Определяне на справедливо обезщетение от прокуратурата при неоснователно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50068

гр.София, 31.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора Дечева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2622/ 2022 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 50059/ 07.02.2023 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Прокуратура на Република България (ПРБ) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 296 от 23.03.2022 г. по гр.д.№ 842/ 2021 г., с което ПРБ е осъдена да заплати на Д. П. Д. и на И. П. Д. по 35 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършени престъпления, за които наказателното производство е прекратено по досъдебно производство № 2/ 2016 г. и за които са оправдани по НОХД № 1258/ 2016 г. на Районен съд - Враца, със законната лихва върху тези суми от 16.01.2018 г. и разноски по делото.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства от значение при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД.

Задължителни за съдилищата, определящи размер на обезщетения за неимуществени вреди, указания са дадени още с Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, а конкретно за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение, актуалната практика на ВКС, основана на Постановлението, изисква в решението на въззивния съд да бъдат изложени подробни мотиви по прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД. Необходимо е да се подложат на преценка обстоятелствата, обуславящи определянето на справедлив размер на обезщетението. Когато изгражда собствен решаващ извод за този размер и за да формира законосъобразно изводи за конкретното проявление на претендираните неимуществени вреди, съдът изследва и съпоставя относимите в конкретния случай обстоятелства, без да отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други (срв. решение по гр.д.№ 2686/ 2016 г., ІІІ г.о., ВКС). Трябва да се посочат засегнатите неимуществени блага и да се прецени стойността, която са имали за увредения, за да е съответна на критерия за справедливост оценката за степента на накърняването им.

Освен това в практиката на Върховния касационен съд е изяснено кои са релевантните обстоятелства, които съдът е длъжен да подложи на преценка в мотивите си, когато определя по справедливост размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение. Вземат се предвид данните за личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако има трайно увреждане на здравето - каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Във всички случаи на приложение на чл.52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (решение № 163/ 01.07.2016 г. по гр.д.№ 411/ 2016 г., ІV г.о., решение № 95/ 29.04.2015 г. по гр.д.№ 5462/ 2014 г., ІІІ г.о. и цитираните в тях други актове по същия въпрос).

Обжалваното въззивно решение не съответства на така установените от практиката на ВКС изисквания, поради което е постановено при наличие на касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Естеството на порока не налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (арг. чл.293 ал.3 ГПК).

От фактическа страна по делото е установено, че на 12.01.2016 г., в центъра на [населено място] възникнало спречкване между Т. Й. от една страна и ищците Д. П. Д. и И. П. Д. от друга, при което били разменени удари между тях. След приключване на разпрата и докато чакали полиция, Й. изпаднал в безсъзнание, а малко по-късно починал. С постановления от 13.01.2016 г. по ДП № 32/ 2016 г. по описа на РУ-Враца ищците били привлечени като обвиняеми за престъпление по чл.124 ал.1 пр.3 НК - за причиняване по непредпазливост на смъртта на Т. Й., вследствие умишлено нанесена лека телесна повреда – и били задържани за срок от 72 часа. На следващия ден срещу ищците било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.115 вр чл.20 ал.2 НК - за това, че в съучастие като извършители умишлено са умъртвили Й., като деянието е извършено по хулигански подбуди. Взета им била мярка за неотклонение „домашен арест“ с определение от 15.01.2016 г. по ЧНД № 14/ 2016 г. на Врачански окръжен съд, а с определение от 26.01.2016 г. по ВНЧХД № 54/ 2016 г. Софийски апелативен съд заменил тази мярка с "парична гаранция" от по 2 000 лв за всеки от обвиняемите. С постановление от 24.02.2016 г. наказателното производство срещу ищците за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.115 вр чл.20 ал.2 НК било прекратено, а с постановление от 13.04.2016 г. били отменени взетите спрямо тях мерки за неотклонение "парична гаранция". На същата дата била отменена и забраната за напускане пределите на Република България, взета по отношение на И. Д. на 15.01.2016 г. На 26.07.2016 г. този ищец бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК - за това, че на 12.01.2016 г. в съучастие като извършител с Д. Д. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, като напсувал Т. Й. и му нанесъл побой. На същата дата ищецът Д. Д. бил привлечен като обвиняем за същото престъпление, но и за престъпление по чл.216 ал.1 НК за това, че на въпросната дата противозаконно е повредил чужда движима вещ - предно ляво огледало на лекия автомобил, управляван от Т. Й.. И на двамата ищци била взета мярка за неотклонение "подписка". На 23.08.2016 г. ПРБ внесла обвинителен акт за посочените престъпления, по който било образувано НОХД № 952/ 2016 г. на Врачански районен съд. С разпореждане от 26.08.2016 г. съдията-докладчик прекратил съдебното производство и върнал делото на ПРБ за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Протестът на ПРБ срещу това разпореждане бил оставен без уважение от окръжния съд. На 10.11.2016 г. срещу ищците бил внесен нов обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 1258/ 2016 г. на Врачански районен съд. След проведени три заседания с участието на ищците, с присъда № 24/ 24.03.2017 г. съдът признал подсъдимите за невиновни и ги оправдал по повдигнатите обвинения. Присъдата била протестирана от прокуратурата, но с окончателно решение № 2/ 16.01.2018 г. по ВНОХД № 635/ 2017 г. на Врачански окръжен съд, след проведено едно съдебно заседание, била потвърдена изцяло. Процесът получил широко медийно отразяване на местно и национално ниво, по досъдебното производство била приложена петиция от 29 271 граждани, квалифицираща ищците като „убийци“ и настояваща за доживотни присъди. Пред автокъщата, притежавана от ищците, постоянно имало телевизионни екипи, които пречели на работата им и излъчвали множество репортажи и коментари с негативно за ищците съдържание. Това предизвикало сериозен отлив на клиенти. След повдигането на обвиненията срещу тях ищците станали по-избухливи и по-нервни, а преди това били лъчезарни и с чувство за хумор. Д. Д. получил невротични оплаквания, изразяващи се в тревожност, безпокойство, безсъние, сърцебиене и главоболие, отзвучали след оправдателната присъда. Другите му заболявания, включително диабет, не могат да се установят като причинени от повдигнатото обвинение.

При тези фактически констатации отговорността на държавата е ангажирана, защото е установено, че срещу ищците е предприето неоснователно наказателно преследване, което им е причинило негативни психоемоционални изживявания, съставляващи неимуществени вреди. В касационното производство страните не спорят по основанието на иска, а само за размера на дължимото обезщетение. Основателен е доводът на касатора ПРБ, че въззивният съд не е извършил изискуемата се от съдебната практика преценка на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и не е мотивирал надлежно решението си защо определя обезщетението в такъв размер. Наказателното производство е приключило в рамките на 2 години, което е разумен срок с оглед фактическата и правна сложност на делото. В рамките на този период ищците са били обвинени в извършване на убийство малко повече от месец, след което това обвинение е прекратено, а наказателното производство е продължило с обвинения в по-леки престъпления. Мерките за процесуална принуда, взети спрямо тях, са с нисък интензитет. Проведеният брой съдебни заседания с тяхно участие също е в рамките на разумното – пред първата инстанция с участието на ищците са проведени три заседания, а пред втората разглеждането на делото е приключило в едно заседание. Не се установява наказателното производство да е дало отражение върху здравето им, а негативните емоционални изживявания са преодолени. Всички тези обстоятелства обуславят присъждане на обезщетение в занижен размер. От друга страна следва да се отчете, че обвинението е повдигнато срещу хора в млада възраст и че то е оказало сериозно негативно влияние в сферата на професионалната им реализация. Широкото разгласяване на случая в сравнително малък град и негативната медийна кампания срещу ищците също имат своето значение, като съдът не споделя доводите на ПРБ, че вредите от тази кампания не стоят в причинна връзка с повдигнатото обвинение. Ако ищците не бяха обвинени в убийство и то по хулигански подбуди, при крайно скандални обстоятелства, не може да се предполага, че биха станали жертва на такова активно медийно преследване. Не може да се предполага също, че близо тридесет хиляди души биха ги нарекли „убийци“ и биха настоявали с петиция за наказването им с доживотен затвор. Независимо от това, с оглед средния икономически стандарт в страната и размерите на обезщетенията, присъждани в сходни случай, не би било справедливо, а би довело до неоснователно обогатяване присъждане на обезщетение от по 35 000 лв. Несправедливо е и присъждането на еднакъв размер на обезщетение за двамата ищци, защото за разлика от И. Д., Д. Д. е бил обвинен в извършването не на едно, а на две престъпления. Освен това при него негативните психоемоционални изживявания са били по-силни, видно от заключението на приетата от първоинстанционния съд психолого – психиатрична експертиза, каквато по отношение на И. Д. не е изготвяна. Съобразявайки всички тези обстоятелства съдът приема, че обезщетението следва да бъде определено в размер, значително по-висок от обичайно присъжданите в подобни случай, 22 000 лв за ищеца Д. Д. и 20 000 лв за ищеца И. Д.. Неоснователно процесуалният представител на ищците се позовава на решение на ВКС, ІV г.о., по гр.д.№ 2682/ 2018 г., за да обоснове необходимост от присъждане на обезщетение в по-голям размер. Случаите не са сходни в никакъв аспект - нито като продължителност на наказателното производство, нито като брой на повдигнатите обвинения, нито като последици за обвиняемите. Съдът счита, че с оглед конкретиката на настоящия случай обезщетение в размер 22 000 лв за ищеца Д. Д. и 20 000 лв за ищеца И. Д. достатъчно ще компенсира по – интензивните от обичайните в подобни случай вреди, които ищците са търпели

С оглед изхода от спора частично следва да бъдат присъдени и направените от ищците разноски по делото при условията на чл.10 ал.3 ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 296 от 23.03.2022 г. по гр.д.№ 842/ 2021 г. в частта му, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Д. П. Д. сумата 22 000 лв /двадесет и две хиляди лева/ и на И. П. Д. сумата 20 000 лв /двадесет хиляди лева/ – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършени престъпления, за които наказателното производство е прекратено по досъдебно производство № 2/ 2016 г. и за които са оправдани по НОХД № 1258/ 2016 г. на Районен съд - Враца, със законната лихва върху тези суми от 16.01.2018 г. и да заплати 550 лв /петстотин и петдесет лева/ разноски по делото за експертизи.

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд № 296 от 23.03.2022 г. по гр.д.№ 842/ 2021 г. в останалата част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.В, ап.28 против Прокуратура на Република България, гр.София, бул."Витоша" № 2 иск за разликата над 20 000 лв до 35 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап.8 против Прокуратура на Република България, гр.София, бул."Витоша" № 2 иск за разликата над 22 000 лв до 35 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.София, бул."Витоша" № 2, да заплати на И. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.В, ап.28, 1 971,43 лв /хиляда деветстотин седемдесет и един лева, четиридесет и три стотинки/ адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.София, бул."Витоша" № 2, да заплати на Д. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап.8, 2 168,57 лв /две хиляди сто шестдесет и осем лева, петдесет и седем стотинки/ адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: