Определяне на наказание порицание на ЧСИ при деловодни пропуски без вреди

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр. София, 22.02.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1616/2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ /Закон за частните съдебни изпълнители/.

Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието чрез пълномощника Р. Ч., главен юрисконсулт в Дирекция „Правни дейности“ срещу решение от 09.02.2021 г. по дисциплинарно дело № 7/2020 година на ДК /Дисциплинарна комисия/ при КЧСИ /Камара на частните съдебни изпълнители/ на Република България. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. В изложението е посочено, че решението следва да бъде прието в частта, с която е оставено без уважение искането на Министерство на правосъдието за налагане на ЧСИ /частен съдебен изпълнител/ С. Я. с рег. № 719 по регистъра на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна на дисциплинарно наказание за нарушението по чл. 458 ГПК, тъй като решението е обосновано. За това страната е заявила, че актът в тази част не следва да се обжалва. Предмет на жалбата е решението на ДК по отношение на наложените наказания, в която част, според жалбоподателя, решението „е явно несправедливо с оглед констатираните нарушения“. В жалбата е отразено, че „Наложените дисциплинарни наказания „порицание“ не са съобразени с тежестта на извършените от ЧСИ нарушения“, като е посочено, че наказанието „порицание“ е най-лекото. Доводи в подкрепа на изложените в жалбата твърдения за явна несправедливост на наложените наказания и за несъобразяване на същите с тежестта на извършените от ЧСИ нарушения не са мотивирани. Страната е цитирала дословно и единствено мотивите по особеното мнение на член на състава на ДК от квотата на Министерството на правосъдието и е заявила, че следва „да се иска налагане на наказание „глоба“ по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, като за двете нарушения наказанието да се определи към средния размер, предвиден в закона“. Друго не е изложено.

Ответниците – КЧСИ, [населено място] и ЧСИ С. Я. поддържат становища за правилност на обжалваното решение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ от лице, легитимирано да обжалва решението, което подлежи на съдебен контрол пред ВКС /Върховен касационен съд/, като е налице правен интерес за обжалване на акта на ДК, произтичащ от постановения правен резултат.

По същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Липсата на доводи, с които следва да се мотивира разбирането на жалбоподателя за явна несправедливост на наложените наказания, съответно за несъобразяване на тежестта на извършените нарушения определят жалбата като бланкова. Тази характеристика на жалбата не се променя от дословното цитиране на мотивите към особеното мнение. За да обоснове твърдението си за наличието на основание по чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ – явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание, жалбоподателят следва да мотивира свои собствени съображения, аргументиращи разбирането му за съответния порок на решението, с оглед на който се претендира отмяната му. Мотивирането на жалбата обезпечава възможността, ВКС да провери оплакванията на страната за конкретен порок на решението в рамките на посоченото в жалбата основание по чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ, която норма очертава изчерпателно основанията, за които изброените в чл. 73, ал. 2 с.з. /същия закон/страни, участвали в дисциплинарното производство могат да обжалват постановения от ДК акт. В случая жалбоподателят не е обосновал твърденията си за явна несправедливост на наложените наказания, респективно не е въвел доводи, аргументиращи основателност на направеното с жалбата искане за отмяна на обжалваното решение.

Същевременно извършената от настоящия състав на ВКС проверка на данните по делото и преценка на приетите от състава на ДК мотиви обуславят извод за неоснователност на бланково посоченото от жалбоподателя оплакване за неправилност на решението относно наложените за нарушенията дисциплинарни наказания по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ. ДК е разгледала твърденията за дисциплинарни нарушения, изложени в искането на Министъра на правосъдието по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ и е констатирала, че ЧСИ С. Я. е нарушила чл. 6 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители, както следва: на лист 11 и лист 26 от изпълнително дело № 20147190400519 по описа на ЧСИ С. Я. са приложени справки от ТД на НАП – Варна /притежавани имоти от А. Й. Б., регистрирани трудови договори/, без поставен входящ номер с дата от входящия регистър на ЧСИ; на лист 23 и лист 27 от изпълнителното дело са приложени молби от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /молба до ЧСИ, с която дружеството уведомява С. Я., като ЧСИ по цитираното изпълнително дело, че същото дружество е цесионер по договор за цесия с „Първа инвестиционна банка“ АД и иска да бъде конституирано като взискател, постъпилите суми по дълга да се превеждат по посочената сметка, да има възможността да укаже извършването на съответния изпълнителен способ, ЧСИ да извърши обща справка в ТД „НАП“ на името на длъжника А. Б. за негови трудови договори, декларирано движимо и недвижимо имущество, а при наличие на такова да наложи запори и/или възбрани с цел обезпечаване на вземането/; на лист 32, лист 33 и лист 35 от посоченото изпълнително дело са приложени отговори на запорни съобщения, съответно от „Първа инвестиционна банка“ АД от 07.07.2007 г., че сметката на А. Б. е блокирана за бъдещи постъпления и липсва авоар за покриване на задължението, от „Алианц Банк България“ АД, че е наложен запор на А. Б. по негова разплащателна сметка и от „Уникредит Булбанк, че признават вземането за основателно и блокират сметката на длъжника, без поставен входящ номер с дата от входящия регистър на ЧСИ. Дисциплинарният състав е приел за неоснователни доводите на ЧСИ Я., че датите за входиране на документите по делото /документите от НАП и банките/ съвпадат с получаването им по електронен път, а невписването на входящ номер върху молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД се дължи на неволен пропуск. Аргументирано е разбирането, че чл. 6 от цитираната наредба изисква поставянето на входящ номер и дата на постъпващите по делата документи, за да има проследимост и хронология на извършените от ЧСИ процесуални действия, както и за да се прецени дали действията на ЧСИ прекъсват давността за събиране на вземането, включително периода на перемиране на делата. Обосновано е още виждането, че процесните документи са различни по вид и характер и непоставянето на входящ номер и дата не може да се обясни с деловоден пропуск или прекомерна деловодна тежест. Решаващият извод на състава на ДК да наложи наказание по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ е мотивиран с обстоятелството, че не са настъпили вредоносни последици. Следващото дисциплинарно нарушение, а именно, че ЧСИ Я. в нарушение на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители не е приложила в изпълнителното дело последователно прикрепен в папката на делото и номериран екземплярът от уведомление по чл. 47 ГПК за получаване на книжа по делото–ПДИ, с разписка за неговото залепване на 19.11.2014 г. е прието за доказано. Спрямо това нарушение, решаващият извод на състава на ДК да наложи наказание по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ е мотивиран с обстоятелството, че не са настъпили съставомерни последици за длъжника, както и че същият не е оспорил съществуването на вземането и начина си на уведомяване по делото.

В случая оплакването на Министъра на правосъдието за неправилност на решението на ДК засяга единствено тежестта на извършените от ЧСИ нарушения, което обстоятелство е подробно разгледано от състава, постановил обжалваното решение. Касационният съд намира за обосновани и законосъобразни мотивите на ДК, с които е аргументирано решението за определяне вида и размера на наказанията. В случая правилно е констатирано, че видът и размерът на наказанията за двете групи нарушения, по чл. 6 и по чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители са съобразени с тежестта на нарушенията-необходимостта за непосредствена установимост на извършените от ЧСИ процесуални действия, респективно за преценка относно прекъсване давността за събиране на вземането във връзка с действията на ЧСИ. Правилни са изводите на ДК относно липсата на вреди за участниците в процесното принудително изпълнение, включително за длъжника, което обстоятелство, съобразно практиката на ВКС винаги подлежи на преценка и е сред кръга от обстоятелства, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. В тази връзка не може да бъде споделен мотивът в особеното мнение на член от състава на ДК, затова че посоченото обстоятелство /липсата на вреди за участниците в процесното принудително изпълнение/ не може да бъде основание за налагане на най-лекото дисциплинарно наказание. Това виждане е възпроизведено и в жалбата без обосноваване на конкретни доводи, но е неправилно, с оглед конкретните особености на случая. Следва да се има предвид, че тежестта на нарушенията е съобразена от състава на ДК, нарушенията са извършени, без да са настъпили конкретни последици, обуславящи възникването на вреди за участниците в принудителното изпълнение. Жалбоподателят не се позовава на други критерии по чл. 53 от Устава на КЧСИ, а сочените от него обстоятелства не обуславят нарушение на принципа за съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. Настоящият състав на ВКС намира, че за извършените нарушения, предмет на жалбата правилно са наложени наказания по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ и затова обжалваното решение на ДК на КЧСИ трябва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото в полза на КЧСИ следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП /Закон за правната помощ/, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП /Наредбата за заплащането на правната помощ/.

По тези мотиви Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09.02.2021 г. по дисциплинарно дело № 7/2020 г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България в обжалваната част, с която на частен съдебен изпълнител С. Я., рег. № 719 по регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители и район на действие Окръжен съд-Варна на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители са наложени дисциплинарни наказания „порицание“ за извършени нарушения по чл. 6 и по чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, [населено място] да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България сумата 100 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. 25, ал. 1 НЗПП.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: