Условия за отмяна на влязло в сила решение при нови писмени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 155/2019 год.

гр. София, 09.01.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3406 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадената от Е. И. С., чрез адвокат Св. Т. от САК, молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1509 от 19.02.2016 год. по гр. д. № 4886/2011 год. на Софийски градски съд, с което е поставен в дял на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ на М. Д. И. от [населено място] апартамент в [населено място], [улица], на четвърти надпартерен етаж, с площ 94.50 кв. м., подробно описан в решението, заедно с таванско помещение № 7 от около 10 кв. м., със съответните идеални части от терасите и избената площ на кооперацията, от общите части на сградата и от мястото, в което е построена същата, представляващо УПИ*, кв. 116 по плана на [населено място], м. „Л.”, цялото с площ от 425.50 кв. м. при описаните съседи.

Решението е влязло в сила на 3.10.2016 год., когато с определение по гр. д. № 2490/2016 год. на ВКС, ІІ г. о. не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в тази му част по подадената от Е. С. касационна жалба/чл. 296, т. 3 предл. 1 ГПК/.

Молителката поддържа да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението, позовавайки се на представените с допълнителната молба от 1.10.2019 год. писмени доказателства, с които се е снабдила след приключване на делото при справка в Агенцията по вписванията – молба с рег. № 94-4223 от 10.11.2016 год. за справка в имотния регистър относно имотното състояние на М. Д. И., справка по лице за М. Д. И. за периода от 1.01.98 год. до 9.11.16 год. и нотариален акт № 85 от 4.10.2011 год. на нотариус А.. Л. за разпореждане на М. Д. И. с притежавано от него жилище в полза на дъщеря му по време висящността на делбеното производство. Счита, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, поради което и иска отмяна на влязлото в сила решение. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по молбата за отмяна М. Д. И. оспорва същата с довод, че не е налице соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение. Претендира направените разноски по делото.

С определение № 142 от 7.10.2019 год. касационният съд е допуснал до разглеждане подадената молба за отмяна.

Като взе предвид изложените от страните съображения, Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, намира следното:

В решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел за основателна претенцията на съделителя М. И. за възлагане в дял на делбения апартамент, предявена на основание чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ в първото по делото заседание след допускане на делбата /проведено на 8.04.1998 год./. Съобразил е настъпилото изменение в разпоредбата на чл. 288 ГПК в хода на производството и квалифицирал претенцията на съделителя по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, в редакцията към момента на приключване на устните състезания - 26.01.2011 год. и постановяване на решението по извършване на делбата /ред. ДВ бр. 64 от 16.07.1999 год./. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд приел, че са налице предпоставките на закона за възлагането в дял на делбения имот на съделителя М. И. - делбеният имот е неподеляемо жилище, при откриване на наследството този съделител е живял в него и няма собствено жилище. Изводът за наличието на третата предпоставка е обоснован с представените по делото декларации на съделителя – от 6.04.2006 год. и от 28.09.2015 год., неоспорени и неопровергани с насрещни доказателства, поради което и въззивният съд приел, че същите са годно доказателство за установяване на обстоятелството, че М. И. не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата при липсата на други данни и доколкото по делото не е установено противното. С оглед извода за наличието на кумулативно предвидените в чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ изисквания делбеният апартамент е поставен в дял на претендиращия възлагането съделител М. И., при посочената средна пазарна цена, установена въз основа приетото заключение на тройна техническа експертиза, въз основа на площта на имота по документа за собственост, като за уравнение дела на другата съделителка Е. С. /след настъпилото правоприемство в производството/ съдът осъдил М. И. да й заплати сумата 68 911 лв., представляваща 1/2 ид. ч. от имота, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до окончателното плащане.

При постановяване на горното въззивно решение, след отмяната на първоинстанционното решение, с което делбеният имот е бил изнесен на публична продан, конкуренция между съделителите за възлагане в дял на същия не е налице поради влизане в сила на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за възлагане на съделителката Е. С.. Същата не е оспорвала представените от другия съделител декларации, нито е твърдяла различни обстоятелства от декларираните в тях. Оспорването на подадената от М. И. въззивна жалба в тази й част е обосновано с приложението на разпоредбата на чл. 288 ГПК /отм./ в редакцията й към момента на предявяване искането за възлагане, а не към момента на постановяване на решението по извършване на делбата. В тази връзка е и доводът й за липса на доказателства от съделителя М. И., че не е притежавал друго жилище към предходния момент, а не към настоящия, съгласно представената от него в последното заседание деларация /писмени бележки от 16.12.2015 год., л. л. 255-260 от въззивното производство/.

С оглед на горното следва, че в защита срещу възлагателната претенция не е бил въведен довод за притежаването на друго жилище от съделителя М. И., нито е оспорено твърдението на последния, обективирано в представените от него две декларации. Обосноваването на извода на съда за наличието на тази предпоставка за възлагане въз основа на тях и при липса на други доказателства в обратен смисъл е предмет на проверка по реда на предвидения инстанционен контрол, който е приключил с влизане в сила на решението, като е недопустимо да се въвежда такъв довод в извънредното производство по отмяна на влязло в сила решение.

Поради това и релевираното в настоящата молба за отмяна обстоятелство, че М. И. е притежавал друго жилище, разпоредено с представения нотариален акт от 2011 год., не може да обоснове наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е от съществено значение за делото, доколкото в хода на разглеждането му не е поддържан такъв довод, респ. не е бил предмет на обсъждане. За да се допусне отмяна на релевираното основание изискването е да е налице непълнота на доказателствата относно твърдения факт и същата да се дължи на невиновната /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса, т. е. страната да е положила нормалната дължимата грижа по водене на делото и въпреки това да не е могла да представи релевантните за спора писмени доказателства.

Поради това и по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК представените доказателства не могат да се квалифицират като „нови писмени доказателства”, каквито са новооткритите /или новосъздадени/ документи относно факти, които са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Както се посочи вече, настоящият случай не е такъв, като производството по отмяна на влезли в сила решения не е начин страната да поправи пропуските си при водене на делото – в случая да релевира факт, представляващ пречка за възлагателната претенция на другия съделител, при положение, че няма и интерес от това поради липса на конкуренция по възлагането, както и да представи доказателство, с което е могла своевременно да се снабди.

Извънинстанционният способ е приложим при неправилните решения, при които спорът е разрешен по същество при непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането му в сила, при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият случай не е такъв, тъй като делото е попълнено с относимите и допустими доказателства, а представените с молбата за отмяна писмени доказателства са неотносими към предмета на спора, поради което и не са от съществено значение за делото.

Поради липсата на релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителката следва да заплати на ответника направените в настоящето производство разноски в размер на сумата 1 300 лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно приложеното на л. 49 от делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие и списък – л. 19.

По тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. И. С., чрез адвокат Св. Т. от САК, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязлото в сила решение № 1509 от 19.02.2016 год. по гр. д. № 4886/2011 год. на Софийски градски съд, с което е поставен в дял на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ на М. Д. И. от [населено място] апартамент в [населено място], [улица], на четвърти надпартерен етаж, с площ 94.50 кв. м., подробно описан в решението, заедно с таванско помещение № 7 от около 10 кв. м., със съответните идеални части от терасите и избената площ на кооперацията, от общите части на сградата и от мястото, в което е построена същата, представляващо УПИ *, кв. 116 по плана на [населено място], м. „Л.”, цялото с площ от 425.50 кв. м. при описаните съседи.

ОСЪЖДА Е. И. С., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2, адв. Св. Т. да заплати на М. Д. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 32, ет. 4, ап. 8 направените в настоящето производство разноски в размер на 1 300 лв. /хиляда и триста лева/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: