Решение на Конституционния съд не е ново обстоятелство за отмяна на влязло в сила съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№9

София, 31.01.2023година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ИЛИЕВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 4536/2022година

Производството е по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.

Делото е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение с вх.№ 262613 от 27.10.2022г. на Н. Н. А., понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора [населено място], чрез адв. Н. К., назначен за негов особен представител за отмяна на решение № 408/08.11.2019г по в. гр.дело № 699/2019г.на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд №1003 от 09.07.2018г., постановено по гр.д.№4941/2018г. Като краен резултат с влязлото в сила на 10.11.2020г. решение е отхвърлен иск на молителя срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. за признаване за установено, че ответникът е извършил нарушение на чл. 4, ал.2 ЗЗДискр., изразяващо се в неблагоприятно третиране, пряка и непряка дискриминация по лично положение на ищеца, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“, тъй като за периода 14.04.2014г-04.07.2018г на прозореца на килията на ищеца, настанен в Зона за повишена сигурност на затвора в [населено място], е имало поставена решетка и мрежа, която препятствала въздухообмена в килията и правела сянка.

Молителят излага твърдение, че са налице нови обстоятелства и ново доказателство със съществено значение за изхода на спора . Като ново доказателство сочи Решение №14 от 10.11.1992г. по к.д.№14/1992г. на Конституционния съд на РБългария, а като нови обстоятелства сочи критериите за дискриминация по чл.6, ал.2 от КРБ, които разбрал от тълкувателното решение на конституционния съд. Счита, че доказателството и обстоятелствата са нови и са със съществено значение за изхода на спора. Излага подробни доводи и по същество на правния спор, в подкрепа на твърдението си, че е бил дискриминиран, тъй като е бил с белезници, пранги и пояс на кръста в съдебната зала, а самото дело е разгледано от предубеден състав. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед събиране и преценка на новото доказателство и обстоятелства.

В проведеното открито съдебно заседание молителят не се явява, но се представлява от адв. К., който поддържа молбата.

Ответникът по молбата - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в писмен отговор, подаден чрез мл.юрисконсулт Р., оспорва молбата като неоснователна. В открито съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В., която поддържа подадения отговор по молбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ал.1 ГПК от 05.12.2022г.

Настоящият състав на ВКС, трето отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:

Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителят излага твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.2 от ГПК.

Новото обстоятелство, като основание за отмяна на влязло в сила решение по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.1 ГПК, касае правно-релевантен за приключилото делото факт. Под обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които трябва да са новооткрити, т.е. такива обстоятелства, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но които молителят не е могъл да посочи на съда по същество поради обективна невъзможност да узнае за тяхното съществуване или да удостовери същите и те да са от съществено значение за изхода на спора, в смисъл, че ако бяха известни на решаващия съд, биха променили извода му за основателността на иска. Тези факти следва да бъдат нови - да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, макар да са съществували в обективната действителност, но не и да са нововъзникнали (да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила атакувано решение). Същото разрешение е дадено и с ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС , което не е загубило силата си.

За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр.2 ГПК е необходимо, писмените доказателства да притежават характеристиката на новооткрити доказателства - да удостоверяват факти, които спрямо спорното правоотношение да имат значението на юридически или доказателствени факти, да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги представи, поради обективна невъзможност, въпреки положена грижа за добро водене на делото и да са от съществено значение за делото в смисъл, че ако са били известни на решаващия съд би се променил изводът му за основателност на иска.

В случая соченото от молителя обстоятелство – критериите за дискриминация по чл.6, ал.2 от КРБ, които твърди да е разбрал от тълкувателното решение на конституционния съд, няма характеристиката на „ново обстоятелство” по смисъла на закона. Тълкувателните постановки на Решението на Конституционния съд на Република България не са такъв нов факт или новооткрит документ, защото не са от значение за спорното материално правоотношение. Спецификата на това решение се проявява в дейността, която Конституционният съд осъществява и която няма отношение към правоприлагане по конкретен правен спор, засягащо въпроси, ограничени в предмета на определено дело. Тази дейност е тълкувателна, насочена към изясняване действителния смисъл на норма от Конституцията, като с реализирането й се дава разрешение на поставен правен въпрос, намиращо приложение при разглеждане и решаване на неограничен кръг правни спорове, за които се отнася нормата, предмет на проведеното тълкуване. Тези особености на всяко тълкувателно решение на КС обуславят липсата на правно значение за фактическата обстановка по конкретен правен спор. Дадените тълкувания нямат значението на юридически факт, тъй като с оглед на посочените по – горе характеристики, не представляват елемент от основанието на иска, респективно не съставляват факт, индивидуализиращ материалното гражданско право - предмет на делото. Те не са и доказателствен факт по конкретно дело, тъй като не съдържат данни, от които могат да се направят констатации за факт с правно значение, включително обстоятелство, променящо приетата от съда фактическа обстановка по делото. Освен това не са и факт, от който произтичат правни последици за възраженията, които биха могли да се противопоставят в конкретното правоотношение срещу предявения иск.

Не е и ново доказателство по смисъла на закона самото решение на КС. По вече изложените съображения то не притежава характеристиките на ново доказателство от съществено значение за спора - да е новооткрито доказателство, да удостоверява факти от действителността, които спрямо спорното правоотношение да имат значението на юридически или доказателствени факти, да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги представи, поради обективна невъзможност, въпреки положена грижа за добро водене на делото и да са от съществено значение за делото в смисъл, че ако са били известни на решаващия съд би се променил изводът му за основателност на иска.

В случая посредством цитираното решение Конституционният съд е дал задължително тълкуване на чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България/чл.12, ал.1, т.1 от Закона за Конституционен съд/, но не е създал нито нов факт, нито нов документ, които да повлияят на спорното правоотношение и да променят изхода на спора, разрешен с решението на инстанциите по същество.

Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Съобразно изхода разноски за молителя не се следват, а на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 262613 от 27.10.2022г. на Н. Н. А., понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора [населено място], чрез адв. Н. К., назначен за негов особен представител, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на решение № 408/08.11.2019г по в. гр.дело № 699/2019г.на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд №1003 от 09.07.2018г., постановено по гр.д.№4941/2018г.

ОСЪЖДА Н. Н. А. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата 100 лв. /сто лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството по отмяна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: