Отмяна на влязло в сила решение за отнемане на имущество след решение на ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 199

гр.София, 30.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора Дечева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3313/ 2023 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на П. К. Ч. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 1411/ 31.07.2012 г. по т.д.№ 60/ 2012 г., с което е отнето в полза на държавата по искане на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ следното имущество: апартамент № 25, на четвърти жилищен етаж във вход „С“, с площ 42,95 кв.м., ведно с 1,992 % идеални части от общите части на сградата, построен в дворно място с площ 2 897 кв.м., съставляващо УПИ ***, *** в кв.4104 по плана на КК „С. б. – з.“, [община], ведно с право на строеж за изграждане на апартамент № 25 в жилищната сграда, придобит с нотариален акт № 84, т.ІХ, рег.№ 5710, дело № 1594 от 19.08.2005 г. и сумите 65 612,16 лева, 13 536,54 евро, 4 112,33 щатски долара, 21 076,84 лева, 423,15 щатски долара, 290,75 лева, 18 538,95 лева, 8 484,91 лева и 1 341,22 евро, налични по банкови сметки на молителя, като същият е осъден да заплати 4 478 лв разноски по делото и 6 436,10 лв държавна такса, а искането на КУИППД за отнемане на друго имущество на молителя е отхвърлено и Комисията е осъдена да му заплати 7 494,60 лв разноски по делото.

Молбата следва да се квалифицира по чл.303 ал.1 т.7 ГПК. Молителят поддържа че с решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по делото Ляпчев и други срещу България от 02.03.2023 г. /жалби № 75478/13 и № 30713/15/ било констатирано, че при разглеждане на делото срещу него Софийски апелативен съд /САС/ и Върховен касационен съд /ВКС/ са нарушили правото му по чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, като не са направили анализ съществува ли причинна връзка между престъплението, което е извършил и имуществото, което е придобил. ЕСПЧ изрично указал в решението си, че за отстраняване на нарушението е необходимо възобновяване на производството, по което е издаден актът за отнемане на имущество от ищеца. Поради това моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъда разгледано отново от етап връчване на решението на първоинстанционния съд, за да може ищецът да прецени дали да го обжалва.

Ответната страна Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ – правоприемник на КУИППД/ оспорва молбата като поддържа, че решението за отнемане на имущество на молителя е влязло в сила на 22.12.2014 г., след като ВКС не е допуснал същото до касационно обжалване. Преди това обаче производството пред ВКС било спряно до постановяване на решение по тълк.д.№ 7/ 2013 г., ОСГК, следователно актът на ВКС бил съобразен с решението по това дело, което изисквало обосноваване на причинна връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество. Не било допустимо по индиректен начин, по реда на чл.303 и сл. ГПК, така постановеното решение на ВКС да бъде обезсилено. Поддържа също, че не съществува възможност за отстраняване на последиците от нарушението, констатирано от ЕСПЧ. Поради това счита, че молбата следва да бъде отхвърлена, а ако евентуално бъде уважена, то делото следвало да се върне за разглеждане не на апелативния, а на първоинстанционния съд, който да даде указания по разпределението на доказателствената тежест. Връщането на делото на апелативния съд нямало да осигури възможност за отстраняване на последиците от нарушението.

Прокурорът е на мнение, че молбата е основателна и следва да се уважи, тъй като ЕСПЧ изрично е установил нарушение на правата на молителя и е указал, че за отстраняването му е необходимо възобновяване на вътрешното производство. Относно етапа, от който делото бъде върнато за ново разглеждане, поддържа, че няма основание то да бъде върнато на първоинстанционния съд. Нарушението, констатирано от ЕСПЧ, касаело само решението на апелативния съд.

Върховният касационен съд намира молбата за допустима, а разгледана по същество – и за основателна.

Гр.д.№ 2452/ 2010 г. на Софийски градски съд е образувано въз основа на мотивирано искане на КУИППД срещу П. К. Ч. за отнемане в полза на държавата на имущество, притежавано от ответника. С решение от 31.10.2011 г. първоинстанционният съд отхвърлил искането. Този акт е обжалван от Комисията пред САС и по жалбата е образувано дело № 60/ 2012 г. С решение № 1411/ 31.07.2012 г. въззивният съд отменил частично обжалваният пред него акт и постановил да се отнемат от ответника в полза на държавата един недвижим имот и суми по сметки в банки. Въззивното решение е обжалвано и от двете страни по делото, по жалбите е образувано гр.д.№ 4652/ 2013 г. на ВКС, ІІІ-то г.о. С определение от 20.12.2013 г. ВКС спрял производството по делото до приключване на производството по тълк.д.№ 7/ 2013 г., ОСГК, ВКС. На 04.07.2014 г., като констатирал, че по тълкувателното дело е издадено решение, ВКС възобновил производството, а на 22.12.2014 г. постановил определение № 1335, с което не допуснал касационно обжалване на въззивното решение и то влязло в сила от същата дата.

С решение от 02.03.2023 г. по дело Л. и други срещу България от 02.03.2023 г. /жалби № 75478/13 и № 30713/15/ ЕСПЧ констатира допуснато от националния съд нарушение по чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. В мотивите на акта си ЕСПЧ посочва, че в случая на Ч. съдилищата „… се позовават единствено на естеството на неуточнената „престъпна дейност“ на жалбоподателя. Макар че по делото Т. и други (цитирано по-горе, § 216) Съдът е посочил, че в такъв тип дела по принцип ще се довери на преценката на националните съдилища относно наличието на причинно-следствена връзка между евентуалното престъпно поведение на жалбоподателите и имуществото, подлежащо на конфискация, в конкретния случай представените мотиви за обосноваване на такава връзка са очевидно недостатъчни. …“. Във връзка с претенциите на Ч. за обезщетяване на имуществени вреди от нарушението ЕСПЧ заключава, че не може да прави предположения дали конфискуваното имущество е било или не е било придобито от престъпна дейност, но че най-подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1.

Предвид изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна. С окончателно решение на ЕСПЧ е установено допуснато от САС и ВКС нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, състоящо се в това, че САС и ВКС не са изложили достатъчно мотиви за обосноваване на наличието на причинна връзка между престъпното поведение на Ч. и имуществото, подлежащо на конфискация. ЕСПЧ е констатирал изрично, че възобновяването на производството и преразглеждането на въпроса от националния съд е подходящо средство за поправяне на нарушението, така че новото разглеждане на делото е необходимо по смисъла на чл.303 ал.1 т.7 ГПК. Затова е неоснователно възражението на КПКОНПИ, че нарушението не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото – точно обратно е посочено в мотивите на ЕСПЧ, а националният съд няма правомощия да контролира правилността на тези мотиви. Също неоснователно КПКОНПИ претендира, че уважаването на молбата индиректно ще доведе до „обезсилване“ на акт на ВКС, постановен въз основа на тълкувателно решение за наличието на връзка между престъпната дейност и отнеманото имущество, чието постановяване ВКС е изчакал, преди да се произнесе. Тези обстоятелства са били известни към момента на произнасянето на ЕСПЧ, но въпреки това този съд е преценил, че нито мотивите на САС, нито тези на ВКС съдържат достатъчно обосноваване на наличието на връзка между престъпната дейност и отнеманото имущество.

Що се касае до доводите на страните от кой етап да започне производството след отмяната на влязлото в сила решение, те са изцяло неоснователни. В решението си ЕСПЧ изрично посочва кой национален съд и къде е допуснал нарушение – касае се за мотивиране на съдебните актове издадени от САС и ВКС. Никакви нарушения в първоинстанционното съдебно производство ЕСПЧ не е констатирал, затова е неоснователно искането и на двете страни делото да се върне на СГС. То следва да бъде върнато на САС, каквото е предложението на прокурора, от етапа на разглеждане на въззивната жалба в открито заседание.

Разноските по настоящето производство следва да бъдат разпределени след новото разглеждане на спора и съобразно изхода от него.

По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 1411/ 31.07.2012 г. по т.д.№ 60/ 2012 г. и ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за разглеждане на въззивната жалба.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: