Отмяна на въззивно решение за съкращаване в щата при неизпълнени указания за експертиза

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

София 28.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3723 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 91 от 10.02.2021г. по касационната жалба на М. С. Л. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 896 от 20.08.2020г. по в.гр.д.№ 1679 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 1917 от 8.05.2019г. по гр.д.№ 19312/2018г. на РС Варна и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от нея искове против „Инфра Експерт” АД за признаване за незаконно на уволнението й, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, със заповед № 215 от 1.11.2018г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист ТРЗ“ и за присъждане, на основание чл.344 ал.1 т.3, вр. чл.225 ал.1 КТ, сумата 7 347.96лв., обезщетение за времето на оставане без работа за периода 2.11.2018г.- 2.05.2019г., ведно със законната лихва и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, като извърши и проверка на събраните по делото доказателства , с оглед възможността да е разрешен в противоречие със съдебна практика, установена с ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009т. на ОСГТК на ВКС.
В проведеното съдебно заседание, касаторката не се явява лично, но се представлява, като процесуалният й представител поддържа изложените в жалбата доводи и направеното искане за отмяна на постановения въззивен акт с постановяване на нов, с който предявените искове да бъдат уважени. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък, които за всички инстанции възлизат на 9 350лв.
Ответната страна „Инфра Експерт” АД не се явява. Постъпили са писмени бележки от процесуалния й представител адвокат Н., в които се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че въззивният акт следва да бъде потвърден. Оспорва твърденията на касатора за липса на обвързваща сила на представените две длъжностни характеристики. Счита, че фактът на неподписването е дерогиран от обстоятелството, че към датата на предявяване на исковата молба те са възприети от ищцата, която се е позовала на тях при излагане на даводите си във връзка с обхвата на трудовото й правоотношение. Във връзка с искането за експертиза, посочва че е направено подобно искане след връщане на делото за ново разглеждане, но не е уважено именно поради противопоставянето на касаторката, поради което счита, че тя не следва да черпи права от собственото си процесуално поведение. Претендира направените разноски и прави възражение за прекомерност на поисканети от насрещната страна.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното :
Ищцата е заемала длъжността „специалист ТРЗ“. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Тя е оспорила уволнението си с два довода: 1. Липса на яснота, кое от двете посочени в цитираната норма основания, визира работодателя и 2. Липса на реално извършено съкращаване в щата. Твърдението й е, че изпълняваните от нея трудови функции реално не са премахнати. Те се изпълняват от новоназначено лице на длъжност „икономист управление на персонала“, като съгласно длъжностните характеристики - двете длъжности „специалист ТРЗ“ и „икономист управление на персонала“- са с идентични задължения.
След като първата и въззивната инстанция са споделили първото възражение на ищцата /без да разглеждат спора по същество/, касационият съд, с решение № 52 от 8.07.2020г. по гр.д.№ 4013/2019г. на ІІІ г.о., е отменил въззивния акт като неправилен, необоснован и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради липса на изложени доводи по направено възражение за липса на реално съкращаване в щата, делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания за назначаване на експертиза /при необходимост и служебно/ за изясняване на релевантните по делото обстоятелства във връзка както с наведеното от ищцата възражение, че е „променено само наименованието на длъжността – от „специалист ТРЗ“ на „икономист управление на персонала“, така и с възражението на ответника, че се касае до различни длъжности /с различни трудови функции/, които са съществували и в предходното щатно разписание.
След връщане на делото, въззивният съд е приел, че е налице реално извършено съкращаване в щата. Обсъдил е, щатното разписание в сила от 1.10.2018г., като е посочил, че то не предвижда длъжност „специалист ТРЗ“. Позовал се е, както на представените характеристики за длъжностите „специалист ТРЗ“ и „икономист управление на персонала“, по които е констатирал съществена разлика в трудовите функции, така и на данните за двете длъжности в НКПД 2011г., цитирайки че за икономиста е посочено, че провежда проучвания, наблюдава данни, анализира, тълкува информация, изготвя доклади и планове за решаване на икономически проблеми, консултира, а за специалиста ТРЗ – че води, събира, сверява и обработва платежни ведомости, изчислява трудово възнаграждение, води отчетност за присъствие, подготвя плащания и ведомости, проверява отчетни таблици, работни карти и др. Като допълнителен аргумент е посочил и че дружеството е сключило нарочен договор на 22.10.2018г., с който е възложил осъществяването на дейността по ТРЗ на счетоводна къща. В мотивите на въззивния акт не са изложени доводи във връзка с направеното от ищцата оспорване на представените от ответника две длъжностни характеристики за длъжностите „специалист ТРЗ“ и „икономист управление на персонала“, които не съдържат нито дата на съставяне и утвърждаване, нито положен подпис. Не е обсъдено възражението й за съставянето им с оглед нуждите на процеса. Без да обсъди това възражение, въззивният съд е възприел тезата на ответната страна, че двете длъжности изискват изпълнение на различни трудови функции и са съществували и в предходното щатно разписание. Независимо, че всяка една от страните е посочила конкретни задачи, въззивният съд е извел изводите си без да назначи експертиза за изясняване на релевантните по делото обстоятелства /в какъвто смисъл са били дадените от касационната инстанция указания/, приемайки че във въззивната жалба няма доводи за допуснати процесуални нарушения, даващи основание за приложение на чл.266 ГПК и тъй като поставените въпроси не предполагат специални знания.
По въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009т. на ОСГТК на ВКС извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Когато касационната инстанция, с оглед заявеното в жалбата, е констатирала неправилност на постановения въззивен акт и именно поради установена необходимост от събиране на нови доказателства, е върнала делото за ново разглеждане, давайки задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, въззивният съд е длъжен да ги изпълни.
Пред вид така даденият отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, с оглед предмета на спора при повторното въззивно разглеждане на делото, очертан с указанията в решението на ВКС по горецитиранато гр.д.№ 4013/2019г. на ІІІ г.о., изводът на въззивния съд, че искането за експертиза е преклудирано – е неправилен. След като е установена непълнота на доказателствата и страните са поставили нарочни задачи, въззивният съд е следвало да допусне исканата експертиза. Тъй като настоящето касационно производство е второ по ред, на основание чл. 295, ал. 2 ГПК следва въззивния акт да бъде отменен, да се даде ход на делото за разглеждане пред Върховния касационен съд, като се допусне експертиза, вещото лице по която след справка в счетоводството на ответното дружество„Инфра Експерт” АД, с адрес на управление: [населено място] 1000, район Оборище, [улица] да даде отговор на следните въпроси: 1. Длъжностите „специалист ТРЗ“ и „икономист управление на персонала“ включени ли са в щатното разписание в сила от 1.10.2018г., както и в предходно действащото?, 2. Какви са длъжностните характеристики за длъжностите „специалист ТРЗ“ и „икономист управление на персонала“ в ответното дружество и налични ли са такива, които да съдържат дата на съставяне, дата на утвърждаване и положен от служителя подпис за релевантния период? На всяка една от страните също следва да се предостави възможност да постави задачи, като предварителното заплащане на депозит, следва да се възложи на ответната страна, върху която е доказателствената тежест в процеса.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 896 от 20.08.2020г. по в.гр.д.№ 1679 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд и отмененото с него решение № 1917 от 8.05.2019г. по гр.д.№ 19312/2018г. на РС Варна.
ДАВА ход за разглеждане на делото пред Върховен касационен съд.
ДОПУСКА назначаването на експертиза, вещото лице, по която да даде заключение по поставените въпроси, след внасяне на депозит от „Инфра Експерт” АД в размер на 300лв.
ДАВА възможност, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, на всяка една от страните, да постави и допълнителни задачи.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване след внасяне на определения депозит.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.