Злоупотреба с право при напускане на работа за избягване на уволнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№159

гр.София, 15.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело №4433 по описа за 2019 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Народно събрание на Република България, подадена чрез процесуален представител по чл.32, т.3 ГПК Е. Ц.-Х., срещу въззивно решение от 29.07.2019г. по в.гр.д.№2758/2019г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 09.07.2018г., поправено с решение от 06.12.2018г., по гр.д.№31966/2017г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от Мария Иванова М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.221, ал.1 КТ.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 359 от 30.04.2020г. на основание чл.280, ал.1, т.1 КТ по поставения от касатора процесуалноправен въпрос: за задължението на въззивния съд когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени твърдения и възражения на ответника, който въпрос е относим към правния спор, по който своевременно /с отговора на исковата молба/ ответникът-работодател е релевирал твърдения и възражение, че служителката е злоупотребила с правото си по чл.327 КТ – за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправяне на едностранното изявление. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд. /решение по гр.д.№1060/2014г. Іг.о., решение по гр.д.№6396/2014г. на Іг.о., посочени от касатора, и др./.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Мария Иванова М., чрез процесуален представител адв.И., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение са уважени исковете на Мария Иванова М. срещу Народно събрание на Република България с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед №АД-755-01-265/12.04.2017г. на главния секретар на Народното събрание на РБългария и за заплащане на обезщетение на основание чл.221, ал.1 КТ.

Установено е, че между страните е бил сключен срочен трудов договор № 441 от 08.12.2014 г., по силата на който е заемала длъжността „Главен експерт сътрудник“ към Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към Народното събрание, чиито срок е определен до края на мандата на 43-то Народно събрание, както и че с допълнително споразумение № 69 от 26.01.2017 г. срокът на договора е продължен до избиране на постоянни комисии на 44-то Народно събрание.

Въззивният съд е приел, че незаконосъобразно работодателят е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" /за неявяване на работа през м. февруари 2017г. в течение на четири и на два последователни работни дни, а в останалите работни дни закъсняване за работа и/или преждевременно напускане на работа; неявяване на работа на 07.03.2017г., за което на 09.03.2017г. на служителката е връчена заповед, с която й е дадена възможност да даде писмени обяснения за констатираните нарушения/, след като трудовото правоотношение е било прекратено от служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 13.04.2017 г. /поради неизплащане на дължимото възнаграждение в пълен обем през м.март 2017г./. Въззивният съд е изложил съображения, че достигането на това изявление до работодателя е достатъчно, за да се счита трудовото правоотношение прекратено на 13.04.2017 г. от ищцата на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; че по делото няма данни, а и не се твърди ответникът да е оспорил така извършеното прекратяване по надлежния ред, като в производството по предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ от служителя не подлежи на изследване въпросът дали фактически са били налице основанията за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; че този въпрос би бил предмет на разглеждане в производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, образувано по иск на работодателя за незаконосъобразност и отмяна на извършеното от работника прекратяване, за каквото по делото не са ангажирани доказателства; че без значение за осъществяване на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е обстоятелството дали към датата на получаване на изявлението на работника работодателят е бил инициирал дисциплинарно производство, тъй като трудовото правоотношение не се смята за прекратено с образуването на такова производство.

Решението е неправилно.

Въззивният съд е следвало, но не е изпълнил задължението си като съд по съществото на спора, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени твърдения и възражения на ответника, който своевременно /с отговора на исковата молба/ е релевирал твърдения и възражение, че служителката е злоупотребила с правото си по чл.327 КТ – за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправяне на едностранното изявление.

С влязлата в сила част от въззивното решение е отхвърлен иска на М. М. с правно основание чл.128, т.2 КТ за сумата 1917,24лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.03.2017г.-10.03.2017г., по съображения, че ищцата не е установила по предявения иск, че е престирала реално уговорената работа за времето, през което не ѝ е изплащано трудово възнаграждение в пълен размер.

В докладна записка от 08.03.2017 г. на директора на Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“ е посочено, че от справка за контрол на достъпа се е установило, че М.М. не е идвала на работа в периода 17.02.2017 г. – 22.02.2017 г., на 24.02.2017 г., 27.02.2017 г. и на 07.03.2017 г. Представена е разпечатка от системата за контрол на достъпа в сградата на Народното събрание, от която е видно, че за посочените дни няма регистрирани влизания или излизания с личния пропуск на М.М.. В писмени обяснения от 10.03.2017 г. М.М. не отрича, че е отсъствала от работа в периода 17.02.2017 г. – 22.02.2017 г., на 24.02.2017 г. и на 27.02.2017 г., като посочва, че това се е наложило по лични причини. Отсъствието си на 07.03.2017 г. оправдава с факта, че към тази дата вменените ѝ задължения са изпълнени в пълен обем. За посочените дни не са представени документи, оправдаващи отсъствието на служителката.

Както е посочил и въззивният съд, по арг. чл. 126 КТ задължение на служителя при изпълнение на възложената работа е да се явява на работа, като в случай че е възпрепятстван да се яви на работното си място, то същият следва да уведоми за това работодателя и да представи документи, удостоверяващи причината за отсъствието му. В конкретния случай няма данни това да е сторено.

Със заявление с вх. № АД-758-00-37 от 05.04.2017 г. на Народното събрание М.М. е заявила, че прекратява трудов договор от 08.12.2014 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 06.05.2017 г. поради неизплащане на дължимото възнаграждение в пълен обем за м. март 2017 г. С допълнителна молба с вх. № АД-758-00-41 от 13.04.2017 г. на Народното събрание М.М. е посочила, че прекратяването на трудовия договор следва да се счита от 06.04.2017 г., поради допусната техническа грешка в предходното заявление.

В практиката на ВКС /решение по гр.д.№1289/2014г. на ІVг.о., определение №1071 от 15.10.20101г. по гр.д.№562/2010г. на ВКС, ІVг.о./ се приема, че трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл.327 КТ – напр. за да избегне налагането на дисциплинарно наказание, за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление. Посочената практика се възприема от настоящия съдебен състав.

При данните по делото настоящият касационен състав намира, че ищцата е злоупотребила с правото си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, с цел да избегне налагането на дисциплинарното наказание за неявяването си на работа през м. февруари 2017г. в течение на четири и на два последователни работни дни, а в останалите работни дни закъсняване за работа и/или преждевременно напускане на работа; неявяване на работа на 07.03.2017г., поради което следва да се приеме, че трудовият договор не е бил прекратен към момента на дисциплинарното уволнение. По делото е доказано извършването на дисциплинарните нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание. Оттук следва, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен.

Съобразно изложените по-горе мотиви, настоящият съдебен състав приема, че искът с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите на чл.327, ал.1, т.2, 3 и 3а КТ, е неоснователен.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК то трябва да се отмени и доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдъпроизводствени действия, следва исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ да се отхвърлят като неоснователни.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 29.07.2019г. по в.гр.д.№2758/2019г. на Софийски градски съд в обжаваната част и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Мария Иванова М. срещу Народно събрание на Република България, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед № АД-755-01-265/12.04.2017 г. на Главния секретар на Народното събрание, както и предявения иск с правно основание чл.221, ал.1 КТ за сумата от 481,50 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: