Разпределение на отговорността между солидарни длъжници при трудова злополука

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50032

София, 30.03. 2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.дело № 1509 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50810/10.11.2022г. е допуснато на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на решение № 1746/22.11.2021г. по в.гр.д.№ 2011/2021г. по описа на Окръжен съд Варна в частта по предявения от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД срещу „Летище П.“ ЕАД обратен иск, квалифициран като такъв по чл. 123а КТ, за присъждане на сумата 10 135, 85 лева, ведно със законната лихва от 23.12.2016г., за която „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е осъдено по главния иск по чл. 200 КТ.

Касаторът „Летище П.“ ЕАД иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част като неправилно и необосновано. Изтъква се, че основанието и обема на регресните права на солидарния длъжник „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД спрямо жалбоподателя не са обсъждани. Твърди се, че касаторът не е поставен в забава, поради което не дължи законната лихва върху присъдено на ищеца по главния иск по чл. 200 КТ Ц. Л. обезщетение.

Насрещната страна по жалбата – ищецът по обратния иск „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, оспорва касационната жалба, като твърди, че позоваването на чл. 123а КТ е достатъчен аргумент за уважаване на обратния иск.

Ищецът по главния иск по чл. 200 КТ Ц. Г. Л. и Държавата, представлявана от министъра на транспорта и съобщенията, която е трето лице помагач на ответника по главния иск „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД не са страни по иска, произнасянето по който е допуснато до касационно обжалване.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване - за задължението на въззивния съд, като инстанция по същество да обсъди всички релевантни доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора, е формирана в приложение на задължителните разрешения на т.19 ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и т.2 на ТР 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС константна практика на ВКС (вж.решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него ), според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, поради което въззивната инстанция трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване; да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и да ги изложи в мотивите на решението.

Обжалваното решение в частта по обратния иск е постановено в противоречие с цитираните разрешения на константната съдебна практика на ВКС, а оплакванията по касационната жалба са частично основателни. Съображенията на касационната инстанция са следните:

Установено е със сила на пресъдено нещо, че „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, в качеството му на концесионер на летище В. по силата на концесионен договор, сключен на 10.09.2006г. с Държавата и „Летище П.“ ЕАД, в качеството му на правоприемник на „Летище В.“ ЕАД, са солидарни длъжници, на основание чл. 123а КТ, на кредитора Ц. Г. Л. за вземанията му по чл. 200, ал.3 КТ за имуществени вреди от трудова злополука от 22.09.2005г., изразяващи се в пропуснати ползи от разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получавал и получаваната пенсия за инвалидност.

За исковия период ( 02.02.2017г. - 01.01.2020г.) с експертно решение на ТЕЛК от 16.01.2017г. на Л. е определена 100 % трайна нетрудоспособност с чужда помощ, която е в причинна връзка с трудовата злополука от 2005г., а разликата между брутното трудово възнаграждение, което Л. е получавал преди злополуката и обезщетението за временна нетрудоспособност за исковия период е 10 135,85 лева. Тази е сумата, ведно със законната лихва от 23.12.2016г., която „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД и „Летище П.“ ЕАД дължат солидарно на Л..

Предявеният от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД срещу „Летище П.“ ЕАД обратен иск е за пълния размер на вземането на кредитора Л. и е обоснован със солидарната отговорност на страните по чл. 123а КТ.

Правната квалификация на така заявената по реда на чл. 219 ГПК регресна претенция е по чл. 127, ал.2 ЗЗД.

В отношенията им с кредитора всеки от солидарните длъжници дължи всичко и може да се освободи от отговорност, когато общото задължение е изпълнено изцяло, но във вътрешните им отношения се предполага, че те дължат поравно. Предположението по чл. 127, ал. 1 ЗЗД е оборимо. В тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението или изобщо не отговаря, е да го докаже. В случая това е ищецът по обратния иск, който съобразно изявленията си в исковата молба е следвало да установи, че отговорен за изплащане на обезщетението по чл. 200 КТ е единствено старият работодател (ответникът) в приложение на принципа „комуто ползите, нему и вредите“ ( защото само той се е ползвал от работната сила на кредитора и само той е имал възможност да участва в производството по установяване на трудовия характер на злополуката). Така заявеното е неприложимо към вътрешните отношения между солидарните длъжници и съответно от него не може да следва друго за тях, по смисъла на чл. 127, ал.1 ЗЗД, различно от равната задълженост. Вътрешните отношения между солидарните длъжници не може да се уреждат от правилата на неоснователното обогатяване, тъй като те са изключени от приложението на чл. 127, ал.2 ЗЗД. Обратното не е установено по задължителен за страните начин с решение на ВКС, ІІІ ГО № 217/08.01.2019г. по гр.д.№ 1961/2018г., доколкото с него е потвърдено като краен резултат въззивно решение, с което е уважен иск по чл. 127 ЗЗД между същите страни за предходни вземания на кредитора Л., като е прието, че във вътрешните им отношения солидарните длъжници отговарят поравно.

По делото предположението на чл. 127, ал.1 ЗЗД не е оборено, от което следва, че всеки от солидарните длъжници дължи поравно изплатеното от единия от тях на кредитора или обратният иск е основателен за половината от сумата, ведно с лихвите и разноските по делото. Регресното право на ищеца „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД възниква от изпълнението на решението по главния иск - солидарният длъжник не може да претендира от съдлъжниците суми по чл. 127 ЗЗД, без преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част, поради което регресният иск следва да се уважи с условен диспозитив.

Неоснователно е оплакването на касатора, че не дължи законна лихва върху солидарното задължение, считано от 23.12.2016г. „Летище П.“ ЕАД е конституиран като подпомагаща страна в процеса по чл. 200 КТ на страната на ответника по този иск - „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, поради което е обвързан от установената по този иск забава на плащането по чл. 200 КТ. Ето защо дължи лихвите за времето от 23.12.2016. до момента на изплащане на вземането по чл. 200 КТ.

Воден от изложеното, касационният съд следва да отмени въззивното решение в обжалваната част и постанови ново, с което уважи обратния иск по чл. 127, ал.2 ЗЗД за половината от вземането по главния иск – главница, законна лихва и разноски, и при условие, че то бъде изплатено от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД на Ц. Л..

Разноските по обратния иск за трите съдебни инстанции се разпределят както следва: на ищеца „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД – общо 333,42 лева, съразмерно на уважената част от иска, а на ответника „Летище П.“ ЕАД – общо 2521,72 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1746/22.11.2021г. по в.гр.д.№ 2011/2021г. по описа на Окръжен съд Варна в обжалваната част и потвърдените с нея първоинстанционно решение на РС Варна по гр.д.№21040/2019 от 04.03.2021г., допълнено с решение от 25.05.2021г., в частта, с която е осъдено „Летище П.“ ЕАД да плати на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, на основание чл. 123а КТ, сумата 10 135, 85 лева, ведно със законната лихва от 23.12.2016г. и разноските по главния иск в размер на 1505,43 лева, както и в частта по присъдените на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД разноски по обратния иск И ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Летище П.“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] да плати на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД с ЕИК[ЕИК], на основание чл. 127, ал.2 ЗЗД, сумата 5067, 92 лева (половината от главницата от 10 135, 85 лева), ведно със законната лихва от 23.12.2016г. до окончателното изплащане и 752,72 лева разноски (половината от разноските, които „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е осъдено да заплати по делото на ищеца по главния иск Ц. Г. Л.) ПРИ УСЛОВИЕ, че „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД изплати на Ц. Г. Л. присъденото му на основание чл. 200, ал.3 КТ обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука от 22.09.2005г., изразяващи се в пропуснати ползи от разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получавал и получаваната пенсия за инвалидност в периода 02.02.2017г. - 01.01.2020г. в размер на 10 135, 85 лева, ведно със законната лихва от 23.12.2016г. до окончателното изплащане и разноските по делото от 1505, 43 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД с ЕИК[ЕИК] срещу „Летище П.“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] по реда на чл. 219 ГПК обратен иск по чл. 127, ал.2 ЗЗД в останалата част - за разликата до пълния предявен размер на главницата от 10 135, 85 лева, ведно със законната лихва от 23.12.2016г. и разноски над 752,72 лева.

ОСЪЖДА „Летище П.“ ЕАД да плати на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за трите инстанции, съразмерно на уважената част от обратния иск в размер на 333,42 лева.

ОСЪЖДА „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД да плати на „Летище П.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски за трите инстанции, съразмерно на отхвърлената част от обратния иск в размер на 2521,72 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: