Допустимост на иск за собственост към минал момент при публична продан по ДОПК

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50153/22 г.

София, 04.01.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 06 декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 894 /2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 359 от 21.07.2022 г. по настоящото дело е допуснато по касационна жалба на П. Т. А. касационно обжалване на въззивно решение № 81 от 23.11.2021 г. по гр.д.№ 306/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 9/ 08.03.2021 г., по гр.д.3083 /2020 г. по описа на ОС-Стара Загора и е прекратено производството по предявените от касаторката искове да се признае за установено по отношение на ТД на НАП-П. и А. С. А., действащ като ЕТ „Роншанс Комплекс – 90 – А. А.“, че: 1./ възбрани , наложени с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 24/ РД - 10 – 183 от 13.07. 2012г„ връчено на 25. 07. 2012г., вписано на 26.07.2012г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 24/ РД - 11 - 252/ 13. 09. 2012г., връчено на 21.09.2012г. и вписано на 18.09.2012г. са недействителни по отношение 1/2 идеална част от апартамент с идентификатор .........., находящ се в [населено място], [улица], предмет на изпълнението по изп.д.№ 24150003526-2015/19.03.2015г. по описа на ТД на НАП - П., Офис – Стара З. и 2./ ответникът А. С. А., длъжник по същото изпълнително дело в качеството му на ЕТ „Роншанс Комплекс – 90 – А. А.“ към момента на налагане на възбраната и продажбата не е собственик на 1/2 ид.ч. от описания апартамент с идентификатор ..........., находящ се в [населено място], [улица].

В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението поради това, че въззивната инстанция е разгледала други факти, а не тези, на които се основава искането /петитума/ на иска. Твърди се неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 239, ал..2 ДОПК, който предвижда възможност за предявяване на иск за собственост, както и противоречие с процесуалните правила – чл. 440 ГПК. Според касатора, по аргумент от 239, ал.3 ДОПК, искът за собственост може да бъде предявен и като отрицателен установителен за собственост към минал момент, защото се цели отричане правото на собственост на длъжника към момента на налагане на възбраната и на проданта с оглед това, че купувачът от проданта придобива собствеността на продадения имот независимо дали длъжника е собственик.

Ответникът по касация ТД на НАП-П. оспорва касационната жалба, тъй като решението е съобразено съсзакона, длъжникът е могъл да обжалва налагането на възбраната по определения ред за това в ДОПК, а към момента на налагане на възбраната, касаторката не е имала никакви права върху имота – придобила ги е след налагане на възбраната и те са непротивопоставими на наложилият възбрана кредитор. Позовава се на действието на възбраната и на публичната продан по ДОПК като оригинерен способ за придобиване на собственост от купувача и на нормата на чл. 264 ДОПК, в нарушение на която касаторката придобила права по сделката от 2015 г., на която се позовава.

Ответникът ЕТ „Роншанс Комплекс – 90 – А. А.“ не е взел становище.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: чрез какъв иск за собственост по чл. 239, ал.2 ДОПК може да се защити трето лице, притежаващо права върху имота, предмет на изпълнение по ДОПК и предвижда ли тази норма установяване правото на собственост към минал момент.

За разлика от публичната продан върху недвижим имот по чл. 483 – чл.501 ГПК, публичната продан по ДОПК, както на движими вещи така и на недвижим имот е уредена като оригинерно придобивно основание – купувачът става собственик от датата на постановлението за възлагане / чл. 215, ал. 4 ДПК. (отм.); и чл. 246, ал. 8 ДОПК / дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 199, ал. 2 ДПК. (отм.); и чл. 239, ал. 2 ДОПК . Придобиването на недвижим имот обаче е уредено условно – ако до изтичане на една година от обнародването в „Държавен вестник на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост Следователно постановлението за възлагане на недвижим имот има прехвърлително вещноправно действие, което настъпва от датата на постановлението, но същото се стабилизира /става необоримо и неоспоримо от трети лица, които претендират права върху продадения от публичния съдебен изпълнител имот/ след изтичане на посочения в чл. 199, ал. 2 ДПК. (отм.), респ. чл. 239, ал. 2 ДОПК едногодишен срок, защото с изтичането на този срок се погасява правото на иск на всяко трето лице, което претендира да е било действителен собственик на имота, който е бил възложен с постановлението за възлагане. /В този смисъл са Решение № 148 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 783/2020 г., I г. о. Решение № 200 от 9.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1546/2016 г., I г. о./

Защитата на третите лица със самостоятелни права върху недвижимия имот, върху който е насочено принудително изпълнение по ДОПК може да бъде реализирана в различни етапи на изпълнителното производство по различен начин. Третото лице може да обжалва действията на публичния изпълнител по насрочване на продажба чрез търг с тайно наддаване по реда на чл.266, ал.4 ДОПК пред директора на компетентната териториална дирекция. Ако жалбата му е била отхвърлена, решението на този административен орган не може да се обжалва пред административния съд, тъй като спорът за материално право не може да бъде разрешен по реда на АПК, а само в исково производство. Искът за установяване на правото на собственост в този случай следва да се предяви по общия исков ред в предвидения 30-дневен срок, съгласно чл.267, ал.2, т.4, изречение второ ДОПК. Ако искът бъде предявен в този срок, изпълнителното производство може да бъде спряно. Ако третото лице не предяви иск за установяване на правото си в предвидения в ДОПК преклузивен 30-дневен срок, действията на публичния изпълнител по насрочване на продажба чрез търг с явно наддаване се стабилизират и изпълнителното производство може да продължи. Ако третото лице е пропуснало 30-дневния срок, то може да защити правата си по реда на чл.239, ал.2 ДОПК след приключване на публичната продан. /В този смисъл определение № 106 от 21.06.2019 г. по гр.д.№ 2236/2019 г. на ВКС, І гр.о./

Искът за собственост, визиран в чл. 239, ал.2 ДОПК е предвиден за защита правата на третите лица, засегнати от приключилото изпълнение на публичния изпълнител и е аналогичен на иска по чл. 440 ГПК, приложим при изпълнението по ГПК. Защитата чрез иска по чл. 239, ал.2 ДОПК може да бъде проведена както с отрицателен установителен иск – че длъжникът не е бил собственик към момента на публичната продан, така и чрез положителен установителен иск – че третото лице е било собственик, което изключва със сила на пресъдено нещо възможността длъжникът да е бил собственик. В първия случай предмет на иска ще е правото на собственост на длъжника върху веща, върху която е насочено изпълнението, а правата на ищеца ще се установяват само с оглед установяване на правният интерес. Във втория случай /при положителен установителен иск/ предмет на спора ще е дали ищеца е бил собственик на вещта, предмет на публична продан, което при уважаване на този иск ще изключи със сила на пресъдено нещо правото на собственост върху вещта на длъжника. /В. разясненията в мотивите към т.4 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС относно характера на исковите, чрез които може да се защити третото лице при принудително изпълнение по ГПК/ И в двата случая обаче правото на собственост следва да се изследва и установи към момента на налагане на възбраната, след който всички действия на разпореждане на действителния собственик са непротивопоставими на наложилият я кредитор, и извършване на публичната продан, която има вещно отчуждително действие независимо дали длъжника е бил собственик т.е. към минал момент. Това е моментът на налагане на възбраната, която поражда действие само ако е наложена върху имот, собственост на длъжника и момента на приключване на публичната продан, който е релевантен за издаване постановлението за възлагане, което има прехвърлително действие - чл. 246, ал.8 ДОПК. Това е отклонение от принципа в гражданския процес, че спорното право се установява към момента на предявяване на иска, като се съобразяват и всички относими факти, настъпили до момента на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК . То се налага когато ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент поради това, че е настъпило вещно отчуждително действие на юридически факт, имащ за последица погасяване правото на собственост /дворищно регулационен план по ЗТСУ /отм/, план по чл. 16 ЗУТ/ и с оглед реализиране права на собственика /например правото на обезщетение - при отчуждаване, в хипотезата на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ – правото на възстановяван на собствеността./ В настоящия случай отклонението от общия принцип, че спорното право се установява към момента на предявяване на иска е налице, защото, както вече се посочи, публичната продан по ДОПК поражда вещно действие макар и условно от момента на извършването й независимо дали длъжника е бил собственик. Извод, че искът по чл. 239, ал.2 ДОПК – отрицателен или положителен установителен е иск за установяване правото на собственост към минал момент следва и от граматическото тълкуване на третата алинея на чл. 239 ГПК, която урежда правата на купувача, ако с влязло в сила съдебно решение бъде установено, „че длъжникът не е бил собственик на продадената недвижима вещ“.

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

Апартамент с идентификатор ........., находящ се в [населено място], [улица] придобит от А. С. А. с н.а. № ...,т...../21.08.1984 г. по време на брака му с Н. Д. Ч., прекратен с развод през 2010 г. За задължения към държавата по влязъл в сила ревизионен акт е образувано изп.д.№ 24150003526-2015/19.03.2015г. по описа на ТД на НАП - П., Офис – Стара З.. За обезпечаване на вземането са наложени предварителни обезпечителни мерки с Постановление изх. № 24/ РД - 10 – 183 от 13.07.2012г„ връчено на 25.07.2012г., вписано на 26.07.2012г. между които възбрана на същия апартамент. Върху целия апартамента с идентификатор ..........е наложена обезпечителна мярка възбрана с Постановление изх. № 24/РД-11-252/ 13.09.2012г., връчено на 21.09.2012г. и вписано на 18.09.2012г. Проведена е публична продан и с постановление за възлагане от 05.09.2019 г., апартамента е възложен на А. Д. Т., който е въведен във владение на 12.09.2019 г. Междувременно след налагане на възбраната, А. С. А. е сключил с бившата си съпруга Н. Ч. договор за доброволна делба на апартамента на 08.10.2013 г. и е получил в дял целия апартамент, като с н.а. № ..., т.... от 12.10.2015 г. прехвърля 1/2 ид.ч. от него на ищцата П. Т. А. /негова съпруга/ срещу задължение за издръжка и гледане. Ищцата се позовава на този нот. акт в исковата молба, предявявайки отрицателният установителен иск за собственост.

По гр.д.№ 96/2018 г. на Старозагорски окръжен съд, П. Т. А. е предявила положителен установителен иск за собственост срещу ТД на НАП – П. и А. С. А., действащ като ЕТ „Роншанс комплекс 90 – А. А.“, [населено място], за признаване за установено спрямо отвениците, като взискател и длъжник по изп. д. № 24150003525/2015 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамент с идентификатор № ..........., върху който е насочено изпълнението. Искът е основан на цитирания договор за издръжка и гледане от 12.10.2015 г., оформен с нот. акт № .../2015 г. С определение № 945/27.11.2018 г. по същото дело е прекратено като недопустимо производството поради изтичане на 30-дневния преклузивен срок по чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК за предявяването му. С определение № 134/26.03.2019 г. по ч. гр. д. № 139/2019 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено това определение. Последното определение е обжалвано, допуснато до касационно обжалване и потвърдено с определение № 106 от 21.06.2019 г. по гр.д.№ 2236/2019 г. на ВКС, І гр.о.

Първата инстанция е отхвърлила исковете, като е приела, че тъй като А. А. се е разпоредил с процесната 1/2 ид.ч. от апартамента след вписване на възбраната, договорът за доброволна делба и прехвърлянето на 1/2 ид.ч. от апартамента на ищцата са сключени след 2012 г., когато са вписани двете възбрани и делбата и прехвърлянето са непротивопоставими на НАП.

Относно искането за установяване недействителност на възбрана, въззивната инстанция е приела, че е недопустимо, защото цели да се елиминира забраната за разпореждане с възбранен имот, а при невъзможност да се предяви иск за собственост, няма правен интерес да се оспорва и възбраната по изпълнителното дело. Отделно от това, възбраната не е сделка и по отношение на нея не може да се установява недействителност. С тези аргументи е обезсилено първоинстанционното решение в частта по исковете да се признае за установено по отношение на ТД на НАП-П. и А. С. А., действащ като ЕТ „Роншанс Комплекс – 90 – А. А.“, че възбрани , наложени с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 24/ РД - 10 – 183 от 13.07. 2012г„ връчено на 25. 07. 2012г., вписано на 26.07.2012г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 24/ РД - 11 - 252/ 13. 09. 2012г., връчено на 21.09.2012г. и вписано на 18.09.2012г. са недействителни по отношение 1/2 идеална част от апартамент с идентификатор ..........., находящ се в [населено място], [улица], предмет на изпълнението по изп.д.№ 24150003526-2015/19.03.2015г. по описа на ТД на НАП - П., Офис – Стара З..

В тази част обжалваното решение е правилно като краен резултат, но без първия аргумент. Задължителната съдебна практика – т.5 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС приема, че когато недвижим имот не е собственост на ответникът по обезпечението, налагането на възбраната не произвежда действие, тъй като вписването се извършва все още по персоналната система и възбраната няма да бъде вписана по партидата на действителния собственик, а разпоредителните действия ще са му непротивопоставими. Неправилно недопустимостта е изведена от целта на предявяване на иска и е прието, че в този случай ищцата не може да предяви иск за собственост. Верен е аргумента, че възбраната не е сделка и по отношение на нея не се прилагат правилата за недействитеност на сделките. По тези аргументи самостоятелен иск за недействителност на наложена възбрана поради това, че имота е принадлежал на друго лице е недопустим. Поради това, че крайният извод на въззивната инстанция съвпада с приетото от настоящата, в тази част въззивното решение следва да се потвърди.

По иска за собственост, въззивната инстанция правилно е приела, че ищцата е избрала да предяви отрицателни установителни искове за установяване, че длъжникът не е бил собственик към минал момент – на налагане на възбраната и на продажбата. Тъй като предявяване на иск за собственост към минал момент е допустим само в предвидените от закона случаи, какъвто е прието, че настоящия не е, съдът е приел, че предявените искове са недопустимо. Предвид отговора на правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, искът по чл. 239, ал.2 ДОПК, независимо дали е предявен като отрицателен установителен - за отричане правото на собственост на длъжника или като положителен установителен иск – за установяване правото на собственост на ищеца, има за предмет установяване правото на собственост към момента на налагане на възбраната и момента на извършване на публичната продан. Моментът на налагане на възбраната е относим, защото тя поражда действие само ако е наложена върху имот, собственост на длъжника, а момента на приключване на публичната продан е относим, защото това е моментът, релевантен за издаване постановлението за възлагане, което има прехвърлително действие. Като е приел че иска е недопустим, защото се иска установяване правото на собстевност към минал момент, каквото не е предвидено, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а делото да се върне в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззинния съд. Съгласно чл. 294, ал.2 ГПК, въззивната инстанция следва да се произнесе и по претенцията за разноски на касаторката за настоящото производство.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 81 от 23.11.2021 г. по гр.д.№ 306/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта с което е обезсилено решение № 9/ 08.03.2021 г., по гр.д.3083 /2020 г. по описа на ОС-Стара Загора и е прекратено производството по предявените от П. Т. А. искове да се признае за установено по отношение на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите-П. и А. С. А., действащ като ЕТ „Роншанс Комплекс – 90 – А. А.“, че възбрани , наложени с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 24/ РД - 10 – 183 от 13.07. 2012г„ връчено на 25. 07. 2012г., вписано на 26.07.2012г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 24/ РД - 11 - 252/ 13. 09. 2012г., връчено на 21.09.2012г. и вписано на 18.09.2012г. са недействителни по отношение 1/2 идеална част от апартамент с идентификатор .........., находящ се в [населено място], [улица], предмет на изпълнението по изп.д.№ 24150003526-2015/19.03.2015г. по описа на ТД на НАП - П., Офис – Стара З.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 81 от 23.11.2021 г. по гр.д.№ 306/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта с което е обезсилено решение № 9/ 08.03.2021 г., по гр.д.3083 /2020 г. по описа на ОС-Стара Загора и е прекратено производството по предявения от П. Т. А. иск да се признае за установено по отношение на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите-П. и А. С. А., действащ като ЕТ „Роншанс Комплекс – 90 – А. А.“, че ответникът А. С. А., длъжник по изпълнително дело по изп.д.№ 24150003526-2015/19.03.2015г. по описа на ТД на НАП - П., Офис – Стара З. в качеството му на ЕТ „Роншанс Комплекс – 90 – А. А.“ към момента на налагане на възбраната и продажбата не е собственик на 1/2 ид.ч. от описания апартамент с идентификатор .........., находящ се в [населено място], [улица].

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: