Прекратяване на наказателно дело за данъчни престъпления поради изтекла давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 255, ал. 3 НК * абсолютна погасителна давност за наказателно преследване * прекратяване на наказателно производство поради изтекла давност * продължавано престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

гр. София, 11 февруари 2026 година

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурор Б.Д., изслуша докладваното от съдия Рушанова дело № 297/25 година и съобрази следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на защитниците на подсъдимите Г. Е. Е., Е. Д. С., У. З. Ш., Е. Й. Г. и В. И. С. срещу решение № 50000/10.01.2025г., постановено по внохд № 417/21г. по описа на Апелативен съд – София - АСНС (закрит).

В жалбата на защитника на подс. В. С. се релевират всички касационни основания. Оспорва се извършеният от съдилищата анализ на доказателствената съвкупност, като се твърди нарушение на чл. 14, ал.1 от НПК. Претендира се и отсъствие на отговор по направените от защитата възражения. По същество се заявява и липсата на обективен критерий за възприемане на предложената от прокуратурата конструкция на обвинението, довела до осъждането на подсъдимия в зависимост от обстоятелството на кого е делегирана представителната власт за декларирането на данните пред НАП. Заявява се, че осъждането на подсъдимия по предявените му обвинения почива на предположения, а наказателната му отговорност е обоснова единствено на обстоятелството, че подсъдимият С. е бил един от двамата управители на дружеството през инкриминирания период. Посочва се, че съдът е игнорирал гласни доказателствени средства, чрез които се установявало, че в инкриминирания период подс. С. не се е занимавал с управление на дружеството. Отсъствали и доказателства за това, че именно той е предоставял на подс. М. Г. документация във връзка със счетоводната дейност на дружеството. Иска се, при условията на алтернативност, отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия; отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане на друг състав на апелативния съд поради допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила или изменяване на решението с намаляване размера на наложеното наказание.

В касационната жалба на служебния защитник на подс.У. Ш. се изтъкват съображения за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение поради обективна и субективна несъставомерност на деянията. Претендира се отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, с който подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатите срещу нея обвинения. Подробни доводи се развиват и в допълнение към касационната жалба.

В касационната жалба на защитника на подс. Е. Д. С. се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1 - т.3 от НПК. Сочат се процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимата и до пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, а наложеното й наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на въззивния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. Алтернативно се моли за намаляване размера на наложеното наказание. Детайлни съображения се сочат в допълнение към касационната жалба.

В касационната жалба на защитника на подс. Е. Г. също се сочат всички касационни основания. Акцент е поставен на пороци в доказателствената дейност на съдилищата, довели до неверни фактически изводи относно действителността на доставките и неправилно заключение за обективна и субективна съставомерност на деянията в противоречие с Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г.относно общата система на данъка върху добавена стойност. Освен това се претендира изтичане на абсолютната погасителна давност и се иска прекратяване на наказателното производство.

Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба на защитника на подс. Г. Е. с оплакване за наличието на всички касационни основания. Сочат се съществени процесуални нарушения, свързани с произнасяне по ненадлежно предявени на подсъдимия факти, отсъствие по направени възражения от защитата и в частност конкретните доводи за това, че е имало реални доставки, от дружества, осъществявали реална икономическа дейности. Посочва се и практика на СЕС по приложение на Директива 2006/112, както и такава на ВАС. Отделно се оспорва авторството на деянието и наличието на умисъл при подсъдимия. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд или алтернативно - за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание пред ВКС защитниците на подсъдимите поддържат касационните жалби.

Правят искане и за прилагане на института на абсолютната погасителна давност, отмяна на постановените съдебни актове и прекратяване на наказателното производство. Подсъдимите поддържат така направеното искане за прекратяване на наказателното производство.

Прокурорът при ВКП изразява становище, че наказателното производство следва да бъде прекратено на осн. чл. 24, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от НК, тъй като е изтекла абсолютната погасителна давност за всички деяния, за които са налице касационни жалби.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 260013 от 12.11.2020г., постановена по нохд № 1398/2014г., специализираният наказателен съд е признал подсъдимите касационни жалбоподатели, както следва:

- подсъдимият Г. Е. Е. за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, осъществено в периода от 01.03.2008г. до 30.09.2010г., като при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 (две) години 8 (осем) месеца при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

С първоинстанционната присъда подсъдимият Е. бил признат за невиновен по част от елементите и обстоятелствата, включени в обвинението по чл. 255, ал. 3 от НК.

-подсъдимият Е. Й. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, осъществено в периода от 01.06.2007г. до 31.10.2009г., като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание 2 (две) години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Подсъдимият Г. бил оправдан частично по отношение на част от елементите и част от деянията, включени в продължаваното престъпление.

-подсъдимият Н. В. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, осъществено в периода от 01.11.2007г. до 11.04.2008г., като при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание 1 (една) година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 (три години). Постановена е частично оправдателна присъда за останалата част на повдигнатото срещу подс.Д. обвинение.

-подсъдимият В. И. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, осъществено в периода 01.04.2008г. до 13.09.2010г., като при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание 2 (две) години и 4 (четири) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Подсъдимият С. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението деянието да е извършено при условията на съучастие с подс. М. Г..

-подсъдимата Е. Д. С. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, осъществено в периода от 01.06.2007г. до 30.09.2010г., като при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК й е наложено наказание 2 (две) години и 8 (осем) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Подсъдимата С. е била призната за невиновна и оправдана по обвинението деянието да е извършено при условията на съучастие с подс. М. Г..

-подсъдимата У. З. Ш. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, осъществено в периода от 01.01.2009г. до 12.10.2010г., като при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК й е наложено наказание 2 (две) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Подсъдимата Ш. е оправдана за част от фактическите обстоятелства, включени в повдигнатото с обвинителния акт обвинение .

С първоинстанционната присъда останалите подсъдими в производството – О. К. М., Т. П. Р., Е. Й. С., З. П. Т., Н. П. П., Т. П. Т., М. Г. Г. са изцяло оправдани по предявените им обвинения.

В присъдата не е взето отношение по въпросите относно разноските, направени по делото.

По протест срещу оправдателните части на присъдата и по жалби на подс. В. С., Е. Д., Г. Е., Н. Д., Е. Г. и У. Ш. било образувано внохд № 417/21 г. по описа на АСНС(закрит), по което е постановено въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка.

С него, АСНС упражнил правомощията си по чл.334,т.4 във връзка с чл.24, ал.1, т.3 от НПК във връзка с чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.3 от НК и по чл.337, ал.1, т.1,т.2 и т.3 във връзка с чл.334, т.3 от НПК, като:

-отменил първоинстанционната присъда в наказателно осъдителната й част по отношение на подс. Н. Д. и прекратил наказателното производство спрямо този подсъдим поради изтичане на предвидената в закона давност;

- изменил присъдата в наказателно осъдителната част и в частта относно наказанието по отношение на подс. Г. Е. Е. като го признал за невиновен относно обстоятелството, че използвана от него данъчна фактура за данъчен период 01.-31.01.2010г. е неистински документ, а вместо това е документ с невярно съдържание; както и за невиновен за размер на избегнатия за установяване и плащане ДДС над сумата 341 764 лв, като намалил наложеното му наказание на 8 (осем) месеца лишаване от свобода чието изтърпяване отложил на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3(три) години и отменил приложението на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.;

- изменил присъдата в наказателно осъдителната част и в частта относно наказанието по отношение на подс. В. И. С. като го признал за невиновен относно обстоятелствата, че използвани от него данъчни фактури за данъчен период 01.-31.07.2010г. и за данъчен период 01- 31.08.2010г.(подробно посочени в диспозитива на решението) са неистински документи, а вместо това са документи с невярно съдържание; както и за невиновен за това в данъчния период 01-31.01.2009г. да е използвал неистински документ- приемо-предавателен протокол от 31.01.2009г., съставен към договор от 01.10.2008г. със „С.“Е., като намалил наложеното му наказание на 6 (шест) месеца лишаване от свобода чието изтърпяване отложил на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3(три) години и отменил приложението на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС;

- изменил присъдата в наказателно осъдителната част и в частта относно наказанието по отношение на подс. Е. Д. С., като я признал за невиновна относно обстоятелството, че използвани от нея данъчни фактури за данъчен период 01.-30.04.2009г.(подробно описани в диспозитива на решението) са неистински документи, а вместо това са документи с невярно съдържание; както и за невиновна по обвинението за извършени деяния в данъчните периоди 01-31.08.2008г.; 01-31.01.2009г.;01-30.09.2009г.; 01-30.04.2010г.; съответно – по обвинението да е извършила данъчно престъпление след 13.09.2010г.; и за избягване и установяване плащане на ДДС над 200 650 лв.; като намалил наложеното й наказание на 6 (шест) месеца лишаване от свобода чието изтърпяване отложил на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3(три) години и отменил приложението на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.;

-изменил присъдата в наказателно-осъдителната й част по отношение на подс. Е. Й. Г., като намалил наложеното му наказание на 6 (шест) месеца лишаване от свобода чието изтърпяване отложил на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 (три) години и отменил приложението на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС;

- изменил присъдата в наказателно-осъдителната й част по отношение на подс. У. З. Ш., като намалил наложеното й наказание на 6 (шест) месеца лишаване от свобода чието изтърпяване отложил на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3(три) години и отменил приложението на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС;

- потвърдил присъдата в останалата й част.

Направените от касационните жалбоподатели изрични искания за прекратяване на наказателното производство поради изтичането на абсолютния давностен срок налагат, в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, отмяна на постановените спрямо тях съдебни актове в наказателно-осъдителните им части и прекратяване на воденото срещу тях наказателно производство. Независимо от допустимостта на касационните им жалби, касационният съд не следва да се произнася по същество на развитата в тях аргументация, с оглед основателността на исканията за прекратяване на наказателното производство, направени в съдебно заседание от петимата подсъдими.

За престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което са били признати за виновни и осъдени касационните жалбоподатели, е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три до осем години, както и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Предвид размера на предвиденото наказание лишаване от свобода наказателната отговорност за това престъпление се погасява след изтичане на предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК десетгодишен срок, а абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК е петнадесет години.

В настоящето производство подс. Г. Е. е признат за виновен и осъден за извършване на престъплението в периода от 01.03.2008г. до 30.09.2010г., като срокът по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК е изтекъл на 30.09.2025г., тъй като продължаваното престъпление е прекратено на 30.09.2010година.

Идентично – абсолютната давност е изтекла и по отношение на останалите четирима подсъдими : за подс. Е. Г. – на 31.10.2024г. (осъден за продължавано престъпление в периода 01.06.2007г.- 31.10.2009г.); за подс. В. С. – на 13.09.2025г. (осъден за продължавано престъпление в периода 01.04.2008г.- 13.09.2010г.); за подс. Е. С. - на 13.09.2025г. (осъдена за продължавано престъпление в периода 01.06.2007г.- 13.09.2010г.) и за подс. У. Ш. – на 12.10.2025г.( осъдена за продължавано престъпление в периода 01.01.2009г.- 12.10.2010г.).

С оглед посоченото и при изрично заявеното от подсъдимите, че желаят наказателното производство да бъде прекратено, касационната инстанция следва да отмени съдебните актове на първоинстанционния и въззивния съд в частта, с която тези подсъдими са осъдени за посочените данъчни престъпления и да прекрати наказателното производство срещу тях.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.24, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 260013 от 12.11.2020г., постановена по нохд № 1398/2014г. по описа на Специализирания наказателен съд в частта относно осъждането на подсъдимите Г. Е. Е., Е. Д. С., У. З. Ш., Е. Й. Г. и В. И. С. за престъпления по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

ОТМЕНЯ решение № 50000/10.01.25г. по внохд № 417/21г. по описа на Апелативен съд- София- АСНС (закрит) в частта, с която е изменена и потвърдена наказателно - осъдителната част на присъдата по отношение на подсъдимите Г. Е. Е., Е. Д. С., У. З. Ш., Е. Й. Г. и В. И. С. за престъпления по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство водено срещу подсъдимите Г. Е. Е., Е. Д. С., У. З. Ш., Е. Й. Г. и В. И. С. за престъпления по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: