Пълна имуществена отговорност на работник за вреди при шофиране след употреба на алкохол

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 248

гр.София,

21.12.2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2215 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 15 от 02.02.2023 г. по в.гр. д. № 336/2022 г. на ОС - Разград, с което е отхвърлен предявения иск по чл. 203 КТ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: умишлено или небрежно по смисъла на чл. 203, ал.1, и ал.2 КТ е увреждащото поведение на водач на МПС, който е извършил престъпление по чл. 343 б, ал.1 НК при изпълнение на задълженията си по трудов договор и с него е причинил имуществени вреди на своя работодател.
Жалбоподателят - „Фарма – Тийм“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно, моли да бъде отменено и да бъде уважен предявения от дружеството иск.

Ответникът- Р. Й. Р. не е взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С въззивното решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от „Фарма – Тийм“ ЕООД срещу Р. Й. иск за сумата 14 957,29лева на основание по чл.203, ал.2 КТ- стойността на извършен ремонт на товарен автомобил „Опел Мовано“, поради причинени увреждания в резултат на причинено от ответника ПТП на 22.01.2022г.

Установено е, че по силата на трудов договор ответникът е бил назначен да изпълнява длъжността „шофьор лекотоварен автомобил“ в ответното дружество, като трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед № 03/25.01.2021 г. Установено е, че към дата 22.01.2021 г. ответникът е бил в трудово правоотношение с ищцовото дружество и е следвало да извърши превоз на стоки по маршрут Разград – Силистра със МПС – товарен автомобил „Опел Мовано” с рег. [рег.номер на МПС] . Не е спорно, че управлявания от ответника автомобил е имало сключен договор за финансов лизинг, по силата на който дружеството е ползвало МПС -то срещу заплащане на възнаграждение, като ищецът -лизингополучател е имал задължението да полага грижи като добър стопанин за МПС, включително чрез отстраняване в посочени сервизи на всички щети и дефекти, като била сключена застраховка „Каско” по застрахователна полица № 20 – 0300/170/5000222.
Констатирано е, че на ответника е съставен акт за това, че на 22.01.2021г. около 17:26 ч., по [улица]в [населено място], общ. Г., обл. Силистра, до „Пътперфект-Т“ ЕАД , в посока от [населено място] към [населено място], управлявайки товарен автомобил „Опел Мовано” с рег. [рег.номер на МПС] , без да спазва дистанзция от движещия се пред него л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. [рег.номер на МПС] , го е блъснал в задната част на МПС, допускайки ПТП с материални щети.
Установено е, че след това като участник в ПТП ответникът не спрял за установяване на последиците от възникналото произшествие, а продължил движението си в посока [населено място].
Установява се от събраните доказателства, че срещу ответника Р. Р. е било образувано БП №1873 ЗМ-31/2021г. по описа на РУ-Разград за това , че на 22.01.2021 г., в землището на [населено място] на път ІІІ-205 непосредствено преди кръстовището с главен път І-2, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „Опел Мовано“ с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,52 на хиляда, установено по надлежния ред,като спирането на водача е станало при влизането му в [населено място] в 18.47 ч. на посочената дата. Впоследствие, с определение от 10.02.2021 г. по НОХД № 87/2021 г. по описа на РС - [населено място], е одобрено постигнато споразумение по чл. 381 и сл. от НПК, за установено, че на 22.01.2022 г. в [населено място], обвиняемият Р. Й. Р. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1. 52 на хиляда, установено по надлежния ред, същият е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК и му е наложено съответно наказание.
Констатирано е, че с оглед сключената застраховка „Каско” била отправена претенция за плащане на застрахователно обезщетение и е образувана преписка по щета № 0300/21/405/500021 пред ЗАД „Алианц България”, но с писмо № 2-101 – 4101 - 1693/09.02.2021 г. било отказано изплащане на застрахователно обезщетение в полза на лизингодателя „Алианц Лизинг България” АД, тъй като съгласно клаузите на т. 7.3.1.2 и т. 7.3.1.2.1 от Общите условия за застраховане на сухопътните превозни средства, без релсови превозни средства на ЗАД „Алианц България“, застрахователят не изплащал обезщетения за щети, причинени на застраховано ППС от водач, който при управление на същото е употребил алкохол и/или е бил под въздействието на наркотични вещества или техни аналози.
Съдът е изложил съображения за това, че с одобреното споразумение по НОХД № 87/2021г.на РС - Разград е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, и му е наложено наказание , а съгласно разпоредбите на чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, във вр. чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, както и актовете на районния съд по гл. 28 и гл. 29 от НПК, са задължителни за граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Прието е, че изпълнителното деяние по чл. 343 б, ал. 1 НК обаче е формално, а не резултатно и се изразява в шофиране с концентрация над 1.2 промила алкохол в кръвта, а причиняването на имуществени вреди не е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е признат за виновен ответника , поради което осъждането на същия по НОХД №87/2021г. по описа на РС - Разград , не може да обуслови ангажиране на пълна имуществена отговорност. Причиняването на вреди на работодателя, обуславящи ангажирането на ограничената имуществена отговорност на работника, не се сочи от ищеца, доколкото същият като работодател се позовава на имуществени вреди от престъпление, а за осъществяването на ограничена имуществена отговорност е предвидена специална процедура по чл. 210 КТ, / включваща издаване на нарочна писмена заповед от ръководителя на предприятието/, чието изпълнение не се твърди. По изложените съображения е прието, че по отношение на работника не следва да бъде реализирана пълната имуществена отговорност по 203, ал.2 КТ при наличие на влязла в сила присъда за управление на МПС след употреба на алкохол, тъй като това престъпление не се явява резултатно, а за резултатно такова/значителни материални щети/ не е било повдигано обвинение срещу ответника
Допуснато е касационно обжалване по въпроса: умишлено или небрежно по смисъла на чл. 203, ал.1, и ал.2 КТ е увреждащото поведение на водач на МПС, който е извършил престъпление по чл. 343 б, ал.1 НК при изпълнение на задълженията си по трудов договор, и с него е причинил имуществени вреди на своя работодател, на основание чл.280, ал.1, т.1 КТ
В практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решение от 24.02.2011 г. по гр. д. № 137/2010 г. , IV г. о. на ВКС р ешение № 9 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2017 г., IV г. о. и решение № 8 от 1.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2017 г., IV г. о., ГК, се приема, че съгласно чл. 203, ал. 2 КТ при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление, отговорността на работника се определя от гражданския закон, но основанието за възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности - пряк или евентуален, или се касае до непредпазливост - съзнавана или несъзнавана, се определя от обективните обстоятелства. Разяснено е, че работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, включително и когато е налице влязло в сила наказателно постановление, с което водачът на МПС е наказан за нарушение разпоредбите на ЗДП, когато вредата е причинена умишлено. Приема се, че дори липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на чл. 203, ал. 1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон.

При така установената практика настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие със същата и следва да бъде отменено. Неправилно въззивният съд е приел, че изпълнителното деяние по чл. 343 б, ал. 1 НК е формално, а не резултатно и причиняването на имуществени вреди не е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е признат за виновен ответника, поради което е приел за неснователен предявеният иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ , тъй като поведението на ответника не е умишлено.

За да възникне отговорност по чл.203, ал.2 КТ следва да се установят елементите на фактическия състав на този текст: наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и, че ответникът е причинил умишлено твърдените вреди. В настоящият случай са установени същите и следва да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност на същия. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е причинил вредата умишлено - при евентуален умисъл, а именно съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици, тъй като е управлявал превозното средства след употреба на алкохол. Ответникът не е целял настъпване на причинените вреди, но е допускал същите.

Налице е и причинна връзка между вредата и поведението на ответника - водач на моторното превозно средство. Ищцовото дружество е доказало по делото, че претърпените от ответника вреди са причинени умишлено от ищеца и фактическият състав на чл. 203, ал. 2 КТ за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника - работник е установен, поради което предявеният иск е основателен и следва да се уважи. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на дружеството сумата 14957,29лева, представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, стойността на извършен ремонт на товарен автомобил „Опел Мовано“, поради причинени увреждания на превозното средство в резултат на причинено от ответника ПТП на 22.01.2022г., ведно със законната лихва считано от 22.01.2022г./ датата на деликта/ до окончателното заплащане на главницата.

На основание чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на жалбоподателят направените разноски, за процесуално представителство пред настоящата инстанция, в размер на 3600лева.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

О Т М Е Н Я решение № 15 от 02.02.2023 г. по в.гр. д. № 336/2022 г. на ОС - Разград, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА Р. Й. Р. Р. да заплати на „Фарма – Тийм“ ЕООД сумата 14957,29лева , представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, стойността на извършен ремонт на товарен автомобил „Опел Мовано“, поради причинени увреждания в резултат на причинено от ответника ПТП на 22.01.2022г., ведно със законната лихва считано от 25.01.2022г. до окончателното заплащане на сумата,както и сумата 3000лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: