Задължение на съда служебно да установи приложимото чуждо право

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

гр. София, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 339 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от „Хризантоу § Хризантоу Баристъри- Адвокати“, Р. Кипър, касационна жалба срещу решение № 261942/10.06.2022 г. на СГС, ГО, ІІ – А въззивен състав, постановено по гр.д. № 13452/20г., с което е потвърдено решение № 185606/2082020 г. на СРС, 127 състав по гр.д. № 129/2017 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. И. Д. иск по чл.410 ГПК във вр. чл. 286 ЗЗД. Твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано и се иска да бъде отменено и върнато на въззивният съд за извършване на съответните съдопроизводствени действия, евентуално- да отмени решение и уважи предявения иск, с присъждане на разноски.

По делото не е постъпил писмен отговор от ответникът по касационната жалба.

Върховният касационен съд счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана страна и срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че е налице валидно сключен договор за поръчка- за правни услуги, по който въззиваемият е страна в лично качество. Изложил е, че с този договор, в качеството си на бенефициент, ответникът се е съгласил да отговаря за изпълнение на задълженията по него, което е видно от чл. 7 и чл. 8 от договора, уреждащи клаузи за отговорност за неизпълнение на задълженията по него и в които ответникът като бенефициент е посочен изрично като задължено лице. Ищецът се е задължил да извърши доверителни услуги на ответника, изразяваща се в осигуряване седалище и адрес, секретарски услуги, услуга номинален притежател на дяловете, поддържане в актуално състояние в регистъра на дружествата на Кипър, представителство, чрез назначаване на номинални директори на регистрираното дружество, както и заплащане на дължимите годишни такси към Регистъра на дружествата и водене счетоводството на регистрираното дружество, включително и по ДДС. Приел е, че с чл.4, ал.1, изр. 1 от договора е постигнато споразумение за правни и др. услуги при поискване, т.е. че услугите се дължат само при поискване от доверителя и се заплащат в размер, който се определя за конкретния случай съобразно времето за извършване на услугата и необходимата експертиза, която разпоредба на договора уреждала неговия рамков характер- ищецът принципно се ангажира при поискване да предостави съответната услуга предвидена в приложенията към договора, но срещу възнаграждение, което ще е предмет на последващо договаряне. Относно част от възможните услуги, а именно посочените в изречение 2-ро на чл. 4, ал. 1 от договора (за поддържане на дружеството- неучастващото по делото „Консигети“Лтд. - в актуално състояние в търговския регистър на Кипър, за услугата предоставяне на адрес на управление и директорски услуги), е изложил, че е предвидено заплащане на ежегодно възнаграждение от 1800,00 евро без ДДС, което означавало, че ищецът се е задължил през периода на действие на договора да предоставя посочените услуги срещу изрично определеното за тях възнаграждение. Изложил е, че за да може да претендира това възнаграждение ищецът следвало да докаже изпълнение на задълженията си посочени в чл. 4, ал. 1, изр. 2-ро от договора, каквито доказателства обаче не били ангажирани- представеният договор за продажба на цимент не доказва изпълнение на тези задължения, а само, че дружеството „Консигети“ Лтд. е сключило договор с ответника в качеството му на едноличен търговец за доставка на цимент, а пълномощното било с дата, предхождаща процесния договор. и не може да се счита за доказателство, че ищецът е извършвал предвидените в договора услуги. Наред с това, от датата на това пълномощно и посочването на номер на регистрация на дружеството се установявало, че към 29.01.2008г. дружеството вече е било учредено, поради което и не можело да е вярно твърдението на ищеца, че е изпълнил задължение по договора, сключен на 06.02.2008г., да учреди дружеството. Счел е представената електронна кореспонденция и представените по делото фактури за нетносима към договора, тъй като касаят период преди процесния. Не били представени и разписки за платени към регистъра такси, както изисква чл.4, ал. 3 от договора, като липсата на доказателства за такова плащане води до извод и за неизпълнение на задължението да се поддържа дружеството в актуално състояние. Приел е, че по делото няма и доказателства за движението по партидата в регистъра на Кипър за „Консигети“ ЛТД след 2017г.

С определение № 911/28.04.2023 г., постановено по гр.д. № 339/2023 г., Върховният касационен съд, четвърто гр. отд., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд служебно да установи съдържанието на приложимото чуждо право?“.

По приложението на разпоредбите на чл. 43 КМЧП и чл. 44 КМЧП е налице утвърдена съдебна практика: решение № 156 от 21.02.2020г. на ВКС, ІІ ГО, по гр.д. 336/2019г., решение № 233 от 22.01.2013г. по т.д. 914/2011г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 205 от 20.10.2015г. по гр.д. 412/2015г. на ВКС, ГК, III ГО, решение № 426 от 21.11.2011г. по гр.д. 74/2011г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 180 от 02.02.2018г. по т.д. 340/2017г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 971 от 09.01.2014г. по т.д. 971/2012г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 23 от 10.12.2019г. по гр.д. 3808/2017г. на ВКС, ГК, II ГО и др., с която е прието, че по силата на чл. 43 КМЧП съдът е задължен служебно да установи съдържанието на чуждото право, като си послужи със способите предвидени в международни договори, да изиска информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да приобщи становища на експерти и специализирани институти в областта на международното право. Съгл. чл. 43, ал. 2 КМЧП страните също могат да участват в процеса на установяване на приложимото право, като представят документи, установяващи съдържанието на разпоредбите на чуждото право, на които основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг правоприлагащ орган, като съдът може да ги задължи да съдействат при установяване на съдържанието на приложимото чуждо право- чл. 43, ал. 3 КМЧП. Предмет на установяване е както съответната позитивно- правна норма, така и тълкуването и съдебната практика по нейното приложение, поради което допустим източник на информация съставляват правноинформационни системи, официални справочници и др.- чл. 44, ал. 1 и ал. 2 КМЧП. Независимо от избрания подход за установяване на чуждото право, с оглед спазване на принципа за равенство в процеса- чл. 9 ГПК, съдът следва да осигури възможност на страните да се уведомят за резултата от предприетите в тази връзка действия в хода на съдебното дирене, с цел гарантиране на равна възможност за всяка от тях да защити позицията си по въпросите относно съдържанието на приложимото чуждо право и неговото тълкуване, въздействайки върху крайния съдебен акт, доколкото съществуването на претендираните / отричаните субективни права е в зависимост от правните норми. Лишаването на страните от възможност да участват в процеса на установяване на приложимото право води до нарушение на основен принцип на гражданския процес, съответно – до съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд се е отклонил от тази практика. Налице е касационното основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на обжалваният въззивен акт.

В случая предмет на спора е сключен 06.02.2008г. между страните договор за правни услуги, относно който е приложимо кипърското право- чл.11.9, а от договора. Неприлагането на относимите чужди материалноправни норми на кипърското право по отношение на договора за правни услуги е основание за обжалване на въззивното решение съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 2 КМЧП като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. Неизпълнението на задължението на съда да установи служебно съдържанието на чуждото право съгласно чл. 43 КМЧП представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя извод за неправилност на въззивното решение.

Ето защо, обжалваното решение на СГС, ІІ- а въззивен състав, следва да бъде отменено като неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При новото разглеждане въззивният съд следва да установи съдържанието на чуждото материално право съгласно способите по чл. 43 КМЧП, включително с участието на страните, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

На осн. чл.292, ал.2 ГПК по отговорността за разноските, направени в настоящото производстводство, ще се произнесе въззивният съд.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 261942 от 10.06.2022 г. на СГС, ІІ- а въззивен състав, постановено по гр.д. № 13452/2020 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: