Искове за собственост срещу бивш собственик, ползващ имота

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
София, 02.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1796/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С решение № 50/03.01.2019 г. по гр. д. № 2717/2017 г. на Благоевградския районен съд е признато за установено по отношение на Б. А. А., Р. М. А., С. П. Д., Л. А. Г. и Й. П. С., че К. Д. Д. е собственица на реални части от УПИ XIа-..... от кв. ..... по плана от 1982 г. на [населено място], [община], първата от които с площ от 1.86 кв. м., заключена между истинското положение на къщата в имот пл. № ..... и регулационната граница между УПИ XIа-..... и УПИ ..... от кв. ....., защрихована в жълт цвят между точки 1 и 2 в комбинираната скица приложение № 7 към тройната съдебно-техническа експертиза, а втората - с площ от 10.44 кв. м., заключена между оградата на място и регулационната линия между УПИ XIа-..... и УПИ X-..... от кв. ....., защрихована в жълт цвят между точки 2 и 3 в комбинираната скица приложение № 7 към тройната съдебно-техническа експертиза и ответниците са осъдени да предадат владението на тези части на собственицата им, както и да преустановят неоснователните си действия, с които смущават правото на собственост на ищцата върху процесните реални части от УПИ XIа-..... от кв. ..... по плана от 1982 г., като премахнат съществуващата оградата от УПИ XIа-..... от кв. ..... на основание чл. 109 ЗС.

С решение № 5510/19.12.2019 г. по в. гр. д. № 583/2019 г. на Благоевградския окръжен съд първоинстанционното решение е отменено в частта, с която исковете по чл. 108 и чл. 109, ал. 1 ЗС са уважени срещу Л. А. Г. и същата е осъдена да заплати разноски на ищцата и исковете срещу нея са отхвърлени; в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.

В частта, с която исковете са уважени срещу Б. А. А., Р. М. А., С. П. Д. и Й. П. С., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 392/20.10.2020 г., в резултат на което е влязло в сила в тази част.

Със същото определение, по касационна жалба на К. Д. Д., касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, с която исковете с правно основание чл. 108 и чл. 109, ал. 1 ЗС са отхвърлени срещу ответницата Л. А. Г..

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено, че ищцата К. Д. е собственица на УПИ-XIa-..... от кв. ..... по плана на [населено място] от 1982 г. Собственици на съседния УПИ X-..... от кв. ..... са ответниците Б. А. А., Р. М. А., С. П. Д. и Й. П. С.. Преди предявяване на исковете ответницата Л. А. Г. се е разпоредила с притежаваните от нея идеални части от имота в полза на ответниците С. П. Д. и Й. П. С. с н. а. №№ ...../1996 г. и ...../1996 г. Установено е също, че частите от собствения на ищцата парцел, приобщени към парцела на ответниците, са заключени между границата на двата парцела и изградената на място ограда, съставляваща телена градинска мрежа на бетонови колове. Площите им са съответно 1.86 кв. м. и 10.44 кв. м., показани на комбинирана скица-приложение № 7 на л. 258 от първоинстанционното дело и тонирани в жълт цвят. Изхождайки от разпоредбата на чл. 59 З. /отм./, тълкувана във връзка с чл. 181, ал. 3 З. /отм./, както и от чл. 200 ЗУТ, въззивният съд приел, че е невъзможно реални части от урегулирани поземлени имоти да се придобиват по давност.

Въззивният съд приел, че след като ответницата Л. Г. не притежава право на собственост и предвид посоченото в исковата молба, че ищцата предявява исковете си срещу собствениците на съседния парцел, с който единствен факт е мотивирала правния си интерес от предявяването им именно срещу тези лица, то поради опровергаване на твърдението, че Г., наред с останалите ответници, е съсобственик на парцела, следва, че предявените срещу нея искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК в частта по отхвърлените искове срещу Л. А. Г. с цел проверка правилността на извода на въззивния съд, че искове, предявени по реда на чл. 108 и чл. 109, ал. 1 ЗС, не могат да бъдат уважени срещу ответник, който се е разпоредил с правото си на собственост преди предявяване на исковете.

Ревандикационният иск е едно от правните средства за защита на собствеността. Собственикът има право съгласно чл. 108 ЗС да иска връщането на своята вещ /имот/ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. При предявен иск на това основание е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание. Фактическият състав на иска не изисква ответникът да противопоставя /да заявява/ свои самостоятелни вещни права или друго основание, на което владее или държи имота, или да има такива права. За уважаването на иска е достатъчно да се установи, че ответникът упражнява фактическа власт под формата на владение или държане върху чужд имот без противопоставимо на собственика основание. Затова в съдебната практика искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ се определя като иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик /т. 2А на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС/. Ето защо обстоятелството, че ответникът се е разпоредил с вещта /имота/ преди предявяване на иска за ревандикация, е без правно значение на изхода на спора.

Негаторният иск също предоставя защита на правото на собственост. Тази защита може да бъде упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва /поддържа/ от създадено противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта /имота/ според неговото предназначение. И тук както законът, така и съдебната практика не поставят изискване ответникът да противопоставя свои самостоятелни права върху вещта.

Въззивното решение, с което е прието обратното, а именно, че предявените срещу ответницата Л. Г. искове за защита на собствеността са неоснователни, тъй като тя не притежава право на собственост върху УПИ Х-..... от кв. ..... предвид разпореждането с н. а. №№ ...../1996 г. и ...../1996 г. в полза на ответниците Й. С. и С. Д., е неправилно.

По делото е установено, че материализираната на място ограда не съвпада с регулационната граница между съседните урегулирани поземлени имоти, вследствие на което спорните площи, попадащи в границите на собствения на ищцата имот - УПИ XIа-..... от кв. ..... по плана от 1982 г. на [населено място], са приобщени към съседния имот - УПИ X-..... от кв. ..... . В отговора на исковата молба ответницата Л. Г. не е отрекла твърдението на ищцата, че упражнява фактическа власт върху спорните площи - оспорила е твърдението за липса на правно основание и е заявила, че оградата се намира на регулационната граница между имотите. Освен това - дарявайки на Й. П. С. с н. а. № ...../26.06.1996 г. 1/6 ид. ч. от парцел Х- ..... от кв. ..... и 1/3 ид. ч. от първия жилищен етаж от построената в парцела масивна жилищна сграда, ведно с мазе /зимнично помещение/, дарителите Л. А. Г. и съпругът ѝ П. С. Г. са си запазили правото да ползват докато са живи две стаи и зимничното помещение. От това следва, че като носител на ограниченото вещно право на ползване върху жилищните и избеното помещения ответницата Л. Г. по необходимост ползва и поземления имот. Упражняваната фактическа власт е без правно основание, тъй като е върху чужд имот и възражението за придобиването на спорните части по давност е неоснователно предвид разпоредбите на чл. 59 З. /отм./ и чл. 200 ЗУТ, а запазеното право на ползване е противопоставимо само на приобретателя на правото на собственост, но не и на ищцата. Ето защо предявеният срещу Г. ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен. Заявеното в исковата молба, че искът се предявява срещу собствениците на съседния имот, а ответницата Г. не е сред тях, не може да наложи извод за неоснователност на иска срещу нея.

По делото няма данни ответницата Г. да е причинила противоправното състояние - изграждането на ограда в отклонение от регулационната граница, но това обстоятелство е без правно значение за уважаване на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС - достатъчно е, че тя се ползва от него. Ето защо негаторният иск също следва да бъде уважен като основателен.

Като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК в частта по исковете срещу Л. Г. и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от Върховния касационен съд, като исковете бъдат уважени.

С оглед изхода на спора и съобразно заявените искания, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищцата К. Д. е осъдена да заплати на ответницата Л. Г. разноски за първоинстанционното производство в размер на 422.07 лева. На ищцата следва да се присъдят сторените за касационното производство разноски в размер на 355 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 5510/19.12.2019 г. по в. гр. д. № 583/2019 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която исковете, предявени по реда на чл. 108 и чл. 109, ал. 1 ЗС, са отхвърлени срещу Л. А. Г., както и в частта, с която К. Д. Д. е осъдена да заплати на Л. А. Г. разноски за първоинстанционното производство в размер на 422.07 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. А. Г., че К. Д. Д. е собственица на реални части от УПИ XIа- ..... от кв. ..... по плана от 1982 г. на [населено място], [община], първата от които с площ от 1.86 кв. м. е тонирана в жълт цвят между точки 1 и 2 на комбинираната скица приложение № 7 към тройната съдебно-техническа експертиза на л. 258 по гр. д. № 2717/2017 г. на Благоевградския районен съд, а втората - с площ от 10.44 кв. м. е тонирана в жълт цвят между точки 2 и 3 на същата скица, която е приподписана от състава на съда и съставлява неразделна част от настоящото решение, и ОСЪЖДА Л. А. Г. да предаде владението на тези части на К. Д. Д., както и да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на К. Д. Д., като премахне съществуващата оградата от УПИ XIа-..... от кв. ..... по плана от 1982 г. на [населено място], [община], на основание чл. 109, ал. 1 ЗС.

ОСЪЖДА Л. А. Г. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], Долна махала, [община], да заплати на К. Д. Д. сторените за касационното производство разноски в размер на 355 /триста петдесет и пет лв./ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: