Потвърждаване на 10 години затвор за опит за убийство и обезщетение от 35 000 лв.

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262

Гр. София, 04 юни 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. ГРОЗЕВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора С. Милева разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 361/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. В. М., служебен защитник на подс. Б. В. В. против решение № 397/21. 11. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1228/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

С жалбата са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Оплакването за неправилно приложение на закона е насочено срещу гражданско-осъдителната част на съдебния акт. Поддържа се, че е нарушено изискването на чл. 52 от ЗЗД за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, тъй като не е съобразено, че деянието не е имало дълготрайни и необратими последици за гражданската ищца. Недоволството от размера на наложеното наказание касае отказа на въззивния съд да го индивидуализира при условията на чл. 55 от НК. Приложението на цитираната разпоредба е обосновано с критичното отношение на подсъдимия към извършеното, съдействието за разкриване на истината още в досъдебната фаза на наказателния процес, тежкото му семейно и имотно положение и здравословното му състояние. Според защитника тези обстоятелства са многобройни и поради наличието им и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от В. престъпление, се явява несъразмерно тежко.

В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Подс. Б. В. се солидаризира с аргументите на служебния защитник. Моли наказанието му да бъде намалено, като изразява съжаление за извършеното и изтъква като мотив за него поведението на пострадалата.

Гражданската ищца А. С., редовно уведомена, не участва лично в касационното производство. В писмено възражение, депозирано по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК, повереникът ѝ излага пространни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 34/15. 07. 2024 год., постановена по н. о. х. д. № 575/2024 год., Окръжният съд – Благоевград е признал подс. Б. В. В. за виновен в това, че на 13. 11. 2023 год. около 13.50 часа в /населено място/ държал огнестрелно оръжие, пистолет марка и модел /модел/, калибър /калибър/, №/номер/, без да има за това надлежно разрешение, съгласно Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, пр. 3 и чл. 58а, ал.1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода.

Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на същата дата и място, по начин, опасен за живота на мнозина – чрез използване на огнестрелно оръжие направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице – А. Ю. С. и Т. В. М., като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 и чл.58а от НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно десет години лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим на изтърпяването му и е зачетено времето, през което В. е бил задържан под стража.

Подсъдимият е осъден да заплати на А. Ю. С. сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ с престъплението по чл. 116 от НК неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 13. 11. 2023 год. до окончателното изплащане на главницата, като за разликата до пълния му предявен размер гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, в това число и дължимата държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Присъдата е проверена от САС по жалба на подсъдимия и с решение № 397/21. 11. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1228/2024 год., е потвърдена.

Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна, депозирана е в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и с нея е атакуван съдебен акт, който подлежи на касационна проверка. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Недоволството на жалбоподателя от наложеното му наказание е концентрирано върху отказа на САС да приложи разпоредбите на чл. 58а, ал. 4 и чл. 55 от НК по отношение на санкцията за престъплението по чл. 116 от НК. Непредубеденият прочит на материалите по делото недвусмислено показва, че контролираната инстанция не е допуснала нито нарушение на закона, нито явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като убедително е защитила извода си защо отсъстват предпоставките за индивидуализация на наказанието по този ред.

Преди всичко е необходимо да се посочи, че в казуси като настоящия, когато делото е разгледано от първостепенния съд по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, законодателят е въвел още едно изискване за приложение на чл. 55 от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК, когато едновременно са налице условията по ал. 1 – 3 и тези на чл. 55 от НК, съдът прилага само последната разпоредба, ако това е по-благоприятно за дееца. В конкретния случай това означава да се установи, че съществуващите смекчаващи обстоятелства имат толкова съществено значение и тежест при индивидуализация на наказанието, че налагат същото да бъде определено в по-нисък размер от редуцираното с една трета минимално наказание от петнадесет години лишаване от свобода, т. е. под десет години лишаване от свобода. Това условие не е изпълнено, а наличните смекчаващи обстоятелства не удовлетворяват и изискването на чл. 55 от НК за изключителност и/или многобройност.

Вярно е, че с участието си в следствения експеримент (каквото по своята същност е действието, обективирано в един от двата протокола за оглед на местопроизшествие от инкриминираната дата) Б. В. е съдействал за разкриване на обективната истина. Предвид конкретиката на казуса обаче – осъществяване на деянието по чл. 116 от НК по отношение на лица, които добре познават извършителя, на публично място, в светлата част на денонощието и при наличието на други очевидци в непосредствена близост – това съдействие не притежава характеристиките на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, защото няма водеща роля при установяване механизма на деянието и неговия автор. Това се отнася и за изказаното съжаление за стореното. Макар в това отношение позицията на подсъдимия да е била последователна, критичността към деянието му не следва да се разглежда изолирано от мотивите за неговото извършване и установените от експертите характеристики на личността, свързани с емоционална нестабилност, мнителност, изострено чувство за собствено правосъдие, злоба и отмъстителност. Аналогичен извод следва да се направи и по отношение характеристичните данни на подсъдимия. Обстоятелството, че той се ползва с добро име в своята общност, не разкрива изискуемата от закона изключителност и необичайност, а напротив – доброто отношение към останалите членове на тази общност е желано и очаквано не само от тях, но и от обществото като цяло. Предвид преходния му характер установеното по време на въззивното съдебно следствие разстройство в адаптацията с елементи на хистрионност и с преобладаващо засягане на емоциите също няма значението на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. На последно място, доколкото не разкриват съществени отклонения от обичайното, и семейното положение, и имотното състояние на касатора не дават основание за приложение на чл. 55 от НК.

Наред с това обсъдените по-горе смекчаващи обстоятелства в количествено отношение не превалират съществено над отегчаващите такива, които също са били изведени правилно от контролирания съд. Преди всичко с основание е прието, че степента на обществена опасност на деянието е висока не само с оглед наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство, но и предвид факта, че подсъдимият предварително се е подготвил за извършването му, снабдявайки се с оръжие. За този извод способстват също така дързостта при осъществяване на посегателството и обстоятелството, че на местопроизшествието са присъствали двете малолетни деца на пострадалите. Следва да бъде споделена и направената от САС оценка на обществената опасност на подсъдимия, която се основава на предходните му осъждания за различни по вид престъпления, за едно от които му е наложено ефективно лишаване от свобода. Няма как да бъдат оставени без внимание и посочените по-горе характеристики на личността на В., стоящи в основата на извършеното деяние. Те също разкриват високата му лична обществена опасност, а в подкрепа на този извод следва да бъде изтъкната и упоритостта, с която подсъдимият е преследвал целта си и е преодолявал пречките пред постигането ѝ. Молбата му до свидетелите Б. И. и Г. Д. да му дадат пари за билет до /населено място/ и настояването му свид. Р. Ж. да изведе пострадалата от дома ѝ са ярко доказателство за това и съвместно с останалите отегчаващи отговорността обстоятелства не позволяват да се направи извод, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното престъпление по чл. 116 от НК, е несъразмерно тежко.

Изложеното мотивира и настоящия състав да приеме, че няма основание за корекция на въззивния съдебен акт в санкционната му част. При индивидуализация на наказанието за посегателството срещу личността на А. С. и Т. М. са били отчетени всички обстоятелства от значение за вида и размера му, без едни от тях да бъдат надценени неоснователно за сметка на останалите. Наред с всичко друго удовлетворяването на претенцията на защитата за намаляване на наказанието под предвидения минимум би представлявало проява на прекомерно снизхождение към подс. В. и същевременно би създало чувство за безнаказаност у останалите членове на обществото, т. е. не би способствало за постигане на целите по чл. 36 от НК.

Несподеляеми са и аргументите срещу гражданско-осъдителната част на въззивния съдебен акт. Размерът на дължимото от подс. В. обезщетение за неимуществени вреди е определен при стриктно спазване на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. С основание е прието, че макар на гражданската ищца С. да е причинено едно единствено увреждане, то притежава медико-биологичните характеристики на тежка телесна повреда. Действията на подсъдимия са довели до засягане на белия дроб на пострадалата и тъй като се касае за жизнено важен орган, за спасяването на живота ѝ е било необходимо настаняването ѝ в здравно заведение, където С. е преминала през редица медицински интервенции. Не само по време на престоя ѝ в болницата, но и през целия останал възстановителен период пострадалата е изпитвала интензивни болки, водещи до значителни неудобства и ограничения при осъществяване на ежедневните ѝ дейности. Ето защо обстоятелството, че последиците от травмата са преодолени и не са настъпили усложнения, не дава основание за намаляване размера на присъденото обезщетение.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че проверяваният съдебен акт не е засегнат от недостатъците, претендирани от защитата и тъй като не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – 5 от НПК, решението на САС следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 397/21. 11. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1228/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.