Отговорност на директор на ловно стопанство за престъпление по служба

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр. София, 29.01.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 855/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на подс. Т. Т. чрез защитника му адв. Р. срещу присъда № 3 от 20.06.2024 г. на Варненски апелативен съд /ВнАС/, постановена по ВНОХД № 154/2024 г.

В жалбата и допълнението към нея са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Изложени са твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в превратна интерпретация на доказателствената съвкупност чрез надценяване на показанията на свид. Ф. и М., които имали лично негативно отношение към подсъдимия. Подценени били показанията на свид. К. и М., които като служители на Горското са заявили, че то разполага с изключително малко техника, което не позволявало в рамките на светлата част на денонощието да се прибере такова количество дървесина като намереното. Жалбоподателят настоява, че липсват доказателства за това да е нарушил закона и служебните си задължения, както и да е превишил властта си. Смята, че е бил нарушен и материалният закон, тъй като той в качеството му на директор на Държавно ловно стопанство /ДЛС/ „К.“ не се явява субект на престъплението по чл. 282 НК; неправилно била посочена в обвинението Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ като ощетено юридическо лице, а ако изобщо има ощетено такова, то това било териториално поделение /ТП/ ДЛС „К.“. Твърди, че няма и облагодетелствани лица от действията му, защото нарушителите били санкционирани. По отношение на втория пункт от обвинението от продължаваното престъпление смята, че е действал правомерно в качеството си на работодател, като за извършени дисциплинарни нарушения от свид. Ф. и М. им е наложил дисциплинарни наказания. Оспорва приетия от апелативния съд пряк умисъл за извършване на престъплението. Смята, че по делото не е доказана специалната цел и от действията му не са настъпили немаловажни вредни последици за ДЛС „К.“ и накърняване на доверието на гражданите към органите на държавна власт и обществени организации. Затова иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

В съдебно заседание адв. Р. поддържа жалбата. Развива тезата, че териториалното поделение на държавното предприятие не може да се третира като самостоятелен субект с държавни функции. Акцентира на чл. 174 Закона за горите /ЗГ/, уреждащ правомощията на директора на териториалното поделение, което може да извършва всякаква разрешена от закона търговска дейност и на чл. 175 ЗГ, определящ начина на формиране на работната заплата в предприятието, а именно съобразно постигнатите финансови резултати. Набляга и на обстоятелството, че наказателните постановления по ЗГ се издават от Регионалната дирекция по горите, а не от директора на държавното ловно стопанство, поради което прави извод, че подзащитният й не може да е субект на престъплението по чл. 282 НК.

На следващо място твърди, че въззивният съд е предпочел и надценил показанията на свид. Ф. и М., като не е анализирал по никакъв начин показанията на останалите свидетели.

Счита, че дървата не са на предприятието и затова то не се явява ощетено.

Намира, че репликата на подс. Т. да не ощетяват допълнително населението, от която апелативният съд приема, че по този начин подзащитният й се опитвал да убеди свид. Ф. и М. да нарушат правата си, не доказва обвинението.

Претендира нарушение на материалния закон и в частта, в която подс. Т. е признат за виновен за незаконните уволнения на свидетелите. Моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на ВнАС.

Прокурорът от Върховна прокуратура изказва становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че въззивната инстанция не е допуснала сочените нарушения на процесуалния и материалния закони. Счита, че апелативният съд пунктуално е разгледал възражението, свързано с длъжностното качество на подс. Т. и е достигнал до извода, че държавните предприятия, създадени по реда на чл. 62, ал. 3 Търговския закон /ТЗ/ функционират по различен режим от търговските дружества и са натоварени да изпълняват публични функции, поради която причина са причислени към публичните органи. Акцентира на обстоятелството, че Северноцентрално държавно предприятие /СЦДП/ има определени със закон административни правомощия, които включват предотвратяване и установяване на административни нарушения по ЗГ и опазване на горските територии. По причина на сключения договор на подсъдимия със СЦДП той е бил овластен на изпълнява длъжността директор на ТП ДЛС „К.“, поради което е отговарял на изискванията на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК и се явява и орган на власт. По отношение останалите възражения, свързани с анализа на доказателствените средства, намира мотивите на контролираната инстанция за обективни, всестранни и пълни. Твърди, че съдът е изложил аргументи защо приема, че обвинението е доказано. Смята, че няма нарушение на материалния закон и правната квалификация на деянието и че няма допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита наложеното на подсъдимия наказание за справедливо. На тази основа прокурорът пледира присъдата на Варненския апелативен съд да бъде оставена в сила.

Защитникът на подсъдимите А. и А. - адв. Г., заявява, че по отношение на неговите подзащитни присъдата на окръжен съд – Силистра е влязла в сила. Твърди, че е запознат с касационната жалба на подс. Т., но по отношение нейната основателност предоставя на съда.

Подс. Т. моли делото да бъде върнато на Апелативен съд - Варна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 21 от 01.11.2023 г., постановена по НОХД № 210/2023 г., Силистренският окръжен съд е признал подс. Т. И. Т. за невиновен по обвинение по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК и го е оправдал по повдигнатото обвинение за това, че в периода 04.05.2020 г. – 18.09.2020 г. в гр. Д. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – директор на ТП – ДЛС „К.“ – Дулово е нарушил служебните си задължения и е превишил властта си съгласно Договор за управление № ДУ-03/08.10.2018 г., сключен между него и СЦДП – Габрово с цел да набави за другиго облага и да причини другиму вреда и от това са настъпили немаловажни вредни последици, като е извършил следните деяния:

- в периода 04.05.2020 г. – 05.05.2020 г. в гр. Д., в посоченото качество превишил властта си, като разпоредил на актосъставителите горски стражари С. Ф. и М. М. да не предприемат действия по обезпечаване на дървесина – предмет на административни нарушения по ЗГ и е нарушил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 17 от Договор да управление, като не извършил необходимите управленски действия, с които да създаде организация по оказване на необходимото техническо съдействие на актосъставителите за временно изземване на дървесината и обезпечаване на отнемането й в полза на държавата като предмет на нарушението, с цел да набави за нарушителите Ю. Х., С. А., Д. М. и Д. Р. облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – имуществени вреди в размер на 1795,20 лв. за бюджета на Изпълнителна агенция по горите, както и накърняване на доверието на гражданите към органите на държавна власт, които упражняват функции по опазване, спопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България;

- на 18.09.2020 г. в гр. Д. в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение нарушил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 17 от Договора за управление, като в нарушение на принципите на законност, честност и безпристрастност издал заповеди №№ 299 и 300 от 18.09.2020 г., с които наложил наказание дисциплинарно уволнение на С. Ф. и М. М. и прекратил трудовите им правоотношения с ДЛС „К.“ с цел да им причини вреда в размер на 12026,01 лв., представляваща брутното трудово възнаграждение за времето, през което са останали без работа поради незаконното уволнение, както следва – 5 721,03 лв. за Ф. и 6304,98 лв. за М. и от това са настъпили немаловажни вредни последици – имуществени вреди в размер на 20130,73 лв. за ТП ДЛС „К.“, представляващи обезщетенията по КТ и разходи по водените съдебни дела, както и накърняване доверието на гражданите към органите на държавна власт и обществени организации, които упражняват функции по опазване, стопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България.

С присъда № 3 от 20.06.2024 г. на Варненския апелативен съд, постановена по ВНОХД № 154/2024 г., подс. Т. Т. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК на две години и шест месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата, за това че в периода 04.05.2020 г. – 18.09.2020 г. в гр. Д. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – директор на ТП – ДЛС „К.“ – Дулово нарушил и не е изпълнил служебните си задължения и е превишил властта си съгласно Договор за управление № ДУ-03/08.10.2018 г., сключен между него и Северноцентрално държавно предприятие – Габрово с цел да набави за другиго облага и да причини другиму вреда и от това са настъпили немаловажни вредни последици, като е извършил следните деяния:

