Условия за явност на владението при придобиване на имот по давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50114/2022

София, 20.01.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 5019/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 253 от 10.06.2022 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 263501 от 31.05.2021 г., постановено по в. гр. д. № 7329/2020 г. по описа на Софийския градски съд. Касаторът Р. Р. И. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Ответницата по касация Б. А. С., чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК предвид наличието с цел проверка дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд за осъществявано непрекъснато и явно владение в изискуемия се период от време, довело до придобиване на процесния имот по давност.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата, приема за установено следното:

Ищцата е изложила твърдения, че е придобила правото на собственост на основание придобивна давност, изтекла в нейна полза вследствие на осъществявана фактическа власт с намерение за своене през периода от 1990 г. до 10.08.2018 г. Посочила е, че е сключила трудов договор с ТКЗС през 1990 г., като с оглед възникването му е била настанена в жилище на територията на ферма „Н.“. Започнала е да стопанисва съседния /процесния/ имот, да отглежда животни, да засажда овощни дървета. През месец юни 2018 г. е заминала в чужбина, като след връщането й през месец септември същата година е била лишена от достъп до него.

Ответникът е възразил, че се легитимира като собственик с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 5/19.12.2016 г., като праводателите му по договора също са притежавали право на собственост на основание покупко-продажба. Изложил е твърдения, че държатели на съседния имот пл. № * са родителите на ищцата А. и М. Й., които също са заявявали претенции за процесния имот. Ответникът е завладял имота пролетта на 2017 г. /възложил е геодезическо заснемане, с протокол от 20.05.2017 г. е било извършено трасиране/, издадено му е разрешение за строеж на ограда от 12.07.2017 г., като същата е била изградена. Поставил е фургон, камери, подравнил е терена. В имота е бил монтиран и ел. стълб. Подменил е довеждащите водопроводни и канализационни отклонения. Възразил е, че ищцата е изгубила владението през 2017 г. Исковата молба е предявена след изтичането на шестмесечен срок от неговото изгубване - на 02.11.2018 г. Посочил е също така, че през 2017 г.-2018 г. е подавал сигнали до Софийска районна прокуратура по повод възникнали спорове за имота с родителите и брата на ищцата. В хода на извършваните проверки Б. С. по никакъв начин не е предявявала претенции, не е оспорвала правата му, както и не е присъствала по време на „скандалите“ с посочените лица.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено по отношение на касатора, че Б. А. С. е собственик на основание придобивна давност на имот, заснет през 1995 г., с пл. № *, нанесен в кад. лист № Б-9-5-Б от неодобрен кадастрален план на [населено място], с площ 720 кв. м., идентичен с поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построената в него промишлена сграда на един етаж с идентификатор ****, с площ 65 кв. м., като е осъден да й предаде владението върху описания имот.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Видно от нотариален акт № 5/19.12.2016 г. Р. Р. И. е закупил поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [община], район „Нови Искър“, целият с площ 684 кв. м. по скица, а по документ за собственост от 720 кв. м., заедно с построената в него промишлена сграда на един етаж с идентификатор ****, с площ 65 кв. м. Праводатели по договора за покупко-продажба, сключен с цитирания нотариален акт, са Г. и М. Х., Д. и М. В., които са придобили право на собственост на основание договор за продажба, сключен с нотариален акт № 163/1995 г., с който са закупили „кантар и магазин“, заедно с прилежащата земя, съставляваща имот пл. № * по неодобрен кадастрален план на населеното място. Продавачи по цитирания договор са М. и Д. С., В. и М. М., които са се легитимирали с договор от 22.09.1994 г. по реда на Наредбата за търговете /отм./.

Видно от постановления за отказ за образуване на досъдебно производство от 03.19.2017 г. и 21.05.2018 г., същите са образувани въз основа на подадени жалби от Р. И. по повод възникнали скандали и отправени заплахи за саморазправа от родителите на ищцата – А. и М. Й. и А. Й. /неин брат/.

От събраните гласни доказателства се установяват следните факти: според свидетеля Р. от 1994 г. ищцата е гледала животни в процесния имот. Изградила е допълнително стопански постройки. Ползвала го е до 2018 г., когато е бил заграден. Този факт е възпроизведен и в показанията на свидетелката П., която също така сочи, че Б. С. е направила бетонова пътека, както и, че е ползвала мястото около кантара. Според свидетеля Й. /Б. С. му е доведена сестра/ до 2018 г. никой не е имал претенции. На 10.08.2018 г. в имота е дошъл Р. И. заедно с представители на общината. През 2017 г. жалбите на ответника са били отправени срещу свидетеля и неговите родители. Претенциите на И. са започнали от „края на 2017 г.“. В показанията си ангажираните от ответника свидетели /Г., Г. и И./ възпроизвеждат факта, че Р. И. е започнал да стопанисва имота през пролетта на 2017 г. Тогава е имал и скандал със семейството на Б. С. /според първия свидетел/. Споровете /„кавгите“/ на ответника със семейство Й. са започнали през 2017 г., когато същите са заявили, че имотът е техен /свидетелката Г./, като самата ищца не е присъствала. Свидетелката сочи, че не знае за скандал между страните. Свидетелят И., който работи в мебелна фабрика в съседство с процесния имот, сочи, че цялото семейство на ищцата гледа животни. Не е имало разговор между Р. И. и Б. С.. При започване на строителни дейности, за които и той е помагал, винаги са идвали родителите и братята на ищцата. Те са заявявали, че имотът е техен.

С влязло в сила на 18.12.2014 г. решение по гр. д. № 18352/2006 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от А. О. Й. и М. А. Й. установителни искове за собственост върху процесния имот срещу праводателите на ответника - Г. и М. Х., Д. и М. В.. Въведеното придобивно основание е упражнявано давностно владение в периода от 1988 г. до 2006 г. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че ищците са били допуснати през 2000 г.-2001 г. от ответниците да ползват имота за отглеждането на животни. Не са имали претенции за същия. Направили са и предложение за неговото изкупуване.

С молба по реда на чл. 304 ГПК Б. С. е поискала отмяна на влязлото в сила решение, която е била оставена без разглеждане. В нея се е съдържало твърдение, че е във владение на имота.

Въззивният съд е изложил съображения, че ищцата е въвела като придобивно основание давностно владение, считано от 1990 г. до 10.08.2018 г. През горния период е упражнявала явна, спокойна, несъмнена и непрекъсната фактическа власт. Действията, изразяващи се в изграждане на пътеки, поставяне на врата, изграждане на постройки за животни, обективират намерението й да свои имота. По категоричен начин е установено манифестирането на това намерение. Не е установено друго лице да е осъществявало фактически действия в имота. Изгубила е владението на 10.08.2018 г., когато давностният срок е бил изтекъл. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба е посочено, че началото на владението е от 1994 г. Влезлите в сила съдебни решения не обвързват ищцата.

По основателността на касационната жалба.

Изводът на въззивния съд, че в периода 1994 г. – 2018 г. ищцата е упражнявала явно владение е очевидно неправилен. Според трайно установената практика на ВКС владението трябва да бъде упражнявано явно спрямо собственика на вещта (решение № 280 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 344/2011 г. на II г. о., решение № 61 от 22.07.2022 г. по гр. д. № 1659/2020 г. на I г. о. и решение № 50094 от 21.10.2022 г. по гр. д. № 4321/2021 г. на II г. о.). Владението притежава характеристиките на явно когато се упражнява по начин, разкриващ ясно намеренията на владелеца да държи вещта като своя и позволяващ на всеки заинтересуван да научи за упражняваната фактическа власт. Следователно владението се квалифицира като явно когато се осъществява чрез действия, които могат да станат достояние на трети лица, включително собственика или предишния владелец, възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с предвидените в закона способи – предявяване на иск за собственост от собственика на имота или иск за защита на владението от предходния владелец. Изложеното следва от правния принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити.

В настоящата хипотеза осъществяваното от ищцата владение не е годно да породи последиците на придобивната давност, тъй като не е осъществявано по начин, който да позволи на собственика да възприеме не само, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнае кое е конкретното лице, което владее имота.

Доколкото владението върху чужд имот не трябва да е скрито, а напротив, трябва да е установено явно по начин да може да бъде възприето и от действителния собственик на вещта (макар и без изрично да му бъде противопоставено, но фактическата власт да се упражнява по начин да може да бъде възприета от всяко трето лице, вкл. от собственика на вещта), лицето, което поддържа, че е установило самостоятелна фактическа власт върху един имот, владяло го е в продължение на 10 години и е придобило правото на собственост по давност, следва да докаже, че тази фактическа власт е била явна. Осъществяваното от ищцата владение не притежава този допълнителен признак и не може да бъде квалифицирано като явно. Ответникът като собственик на имота не е могъл да узнае, че именно ищцата извършва действия по неговото стопанисване, поради което е бил в невъзможност да защити правата си. От събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че същият е възприел действия, извършвани от трети лица - родителите и брата на ищцата, но не и на самата Б. С..

Ищцата не е доказала въведеното придобивно основание за придобиване на правото на собственост върху процесния имот, поради което искът за ревандикация подлежи на отхвърляне.

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът срещу касатора е уважен, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно основателността на предявения иск, довели и до нарушение на материалния закон. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Предявеният иск подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора ответницата по касация дължи на касатора заплащане на направените разноски в общ размер на 5 850 лв. /1 500 лв. – за първоинстанционното производство; 2 325 лв. – за въззивното производство и разноски от 2 025 лв. пред касационната инстанция/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение№ 263501 от 31.05.2021 г., постановено по в. гр. д. № 7329/2020 г. по описа на Софийския градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. С. срещу Р. Р. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че Б. А. С. е собственик на основание придобивна давност на имот, заснет през 1995 г., с пл. № *, нанесен в кад. лист № Б-9-5-Б от неодобрен кадастрален план на [населено място], [община], район „Нови Искър“, с площ 720 кв. м., идентичен с поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 684 кв. м. по скица, а по документ за собственост 720 кв. м., при граници: имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, заедно с построената в него промишлена сграда на един етаж с идентификатор ****, с площ 65 кв. м., и за осъждането му да й предаде владението върху описания имот.

Осъжда Б. А. С. от [населено място], [улица], да заплати на Р. Р. И. от [населено място], [улица], сумата 5 850 лв. /пет хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото за всички инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.