Практика · Върховен касационен съд · 06 Ноември 2024

Отхвърляне на иск на КПКОНПИ при липса на значително несъответствие в имуществото

Върховен касационен съд · 06 Ноември 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Държавната комисия предявява искове за отнемане на недвижими имоти, автомобили и банкови суми на осъдени лица, твърдейки наличие на незаконно придобито имущество. Върховният касационен съд приема отказа на комисията от паричните искове и отхвърля исканията за отнемане на имота и колите. Съдът установява, че неналичните към края на периода суми не формират имущество, а наличното имущество не надвишава законовия праг от 150 000 лв. за значително несъответствие.

Какво приема съдът

Паричните средства и отчужденото имущество, които не са налични в края на проверявания период и не са преобразувани в други активи, не формират несъответствие и не подлежат на отнемане; без доказано значително несъответствие искът за отнемане е неоснователен.

Приложени разпоредби

чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.)
чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗОПДНПИ (отм.)
чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.)
чл. 233 ГПК

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отнемане на имуществоКПКОНПИзначително несъответствиенезаконно придобито имуществобанкови сметки

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50007

гр.София, 02.12.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян гр.дело №4429 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците Р. А. Х. и Г. М. Х. срещу въззивно решение № 69 от 14.06.2019 год., постановено по в. гр. дело № 90/2019 год. по описа на Апелативен съд – В., в частта му, в която след частична отмяна на решение № 1 от 22.02.2017 год., постановено по по гр. дело № 135/2016 год. по описа на Окръжен съд – Варна, в отхвърлената част на предявените по реда на чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ искове е отнето в полза на държавата имущество както следва:

от Р. А. Х. на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./:

самостоятелен обект в сграда, с идентификатор , с предназначение жилище, апартамент, с адрес: [населено място], общ. Р., обл. Р., [улица], апартамент по кадастралната карта и кадастралните регистри, със застроена площ кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № с полезна площ от кв.м., ведно с % идеални части от общите части на сградата, равни на кв.м. и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и идеални части, равни на кв.м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри;

лек автомобил марка „В.", модел „", с peг. [рег.номер на МПС] , рама № , двигател № , дата на първоначална регистрация – 05.03.1975 год., придобит съгласно договор за покупко-продажба от год.;

лек автомобил марка „Ф", модел „М.", с peг. № , рама №, двигател без номер, дата на първоначална регистрация – 01.12.1994 год., придобит съгласно договор от 23.04.2007 год.;

сумата в размер на 48 318.03 лв., представляваща получени преводи от трети лица в чужбина и непреобразувана в друго имущество;

сумата в размер на 3 051.36 лв., представляваща парични средства по разплащателна сметка № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер 11 371.78 лв., представляваща парични средства по спестовен влог № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 6 509,75 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по спестовен влог № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 30 267,69 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 80 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 919,52 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 1 000 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 97 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 2 500 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 2 425,39 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 150 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 1 850,15 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 206,04 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 102,50 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 30 552,61 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 2 753,04 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 5 078,15 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 14 777,58 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 58,16 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 16 225,82 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 10 029,17 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

сумата в размер на 500 лв., представляваща парични средства по разплащателна сметка в лева IBAN в „А. Банк България" АД.

от Р. А. Х. и Г. М. Х. на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./:

лек автомобил марка „Б.", модел „", с рег. [рег.номер на МПС] , рама № , двигател № , дата на първоначална регистрация – 18.05.2005 год., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 27.09.2010 год.

от Г. М. Х. на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./:

сумата в размер на 25 010,56 лв., представляваща парични средства по спестовен влог № в „Банка ДСК" ЕАД и

от Р. А. Х. и Г. М. Х. на основание чл. 72 вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./:

сумата от 7 000 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка "Б", модел ", с рег. [рег.номер на МПС] , рама № , двигател № , дата на първоначална регистрация – 29.06.2000 год., отчужден на 07.03.2011 год.

С определение № 50003 от 15.02.2024 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

В касационната жалба на ответниците се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а предявените искове – отхвърлени. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

Ответната страна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Делото се разглежда за втори път от касационната инстанция, като при първото разглеждане, с решение № 200 от 14.02.2019 год. на ВКС по гр. дело № 4143/2017 год., ІІІ г. о., ГК, е обезсилено първото постановено по делото въззивно решение – решение № 85 от 06.06.2017 год., постановено по в. гр. дело № 67/2017 год. по описа на Апелативен съд – В. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Дадени са задължителни указания за оставяне на исковата молба без движение и предоставянето на възможност на ищеца да конкретизира обстоятелствата и петитума на иска си спрямо всеки от ответниците съобразно посоченото в мотивите на съдебния акт, в т.ч. да посочи вида и стойността на имуществото, вземанията и задълженията, които всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период и вида и стойността на имуществото, в т. ч. вземанията и задълженията, които всеки от ответниците притежава в края на проверявания период.

Комисията е предявила срещу ответниците Р. А. Х. и Г. М. Х. искове за отнемане на имущество на обща стойност 437 218.46 лв.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че проверката е започнала след постъпило уведомление в ТД на КОМПИ – В. от Окръжна прокуратура – Разград за това, че Р. А. Х. е бил привлечен като обвиняем и срещу него е бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ – по чл. 255, ал. 1, пр. 1 и 2, т. 1 НК. Проверката обхваща периода от 07.08.2004 год. до 07.08.2014 год, като освен проверяваното лице същата обхваща и проверка на имущественото състояние на ответницата Г. М. Х. – негова съпруга, съгласно сключен на 09.06.2010 год. граждански брак, касаеща периода от датата на сключване на брака до 07.08.2014 год. Няма твърдения за осъществявано съвместно съжителство от тях, независимо от установеното по делото обстоятелство, че същите имат общи деца, родени съответно през 1999 год. /М. Р. А./ и през 2001 год. /Т. Р. А./.

С присъда № 23 от 25.03.2015 год. по НОХД № 278/14 год. по описа на ОС – Разград Р. А. Х. е бил признат за виновен за това, че през периода от 01.01.2008 год. до 30.04.2013 год. в Р., в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери по ЗДДФЛ, като не е подал годишни данъчни декларации, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, при общ размер на данъчните задължения от 20 029,19 лв., поради което и на основание по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е бил осъден на десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за изпитателен срок от три години. Данъчното задължение във връзка с което е постановена присъдата е било погасено към 06.11.2015 год.

С присъда № 2 от 13.01.2016 год. по НОХД № 434/2015 год. Г. М. Х. е била призната за виновна за това, че през периода от 01.01.2009 год. до 30.04.2012 год. в [населено място], в условията на продължавано престъпление и в качеството на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 ЗДДФЛ, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 23 655.74 лв., като не е подала годишни данъчни декларации за придобити доходи през 2008 год. в размер на 16 853.37 лв.; за придобити доходи през 2009 год. в размер на 10 136.86 лв.; за придобити доходи за 2010 год. в размер на 211 823.41 лв. и за придобити доходи през 2011 год. в размер на 205.36 лв. – престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, предл. 1 и 2, т. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 4 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е била осъдена на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на което е било отложено по чл. 66 от НК за срок от три години.

Въз основа на извършена проверка Комисията е констатирала значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ в размер на 491 717.73 лв. и е предявила искове за отнемане на недвижими имоти, автомобили и вземания на стойност 437 218.46 лв. с правно основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./, с правно основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ и с правно основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./.

Въззивният съд е приел за доказано, че към 07.08.2004 год. – началния момент на проверявания период, ответникът Р. Х. не е притежавал имущество, а към 09.06.2010 год. – началния период на проверката спрямо ответницата Г. Х., същата е била едноличен собственик на недвижим имот – апартамент № , находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] който имот бил отчужден през 2010 год. за сумата от 14 393.90 лв., съставляваща реализиран доход в рамките на проверявания период. През този период /от 07.08.2004 год. – 07.08.2014 год. ответниците били придобили недвижими имоти и МПС на обща стойност 91 300 лв., както следва:

1/ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор , с предназначение жилище, апартамент, с адрес: [населено място], общ. Р., обл. Р., [улица], апартамент по кадастралната карта и кадастралните регистри, със застроена площ кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № с полезна площ от кв.м., ведно с % идеални части от общите части на сградата, равни на кв.м. и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и / идеални части, равни на кв.м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри /с нотариален акт № , том , peг. № , дело № 29/23.02.2010 год./ за сумата от 35 700 лв. Като придобит преди брака, процесният апартамент бил лично имущество на ответника Х.;

2/ с решение № 208 от 09.03.2012 год. на Районен съд – Исперих, постановено по гр. дело № 635/2011 год., вписано под № , том , вх. peг. № от 16.03.2012 год. ответникът Р. Х. е бил признат за собственик, на основание давностно владение, установено въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от 27.03.2001 год. на недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място], общ. С., обл. Р, [улица], урегулирано от кв. м., с неприложена улична регулация за кв.м., съставляващо парцел в кв. по плана на [населено място], ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със застроена площ кв. м., гараж със застроена площ от кв.м. и стопанска полумасивна сграда – навес с площ кв.м. за сумата от 1 000 лв. Въззивният съд е приел, че придобивната давност е изтекла към момент, към който страните са били в брак, поради което и това имущество е било придобито от тях през проверявания период в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Заплащането на цената по предварителния договор обаче е било осъществено преди началото на проверявания период, което обстоятелство следва да бъде съобразено при икономическия анализ на доходите, разходите и придобитото от лицата имущество за проверявания период;

3/ лек автомобил марка „В", модел „", с peг. [рег.номер на МПС] , рама № , двигател № , дата на първоначална регистрация – 05.03.1975 год., придобит съгласно договор за покупко-продажба от 23.05.2006 год., за сумата от 300 лв. Като придобито преди брака, това превозно средство било лично имущество на ответника Х., като пазарната му стойност към момента на придобиването му възлизало на 300 лв., според заключението по съдебно-оценителната експертиза.

4/ лек автомобил марка „Ф.", модел „М.", с peг. № , рама № , двигател № без номер, дата на първоначална регистрация – 01.12.1994г., придобит съгласно договор от 23.04.2007 год. за сумата от 500 евро, равняваща се на 977.92 лв. Като придобито преди брака, това превозно средство било лично имущество на ответника Х., като пазарната му стойност към момента на придобиването му възлизала на 5 300 лв., според заключението по съдебно-оценителната експертиза.

5/ лек автомобил марка „Б.", модел „", с peг. № , рама № , двигател № , дата на първоначална регистрация – 29.06.2000 год., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 04.10.2010 год. за сумата от 600 лева. Този автомобил бил придобит по време на брака на ответниците в режим на СИО. Същият бил отчужден съгласно договор за покупко-продажба от 07.03.2011 год. за сумата от 1 500 лв. Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване, съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза, възлизала на 13 000 лева, а към момента на отчуждаването му – на 12 300 лв.

6/ лек автомобил марка "Б.", модел "", с peг. № , рама № , двигател № , дата на първоначална регистрация: 18.05.2005 год., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 27.09.2010 год. за сумата от 10 400 лв. Този автомобил бил придобит по време на брака на ответниците в режим на СИО. Пазарната му стойност към датата на придобиване била в размер на 37 000 лв., съгласно заключението по съдебно-оценителната експертиза.

Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че през проверявания период ответниците са получавали чрез международна система за бързи разплащания парични преводи от чуждестранни лица, като според влязлата в сила присъда срещу Р. Х. получените от него суми през този период били в общ размер на 200 291.91 лв. – обстоятелство, което се установявало и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза.

Получените от ответницата Г. Х. суми за периода от 09.06.2010 год. до 07.08.2014 год. били в размер на 188 210.03 лв., а получените средства от двамата ответници през проверявания период били в общ размер на 388 501.94 лв. Ответниците не оспорвали, че с част от получените суми били придобили гореописаните моторни превозни средства и апартамента по нотариален акт № / год., а друга част от тях била вложена по банкови сметки. В тази връзка и с оглед заключението по съдебно-счетоводната експертиза, при съобразяване на прехвърлянето на суми от една сметка в друга, въззивният съд е счел, че размерът на направените вноски възлиза на сумата от 244 483.91 лв., получените лихви по депозитите са в общ размер на 7 299.58 лв., а размерът на удържаните банкови такси – 280.10 лева. Установеното от вещото лице кореспондирало на твърденията на въззивника във връзка с тези обстоятелства, с изключение на установените от вещото лице вноски по банкова сметка № /3 050.15 лв./, банкова сметка № /8 770.50 лв./ и по валутните сметки, за които направените вноски в евро и начислени лихви в исковата молба са посочени със същото цифрово изражение, но в лева.

