Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Юни 2024

Отмяна на решение за признаване на чуждестранна присъда поради липса на мотиви

Върховен касационен съд · 04 Юни 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Главният прокурор иска възобновяване на дело за признаване и изпълнение на присъди от германски съдилища срещу български гражданин поради съществени процесуални нарушения. Окръжният съд е приел присъдите за изпълнение, но не е посочил съответните разпоредби от българския Наказателен кодекс и не е мотивирал решението си за евентуално приспособяване на наказанието. Върховният касационен съд възобновява производството, отменя акта и връща делото за ново разглеждане.

Какво приема съдът

При признаване и изпълнение на чуждестранна присъда съдът задължително трябва да посочи съответстващите текстове от българския Наказателен кодекс и да изложи мотиви относно предпоставките за двойна наказуемост и приспособяване на наказанието, като липсата им представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

възобновяванепризнаване на присъдалишаване от свободалипса на мотивидвойна наказуемостЗПИИСАННЛСМВЛС

Текстът на акта

Ключови фрази

Производство по ЗПИИСАННЛСМВЛС * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е

№ 346

гр.София, 13.06.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА

в присъствието на прокурора М.КОЛЕВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 394/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.422, ал.1,т.5 НПК по искане на Главния прокурор на Р.България за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 2015/2022г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. В искането се твърди, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи възобновяване на производството, отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане.

В съдебно заседание представителят на Върховна прокуратура заявява, че поддържа искането за възобновяване по изложените в него доводи.

Защитникът на осъдения Н. Ч. – адв. Т. заявява, че искането е основателно. Споделя аргументите на Гл.прокурор, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до възобновяване на производството и отмяна на съдебния акт, постановен от окръжния съд.

Осъденият Ч. е солидарен със становището на защитника си. С изявлението си като последна дума моли съда да уважи искането на Главния прокурор.

Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, становищата на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:

Относно допустимостта на искането:

Искането за възобновяване на наказателното производство касае произнасяне на съда по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/. С решение № 231 от 22.05.2023г. на ОС – Пловдив са признати и приети за изпълнение в Р.България две решения – на Областния съд в гр. Мюнхен I Германия и на районен съд гр. Мюнхен, с които на българския гражданин Н. Ч. са наложени наказания лишаване от свобода. Веднъж вече е правено искане за възобновяване на производството и отмяна на решението, но то е било инициирано от осъдения и в него са наведени различи основания в рамките на чл.422, ал.1,т.5 НПК. С решение № 51 от 22.01.2024г. по нд № 1015/2023 по описа на III н.о. на ВКС искането на осъденият за възобновяване на производството е оставено без уважение.

В принципен план, по въпроса относно процесуалната допустимост на исканията за възобновяване на наказателното производство, свързани с постановени решения по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/ Върховният касационен съд е имал повод да се произнесе нееднократно. Трайно установената практика налага последователно застъпеното становище, че тези решения подлежат на проверка по реда на извънредния способ за контрол и следва да се причислят към актовете по чл.419, ал.1 НПК, поради законовите им последици, с които се решават въпросите по признаване и изпълнение на присъда на чужд съд и се приема за изпълнение наказание лишаване от свобода, които са издадени от държава-членка на ЕС / решение № 60122 от 01.07.2021 г. по н. д. № 346/2021 г., н. к., III н. о. на ВКС, решение №2 от 07.02.2022г. на I н.о. на ВКС/.

Що се отнася до допустимостта на искането с оглед на срок, в който то е внесено, настоящата инстанция преценява, че с оглед на наведените в него доводи обосноваващи наличие на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, то същото не е относно акт или последица изброени в чл.421, ал.1 НПК , поради което не е приложимо изискването да се депозира в 6 месечен срок от влизане в сила на решението. За това, въпреки че решението на Окръжен съд Пловдив е влязло в сила от 06.06.2023г. , а искането на Гл.прокурор за възобновяване на производството е направено на 10.04.2024г. същото следва да се приеме за допустимо.

Разгледано по същество, искането е основателно.

С решение № 231 от 22.05.2023г. на ОС – Пловдив са признати и приети за изпълнение в Р.България две решения на съд от ФР Германия- /а/ решение № 7 КLs 128 VRs 213084/20 на Областен съд Мюнхен I в Германия,постановено на 02.07.2021 г. и влязло в сила на 15.07.2021 г., и /б/Решение № 824 Ds 274 Js 179153/19 на Районен съд Мюнхен в Германия, постановено на 20.02.2020г. и влязло в сила на 28.02.2020г., с които спрямо българския гражданин Н. Й. Ч. за извършени съответно на 14.12.2020г. и на 02.06.2019г. престъпления, квалифицирани като опасни телесни повреди съответно по §§223 ал.1, 224 ал.1 №2, №5, 21, 49, 64 и по §§223 ал.1, 224 ал.1, №2, №4 от Германския наказателен кодекс, са наложени наказания съответно по Решение /а/ - лишаване от свобода за срок от 1620 дни и по Решение /б/ - лишаване от свобода за срок от 540 дни, или общо от 2 160 дни лишаване от свобода.

