Законност на дисциплинарно уволнение при отказ за изпълнение на възложена работа

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 246

гр.София, 18.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 1156 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Българо-американска кредитна банка“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.Б. Е. срещу решение № 8540/13.12.2019 г, постановено по гр.дело № 16991/18 г на Софийски градски съд, Втори „Д“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 449630/12.7.2018 г по гр.дело № 47179/17 г по описа на СГС, ГО, 64 състав, с което са уважени предявените от В. Е. П. срещу касатора искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ, вр.чл.225 ал.1 и ал.2 КТ за сумата 17 244, 36 лв, ведно със законната лихва и разноски по делото.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба В. Е. П. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор и писмено становище, депозирано по делото на 13.11.20 г.Претендира разноски.Релевира евентуално възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна, на основание чл.78 ал.5 ГПК, в случай, че е прекомерно.
С определение № 535/16.7.2020 г, постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : за начина, по който се индивидуализират трудовите функции на служителя, за изпълнението на които се е задължил.
По отговора на въпроса.

По трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява точно и добросъвестно работата, за която се е уговорил.Във всеки случай, след като в съдържанието на трудовото правоотношение не са внесени изменения по реда, предвиден в трудовото законодателство, именно задължението на работника да извърши това, за което е договарял с работодателя, съставлява обект на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 от КТ .Обемът на трудовите задължения на конкретното индивидуално трудово правоотношение се определя от това, което работникът, респ.служителят е бил длъжен да извърши съгласно сключеният трудов договор , респективно отредените за съответната длъжност трудови функции, съгласно длъжностна характеристика .Длъжностната характеристика е акт на работодателя, в която се поставят определени изисквания към работника, заемащ съответната длъжност и съответствуващи на изискванията за съответната длъжност, с оглед необходимостта от постигането на трудовия резултат.В обобщение обект на дисциплинарното нарушение като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение, което може да е разписано в длъжностна характеристика- това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина.В този смисъл са разрешенията, дадени със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 81 от 22.4.2015 гпо гр.дело № 5838/2014 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 576 от 30.9.2010 г по гр.дело № 700/2010 г на ВКС, Четвърто ГО.
С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е неправилно по следните съображения:
Съставът на Софийски градски съд е приел за установено, , че с влязло в сила съдебно решение от 8.1.2017 г по гр.дело № 8373/14 г на СРС е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 138/19.12.13 г и служителят е възстановен на преди заеманата длъжност „главен експерт“ в Дирекция „Кредитиране“, отдел „Корпоративни клиенти“, сектор „Проекти“.Същият се е явил за да заеме длъжността, на която е възстановен, като на 13.3.2017 г е била издадена нарочна заповед в този смисъл.Според допълнително споразумение № 2/24.3.17 г към трудов договор от 3.2.2005 г заеманата от ищеца длъжност „главен експерт“ е в дирекция „Кредитиране“-отдел „Кредитиране на корпоративни клиенти“-сектор „Проекти“.Ищецът подържа, че работодателят не му е възлагал типичните за длъжността му трудови функции, свързани със сключване на кредитни сделки.Със заповед № 9-46/4.5.2017 г му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“за неизпълнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика и допълнително споразумение.С последваща заповед № 9-50-В/25.5.2017 г е уволнен дисциплинарно за неизпълнение на възложената работа-нарушение по смисъла на чл.187 т.3, предл.1, т.7 и т.10 вр.чл.190 ал.1 т.7 КТ.В заповедта е посочено, че на 25.4.17 г на служителя е поставена задача от прекия му ръководител-Д. Д.-ръководител на отдела, а именно до 28.4.17 г-петък, до края на бизнес деня да прозвъни потенциални клиенти от предоставен списък, които работодателя желае да привлече като корпоративни клиенти.Дадени са подробни указания за изпълнение и отчет на извършената работа, включително и пример на изпълнение за 6 броя клиенти.На 17.5.17 г прекият ръководител и директорът на дирекцията докладват за неизпълнение на възложената задача., както и неизпълнение на каквато и да било работа от 21.3.17 до датата на доклада.Задачата не само не е изпълнена, но и не е запознало изпълнението й, още повече демонстартивно е отказано изпълнението й.Служителят затормозява процеса на възлагане и изпълнение на работата, което води до неоснователно ангажиране времето на други служители на банката за разглеждане и осъждане на различни видове претенции, поставени от служителя.Според работодателя описаното съставлява виновно нарушение на т.9 б.“б“,“в“, „г“ и „д“ от допълнителното споразумение сключено между страните, сътласно което се задължава да изпълнява служебните си задължения точно, добросъвестно, качествено и компетентно, в необходимите срокове, своевременно и точно да изпълнява указанията на работодателя и на своите преки ръоводители, да изпълнява задълженията и дейностите, предвидени в длъжностна характеристика и да не пречи на оставалите служители да изпълняват трудовите си задължения, да не уронва престижа на работодателя пред останалите служители и да не уврежда цялостния микроклимат в предприятието.
Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че работадателят е положил огромни усилия да предостави възможност на ищеца за изпълнение на трудовите му задължения.За период от 4 години-от уволнението до възстановяването му една кредитна институция търпи сериодни промени в начините на осъществяване на деността си и в своята структура.Звеното в което служителят е възстановен не съществуват към датата на изпълнение на съдебното решение, вследствие на изменената ситуация на пазара на банковите услуги.Ето защо му е било предложено да сключи допълнително споразумение и нова длъжностна характеристика, което ишецът е отказал за стори.Съдът е приел, че отказът да изпълни задълженията е правомерен и служителят не може да носи отговорност за това.Не е налице виновно неизпълнение на трудовата дисциплина.Цитираното в заповедна задължение за провеждане на „маркетиране“ сред клиенти на банката, не може да бъде разглеждано самостоятелно, а във връзка с основните му задължения, които са били свързани с анализиране, оценяване и изготвяне на кредитни сделки и съгласуването им с останалите отдели и секроти на банката.Наложеното най-тежко дисциплинарно наказание не е съответно по смисъла на чл.189 ал.1 КТ.
С оглед отговора на поставения въпрос, по съществото на спора, въззивният съд е стигнал до неправилния правен правен извод, че отказът на служителя да изпълни трудовите си задължения е правомерен и, че не е налице виновно неизпълнение.
Вярно е обратното, работодателят всякога може да изиска изпълнението на това, което е уговорено с индивидуалното трудово правоотношение и длъжностната характеристика за длъжността, а неизпълнението му съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Противното разрешение е дадено при неправилно приложение на материалния закон.Съгласно редовно връчената на ищеца длъжностната характеристика от 2012 г /последваща ищецът е отказал да подпише/ първо и основно задължение е да осъществява активно маркетиране с цел привличане на клиенти.Поставената му задача е вид маркетиране, т.е част от длъжностната му характеристика. По делото липсва спор, че ищецът не е изпълнил разпорежданията на работодателя и в периода след възстановяването му на работа през м.март 2017 г до последващото му уволнение през м.май 2017 г не е извърил нито една от възложените му дейности.Това се установява и от събраните по делото гласни и писмени доказателства, в това, число и представената по делото писмена кореспонденция между служителя и прекия му ръководител, като представител на работодателя.При тези данни и с оглед отговора на поставения правен въпрос не може да се приеме, че нарушението "неизпълнение на възложената работа" не е било осъществено.Дейността по активно маркетиране е съществена част от индивидуалното трудово правоотношение за длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Кредитиране“, сектор „Проекти“, тъй като всяка дейност по предоставяне на кредити предполага провеждане на маркетиране сред корпоративните клиенти .Това е залегнало и в представената длъжностна характеристика, връчена преди предходното уволнение на ищеца.При това положение несъмнено отказвайки да изпълни тези действия ответникът се е отклонил от изпълнение на трудовата си функция и задълженията, които характеризират длъжността.
Напълно необоснован е и формираният в решението извод, че действително извършеното от служителката нарушение не съответства по тежест на наложеното наказание. Дисциплинарното уволнение е наложено и при съблюдаване критериите по чл. 189, ал. 1 КТ . "Неизпълнението на възложената работа" и „неизпълнението на законни разпореждания на работодателя“ са две от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, които законодателят е регламентирал в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т.7 КТ .Същите представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, доколкото засягат същността на трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение.И двете нарушения са осъществени при условията на пряк умисъл; служителят демонстративно отказва да изпълни това, което работодателят му възлага, не признава вината си, нито е готов да се поправи.Допуснатите от служителя дисциплинарни нарушения са достатъчно тежки според критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ , за да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Предвид изложеното уволнението, атакувано в настоящето производство, е извършено законно и не подлежи на отмяна. Съответно следва да бъдат отхвърлени исковете, предявени за възстановяване на уволненият работник на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.

При този изход на спора касаторът има право на разноските направени пред всички инстанции в производството, а именно : 810, 89 лв-държавни такси, заплатени пред въззивната и касационната инстанция на основание чл.78 ал.3 ГПК и адвокатско възнаграждение в размер на 4978, 20 лв за процесуално представителство, осъществено от един адвокат пред трите съдебни инстанции.Настоящият състав на ВКС намира за неоснователно релевираното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.При съобразяване броя на заявените искови претенции и цената на осъдителния иск-17 244, 36 лв, се налага извода, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 1659,60 лв с ДДС е близко до минимума, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Процесуалният представител на ответника е изготвил касационна жалба и изложение, въз основа на които е допуснато касационно обжалване по делото, явил се е в открито съдебно заседание и пледирал, поради което и с оглед фактическата и правна сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, напротив дори е идентично със заплатеното от ищеца в полза на неговия процесуален представител, който е изготвил единствено отговор на касационната жалба.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 8540/13.12.2019 г, постановено по гр.дело № 16991/18 г на Софийски градски съд, Втори „Д“ въззивен състав и вмеесто него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Е. П. срещу „Българо-американска кредитна банка“ АД със седалище и адрес на управление в [населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за сумата 17 244, 36 лв.
ОСЪЖДА В. Е. П. от [населено място], със съдебен адрес-този на пълномощника му-адв.А. М., [населено място], [улица], ет.3, ап.11 да заплати на „Българо-американска кредитна банка“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], със съдебен адрес : [населено място], [улица], ет.1-чрез адв.Б. Е. на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски в размер на 5 789, 09 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат, за процесуално представителство, осъществено пред трите инстанции и държавна такса.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1/

2/