- в периода 04.05.2020 г. – 05.05.2020 г. в гр. Д., в посоченото качество превишил властта си, като разпоредил на актосъставителите горски стражари С. Ф. и М. М. да не предприемат действия по обезпечаване на дървесина – предмет на административни нарушения по ЗГ и не е изпълнил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 17 от Договор да управление, като не е извършил необходимите управленски действия, с които да създаде организация по оказване на необходимото техническо съдействие на актосъставителите за временно изземване на дървесината и обезпечаване на отнемането й в полза на държавата като предмет на нарушение, с цел да набави за нарушителите Ю. Х., С. А., Д. М. и Д. Р. облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – имуществени вреди в размер на 1795,20 лв. за бюджета на Северноцентрално държавно предприятие – Габрово, както и накърняване на доверието на гражданите към органите на държавна власт, които упражняват функции по опазване, спопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България;

- на 18.09.2020 г. в гр. Д. в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение нарушил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 17 от Договор за управление, като в нарушение на принципите на законност, честност и безпристрастност е издал заповеди с №№ 299 и 300 от 18.09.2020 г., с които е наложил наказание дисциплинарно уволнение на С. Ф. и М. М. и прекратяване на трудовите им правоотношения с ДЛС „К.“ с цел да им причини вреда в размер на 12026,01 лв., и от това са настъпили немаловажни вредни последици – имуществени вреди в размер на 20130,73 лв. за ТП „К.“, както и накърняване доверието на гражданите към органите на държавна власт и обществени организации, които упражняват функции по опазване, стопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България.

На основание чл. 37, ал.1, т. 6 НК подс. Т. Т. е лишен от право да заема ръководна длъжност в държавната администрация за срок от три години.

Със същата присъда подс. Т. Т. на основание чл. 304 НПК е оправдан да е нарушил служебните си задължения в периода 04.05.2020 г. – 05.05.20202 г. и от деянието да е причинена вреда на Изпълнителна агенция по горите.

По отношение посочения диспозитив от присъдата на въззивния съд липсва протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Варна и затова в тази част актът на второстепенния съд не подлежи на касационен контрол, тъй като е влязъл в сила.

Касационната жалба е основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения.

Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в подценяване на едни за сметка на други доказателствени материали по делото е неоснователен. От мотивите към присъдата на апелативния съд, предмет на настоящата проверка, ясно личи, че цялата доказателствена съвкупност е била подложена на внимателно обсъждане от съдебния състав и няма игнорирани доказателствени източници. Следва да се припомни, че суверенно право на съда по фактите е да кредитира с доверие или да отхвърли като недостоверни доказателствените средства по делото, стига да изложи съображения за това.

Вярно е, че в мотивите си въззивният съд е споделил в голяма част анализа на доказателствените източници, направен от окръжен съд - Силистра, като за разлика от него изцяло е кредитирал с доверие показанията на свид. Ф. и М., оценявайки ги като последователни, логични и непротиворечиви, но това не е недопустим подход. Апелативният съд е обсъдил коректно относимите към обвинението на подс. Т. доказателствени материали и ги е преценявал съобразно действителното им съдържание. Никое от изследваните средства не е анализирано превратно. Същевременно контролираната инстанция е отразила защо кредитира с доверие показанията на свид. Ф. и М., коментирала е в тази връзка и показанията на останалите свидетели, относими към обвинението на подсъдимия, в това число и тези на свид. К. и М.; съобразила е и писмените материали. На тази база е направила извод, че показанията на свид. Ф. и М., освен устойчиви сами по себе си, се подкрепят от други събрани доказателствени материали – свидетелски показания и писмени данни, като обосновават обвинителната теза. Никой източник на информация от значение за процеса не е оставен без внимание от страна на ВнАС, но оценката на доказателствата и доказателствените средства е негова суверенна дейност. Затова настоящият състав на съда не може да се съгласи с аргумента на защитата, че са подценени едни за сметка на други доказателствени източници.

Прочитът на материалите по делото води до извод, че апелативният съд в опита си да „санира“ недостатъците на обвинителната теза, онагледена в сезиращия първата инстанция инструмент и обсъдена от първоинстанционния съд в мотивите към постановената от него присъда, е допуснал съществено процесуално нарушение, изразило се в осъждане на подс. Т. по непредявено обвинение. Без надлежно извършено изменение на обвинението, което може да бъде сторено само в хода на първоинстанционното производство, въззивният съд е променил формата на изпълнителното деяние по първия пункт на обвинението, вменено на подс. Т., и от „нарушил“ служебните задължения е преминал към „не изпълнил“ служебните задължения, като е добавил и тази форма на изпълнително деяние при формулиране на състава на продължаваното престъпление, което е приел, че подс. Т. е осъществил.

При формата на изпълнителното деяние „нарушаване на служебни задължения“ деецът извършва активно действие, с което пренебрегва някаква забрана по служба, а при „неизпълнение на служебни задължения“ деецът бездейства по служба и не върши нещо, което следва да предприеме. Коя форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 282 НК е имал предвид прокурорът не е ясно, доколкото от една страна е вменил на подсъдимия нарушение на служебните му задължения, а от друга е очертал негово бездействие по служба. Държавният обвинител е този, който формулира обвинението, а в случая макар да е описал бездействие по служба, е избрал несъответна форма на изпълнителното деяние, с което е повдигнал неясно обвинение. Въпреки това той е могъл да се възползва от института на изменение на обвинението в хода на първоинстанционното производство, но не го е сторил.

Наред с това, отново без каквато и да е намеса по реда на чл. 287 НПК от страна на прокурора от окръжна прокуратура – Силистра, апелативният съд е променил юридическото лице, за което държавното обвинение претендира, че е настъпила имуществената щета. Така, според обвинителния акт, тя е настъпила за Изпълнителна агенция по горите, а ВнАС е счел, че имуществената щета се е отразила на Северноцентрално държавно предприятие, позовавайки се на законовата норма на чл. 273, ал. 9 ЗГ.

Прокурорът е единствено оправомощеният орган да определи фактическите и правни рамки на обвинението. И затова съдът, процедирайки по този начин – ангажирайки се със становище по различно от вмененото на подс. Т. обвинение, се е произнесъл по такова, което е съществено изменено, без изискуемата се инициатива за това на прокурора в хода на производството пред окръжния съд. В случая са били нарушени правата на подс. Т., тъй като ВнАС е излязъл извън фактическите рамки на обвинението, променяйки формата на изпълнителното деяние и ощетеното юридическо лице, в патримониума на което е настъпила щетата. На практика е осъществено изменение на обвинението в рамките на въззивното производство, което е недопустимо.

По отношение основния спорен по делото въпрос дали подс. Т. може да е субект на престъплението по чл. 282 НК, правилно след като подробно е анализирал разпоредбите на ЗГ, ТЗ и Закон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ апелативният съд е счел, че подс. Т. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ НК, което има и публични функции. Последното не се променя от факта, че качеството му на длъжностно лице е възникнало със сключване на договор за управление нито от обстоятелството, че работната заплата в териториалното поделение на държавното предприятие се определя на база финансовите резултати.

В отклонение от схващането на първоинстанционния съд, че подсъдимият е длъжностно лице в образувание на частното право, което не е в системата на органите на държавно управление и поради това не изпълнява служба в държавно учреждение и затова не може да е субект на престъплението по чл. 282 НК, ВнАС е приел, че чл. 163 и следващите от ЗГ и чл. 9 ЗЛОД регламентират статута и функциите на държавните горски стопанства /ДГС/ и ДЛС, като териториални поделения на съответните държавни предприятия по ЗГ, а в определените им райони ДЛС извършват дейността и изпълняват функциите, възложени на ДГС със ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. И след като ДЛС и ДГС са създадени като по – ниската структурна единица на държавните предприятия по чл. 163 ЗГ, които съобразно цитираната разпоредба не са търговски дружества по смисъла на 62, ал. 3 от Търговския закон, те се подчиняват на различен режим от класическите търговски дружества и са натоварени да изпълняват и публични функции. Чрез държавните предприятия по чл. 163 ЗГ и техните териториални поделения държавата осъществява и публични функции, защото чрез тях реализира политиките си в областта на опазване, стопанисване и ползване на горските територии и дивеча. Статутът на тези държавни предприятия и техните поделения е особен, предвид естеството на осъществяваната от тях дейност по опазване, стопанисване и ползване на горските територии и дивеч, която има публично измерение. В коментираните случаи държавата по силата на конкретни закони е делегирала определени свои функции, които са изцяло в нейните прерогативи. Поради това на директорите на териториалните поделения на държавните предприятия с разписаните им в ЗГ и ЗЛОД правомощия са им възложени и публични функции.

Затова, независимо че ДЛС и ДГС могат да развиват търговска дейност, на което защитата акцентира, за да обоснове тезата си, че подс. Т. не може да е субект на престъплението по чл. 282 НК, следва да се държи сметка и на това, че тя не е единствената цел, с която са създадени, а така също и с цел опазване, стопанисване и ползване на горските територии - държавна собственост, както и за териториите по чл. 187, ал. 3 ЗГ. Тази втора група дейности, както и тази по опазване на дивеча, обхваща действия по предотвратяване и установяване на нарушения по закона – чл. 187 ЗГ и чл. 96 ЗЛОД, която е публична.

От своя страна директорите на ДЛС и ДГС в изпълнение на правомощията си са овластени да издават индивидуални административни актове – чл. 174, ал. 2 ЗГ; директорът на ДЛС и ДГС съобразно чл. 253, ал. 4 ЗГ спира дейности и строителство в горските територии тяхна собственост и в такива, предоставени им за управление, при констатиране в тях на нарушения по ЗГ, ЗЛОД или подзаконовите нормативни актове по приложението им. Съгласно чл. 253, ал. 5 ЗГ те разполагат и с правомощието да дават предписания за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснатите нарушения. Наред с това, директорът на ДЛС може на основание чл. 23а, ал. 3 ЗЛОД да отнема билет за лов. Следователно, директорите на териториалните поделения на държавните предприятия притежават властнически правомощия, тъй като имат компетентност за издават индивидуални административни актове, които са задължителни за гражданите разпореждания по чл. 253, ал. 4 и ал. 5 ЗГ, чл. 23а, ал. 3 ЗЛОД. Публичният характер на функциите на директорите на ДГС и ДЛС се определя от тяхното съдържание и не бива да се разглеждат изолирано от сферата им на компетентност. Изброените властнически правомощия не произтичат от развиваната от териториалните поделения на държавните предприятия търговска дейност и са независими от нея, като възникват по силата на закона.

В случая ДЛС „К.“ не е обикновено търговско дружество, развиващо само търговска дейност, а особено такова. То е териториално поделение на СЦДП, което е държавно предприятие по смисъла на чл. 163 ЗГ. Касае се за юридическо лице, чийто директор притежава властнически правомощия в публичния сектор, а служителите му са снабдени с правомощието да съставят актове за нарушения. Като директор на ДЛС „К.“, подс. Т. разполага с административни правомощия – да издава властнически актове - да спира дейности и строителство на територията на ДЛС „К.“; да дава задължителни предписания за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснати нарушения и да отнема билет за лов. Затова подс. Т. се явява длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, защото със закон е натоварен с административни правомощия.

Първото от предявеното на подс. Т. обвинение по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК е при форма на изпълнителното деяние - превишаване на власт. В теорията и съдебната практика последователно се приема, че превишаването на власт или права, правомощие или компетентност е осъществено в случаите, когато длъжностното лице извърши действие по служба, което е в кръга на компетентност на друго длъжностно лице; или извърши действие, което то не може да извърши или не извършва самостоятелно, или ако са нарушени условията за неговото извършване. При всички случаи, за да е реализирана тази форма на изпълнителното деяние на престъплението от обективна страна, е необходимо деецът да надхвърли определените му правомощия, с които разполага по силата на длъжностното си качество в рамките на структурата, в която действа като длъжностно лице.

По делото не е спорно, че подс. Т. като директор на ДЛС „К.“ е и негов служител. Със сключване на договора за управление подсъдимият е станал ръководител на ДЛС и не е външно за териториалното поделение лице. Той е включен в организационната структура на ДЛС „К.“. Затова подсъдимият, като директор на ДЛС, разполага с правомощието по чл. 274, ал. 1, т. 2 ЗГ и чл. 96 ЗЛОД да съставя актове за нарушения и тъкмо затова не той като директор, а други нарочно оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица са компетентни да издават наказателните постановления за нарушения по ЗГ и ЗЛОД. Така, административнонаказващи органи по ЗГ са изрично оправомощени от министъра на земеделието и храните лица от регионалните дирекции по горите, а по ЗЛОД такива са министърът на земеделието и храните, министърът на вътрешните работи или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Настоящото обвинение е за това, че подс. Т. е извършил действия по служба, които надхвърлят правомощията му, като се твърди, че е превишил властта си, разпореждайки на подчинените си да не предприемат действия по обезпечаване на дървесината, предмет на нарушение. „Присвоените“ и осъществени правомощия трябва да са такива, с които разполага висшестоящият на субекта орган – едноличен или колективен. В този смисъл, не може да става дума за превишаване на власт, защото подс. Т., като директор на териториалното поделение на държавното предприятие по чл. 163 ЗГ, притежава правомощия по съставяне на актове за нарушения, идентични с тези на служителите Ф. и М.. За разлика от тях той разполага и с властническа компетентност. Нареждането да не се изземва и задържа незаконната дървесина не може да се третира като превишаване на власт, защото подс. Т. притежава същите правомощия като свид. Ф. и М. по съставяне на актове за нарушения, в който смисъл подсъдимият и свидетелите са равнопоставени поради качеството им на служители на ДЛС. Затова, независимо от отправените думи към свид. Ф. да не предприемат действия по обезпечаване на дървесината, предмет на нарушение, подсъдимият не е превишил властта или правата си. Видно е, че подс. Т. в качеството на директор на ДЛС „К.“ има идентични правомощия с подчинените си служители относно съставянето на актове и не се касае до упражняване на правомощия на лице от друга служба. Следователно, налага се изводът, че обвинението е несъставомерно от обективна страна, поради липсата на един от елементите на състава на престъплението по чл. 282 НК.

При приетата от ВнАС фактическа обстановка подс. Т. не може да бъде признат за виновен по този законов текст по първото вменено му деяние от единното продължавано престъпление и за бездействието по служба. За недопустимото преминаване от въззивния съд към различна форма на изпълнителното деяние без съответна намеса на прокурора в хода на първоинстанционното производство вече бе коментирано по-горе. Освен това, като не е посочено от съответния служител при съставянето на актовете за нарушение, че изземва установената незаконна дървесина и несъставяне на констативен протокол или разписка за отговорно пазене на същата, както го задължават нормите на чл. 273, ал. 1 ЗГ, чл. 8 и чл. 10 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на практика подс. Т. не е имал какво да организира.

Аналогично стои въпросът и с промяната на юридическото лице, за което е прието, че е настъпила щетата – Изпълнителна агенция по горите според обвинението, а за Северноцентрално държавно предприятие съобразно присъдата на ВнАС.

Поначало не ДЛС „К.“, както счита подс. Т., би могло да е ощетеното юридическо лице, а държавното предприятие по чл. 163 ЗГ или в случая СЦДП – Габрово. Това е така, по силата на нормата на чл. 273, ал. 9 ЗГ, съобразно която средствата от продажбата на вещите, добити от горски територии – държавна собственост, предмет на нарушение, получени след приспадане на всички разходи по тяхното задържане и продажба, се депозират в банковата сметка на съответното държавно предприятие по чл. 163 за дървесината и недървесни горски продукти от горските територии – държавна собственост, предоставени му за управление.

Неоснователен е и аргументът, предложен от адв. Р., че деянието е несъставомерно по причина, че намерената дървесина не била на предприятието. Без значение в коментираната ситуация е обстоятелството чия собственост е установената при проверката дървесина, не само поради разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ЗГ по отношение на собствеността, но и защото дървесината, предмет на нарушение, е безспорно незаконна.

Не може да се сподели и доводът на подсъдимия, че в случая няма облагодетелствани лица и затова деянието, в което е обвинен, е несъставомерно. Вярно е, че нарушителите са били санкционирани с издадените от Регионална дирекция по горите - Русе наказателни постановления, но вече цитираният текст на чл. 273 ЗГ предвижда изрично, че вещите, предмет на нарушение се отнемат в полза на държавата с цел тяхната продажба. Чрез необезпечаване изземването на незаконната дървесина от лицата, в чието държане е била установена тя, те без съмнение са били облагодетелствани, защото не са били лишени от нея и не са били поставени в ситуация да се снабдят наново с легална такава. Не е спорно по делото, че незаконната дървесина, установена в с. Н., не е била иззета от горските стражари и продадена, както повелява законът, поради което лицата, които са я закупили не само не са били ощетени, а на практика са били облагодетелствани.

По второто вменено на подс. Т. деяние, за настоящия съд е вън от съмнение, че извършеното от него дисциплинарно санкциониране на свидетелите Ф. и М. не представлява нарушение на служебните му задължения. Както бе посочено вече, за нарушаване на служебните задължения говорим, когато деецът извършва действия, с които пренебрегва някаква забрана по служба. В случая подс. Т. в качеството на директор на ТП ДЛС „К.“ не е пренебрегнал съществуваща забрана, а е упражнил свое правомощие, защото той поначало е овластен с правото за извършени дисциплинарни нарушения да налага дисциплинарни наказания, в това число и дисциплинарно уволнение. Свид. Ф. и М. са служебно подчинени на подс. Т. и той разполага с правото да следи за законосъобразността на действията на служителите на ДЛС, за спазване на трудовата дисциплина и други. Затова и поведението му по дисциплинарно уволнение на двамата свидетели – Ф. и М., не може да се третира като противоправно деяние, доколкото става дума за упражняване на правомощие, което подсъдимият в качеството му на работодател принципно притежава.

Твърдяното уволнение на свид. Ф. и М., макар и да е било съзнавано и целенасочено, само по себе си не води до създаване на реална опасност за причиняване на претендираните с обвинителния акт вредни последици – разколебаване в дейността на държавните органи, тъй като подс. Т. като директор на ДЛС и работодател разполага с правомощието да уволнява дисциплинарно служители, за които е установил, че са осъществили дисциплинарно нарушение.

По изложените съображения този състав на съда намира, че материалният закон е бил приложен неправилно от въззивния съд, при процедурно вярно изведена фактология.

Налице е следователно основание за оправдаване на подсъдимия Т. по второто вменено му деяние от твърдяното продължавано престъпление, поради липса на осъществен престъпен състав по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК, както и за наличието на правната квалификация по чл. 26, ал. 1 НК, защото не само не е извършено по-тежко наказуемото деяние на длъжностното престъпление, но липсва и усложнена престъпна дейност по чл. 26, ал. 1 НК.

От приетото за установено от проверявания съд съдържание на проведения втори разговор между подс. Т. и свид. Ф., който е негов подчинен, да не изземват незаконната дървесина, констатирана във владение на свид. Ю. Х., С. А., Д. М. и Д. Р. при извършената проверка в с. Н. и факта, че свид. Ф. и М. не са изпълнили служебните си задължения по чл. 273, ал. 1 ЗГ апелативният съд е можел да обмисли престъплението по чл. 283 НК, защото фактическите обстоятелства по делото, по които деецът се е защитавал във всички фази на процеса, би могло да се счете, че сочат на извършено по-леко наказуемо престъпление.

Без съмнение, взаимоотношенията между подс. Т. и свид. Ф. по време на проверката категорично очертават активност в действията на първия по експлоатиране на служебното си положение. Въззивният съд е приел, че подс. Т. е поискал от свид. Ф. да не изземва установената от втория незаконна дървесина. С обвинителния акт също е очертано противоправното поведение на подс. Т. по проведения разговор със свид. Ф. и неговото съдържание, но на същото е дадена различна правна квалификация.

Добре е било съдът на база на приетите от него фактически положения – съдържанието на проведения втори разговор между подс. Т. и свид. Ф. и действията на свид. Ф. и свид. М. само по съставяне на актове за нарушения без изземване на намерената незаконна дървесина да прецени дали не се касае до използване на служебно положение от подс. Т.. Следвало е да съобрази дали е изпълнен и допълнителният субективен признак на деянието – специалната цел - набавяне на противозаконна облага за Ю. Х., С. А., Д. М. и Д. Р..

В случая е нямало пречка ВнАС да упражни правомощието си по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като е налице хипотезата на „закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление“. Това е така, доколкото квалификацията на деянието се променя и се прилага друг материален закон, без да е променено фактическото обвинение. Деянието по чл. 283 НК е по-леко наказуемо от това по чл. 282, ал. 2 НК и двете се намират в един раздел на НК. Субект и на второто престъпление е длъжностно лице, каквото качество апелативният съд е приел, че подсъдимият притежава. В тази ситуация липсва промяна във фактите, описани в обвинителния акт и приети от контролирания съд, срещу които подс. Т. пълноценно се е защитавал. Освен това, подсъдимият има право да се подготви и проведе защитата си срещу преквалифицираното деяние при евентуално обжалване пред касационната инстанция, която разполага с правомощието да провери законосъобразното провеждане на производството от процесуална и материалноправна гледна точка.

Въпросното преквалифициране не би следвало да бъде сторено от ВКС, защото в този случай подсъдимият и защитата биха били поставени пред сериозна процесуална изненада и в хипотеза, в която има произнасяне само на една редовна инстанция по правото.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, както и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5, пр. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда № 3 от 20.06.2024 г. на Апелативен съд - Варна, постановена по ВНОХД № 154/2024 г., като в частта относно обвинението в периода 04.05.2020 г. – 05.05.2020 г. в гр. Д., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение е превишил властта си, като разпоредил на актосъставителите горски стражари С. Ф. и М. М. да не предприемат действия по обезпечаване на дървесина – предмет на административни нарушения по ЗГ и не изпълнил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 17 от Договор да управление, като не е извършил необходимите управленски действия, с които да създаде организация по оказване на необходимото техническо съдействие на актосъставителите за временно изземване на дървесината и обезпечаване на отнемането й в полза на държавата като предмет на нарушение, с цел да набави за нарушителите Ю. Х., С. А., Д. М. и Д. Р. облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – имуществени вреди в размер на 1795,20 лв. за бюджета на Северноцентрално държавно предприятие – Габрово, както и накърняване на доверието на гражданите към органите на държавна власт, които упражняват функции по опазване, спопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България, както и в частта за приложението на чл. 37, ал. 1, т. 6 НК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивния съд.

ОПРАВДАВА подсъдимия Т. И. Т. по обвинението по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, в това на 18.09.2020 г. в гр. Д. в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение да е нарушил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 17 от Договор за управление, като в нарушение на принципите на законност, честност и безпристрастност е издал заповеди с №№ 299 и 300 от 18.09.2020 г., с които е наложил наказание дисциплинарно уволнение на С. Ф. и М. М. и прекратяване на трудовите им правоотношения с ДЛС „К.“ с цел да им причини вреда в размер на 12026,01 лв., и от това са настъпили немаловажни вредни последици – имуществени вреди в размер на 20130,73 лв. за ТП „К.“, както и накърняване доверието на гражданите към органите на държавна власт и обществени организации, които упражняват функции по опазване, стопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България, както и деянието да е извършено при условията на продължавано престъпление.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.