За периода от 09.06.2010 год. до 07.08.2014 год., освен продажната цена на отчуждения неин личен имот, ответницата Г. Х. била получила суми по социални плащания в размер на 2 660 лв.

По отношение на размера на направените от проверяваните лица обичайни разходи по смисъла на § 1 т. 6 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ въззивният съд е приел въз основа на заключенията на вещото лице /основно и допълнително/, че размерът на необходимата издръжка възлиза на 80 359.02 лв. – определен в хипотеза на издръжка за едночленно семейство до сключване на брака и четиричленно семейство след това /предвид липсата на твърдения за фактическо съжителство преди брака на ответниците/.

Като е констатирал, че ответниците не оспорват твърденията за осъществени от тях задгранични пътувания, а само размера на направените за тях разходи, посочен от ищеца и след като е кредитирал събраните по делото гласни доказателства въззивният съд е формирал извода, че при определяне на размера на разходите за тези пътувания на база Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина следва да бъдат изключени начислените от вещото лице суми за квартирни, в резултат на което при определяне нетния доход на проверяваните лица, в перото извънредни разходи следва да бъде включена сумата от 36 641.50 лв. /посочения размер за дневни/.

При съпоставяне на получени доходи и направени разходи въззивната инстанция е приела, че нетният доход на ответниците за проверявания период, формиран като разлика между постъпленията от доходи, приходи или източници на финансиране /включващи получените суми от социални помощи в размер на 2 660 лева и 14 393.90 лева от продажбата на притежавания от преди брака от ответницата недвижим имот/ и обичайните и извънредните разходи /80 359.02 лева разходи за издръжка, 36 641.50 лева разходи за задгранични пътувания и 280.18 лева банкови такси/ е в размер на минус 100 226.80 лв.

За неоснователни са счетени доводите на ответниците, че като доход следва да бъдат отчетени и постъпилите суми чрез системите за бързо разплащане Уестърн Юнион и Money Gram, като въззивният съд е изложил съображения, че същите не могат да бъдат третирани като приход от дейност или друг източник на финансиране, изброени макар и неизчерпателно в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, поради неустановяне на основанието за получаването им, а съгласно чл. 1 ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, всяко имущество, за което не е установен законен източник на придобиването му е незаконно придобито имущество; определянето на тези постъпления като подлежащ на облагане доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ /в т.ч. последващото заплащане на дължимия върху него данък/ не означава, че същият е законен. Поради това е приел, че тези парични постъпления следва да бъдат отнесени към размера на придобитото от ответниците имущество, но не и към дохода по § 1, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./.

Въззивният съд е счел, че стойността на придобитото имущество възлиза на 401 401.52 лв., формирана от стойността на придобития по нотариален акт акт № / год. апартамент и леките автомобили /общо 91 300 лв./, начислените по банковите влогове лихви /7 299.58 лв./ и получените от трети лица преводи, намалени със стойността на преобразуваното имущество /302 801.94 лв. – получена като от сумата 388 501.94 лв. е извадена сумата от 85 700 лв., представляваща стойността на придобитите апартамент и МПС, без леки автомобили В. и Ф. М., тъй като към момента на придобиването на последните две няма установени по делото извършени преводи/. Изложил е съображения, че в стойността на имуществото не следва да се включва недвижимия имот в [населено място], придобит през проверявания период въз основа на изтекла придобивна давност, тъй като плащането на цената му е било извършено преди началния момент на проверката и законността на средствата за това не е предмет на същата.

В обобщение въззивният съд е формирал на първо място извода, че несъответствието между имущество и нетен доход за целия проверяван период е в размер на 501 628.32 лв., което е значително по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ /отм./ – в редакция на нормата към датата на проверката, който извод остава непроменен дори и в хипотезата на уважаване на възраженията на ответниците за неприложимост на Наредбата за служебните командировки и определянето на нетния доход без разходите за задгранични пътувания /в този случай същото ще е на стойност 464 986.82 лв., което е над законово определения размер от 250 000 лв/ и на второ място – че придобитото имущество, за което не е установен законен източник за придобиването му, подлежи на отнемане. Посочил е, че ответниците не са ангажирали доказателства, установяващи твърденията им за получени доходи от дарение във връзка с покупката на лек автомобил „В.“, както и реализирани доходи от осъществявана от Р. Х. трудова дейност в чужбина във връзка с придобиването на лек автомобил „Ф.-М.“. Нетният им доход за годините на придобиването им /2006 год. и 2007 год./ бил отрицателна величина, поради което за придобиването им също не бил установен законен източник. За останалата част от имуществото не било спорно, че съставлява сумите от получените преводи, част от които били вложени в закупуването на недвижим имот и МПС, а друга част – по банкови депозити.

Поради това и въззивният съд е приел, че исковете за отнемане на самостоятелен обект с идентификатор , както и на лек автомобил марка „В.“, модел „“, лек автомобил марка „Ф.“, модел „М." и лек автомобил марка „Б., модел „", са основателни, както и че на основание чл. 70 ЗОПДНПИ /отм./ на отнемане подлежи и сумата от 7 000 лв., претендирана като пазарната стойност на отчуждения лек автомобил марка „Б.", модел „, с peг. №, а претенциите за отнемане на суми

по банковите сметки на ответниците при съобразяване на заключението по съдебно-счетоводната експертиза са основателни до следните размери:

за сумата в размер на 3 051.36 лева, представляваща установения от заключението по съдебно-счетоводната експертиза размер на парични средства по разплащателна сметка № в „Банка ДСК" ЕАД /направени вноски в размер на 3 050.15 лева и начислена лихва от 1.21 лева/, като за горницата над тази сума до предявения размер от 3 740.15 лв. искът е неоснователен;

за сумата в размер на 11 371.78 лв., представляваща парични средства по спестовен влог № в „Банка ДСК" ЕАД /установена вноска, която не е трансформирана в размер на 8 770.50 лв. и начислена лихва от 2 601.28 лв./, като за горницата до предявения размер от 11 827.85 лв. искът е неоснователен;

за сумата в претендирания размер от 6 509.75 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по спестовен влог № в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 6 509.75 евро и начислена лихва от 9.75 евро;

за сумата в претендирания размер от 30 267.69 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД /установени вноски в общ размер на 29 920 лв. и начислена лихва от 347.69 лв./;

за сумата в претендирания размер на 80 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва/;

за сумата в претендирания размер от 919.52 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 1.10 лв. и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска от 9 000 лева/;

за сумата в претендирания размер от 1 000 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0.71 лв. и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 8 002.29 лв./;

за сумата в претендирания размер от 97 лева, представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 21.36 лв. и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 7 003 лв./;

за сумата в претендирания размер от 2 500 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0.88 лв. и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 6 924.36 лв./;

за сумата в претендирания размер от 2 425,39 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0,15 лв. и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 4 425.24 лв./;

за сумата в претендирания размер от 150 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0.14 лв. и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 2 000 лв./;

за сумата в претендирания размер от 1 850.15 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД /вноска от предходни влогове и лихва в размер на 0.01 лв./;

за сумата в претендирания размер от 206.04 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД /нетранформирана в друг депозит част от вноска в размер на 30 000 лв. и начислена лихва от 205.35 лв./;

за сумата в претендирания размер от 102.50 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД;

за сумата в претендирания размер от 102,50 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва върху трансформирана в друг депозит вноска от 30 000 лв/;

за сумата в претендирания размер от 30 552,61 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД /трансформирана вноска от предходен депозит, ведно с лихва по него – 30 423.31 лв. и начислена лихва от 129.30 лв./;

за сумата в претендирания размер от 2 753.04 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 2735 евро и начислена лихва от 18.04 евро;

за сумата в претендирания размер от 5 078.15 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД /трансформирана вноска от предходен депозит, ведно с лихва по него – 5 056.66 лв. и начислена лихва 21.49 лв./;

за сумата в претендирания размер от 14 777.58 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 10 000 евро и начислена лихва;

за сумата в претендирания размер от 58.16 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД, ненадхвърляща остатъка от нетрансформираните средства в друг депозит;

за сумата в претендирания размер от 16 225.82 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 9 200 евро и начислена лихва;

за сумата в претендирания размер от 10 029.17 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по срочен депозит № в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 10 000 евро и начислена лихва;

за сумата в претендирания размер от 500 лв., представляваща парични средства по разплащателна сметка в лева в „А. Банк България" АД, която сума не надвишава установения от вещото лице размер на вноските /850 лв./ и

за сумата в претендирания размер от 25 010.56 лева, представляваща направена след сключването на брака вноска по срочен депозит № в "Банка ДСК" ЕАД и начислена по нея лихва /въпреки техническата грешка в исковата молба при посочването на банковата сметка/.

Въззъвният съд е приел за ирелевантно за основателността на претенциите за отнемане на горепосочените суми наличието им по процесните банкови сметки към настоящия момент, тъй като на отнемане по реда на ЗОПДНПИ /отм./ подлежи притежаваното налично имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки, но на основание чл. 72 от закона, ако същото липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност, а при преобразуване се отнема преобразуваното имущество /чл. 70/. Затова и при установено подлежащо на отнемане имущество, елемент от което са и парични средства /§1, т.1 от ДР/, ако същите липсват, то се отнема тяхната равностойност.

Относно претенцията за отнемане на сумата от 193 501.83 лева, претендирани като непреобразуваната в друго имущество част от получените преводи, съставляваща разлика между получените по преводите суми и преобразуваното имущество, в това число и чрез направени банкови вноски, въззивният съд, отчитайки приетите за установени размери на постъпилите суми от тях през проверявания период /388 501.94 лв./, стойността на преобразуваното имущество, придобито с тези постъпления /85 700 лв./ и размера на направените вноски /234 483.91 лв. – без личната вноска от 10 000 лв., за която не се твърди, че е част от преводите/ е приел, че искът е основателен до размера от 48 318.03 лв., а в останалата част подлежи на отхвърляне.

С тези мотиви първоинстанционното решение е отменено в частта му, в която исковете са отхвърлени по отношение на посочените по-горе имущества и суми и вместо това тези претенции са уважени. В останалата му част, в която исковете са отхвърлени, първоинстанционното решение е потвърдено.

В касационното производство Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество заявява частичен отказ от предявените искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва:

от Р. А. Х. на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./:

сумата в размер на 48 318.03 лв., представляваща получени преводи от трети лица в чужбина и непреобразувана в друго имущество /решението в частта му, в която тази претенция е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 193 501.83 лв., е влязло в сила, тъй като Комисията не е упражнила право на касационна жалба /;

сумата в размер на 3 051.36 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка № в „Банка ДСК” ЕАД /решението в частта му, в която тази претенция е отхвърлена за разликата до пълния предявенп размер от 3 740.15 лв., е влязло в сила, тъй като Комисията не е упражнила право на касационна жалба/;

сумата в размер на 11 827.85 лв., представляваща вноски по спестовен влог № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 6 509.75 лв., представляваща вноски по спестовен влог № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 30 267.69 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 80 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 919.52 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 1 000 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 97 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 2 500 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 2 425.39 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 150 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 1 850.15 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 206.04 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 102.50 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 30 552.61 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 2 753.04 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 5 078.15 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 14 777,58 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 58.16 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 16 225.82 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 10 029.17 лв., представляваща вноски по срочен депозит № в „Банка ДСК” ЕАД;

сумата в размер на 500 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка в лева IBAN в „А. Банк България" АД.

от Г. М. Х. на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ – сумата в размер на 25 010.56 лв., представляваща вноски по спестовен влог № в „Банка ДСК” ЕАД и

от Р. А. Х. и Г. М. Х. на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ – сумата от 7 000 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил марка “Б., модел “ ”, с peг. [рег.номер на МПС] , рама № , двигател № , дата на първоначална регистрация – 29.06.2000 год., отчужден на 07.03.2011 год.

Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК, Върховният касационен съд е длъжен да обезсили въззивното решение и първоинстанционното решение относно частта от спорното право по чл. 62 вр. с чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ на отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, до размера с който е десезиран, и да прекрати производството в тази част.

Касационното производство следва да продължи по субективно съединените искове, както следва: срещу Р. А. Х. – за отнемане в полза на държавата на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор , с предназначение жилище, апартамент, с адрес: [населено място], общ. Р., обл. Р., [улица], апартамент по кадастралната карта и кадастралните регистри, със застроена площ кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № с полезна площ от кв.м., ведно с % идеални части от общите части на сградата, равни на кв.м. и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и / идеални части, равни на кв.м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри; лек автомобил марка „В.", модел „", с peг. [рег.номер на МПС] , рама № , двигател № и лек автомобил марка „Ф.", модел „М.", с peг. № , рама № , двигател без номер и срещу Р. А. Х. и Г. М. Х. – за отнемане в полза на държавата на лек автомобил марка „Б.", модел „", с рег. [рег.номер на МПС] , рама № , двигател № .

Решението в частта му, в която е отхвърлена предявената срещу Р. А. Х. и Г. М. Х. претенция за отнемане на поземлен имот – дворно място, находящо се в [населено място], общ. С., Р. област, [улица], урегулирано от кв.м., с неприложена улична регулация за кв. м, съставляващо парцел в кв. по плана на [населено място], ведно с построените в него: паянтова жилищна сграда със застроена площ кв.м., гараж със застроена площ от кв.м. и стопанска полумасивна сграда - навес с площ кв.м., е влязло в сила, тъй като ищецът не е упражнил право на касационна жалба.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

По този въпрос е постановено Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2021 год., ОСГК – задължително за всички съдилища в страната, с което е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средствата за придобиването му, в случай че те не са налични в потримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен закокен източник на средствата за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

В мотивите към т. 2 от тълкувателното решение е разяснено, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупан и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска, тъй като законът не предвижда такава възможност. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на изследвания период, защото не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на тези суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и представат да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяването на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т.ч. повредено или унищожено/, унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Видно от изложеното паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в партимониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане.

По същество на касационната жалба:

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но се явява неправилно с оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и заявените касационни основания /чл. 290, ал. 2 ГПК/. Основателни са касационните оплаквания на ответниците, че при формиране на решаващия си извод по делото за наличието на значително несъответствие /по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, респ. § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ/ въззивният съд неправилно е взел предвид като имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ постъпилите парични средства по банковите сметки на ответниците – 302 801.94 лв., както и начислените лихви върху тях – 7 299.58 лв., които са изтеглени, без да е установена трансформацията им в реални активи, и не са налични в края на проверявания период, както и сумата от придобития и впоследствие отчужден лек автомобил Б., модел , с рег. [рег.номер на МПС] , която не е налична в патримониума на двамата ответници в края на проверявания период и не е установено преобразуването й в друго имущество – 13 000 лв. Допуснатото нарушение на материалния закон е довело до необоснованост на въззивното решение. Налице е основанието по чл. 281, т. 3 ГПК за неговата отмяна в обжалваната му част, като спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция /чл. 295, ал. 1 ГПК/.

С влезлия в сила на 07.01.2019 год. Закон за изменение и допълнение на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – ЗПКОНПИ /обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 год./ е постановено, че неприключилите проверки и производства пред съда по ЗОПДНПИ /отм./ се довършват по реда ЗПКОНПИ, а сега ЗОНПИ – § 5, ал. 2 ПЗР на ЗПКОНПИ. Част от реда по този закон е разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, според която „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Следователно при разглеждане на спора по неприключило производство пред съд по ЗОПДНПИ /отм./ – каквото е и настоящото производство, следва да намери приложение нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ /Решение № 86 от 11.06.2020 год. на ВКС по гр. дело № 3930/2019 год., IV г. о., ГК/.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да са налице следните материални предпоставки: 1/ лицето, с което останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни деца през проверявания период, да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ; 2/ през проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия провдеряван период; 3/ въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъотвествие в имуществото на проверяваното лице/; 4/ имуществото да е придобито в срока по чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ – в период от 10 години назад от предявяване на иска и 5/ то да не е придобито със законен източник на средства.

Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца при условията на пълно и главно доказване – чл. 154, ал. 1 ГПК, а в тежест на ответника е да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход /в този смисъл е приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2013 год., ОСГК/.

Ответникът Р. Х. е бил привлечен като обвиняем и с влязла в сила присъда е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК, което попада в обхвата на специалния закон – чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ /отм./.

Ответницата Г. Х. е съпруга на Р. Х., свързано лице по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, респ. § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗОНПИ, като от същата се претендира отнемане на придобито имущество по време на брака. Придобитото и от съпруга в 10-годишния период на проверката се счита за имущество на проверяваното лице – чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 142, ал. 2, т. 2 ЗОНПИ. В този смисъл ответниците са надлежно легитимирани по заявеното за защита материалното право на отнемане на незаконно имущество, което Комисията е упражнила като процесуален субституент на държавата – чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./.

Според приетото в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2021 год., ОСГК, наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущуство или не. Целта на закона е да ограничи възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него, а такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.

От събраните по делото доказателства се установява, че в началото на проверявания период ответникът Р. Х. не е притежавал имущество, а ответницата Г. Х. е притежавала апартамент № , находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] – към 09.06.2010 год. /началният момент на проверката по отношение на същата/, който е отчуждила през 2010 год. за сумата от 14 393.90 лв., която съставлява реализиран доход.

В края на проверявания период ответникът Р. Х. е притежавал: 1/ самостоятелен обект с идентификатор, с предназначение жилище, апартамент, с адрес: [населено място], общ. Р., обл. Р., [улица], апартамент по кадастралната карта и кадастралните регистри, със застроена площ кв.м., с пазарна стойност в размер на 35 700 лв.; 2/ лек автомобил марка „В.”, модел „”, с peг. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност в размер на 300 лв. и 3/ лек автомобил марка „Ф.”, модел „М.”, с peг. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност в размер на 5 300 лв., а двамата ответници Р. А. Х. и Г. М. Х. са притежавали лек автомобил марка „Б., модел „”, с peг. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност в размер на 37 000 лв. Общата стойност на наличното имущество възлиза на 78 300 лв.

Няма наличности по банковите сметки на ответниците, като не е налична и равностойността на придобития и отчужден възмездно в периода на проверката /на 07.03.2011 год./ лек автомобил „Б“, модел „, с рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност от 13 000 лв.

Следователно стойността на имуществото на ответниците /§ 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ/ се е увеличило в края на проверявания период, но в случая то, съпоставено с нетния доход, не надвишава 150 000 лв. и няма как да формира значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Щом придобитото имущество е в размер на 78 300 лв., а нетният доход по § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ в частност е отрицателна величина, последният няма как да се добави към стойността на наличното имущество, тъй като това би било в нарушение на дефинитивните норми на § 1, т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ, както е пояснено в решение № 50130 от 03.01.2024 год. на ВКС по гр. дело № 5134/2021 год., ІV г. о., ГК, в което е прието също така, че нетният доход е превишението на на общия размер на приходите /т. нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. В този смисъл предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Ето защо в частта, в която в полза на държавата са отнети, както следва: от Р. А. Х. – самостоятелен обект в сграда, с идентификатор , с предназначение жилище, апартамент, с адрес: [населено място], общ. Р., обл. Р., [улица], апартамент по кадастралната карта и кадастралните регистри, със застроена площ кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № с полезна площ от кв.м., ведно с % идеални части от общите части на сградата, равни на кв.м. и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и /идеални части, равни на кв.м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри; лек автомобил марка „В.”, модел „“, с peг. [рег.номер на МПС] и лек автомобил марка „Ф.”, модел „М.”, с peг. [рег.номер на МПС] , и от Р. А. Х. и Г. М. Х. – лек автомобил марка „Б.“, модел „”, с peг. [рег.номер на МПС] , въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ да бъдат отхвърлени.

Промяната на крайния резултат по материалноправния спор налага отмяна на обжалваното решене и в частта му относно присъдените разноски и държавни такси за производството. Предвид крайния изход на спора – частично отхвърляне на предявените искове и прекратяване на производството по делото поради отказ от останалата част от исковете, комисията /ищецът/ няма право на разноски, а съгласно чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ вр. с чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК, тя следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените от тях разноски в производствата пред всички съдебни инстанции, възлизащи общо на 6 370 лв., а именно: в първоинстанционното производство за възнаграждение за вещо лице и за възнаграждение за един адвокат в размер на 2 250 лв., във въззивното производство /първо и повторно/ за възнаграждение за един адвокат в размер на 3 000 лв. и за касационното производство /първо и повторно/ за държавна такса и за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 120 лв.

На основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ комисията-ищец следва да бъде осъдена за заплати и дължимите държавни такси за производството, както следва: 17 488.74 лв. – по сметка на Окръжен съд – Варна, 8 744.37 лв. – по сметка на Апелативен съд – В. и 8 744.37 лв. – по сметка на Върховния касационен съд.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 69 от 14.06.2019 год., постановено по в. гр. дело № 90/2019 год. по описа на Апелативен съд – В. и отмененото с него решение № 1 от 22.02.2017 год., постановено по по гр. дело № 135/2016 год. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта им по предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва:

от Р. А. Х. на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./:

сумата в размер на 3 051.36 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка № в „Банка ДСК” ЕАД;