Съдът е определил на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ и б.“в“ от ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е приспаднат срока на наложеното наказание лишаване от свобода изтърпяната от осъденото лице във Федерална република Германия част от наложеното му наказание от общо 231 дни /съответно от наказанието по Решение /а/-128 дни и по Решение/б/-103 дни/ и времето до фактическото му предаване на Република България.

Решението на окръжния съд не е било предмет на въззивна проверка.

Доводите на Гл.прокурор относно наличие на предпоставките на чл.422, ал.1,т.5 НПК се споделят от касационния съд. При постановяване на решението окръжният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1,т.2 НПК от категорията на абсолютните- съдебният акт е лишен от мотиви. Оправдано е възражението на вносителя на искането за възобновяване, че съдържанието на постановения от окръжния съд акт не отговаря на изискванията на чл. 12, ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Не са посочени съответните разпоредби на наказателния кодекс, предвиждащи отговорност за извършените от Н.Ч. престъпления , като съдът се е задоволил единствено с посочване на разпоредбите от немския закон, по които е била ангажирана наказателната отговорност на българския гражданин. Аргументът, че в удостоверението по чл.4 от Рамковото решение 2008/909/ ПВР е било маркирано, че на осъденият е наложено наказание за деяние по чл.8, ал.2,т.14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не освобождава българския съд от задължението, при приемане за изпълнение на присъдата да прецени и изложи мотиви по обстоятелствата изчерпателно изброени в чл.12, ал.8 ЗПИИСАННЛСМВЛС, едно от които е и да се посочат съответните разпоредби по наказателния кодекс, предвиждащи отговорност за извършеното престъпление. За даденото от немските власти описание на извършените от осъдения Ч. престъпления като „опасна телесна повреда“ следва да се посочи адекватен текст от българския наказателен кодекс, който отговаря на съответното деяние, за да може да се мотивира приложението на чл.8, ал.2 т.14 ЗПИИСАННЛСМВЛС, визиращ „убийство , тежка телесна повреда“ тъй като очевидно преценката за наличие на двойна наказуемост не отпада по отношение на всички телесни повреди. На следващо място се касае и за задължението на българския съд да прецени предпоставките на чл.13, ал.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС относно приспособяване на наказанието, а мотиви към решението в тази насока също липсват.

Изложените до тук процесуални пропуски, правилно са аргументирани с искането за възобновяване като съществени, обосноваващи изводи за липса на мотиви, тъй като съдът дължи изложение по задължителните предпоставки, очертани в чл.12, ал.8 ЗПИИСАННЛСМВЛС, които гарантират и осведомеността на осъдения за основните въпроси, касаещи признаването и приемането на присъдата му за изпълнение.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че заедно с искането на Главния прокурор за възобновяване на производството, са приложени и две саморъчни молби от осъдения Ч., в които се излага становището му срещу начина, по който е приспаднато времето, през което е търпял наказание в Германия. Те не са иницииращи производството по чл.419 НПК документи, а очевидно са изпратени от окръжния съд за сведения, след като е било изготвено и внесено за разглеждане искането на Гл.прокурор за възобновяване. За това и Върховният касационен съд няма да изложи аргументи относно възраженията в тях, като единствено намира за необходима да отбележи, че въпросите, които осъденият повдига, са били разгледани вече в производство по възобновяване, инициирано по негово искане и съдът се е произнесъл с решение № 51 от 22.01.2024г. по нд № 1015/2023 по описа на III н.о. на ВКС. Процесуално недопустимо е преразглеждането им отново, още повече, че молбите не са депозирани в срока по чл.421, ал.1 НПК.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд намира искането на Гл.прокурор за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 2015/2022г. по описа на Окръжен съд-гр.Пловдив за основателно. Същественото процесуално нарушение може да се отстрани при ново разглеждане на делото, при което постановения съдебен акт следва да даде отговор на въпросите посочени в чл.12, ал.8 ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдържайки пълни и изчерпателни мотиви по правно значимите въпроси. За това решението на окръжен съд Пловдив следва да се отмени, а делото да се върне на друг състав за разглеждане от стадия на съдебното заседание.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НЧД № 2015/2022г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив.

ОТМЕНЯ постановеното и влязло в сила решение № 231/22.05.2023 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Пловдив, от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.