Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2024

Отхвърляне на иск на КПКОНПИ при имущество под 150 000 лв.

Върховен касационен съд · 01 Януари 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество иска отнемане на имот, автомобили и парични суми от физически лица. Върховният касационен съд отхвърля исковете, тъй като общата стойност на имуществото не надвишава законовия праг от 150 000 лв. Разходите, превишаващи приходите, не могат да се добавят към стойността на имуществото, за да се обоснове несъответствие.

Какво приема съдът

Значително несъответствие е налице само когато стойността на самото придобито имущество превишава нетния доход с най-малко 150 000 лв. Недопустимо е превишението на разходите над приходите да се третира като „отрицателен нетен доход“ и да се прибавя към наличното имущество.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отнемане на имуществоКПКОНПИзначително несъответствиенетен доходразходи

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50130

гр. София, 03.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5134 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Касационното производство по делото е образувано по касационна жалба на ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), комисията) и по касационна жалба на ответниците А. М. Б., Х. С. А. и А. А. А. срещу решение № 102/09.08.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 52/2021 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС).

С определение № 50327/05.09.2023 г., по реда на чл. 288 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допуснато само по жалбата на ответниците А. Б., Х. А. и А. А., и само в частта , с която въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение № 260083/14.10.2020 г. по гр. дело № 879/2018 г. на Плевенския окръжен съд (ПлевОС), частично е уважил предявените по реда на чл. 153 и сл. от ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ – заглавието е изменено с § 3, т. 1 от ПЗР на З., обн. ДВ, бр. 84/06.10.2023 г.) искове, а именно: обявена е за недействителна, на основание чл. 143, т. 2, предл. 1, 2 и 4, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, по отношение на държавата, покупко-продажбата на недвижим имот в [населено място], общ. Долни Д. – урегулиран поземлен имот (УПИ) ведно с построената жилищна сграда и всички извършени подобрения в него (подробно описан), продаден от ответницата А. Б. на ответника А. А.; постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответницата А. Б. на същия недвижим имот; постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 149, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответника Х. А. на четириколесно ППС марка „арктик“ и два леки автомобила марка „рено“ и „ауди“ (подробно описани); постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответника Х. А. на ремарке за лек автомобил марка „вестфалия“ и лек автомобил марка „ауди“ (подробно описани); ответникът Х. А. е осъден, на основание чл. 151, във вр. с чл. 149, с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ да заплати в полза на държавата чрез КПКОНПИ следните суми: сумата 18 111 лв., представляваща пазарна стойност на отчуждено преобразувано имущество – лек автомобил марка „БМВ“ (подробно описан); сумата 5 818 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка „мерцедес“ (подробно описан); сумата 3 806 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка „фиат“ (подробно описан); и сумата 2 984 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка „фолксваген“ (подробно описан); постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 147, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответницата А. Б. на сумата 14 450 E. и сумата 790 лв., както и на множество накити (подробно описани), иззети от недвижимия имот в [населено място] съгласно протоколи за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 20.06.2017 г.

В касационната жалба на ответниците А. Б., Х. А. и А. А. се излагат оплаквания и доводи за неправилност на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Насрещната страна – ищецът КОНПИ, в отговора си, в откритото съдебно заседание и в писмена защита поддържа съображения за неоснователност на касационната жалба на ответниците.

С посоченото по-горе определение № 50327/05.09.2023 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния правен въпрос: допустимо ли е в производството по чл. 153 и сл. от ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ) да се извършва анализ на възможностите на трето за производството лице за предоставяне на средства на ответниците в производството.

По така поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: В производството по 153 и сл. от ЗОНПИ съдът следва да допусне и събере и да обсъди в решението си всички посочени от страните доказателства, допустими по ГПК, които са от значение за установяване на доходите, приходите и източниците на финансиране, респ. – на нетния доход и на значителното несъответствие, по смисъла на § 1, т.т. 2, 3 и 8 от ДР на ЗОНПИ, както и за установяване на начина на придобиване на всяко отделно процесно имущество, за възможностите и разполагаемите средства на приобретателя-ответник с оглед конкретния придобивен способ. Това се отнася и за случаите, когато ответникът твърди, че е разполагал със средства, които са му предоставени от трето за спора лице. В тези случаи съдът следва да допусне, събере и анализира поотделно и в тяхната съвкупност всички посочени от страните допустими доказателства, които установяват или изключват конкретно извършено предоставяне на средства, включително – дали третото лице действително е разполагало с такива средства, за да ги предостави на ответника. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съгласно която, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В този смисъл е и установената практика на ВКС, формирана при действието на ЗОПДИППД (отм.), която е актуална и при действието на ЗОНПИ (ЗПКОНПИ).

При така възприетото от настоящата инстанция разрешение на поставения по делото правен въпрос, въззивният съд правилно е извършил съвкупна преценка и анализ на всички относими доказателства по делото относно финансовите възможности на третото за производството лице Т. Х. (разпитан като свидетел по делото) да предостави на ответницата А. Б. парични средства в размер около 120 000 E., според неговите показания. В резултат на този анализ апелативният съд обосновано е приел, че свидетелят Х. не е разполагал с достатъчно свободни средства, за да предостави такива на ответницата Б.. Неоснователни са и останалите оплаквания на жалбоподателите за необоснованост на изводите на въззивния съд, че разликата между доходите, приходите и източниците на финансиране от една страна, и обичайните и извънредни разходи от друга страна – по отношение всяко едно от проверяваните лица – ответниците А. Б. и Х. А., е отрицателна величина: -264 265.33 лв. за първата и - 269 027.64 лв. за втория от тях. За да достигне до тези изводи, апелативният съд е изложил обосновани съображения защо възприема вариант 7 (преработен) от заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото, като в тази връзка е съобразил и останалите относими доказателства и обстоятелства по делото.

Неправилно обаче въззивният съд е квалифицирал тази отрицателна разлика като „отрицателен нетен доход“. Съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. – оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина.

Неоснователни са касационните оплаквания на ответниците, че при формиране на решаващия си извод по делото за наличие на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, въззивният съд неправилно (според касаторите) е взел предвид, като имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, общата стойност от 143 776.74 лв. на имуществото, придобито в течение на проверявания период и налично в края на същия, и на двете проверявани лица – ответниците А. Б. и Х. А.. Макар по делото да е установено, че тези двама ответници са били във фактическо съжителство само през последните четири години и девет месеца от проверявания период, то имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, е цялото придобито от тях двамата имущество в течение на целия проверяван период и налично в края на същия, респ. – релевантна за преценката за значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, е установената по делото обща стойност на това имущество от 143 776.74 лв.

Именно предвид така установената стойност на имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, която е по-малка от 150 000 лв., неправилен е обаче самият решаващ извод на апелативния съд за наличие на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. За да достигне до този свой извод – че било налице несъответствие в размер 408 042.07 лв. по отношение на ответницата А. Б. и в размер 412 804.38 лв. по отношение на ответника Х. А., апелативният съд неправилно е добавил към стойността на наличното имущество от 143 776.74 лв., посочените по-горе отрицателни величини, съответно – 264 265.33 лв. и 269 027.64 лв., неправилно възприети от него като „отрицателен нетен доход“ на всеки от двамата ответници – проверявани лица. По този начин към имуществото на ответниците въззивният съд е добавил техни разходи, превишаващи брутните им приходи, което е в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1, т.т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ, респ. – в противоречие е и с трайно установената практика на ВКС, включително и с актуалната задължителна такава, обективирана в тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, в което изрично е разяснено, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Следователно, в случаи като настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ.

Неправилността на горния решаващ извод за наличие в случая на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, което съгласно чл. 107 от ЗОНПИ е основната предпоставка за основателността на исковете по чл. 153 и сл. от ЗОНПИ, е довела до неправилност и крайния резултат, постановен с допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, с която са уважени част от тези предявени по делото искове, посочени по-горе. Следователно, въззивното решение следва да бъде отменено в тази част, като вместо това бъде постановено отхвърлянето и на тези искове.

Промяната на крайния резултат по материалноправния спор налага отмяна на обжалваното въззивно решение и в частта му относно присъдените разноски и държавни такси за производството. Предвид крайния изход на спора – отхвърлянето изцяло на предявените по делото искове, комисията-ищец няма право на разноски, а съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, тя дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците, претендираните и направени от тях разноски за заплатените адвокатски възнаграждения (16 730 лв.), възнаграждения на вещите лица (500 лв.) и държавни такси (5 283 лв.) в производството пред трите съдебни инстанции по делото, възлизащи общо на сумата 22 513 лв. Съдът намира за неоснователно направеното от комисията-ищец и пред трите инстанции възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на сторените общо от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение. Тези разноски от по 5 000 лв. за въззивната и за касационната инстанция, са под минималния размер от 5 634.28 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ (в приложимата в случая редакция – ДВ, бр. 84/2016 г., действала към датата на сключване на договорите за правна помощ). За първата инстанция те са в размер 6 730 лв. и надвишават само с 16 % посочения минимален размер, респ. – също не са прекомерни, предвид фактическата и правна сложност на делото, която е значителна както предвид големия обем на доказателствения материал, събран в десет тома по делото, така и предвид сложността на множеството правни въпроси, поставени за разрешаване най-вече именно в производството пред първата инстанция. Също п редвид крайния изход на спора, на основание чл. 157, ал. 2, във вр. с чл. 153, ал. 4 от ЗОНПИ, комисията-ищец следва да бъде осъдена да заплати, и дължимите и невнесени от нея държавни такси за производството , както следва: по сметка на ПлевОС – 10 524.77 лв., по сметка на ВтАС – 1 477.78 лв. и по сметка на ВКС – 30 лв .

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 102/09.08.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 52/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, в допуснатата до касационно обжалване част, с която е постановено следното: обявена е за недействителна, на основание чл. 143, т. 2, предл. 1, 2 и 4, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, по отношение на държавата, покупко-продажбата на недвижим имот в [населено място], общ. Долни Д. – урегулиран поземлен имот (УПИ) ведно с построената жилищна сграда и всички извършени подобрения в него (подробно описан), продаден от А. М. Б. на А. А. А.; постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от А. М. Б. на същия недвижим имот (подробно описан); постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 149, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от Х. С. А. на четириколесно ППС марка „арктик“ и два леки автомобила марка „рено“ и „ауди“ (подробно описани); постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от Х. С. А. на ремарке за лек автомобил марка „вестфалия“ и лек автомобил марка „ауди“ (подробно описани); Х. С. А. е осъден, на основание чл. 151, във вр. с чл. 149, с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ да заплати в полза на държавата чрез Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество следните суми: сумата 18 111 лв., представляваща пазарна стойност на отчуждено преобразувано имущество – лек автомобил марка „БМВ“ (подробно описан); сумата 5 818 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка „мерцедес“ (подробно описан); сумата 3 806 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка „фиат“ (подробно описан); и сумата 2 984 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка „фолксваген“ (подробно описан); постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 147, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от А. М. Б. на сумата 14 450 E. и сумата 790 лв., както и на множество накити (подробно описани), иззети от недвижимия имот в [населено място], съгласно протоколи за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 20.06.2017 г. ; както и относно разноските и държавните такси по делото; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 153 и сл. от ЗОНПИ от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу А. М. Б., Х. С. А. и А. А. А. искове за:

обявяване за недействителен по отношение на държавата на договора за продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том I, рег. № 1843, дело № 166/17.11.2017 г., вписан в АВ, СВ – [населено място] с вх.рег. № 13498/17.11.2017 г., акт № 30, том 35, дело № 7488/2017г., с който А. М. Б. продава на А. А. А. урегулиран поземлен имот (УПИ) V-594 в строителен квартал 36 по плана на [населено място], [община], област Плевен, целият с площ от 730 кв. м., ведно с построената в имота жилищна сграда, при граници: от две страни улици, УПИ VI-593, УПИ VII-593 и УПИ I., както и всички извършени подобрения в описания имот;

отнемане в полза на държавата от А. М. Б. на следното имущество:

- същия УПИ V-594 в строителен квартал 36 по плана на [населено място], [община], област Плевен, целият с площ от 730 кв. м., ведно с построената в имота жилищна сграда, при граници: от две страни улици, УПИ VI-593, УПИ VII-593 и УПИ I., както и всички извършени подобрения в описания имот;

- сумата 14 450 E., сумата 790 лв., както и на: 1 бр. синджир от жълт метал с висулка сърце с дължина 44 см.; 1 бр. синджир от сив метал с висулка с обла форма с дължина 46 см.; 1 бр. гривна от жълт метал с различни елементи – звезда, сърце, пеперуда, с дължина 20 см.; 1 бр. пръстен от жълт метал, син камък и малки бели камъчета с диаметър 2 см.; 1 бр. пръстен от жълт метал с овални вдлъбнатини в горната част с диаметър 2 см.; 1 бр. пръстен от жълт метал с бял камък в горната част и малки бели камъчета по дължината с диаметър 2 см.; 1 комплект обици от жълт и бял метал, с кръгла форма с диаметър 3 см.; 1 комплект обици от жълт метал с листовидна форма и камъчета бели по дължина, с дължина 4 см.; 1 бр. обица от сив метал с обла форма с диаметър 1 см.; и 1 комплект обици от жълт и бял метал, които са преплетени, с диаметър около 0,8 см.; иззети съгласно протоколи за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 20.06.2017 г., от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица];

отнемане в полза на държавата от Х. С. А. на следното имущество:

- четириколесно пътно превозно средство, марка „арктик“, модел „К. Д. 400“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама № V., двигател № K.;

- лек автомобил, марка „рено“, модел „меган“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама № V., двигател № K.;

- лек автомобил, марка „ауди“, модел „А6“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама № W., двигател № B.;

- ремарке за лек автомобил, марка „вестфалия“, модел „верке 118 001“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама №175337;

- лек автомобил, марка „ауди“, модел „К.“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама №W., двигател № C.;

- сумата 18 111 лв., представляваща пазарна стойност на лек автомобил марка, „БМВ“, модел „645ЦИ“, с рег. [рег.номер на МПС] ;

- сумата 5 818 лв., представляваща пазарна стойност на лек автомобил, марка „мерцедес“, модел „Ц.“, с рег. [рег.номер на МПС] ;

- сумата 3 806 лв., представляваща пазарна стойност на лек автомобил, марка „фиат“, модел „стило“, с рег. [рег.номер на МПС] ; и

- сумата 2 984 лв., представляваща пазарна стойност на лек автомобил, марка „фолксваген“, модел „голф“, с рег. [рег.номер на МПС] .

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на А. М. Б. с ЕГН [ЕГН], Х. С. А. с ЕГН [ЕГН] и А. А. А. с ЕГН [ЕГН] сумата 22 513 лв. (двадесет и две хиляди петстотин и тринадесет лева), представляваща разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати: по сметка на Плевенския окръжен съд – сумата 10 524.77 лв. (десет хиляди петстотин двадесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки) , по сметка на Великотърновския апелативен съд – сумата 1 477.78 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) и по сметка на Върховния касационен съд – сумата 30 лв . (тридесет лева), представляващи дължими държавни такси за производството по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.