Практика · Върховен касационен съд · 07 Декември 2020
Непредставени от адвокат документи не са основание за отмяна на съдебно решение
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищца иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което исковете ѝ за вреди са частично отхвърлени, тъй като адвокатът ѝ пропуснал да представи налични документи по делото. Върховният касационен съд отхвърля молбата за отмяна. Съдът приема, че действията и евентуалната небрежност на адвоката обвързват страната и не представляват нови обстоятелства.
Какво приема съдът
Пропускът или небрежността на адвокат да представи известни документи по делото не са обективни причини по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не са основание за отмяна на влязло в сила решение.
Приложени разпоредби
- чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 307 ГПК
- чл. 9, ал. 4 Наредба № 1 на ВАС за минималните размер
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениенови писмени доказателствапроцесуален представителадвокатска грешкаобезщетение за вреди
Текстът на акта
Ключови фрази РЕШЕНИЕ № 227 София, 08. декември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Иванова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2260 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от М. М. И. на влязлото в сила решение № 6860/05.11.2018 на Софийски градски съд по гр.д.№ 7318/ 2017, с което е отменено частично решението на Софийски районен съд по гр.д.№ 10134/ 2010 г.,като са отхвърлени предявените от молителката против М. Г. В., Е. М. Р. и С. М. В. искове за обезщетяване на имуществени вреди за разликата над 1.035 до 5.039,90 вева и за обезщетение за забава в размер законната лихва за разликата над 153,97 до 750 лева, като е разпределена между страните отговорността за разноските по делото. Молителката поддържа, че след влизане на решението в сила прегледала делото и установила, че процесуалният й представител в производството пред първата инстанция (адвокат М. С.) не е представила като доказателства по делото част от предадени й от нея документи. Те били от такова естество, че доказвали по несъмнен начин настъпването на всички причинени й вреди, включително тези, които въззивният съд намерил за недоказани. Ако тези документи били приети като писмени доказателства по делото, съдът нямало да постанови частично отхвърляне на предявените искове. Молителката счита, че непредставянето на доказателствата от адвоката й не съставлява нейна небрежност, а се дължи на непрофесионалното поведение на процесуалния й представител. Независимо от отговорността на последния пред нея, тя счита, че има основание за отмяна на влязлото в сила решение поради наличие на нови писмени доказателства от съществено значение за спора. Ответната страна М. Г. В. оспорва молбата като поддържа, че твърденията на молителката не съставляват доводи за новооткрити и новопридобити доказателства. Освен това счита, че документите, приложени към молбата, не са от значение за разрешения с влязлото в сила решение правен спор. Ответните страни Е. М. Р. и С. М. В. също оспорват молбата и поддържат, че в нея не са изложени твърдения за нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Напротив, самата молителка твърдяла че доказателствата, на които се позовава, били налични и известни й още към момента на завеждане на исковата молба. Считат, че отношенията между молителката и процесуалният й представител не могат да бъдат основание за отмяна на влязло в сила решение. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но по същество неоснователна. Пред Софийски районен съд е образувано гр.д.№ 10134/2010 по искова молба на М. М. И. против М. Г. В. и М. С. В. (починала в хода на процеса, заместена от правоприемниците си М. Г. В., Е. М. Р. и С. М. В.). Предявени са искове за обезщетяване на имуществени вреди в размер 6.865 лева и за лихви в размер 1.443,93 лева. Фактическите обстоятелства, на които ищцата основава исканията си, са за извършени от ответниците виновни и противоправни действия, които са довели до претърпени загуби. С решение от 13.01.2017 г. първоинстанционният съд е уважил исковете до размер съответно от 5.039,90 лева и 750 лева, а за разликата ги отхвърлил. Ищцата не е обжалвала това решение. По жалба на ответниците е образувано гр.д. № 7318/2017 на Софийски градски съд, който с решение от 05.11.2018 г. е отхвърлил исковете за обезщетяване на имуществени вреди за разликата над 1.035 лева до 5.039,90 лева и за обезщетение за забава в размер законната лихва за разликата над 153,97 лева до 750 лева. Съдът е посочил, че по делото не са налице доказателства за претърпени от ищцата загуби в пълния твърдян размер, защото документите за извършени плащания сочат те да са извършени от трети лица, а не от ищцата. Не са налице основания за отмяна на така постановеното решение поради наличие на нови доказателства. Отмяната на влезли в сила решения по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Своевременното им непредставяне пред инстанциите по същество трябва да е било обусловено от обективни причини. Последната предпоставка в случая не е налице и това следва от самите твърдения на молителката. Тя заявява в молбата си, че е разполагала с доказателствата още към момента на подаване на исковата молба и че ги е предала на адвоката си. Причините, поради които тези доказателства не са представени не са обективни, а субективни. Неоснователно молителката поддържа, че тези причини не са в нейно лице, а се дължат на действията на процесуалния й представител. Представителството в случая е пряко и действията на представителя произвеждат ефект в правната сфера на представлявания автоматично. Представителят отговаря за вредите, които е причинил на представлявания съобразно условията на договора помежду им, ако не е положил грижата на добрия стопанин. Няма обаче основание професионалната небрежност на процесуалния представител (ако такава е налице, което в настоящето производство не може да бъде проверявано) да доведете до отмяна на влязлото в сила решение по делото, по което е осъществявано представителство. С оглед изложеното молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като на ответниците бъдат присъдени разноските за производството. Неоснователно е и възражението на молителката за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответниците. То е в минималния предвиден в чл. 9 ал. 4 изр. 1 от Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не може да бъде намалявано под него. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ молбата на М. М. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 6860/05.11.2018 на Софийски градски съд по гр.д. № 7318/2017 на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Е. М. Р., ЕГН [ЕГН], [улица], и С. М. В., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 300 лева (триста лева) разноски за настоящето производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.