2021 г. не може да бъде споделено, поради липса на предявени с обвинителния акт факти за поддържане от страна на подсъдимия на заблуждение в частните обвинители през този последващ сключването на договора период.

Съгласно обвинението, предварителният договор е бил сключен с измамлива цел, което е посочено като механизъм на деянието както в частта относно въвеждането в заблуждение, така и по отношение на неговото поддържане у частните обвинители до датата на продажбата на недвижимия имот на трети лица.

В обвинението липсват факти, от които да се изведе поддържане на заблуждение у частните обвинители за периода от 08 до 19.08.2021 г. при положение, че договорът с тях не е бил сключен с измамлива цел, поради което за да се пристъпи към тази правна конструкция е необходимо изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, което по делото не е направено от страна на прокурора и не е прието от съда.

С оглед изложените съображения при липсата на факти по делото, от които да се установи инкриминираното поведение от страна на дееца, а именно чрез сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот да създаде в съзнанието на частните обвинители невярна представа за последващото му прехвърляне в тяхна собственост , което да е осъществено с користната цел да получи облага в размер на стойността по договора, подсъдимият правилно е оправдан по предявеното му обвинение по чл.209, ал.1 от НК, поради несъставомерност на деянието.

С оглед изложеното, от страна на контролирания въззивен съд не е допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на новата въззивна присъда и подсъдимият Д. правилно е оправдан, тъй като извършеното от него деяние не съставлява престъпление по смисъла на чл.209, ал.1 от НК, поради което въззивната присъда следва да се остави в сила като се отхвърли жалбата на частния обвинител С. като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5/19.02.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 395/2022 г. на ОС – Монтана.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: