Управление на апартхотел, изпълнение на гарантирана ефективна полза и прихващане

Текстът на акта

Ключови фрази

27

Р Е Ш Е Н И Е
№ 233
гр. София, 27.08.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на тринадесети ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2507/2026г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хотел Мениджмънт Ко„ ООД против решение № 345/30.05.2024г. по т.д.№ 704/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1360/02.12.2022г. по т.д.№ 866/2021г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против „А. Рентал„ООД искове, както следва: 1/ с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, за сума в размер на 28 800 лева / дължимо от ответника възнаграждение по договор за възлагане на управление от 01.10.2018г., за месеците ноември 2019г. и декември 2019 г. - по 14 400 лева месечно, поради уважено възражение за прихващане с вземане на ответника, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД – надплатено / недължимо платено / възнаграждение по договора, в общ размер от 37 000 лева / респ. прихваната част от активното вземане до размера на 28 800 лева /; 2/ с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сума в размер на 3 896 лева – мораторна лихва върху предходната главница, за периода 17.01.2020г. – 17.05.2021г., като погасена чрез прихващане с идентична по размер част от предходното вземане на ответника, в общ размер на 37 000 лева, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД - надплатено възнаграждение по договора, без правно основание за това; 3/ с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, за сума в размер на 30 000 лева – подлежащ на връщане, при прекратяване на договора за управление, гаранционен депозит, отхвърлен поради уважено възражение за прихващане с остатъка от 4 304 лева от активното вземане в размер от 37 000 лева – надплатено/ платено без основание / възнаграждение по договора, а за разликата до 30 000 лева - с част от вземане на ответника, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 5 от сключения договор за управление – от неустойка за неизпълнение на поето от ищеца задължение за гарантирана ефективна полза / ГЕП / за 2018г. и 2019г., която неустойка е в общ размер от 139 657,92 лева / съответно прихваната от същата е част от 25 696 лева /; 4/ с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сума в размер на 4 183,33 лева - мораторна лихва върху главницата от 30 000 лева, за периода 02.01.2020г. - 17.05.2021г., като за 4 058,76 лева / мораторна лихва за периода 03.03.2020г. - 17.05.2021г. / - поради неоснователност на иска - неустановена забава на ответника за този период, а за остатъка до 4 183, 33 лева или за сума от 124,57 лева / мораторна лихва за периода 02.01.2020г. – 02.03.2020г./- поради уважено възражение за прихващане с част от дължимата неустойка по чл. 5 от договора за управление, в общ размер от 139 657, 93 лева, с вземане от част от която е предходно прихванато задължението по гаранционния депозит.

Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност - правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Недопустимост основава на твърдение за нередовност на предявеното от ответника възражение за прихващане, тъй като не е конкретизирано с кое от насрещно предявените активни вземания на същия се претендира погасяване на предявените от ищеца вземания, по четирите обективно съединени иска / разгледано в определението по чл. 288 ГПК - стр. 19 - и прието за неоснователно /. Неправилност се обосновава поради непроизнасяне на въззивния съд по въведени с въззивната жалба на ищеца доводи, за неправилно игнорирани от първоинстанционния съд доказателства и съображения по приложението на договорните клаузи относно компонентите на „Гарантираната ефективна полза“ и начина на установяване достигането й от ищеца при изпълнение на договора. Формалното препращане към мотивите на първоинстанционното решение допълнително е компрометирало изводите на въззивния съд, предвид тяхната вътрешната - нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Според касатора, въззивният съд е дължал произнасяне по доводите му: 1/ че в стойността на фактическата ГЕП, спрямо която следва да се преценява изпълнение на договорената ГЕП, следва да се съобрази стойността на разходите за амортизация на активите на ответното дружество, в размер на 270 865,50 лева; 2/ следва да се приложат последици на основание чл. 161 ГПК, тъй като с поведението си ответникът е създал пречки за установяването на релевантни факти ; 3/ че първоинстанционният съд е игнорирал сключените договори за заем, по които ответникът е заемодател, в относимост към клаузите на чл. 9, ал.2 и ал. 3 от договора; 4/ за неправилност на извода за частична неоснователност на акцесорното вземане за лихва за забава върху главницата от 30 000 лева / само в една част отхвърлено, като погасено чрез прихващане /; 5/ че в стойността на фактическата ГЕП, спрямо която следва да се преценява изпълнение на договорената ГЕП, следва да се съобрази декларираната счетоводна печалба за 2019г., в размер на 65 000 лева. Като цяло, според касатора, мотивите на въззивното решение са фрагментарни, съдържат „общи съждения„, недостатъчно ясни и с непроследима логика защо разходи, напълно отговарящи на критериите на чл. 3, ал. 3 от договора за управление, не се включват при формирането на ГЕП. Навеждат се доводи за произнасяне в противоречие с материалния закон, по въпроса за валидността на неустоечната клауза на чл. 5 от договора за управление, като се споделят изложените в обосноваване на нищожността й мотиви от особеното мнение на съдията - докладчик по делото. Според касатора, като се отчете безспорната между страните сума от 365 342,08 лева - извършени погашения по договор за кредит от 20.01.2017г., в полза на „А. Рентал„ООД - кредитополучател по същия, участваща във формирането на ГЕП, съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от договора за управление, изискуемата за 2018г. ГЕП от 54 000 лева и за 2019 г. – от 451 000 лева, би се явила достигната и надхвърлена чрез фактически реализираната от ищеца, съобразно действително преценимите компоненти на ГЕП, а именно: 1/ 63 127,14 лева - разходи, които безспорно не попадат в чл. 3 , ал. 3, т. 2 от договора, но са съобразими в ГЕП, съгласно чл. 3, ал. 3, т. 3 – съгласувани между страните, предвид осчетоводяването им от ответника; за доказването на същите страната се позовава и на препятстване от ответника, предпоставящо прилагане на последици, съгласно чл. 161 ГПК; 2/ 129 000 лева - поети от ответника задължения, без съгласието на ищеца / по договори за заем със свързано с ответника дружество „Билд инвест България„ АД, с които подлежи на намаляване стойността на ГЕП, на основание чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от договора за управление; 3/ 270 865, 50 лева - начислени разходи за амортизация на активите на ответника. Така, според касатора, ГЕП възлиза на 828 334,62 лева, значително превишавайки гарантираната ефективна полза за целия срок на договора, в общ размер на 505 000 лева. Наведени са и доводи за неправилност на извода, за частична неоснователност на претенцията за мораторна лихва върху главницата от 30 000 лева / подлежащ на връщане гаранционен депозит /, за периода от 02.01.2020г. – до 02.03.2021г..

Ответната страна - „А. Рентал„ ООД - оспорва касационната жалба.

Поддържа за правилни мотивите на мнозинството на въззивния състав, че неустоечната клауза на чл. 5 от договора не е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Съображенията в особеното мнение на член на състав намира, че противоречат на принципа за свободата на договарянето и ограничават отговорността на длъжника за лошо изпълнение / за което е договорена неустойката / до размера на лихвата за забава върху парично по характер вземане. Акцентира на факта, че ищецът се е задължил с постигане на ГЕП, като професионалист в областта на възложеното му управление и спрямо тази му квалификация и опит в управлението на хотели следва да се съобразява адекватността на поетата от него санкция.

„А. Рентал“ ООД отрича свое поведение, спрямо което да би могло да се приложат последици по смисъла на чл. 161 ГПК. Протоколи и договори, каквито се сочи, че не са предоставени на вещото лице по допуснатата ССЕ, освен че не са били конкретизирани от ищеца, просто не съществуват, поради което и не се касае за неоказано от ответника съдействие. За страната е неясно, какви конкретни факти, значими за правния спор, ищецът счита, че следва да се приемат за доказани, поради непредставянето на тези доказателства. Акцентира на обстоятелството, че периодът, за който се изискват доказателствата, е такъв, в който управлението както на хотела, така и на самото дружество „А. Рентал „ ООД, е осъществявано от представители на касатора. Оспорва се относимостта на „амортизациите върху активите„, като съобразим - с придпадане от договорената стойност на ГЕП - компонент. Такъв защитен довод ищецът не е въвел своевременно в процеса, а едва с въззивната си жалба. Поддържа се, че за периода на действие на договора не са извършвани разходи по дълготрайни / капиталови / ремонти и подобрения на обекта / чл. 3, ал. 3, т. 2 /, видно и от пояснения на вещото лице от ССЕ в о.з. на 09.11.2022г. / касае се за разходи за „външни услуги „/ , нито други разходи, съгласувани между страните / чл. 3, ал. 3, т. 3 /. Не е установено по делото и каква друга търговска дейност, запретена му по смисъла на чл. 9, ал. 2 от договора, е извършвало „А. Рентал“ ООД, още повече, че управителите на касатора са действали като пълномощници на същото дружество в процесния период и осъществявали действия от името и за сметка на същото, т.е. осчетоводяването на спорните разходи би могло да е последица на собственото им договаряне. Според ответника, клаузите на чл. 9, ал. 2 от договора нямат отношение към формирането на ГЕП. Впрочем, нарушението на чл. 9 и чл. 10 от ответника също е въведено едва с въззивната жалба на „Хотел Мениджмънт енд Ко„ ЕООД. Досежно сумата от 63 127,14 лева, която според касатора също подлежи на приспадане от договорената стойност на ГЕП / разходи, несвързани с функционирането на обекта, но съгласувани между страните /, ответникът сочи, че от заключението на ССЕ / стр. 11 и 12 / не би могло да се обоснове еднозначен извод, че касаят процесния хотел, а не друг от притежаваните от ответника имоти, а и липсват доказателства за съгласуване между страните.

Досежно заемите, „А. Рентал“ ООД се позовава на сключването им в полза, а не в ущърб на функционирането на обекта и, използвани само за дейността на процесния апартхотел. Заемите от „Билд Инвест България„АД не следва да влизат в изчисленията на ГЕП, тъй като са използвани за текущи разплащания на дружеството към доставчици / заключение на ССЕ - 12 въпрос, стр. 15 /. Чл. 9, ал. 3, изр. първо във връзка с ал. 2, изр. второ на същата разпоредба и чл. 10 , ал. 1 и ал. 2 на договора следва да се прилагат спрямо поети без съгласието на ищеца задължения след сключването на процесния договор , а не и такива, поети преди сключването му. Задълженията по визираните договори за заем са възникнали преди сключването на процесния договор и тяхната стойност не следва да се включи към стойността на ГЕП.

Според ответната страна, въззивният съд / мнозинството от състава / правилно и в съответствие с формираната практика на касационна инстанция, е приложил принципите на тълкуването по чл. 20 ЗЗД , като е достигнал до обосновани правни изводи относно действителната воля на страните.

С определение № 2240/11.07.2025г., касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос, обобщен до задължението на въззивния съд да мотивира акта си, като се произнесе по всички доводи във въззивната жалба и изложи собствени мотиви по съществото на спора, в съответствие с всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните. Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в т. 2 на ТР № 1/2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения по гр.д.№ 2623/2013г. на І г.о., гр.д.№ 1062/2021г. на І г.о., т.д.№ 811/2012г. на ІІ т.о., т.д.№ 613/2019г. на І т.о., гр.д.№ 2331/2018г. на І г.о., гр.д.№ 2296/2018г. на ІІ г.о., гр.д.№ 811/2018г. на ІІ г.о., гр.д.№ 4190/2014г. на ІV г.о., т.д.№ 2624/2016г. на ІІ т.о. на ВКС.

Върховен касационен съд, въз основа доводите и възраженията на страните и съгласно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът „Хотел Мениджмънт Ко„ ООД е предявил срещу ответника „А. Рентал„ ООД обективно съединени искове, за сумата от 28 800 лева – дължимо месечно възнаграждение от 14 400 лева с ДДС, за месеците ноември и декември 2019г., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1.2 от сключения между страните договор за управление на собствен на ответника обект – апартхотел, индивидуализиран в преамбюла на договора по титула за собственост на ответника, ведно с обезщетение за забава в издължаването му, съизмеримо с мораторната лихва, за периода 17.01.2020г. - 17.05.2021 г., в размер на 3 896 лева, както и сумата от 30 000 лева – подлежащ на връщане с прекратяването на договора за управление и неоснователно задържан от ответника гаранционен депозит, предоставен от ищеца в обезпечение на задължения по договора, ведно с обезщетение за забава за връщането му, съизмеримо с мораторната лихва, за периода 02.01.2020 г. – 17.05.2021г., в размер на 4 183,33 лева.

С първоинстанционното решение дължимостта на сумите по всеки от исковете, изключая частично по този за мораторна лихва за забава в издължаване на сумата от 30 000 лева, за периода 03.03.2020г. – 17.05.2021 г., е приета за установена от доказателствата по делото, като исковете са отхвърлени, поради уважено възражение за прихващане на ответното дружество със следните, посочени в тази им поредност, вземания към ищеца за: 1/ 41 200 лева - платени от ответника на ищеца без основание, от които 33 000 лева - като резултативно възнаграждение по договора за управление, основание за каквото, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от договора, ответникът отрича, поради неизпълнено от ищеца задължение за достигната „гарантирана ефективна полза“ / ГЕП /, по смисъла на б.“а“ от преамбюла на сключения договор / използвани понятия /, а остатъка – като платен без основание, вкл. като дължимо възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 1 от договора; 2/ 149 160,25 лева - дължима неустойка за неизпълнение задължението на ищеца по чл. 3, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 2 от договора - осигуряване на „гарантирана ефективна полза“ / ГЕП / за ответника, в изрично уговорените в чл. 3, ал. 2 от договора размери, на основание чл. 5; 3/ 63 606, 35 лева - дължими, предвид констатирана липса в този размер в касата на ответника, твърдяна в причинност с поведението на ищеца, за дължимостта на която съдилищата не са се произнасяли, поради отхвърляне на исковете с приетите за установени активни вземания на ответника по първите два пункта.

Ответникът не е обжалвал първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на ищеца на предявеното от него, като евентуално, възражение за прихващане, вместо поради, противопоставената предпочтително, неоснователност на същите. Поради това, въпросът за дължимостта, вкл. по размер, на вземанията на ищеца / изключая частично това от мораторна лихва за забава върху главницата от 30 000 лева / не е пренесен във въззивната инстанция, макар въззивния съд да е изложил мотиви и по него.

Спор във въззивното производство е въведен с въззивната жалба на ищеца относно съществуването на активните вземания на ответника, с които е признато погасяване - чрез прихващане - задълженията му към ищеца. Изходът на този спор е обвързан от установяване изпълнението на ищеца, на задължението му за достигане на гарантирана ефективна полза / ГЕП / за ответника - доверител по договора за управление, съответно от отговор на въпроса как се формира този показател, съобразно волята на страните.

В чл. 1, ал. 1 от договора ответникът, в качество на доверител е възложил, а ищецът, в качеството на довереник, е приел да извършва от името и за сметка на доверителя цялостно управление на Обекта на доверителя / апартхотел /, при условията и срещу възнаграждение посочено в договора. Съгласно чл. 3, ал. 1, довереникът се задължава да управлява Обекта така, че: т. 1 - по банковата сметка на доверителя, служеща за погасяване на вноските по кредита му към „УниКредит Булбанк„АД, да са налични достатъчно средства за заплащане на съответната вноска, на датата на падеж, съгласно Приложение № 1 към договора; т. 2 - доверителят да получава Гарантирана ефективна полза / ГЕП /, съгласно уговореното в чл. 3. В чл. 3, ал. 2 е договорено, че съобразно приложения Бюджет, изготвен от Довереника, ГЕП на доверителя е в размер на 54 000 лева за последното тримесечие на 2018г. и 451 000 лева - за 2019г. / за следващите години от срока на договора уговореното е ирелевантно, с оглед прекратяването му на 31.12.2019г./. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, в ГЕП са включени следните разходи на доверителя: т. 1 – дължими лихви и главници по Кредита, съгласно Приложение № 1; т. 2 – разходи, свързани с капиталови / дълготрайни / ремонтни дейности и подобрения на Обекта; т. 3 – разходи, които не са свързани по съществото си с организацията, функционирането и развиването на туристическите дейности в Обекта, но са съгласувани между Довереника и Доверителя . В титулната част на договора / раздел „понятия„ / е договорено, че понятието „ГЕП“ ще има за страните следния смисъл: фиксирана сума, съгласно приложения Бюджет , която включва в себе си и дължимите главници и лихви по кредита, разходите за капиталови / дълготрайни / ремонти и подобрения и разходи, които не са свързани по съществото си с организацията, функционирането и развиването на туристически дейности в Обекта, но са съгласувани между Довереника и Доверителя / идентично на чл. 3, ал. 3 от договора /. В чл. 7, ал. 1, т. 1 е договорено твърдо месечно възнаграждение за довереника, преуредено с допълнително споразумение от 01.11.2018г., а в т. 2 на разпоредбата - резултативно възнаграждение, при постигната ГЕП за Доверителя - в размер на разликата между отчетената счетоводна печалба и ГЕП за съответния период . В чл. 9, ал. 2 страните са заявили съгласие, че естеството на договора изисква на Довереника да бъде предоставено право на самостоятелно планиране , както на фактическата, така и на финансовата дейност на дружеството – Доверител , поради което Доверителят се задължава да не извършва друга търговска дейност, освен посочената в чл. 1, както и да не поема задължения или извършва плащания, неотносими към дейността по чл. 1 от договора, без предварително писмено съгласие от Довереника. Съгласно чл. 9 , ал. 3, ако Доверителят е в неизпълнение на тези си задължения, ГЕП за съответния период следва да бъде намалена със стойността на поетите задължения или извършени плащания . В случай, че след намаляване по предходното изречение, стойността на ГЕП е отрицателна, Доверителят се задължава да заплати на Довереника неустойка, в размер на стойността, с която намалената ГЕП пада под нула лева. С чл. 10, ал. 1, предл. първо Доверителят се задължава, по време на действието на договора, да не поема задължения и да не извършва плащания, относими към дейността по чл. 1, без предварително съгласие на Довереника . С предл. второ последното е уговорено, че не се прилага при задължения, поети преди сключване на договора, както и при периодично повтарящи се задължения, свързани с дейността по чл. 1 и със самия обект, като данъци, такси, консумативни разходи. Съгласно чл. 10, ал. 2 , при неизпълнение на задълженията по ал. 1 и в случай, че Довереникът не одобри поетите задължения или извършените плащания в двуседмичен срок от узнаването им, ГЕП за съответния период следва да бъде намалена със стойността на поетите задължения или извършените плащания. В случай, че след намаляването стойността на ГЕП е отрицателна, Доверителят се задължава да заплати на Довереника неустойка, в размер на стойността, с която намалената ГЕП пада под нула лева.

Ответникът е оспорвал исковете, като неоснователни, поради недължимост на претендираните главници, спор за което – изключая частично от обезщетението за забава върху главницата от 30 000 лева - не е пренесен във въззивна и касационна инстанции, като в евентуалност е предявил и възражение за прихващане с посочените по-горе свои вземания. Оспорва право на ищеца да получи резултативно възнаграждение , в който и да било период от действието на договора , поради недостигнати стойности на ГЕП.

С оглед платеното резултативно възнаграждение и второто по ред активно вземане по възражението за прихващане - от неустойка по чл. 5 - е възникнал спор относно компонентите на ГЕП и формирането й . Ответникът намира, че от компонентите по чл. 3, ал. 3 от договора – до които ограничава формирането на ГЕП, са установени единствено разходи по т. 1 - платени погасителни вноски по кредита на доверителя. Тъй като не се установяват други разходи, от вида по чл. 3, ал. 3 от договора, относими към ГЕП, то разликата между размера на разходите по чл. 3, ал. 3, т. 1 и договорените стойности на ГЕП - 54 000 лева за 2018г. и 451 000 лева разлика съизмерява неизпълнението на ищеца и размера на дължимата от него неустойка. Така е приел и първоинстанционният съд.

В допълнителната искова молба ищецът е посочил, че за определяне на ГЕП следва, като първа стъпка , да се изготви финансов резултат / баланс / за периода на действие на договора, отчитайки заложените в договора параметри и условия, а именно: като се вземат предвид приходите / вкл. несъбрани вземания /, генерирани по време на действието му и разходите / вкл. неплатените задължения /, генерирани по време на действието на договора. Като втора стъпка , заложените в чл. 3, ал. 2 стойности на ГЕП следва да се намалят с размера на разходите по чл. 3, ал. 3, както и с тези по чл. 9 и чл. 10 от договора. Едва тогава, следва да се направи сравнение, дали постигнатият финансов резултат покрива дължимата ГЕП. Ищецът е посочил известни му разходи на ответника , в общ размер 63 127,14 лева , индивидуализирани в таблица с контрагент, предмет на договора и размер на разхода по всеки договор, извършени по време на действие на договора за управление, с която сума счита, че следва да се намали договорената стойност на ГЕП, на основание чл. 3, ал. 3 от договора. Позовава се и на сключени от ответника, със свързано с него дружество - „Билд Инвест България„АД - договори за заем на сума от 74 000 лева, които не са инвестирани в дейността на управлявания обект. Твърди, че от тази сума ответникът е предоставил заем на други две дружества, в размер на 38 000 лева , които не са върнати . Доколкото е върнат заема към „Билд Инвест България„ АД, то само сумата от 38 000 лева ищецът счита, че следва да се приспадне от гарантирания размер на ГЕП. Счита ,че следва да бъде добавена и счетоводната печалба в размер на 65 000 лева , съгласно ГФО за 2019г., с което стойността на ГЕП от 505 000 лева се явява надхвърлена. При това, тази стойност на счетоводната печалба отчита начислени амортизации на активите на ответника за 2019г., на стойност 232 000 лева, т.е. без това начисляване - определена според клаузите на договора за управление, защото не се касае за разход “относим към дейността на обекта“ - тя би била с много по-голяма стойност.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът е възразил, че никоя от сделките, посочени от ищеца с допълнителната искова молба, не попада в обхвата на чл. 3, ал. 3 от договора: не са за извършени с цел ремонти и подобрения / капиталови разходи /, нито са съгласувани между страните. Оспорил е и заявената в допълнителната искова молба методика за определяне на ГЕП. Според ответника, анализа на чл. 3, ал. 3, чл. 7 , ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 3, както и б. „а“ и „д“ от преамбюла му, обосновава извод, че паралелното съществуване на задължения и липси за ответното дружество от една страна и на достигната ГЕП от друга, е невъзможно. Предвид доказателствата за влошено финансово състояние на ответното дружество, към момента на прекратяване договора с ищеца, последният очевидно е бил далеч от реализирането на договорената ГЕП. Относно сключените договори за заем ответникът твърди, че са свързани с дейността на хотела, че са по инициатива на самия ищец и за покриване на генерирани по време на управлението му разходи, т.е. следва да са сключени при действието на договора .

В заключението на допълнителната ССЕ са изследвани съществуващите задължения на ответника към датата на сключване на договора за управление - 01.10.2018г. / таблица две /, поети от ответника по време на договора задължения и извършени от него плащания / таблица 3 /, със съконтрахенти дружествата, посочени от ищеца в допълнителната искова молба, за да се прецени подлежи ли на съобразяване, съгласно договорните клаузи, сумата от общо 63 127,14 лева. Издадените по тези правоотношения фактури са с дати по време на действие на договора . Изследвани са получените и върнати от ответника заеми, за периода на действие на договора, както и предоставени от него, съответно погасени към него задължения по същите / таблица 9 /. Всички договори за заем са с дата на сключване предхождаща сключването на договора за управление, изключая договори за заем, по които ответнтикът е заемодател - със заемополучател „Солар Вижън“ ООД, за сума от 22 000 лева и заемополучател „А. Клиник“ ООД, в размер на 16 000 лева / визираните в допълнителната искова молба 38 000 лева, които според ищеца също следва да участват във формирането на ГЕП - чл. 9, ал. 2 и ал.3 /. Начислените амортизации на активите на ответното дружество са съответно: за 2018г. - 38 756,06 лева и за 2019г. - 232 109,44 лева. С допълнителното заключение са установени погасени по договора с „Уни Кредит Булбанк„ АД, по време на действие на договора за управление, суми в общ размер от 365 342, 08 лева, от които : 31 351,66 лева през 2018 г. и 333 990, 42 лева - през 2019 г.

Първоинстанционният съд е приел за основателни исковете на ищеца, изключая частично акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата от 30 000 лева / подлежащия на връщане гаранционен депозит / в размер на 4 058,76 лева, отхвърлен в тази част, като неоснователен - поради невъзникнало вземане от лихва за забава, като е отхвърлил в останалата част за 124,57 лева и другите три иска, поради уважено възражение за прихващане. С активно вземане в размер на 37 000 лева / установени за получени без основание суми от ищеца, предявени в размер на 41 200 лева / са погасени задължението на ответника за две месечни възнаграждения от по 14 400 лева с вкл. ДДС или сумата 28 800 лева, дължимата мораторна лихва за забава в изплащането им, в размер на 3 896 лева и част от задължението за връщане на гаранционен депозит от 30 000 лева, в размер на остатъка до 37 000 лева - 4 304 лева. Остатъкът от вземането на ищеца от гаранционен депозит - 25 696 лева и част от претенцията за мораторна лихва за забава върху главницата от 30 000 лева, в размер на 124, 57 лева, са погасени чрез активното вземане на ответника от неустойка по чл. 5, определена в размер на 139 657,92 лева.

Доколкото във въззивна инстанция не е пренесен спор по исковете на ищеца / изключая този за мораторна лихва върху главницата от 30 000 лева, за част от претендирания период, в размер на 4 058,76 лева, отхвърлен като неоснователен / значими за спора са въпросите относно формирането на показателя ГЕП, изпълнението на поетото от ответника задължение за достигането му, а в евентуалност от отговорите на същите - действителността на неустоечната клауза по чл. 5 от договора и дължимостта на неустойка за неизпълнение задължението за достигане на ГЕП. Формирането на ГЕП е ключов въпрос, за установяване : 1/ налице ли е неизпълнение на ищеца; 2/ придобил ли е право на резултативно възнаграждение, формиращо част от активното вземане по възражението за прихващане на ответника, в размер на 37 000 лева; 3/ за размера на неустойката.

С оглед съвместно тълкуване клаузите на договора за управление – чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 7, ал. 1, т. 2 - първоинстанционният съд е приел, че резултативно възнаграждение би било дължимо при формирана разлика между отчетената от „А. Рентал“ ООД счетоводна печалба за съответния период и достигнатата ГЕП, като намира че същата се определя единствено от компонентите по чл. 3, ал. 3 от договора – 3 вида специфични разходи. Установяването на тези стойности съдът е възложил в тежест на ищеца. Позовавайки се на чл.20а ЗЗД, съдът е приел, че никакви други по вид разходи, направени от ищеца, освен посочените в тази договорна клауза, не следва да бъдат включени при формирането на ГЕП, дори тяхното осъществяване да е пряко свързано с възложените му правни и фактически действия по управление на хотела, както и никакви приходи . От ГЕП изрично са изключени т.нар. „присъщи разходи“ / определение за тях в б.“б“ от преамбюла /, които са в тежест на ищеца - чл. 7, ал. 3, т. 2 . Съдът е приел за установени единствено разходи по чл. 3, ал. 3, т. 1 - погашения по кредита с „Уни Кредит Булбанк„ АД, но не и такива по т. 2 и т. 3 на същата алинея, защото: не съставляват разходи за основни ремонти или подобрения / капиталови разходи /; за извършването им липсва съгласуване между страните / нито писмено, нито устно /; липсват доказателства дали изобщо касаят процесния апартхотел или други собствени на ответника обекти. Не е прието и основание за намаляване на ГЕП, по реда на чл. 9, ал. 3, изр. първо и чл. 10, ал. 2, изр. първо от договора, по съображение, че не е установено сключването и заплащането по посочените от ищеца договори, да е от ответника и след сключване на договора за управление. Съдът е приел, че според заключението на ССЕ, договорите за заем, по които са извършвани плащания по време на действие на договора за управление, са поети предходно на сключването му. Платените такси, комисионни, възнаграждения за оценки, застрахователни премии и др., като платени от ищеца, по негово собствено твърдение , очевидно не са плащания от ответника, поради което също не попадат в обхвата на чл. 9, ал. 3, изр. първо и чл. 10, ал. 2, пр. първо от договора. Съобразно установените погашения по кредита, съответно за последното тримесечие на 2018г. - 31 351,66 лева и за 2019г. - 333 990,42 лева спрямо договорената ГЕП за първия период - 54 000 лева и за втория - 451 000 лева, въззивният съд е установил разлика от 22 648,34 лева за 2018г. и 117 009,58 лева за 2019г., съизмеряващи дължимата от ищеца неустойка по чл. 5 за 2018г. и 2019г., в общ размер на 139 657,92 лева.

С въззивната си жалба ищецът се позовава на неправилно възприето, тълкувано и приложено понятието „гарантирана ефективна полза„. Мотивирайки логиката на договореното, така че да би било в изгода на всяка от страните, при спецификата на възникналото правоотношение, въззивникът счита, че неправилно при определянето на ГЕП съдът е изключил счетоводната печалба на дружеството . Тя, според него, би следвало да участва, наред с разходите по чл. 3, ал. 3 от договора и само ако общият им размер не надхвърля договорената ГЕП, за сумата в недостиг би възникнало задължение за неустойка на ответника, на основание чл. 5 от договора за управление. Извод за участие на счетоводната печалба, като значим компонент, страната извежда и от формулирането на резултативното възнаграждение / чл. 7, ал. 1 /. Оспорва изводите, че визираните от него разходи не попадат нито в чл. 3 , ал. 3, нито в чл. 9 или чл. 10 от договора, макар мотивите за отричане на първото да предполагат второто. За разходите по таблица 11 на допълнителното заключение, независимо че не е доказано да са такива за ремонтни дейности и подобрения / за което обстоятелство съдът, според страната, е следвало служебно да допусне експертиза или да укаже доказателствена тежест на съответната страна, респ. е отправено доказателствено искане за това с въззивната жалба, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК /, съдът е могъл да съобрази съгласуването им между страните, с оглед осчетоводяването им от ответника и включването им в ГФО и в ОПР за 2019г., респ. да ги включи в ГЕП, на основание чл. 3, ал. 3, т. 3 от договора. Въззивникът се е позовал и на съобразими амортизационни отчисления върху активите на ответника, в размер на 270 865,50 лева, както и на получените от ответника заеми от „Билд Инвест България„ АД, в размер на 74 000 лева. Така според него, съобразявайки всички тия суми, е достигната ГЕП от 725 730,72 лева, която надхвърля договорената - общо 505 000 лева за 2018г. и 2019 г. и следователно му се дължи резултативно възнаграждение, като не е възникнало за него задължение за неустойка, на основание чл. 5 от договора за управление. Страната се е позовала на липса на мотиви в първоинстанционното решение, по доводите й за участие при формирането на ГЕП на стойността на амортизационните отчисления върху активите на ответника, както и на осчетоводената печалба за 2019г.. Във въззивната си жалба „Хотел Мениджмънт Ко„ООД, в евентуалност , се позовава на нищожност на клаузата за неустойка в чл. 5 от договора за управление, като счита, че излизайки извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, се явява в противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Най-общо се твърди, че поетото от ищеца задължение е несъразмерно тежко спрямо ползите от договора и практически - с начина на формиране на ГЕП – засяга негативния интерес на ищцовото дружество - не само не му носи ползи, но увеличава пасива му и води до неоснователно обогатяване на ответника. Според ищеца, нищожността на неустоечната клауза е изводима пряко от съдържанието й и е следвало да се съобрази служебно от съда. Относно частично отхвърлената акцесорна претенция за мораторна лихва върху главницата от 30 000 лева, страната се е позовала – в евентуалност от потвърждаване основателността на възражението за прихващане на ответника - на „неизпълняемост на пасивното задължение„, съгласно ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк.дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се неправилност, като последица от нередовността на възражението за прихващане.

Мнозинството на въззивния съд е потвърдило първоинстанционното решение, като е отхвърлило възражението за нищожност на неустоечната клауза, поради противоречие с добрите нрави - приело е, че същата не излиза извън присъщите й функции, по съображения основно възпроизвеждащи клаузите на договора. В особеното мнение на съдията – докладчик е мотивирана нищожност на клаузата, като се приема, че „уговорената по този начин неустойка по същество е договорка за гарантиран на доверителя приход / увеличение на имуществото му / в размер на ГЕП, независимо от постигнатите финансови резултати от дейността. При неизпълнение на задължението за ГЕП, чрез неустойката се гарантира облага за довереника, без за същия да възниква задължение към ищеца. Насетне от мотивите се извежда най-общо съждението, че така договорена неустойката не обезпечава предварително определими по размер очаквани вреди от неизпълнението, а остойностява самото дължимо изпълнение, без насрещна за същото престация.

Мнозинството от състава са споделили методиката за определяне на реално достигнатата ГЕП, приложена от първоинстанционния съд : от заложените в договора стойности на ГЕП се приспадат единствено доказани разходи от вида по чл. 3, ал. 3 и ако същите са в по-малък размер, разликата се дължи като неустойка по чл. 5. Прието е, че са доказани единствено разходи от вида по чл. 3, ал. 3, т. 1 на договора - погашения по договора за кредит. Относно разходите в общ размер 63 127,14 лева / таблица 11 в допълнителната ССЕ / са споделени мотивите на първоинстанционния съд: няма доказателства, че са направени за капиталови ремонти и подобрения, при това в процесния хотел. Относно разходите за такси, комисионни и възнаграждения за оценителска дейност, аналогично е споделена недоказаност, че са свързани с упражняваната в хотела дейност, нито обективно спадат към вида по чл. 3, ал. 3, т. 2 от договора, нито е доказано съгласуването им между страните. Тълкувайки чл. 9 и чл. 10 от договора съдът е приел, че те касаят задължения, поети от ответника след сключването и по време на действие на договора за управление, но не и по предходно възникнали правоотношения, като няма доказано поети след сключването на договора за управление, а една част от погасените задължения от такси, комисионни, застрахователни премии и др. ищецът твърди да ги е заплатил сам, т.е. не са извършени от ответника . Прието е, че не е доказано направените разходи, вкл. от получените заеми, да са разходвани за ремонти и подобрения в хотела, за да участват при формирането на ГЕП. Като е установил дължима от ответника неустойка от 139 657,92 лева, на основание чл. 5 от договора, както и че същата надхвърля размера на установените вземания на ищеца, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.

В особеното мнение на съдията - докладчик е изразена резерва и спрямо приетото от мнозинството на състава за сумата от 63 127,14 лева / таблица 11 по допълнителното заключение / и за сумата от 11 814,20 лева, чиито стойности не са включени във формирането на ГЕП, тъй като, на основание чл. 3, ал. 3, т. 3 от договора, следва да се съобрази осчетоводяването им от ответника и включването им в ГФО и ОПР за 2019 г. /като разходи извършени със съгласието на страните, макар да нямат връзка с осъществяваната в апартхотела дейност/ . Приел е за доказано обстоятелството, че по време на действие на договора ответното дружество е получило заеми от „Билд Инвест България„АД, в размер на 129 000 лева. Съгласно договореното в чл. 9, ал. 2, в тежест на ответника е било да докаже, че е получил предварителното писмено съгласие на ищеца за сключването на тези договори, в противен случай със сумата следва да се намали ГЕП – чл. 9 ,ал. 3. Съдията излага съображения, че от доказателствата не се установява всички договори за заем да са сключени предходно на сключването на процесния договор, тъй като заемът е реален договор, счита се сключен с предоставянето на сумата, а доказателства за реалните моменти на предоставяне на сумите няма. Така, при различно възприети за относими компоненти / всеки от които сумиран с останалите / е достигнат извода за действително достигната ГЕП от 557 469,22 лева, спрямо договорена от 505 000 лева за целия срок на договора. С това е обоснована неоснователност на възражението за прихващане на база активното вземане от неустойка по чл. 5 от договора.

По правния въпрос:

Правомощията на въззивната инстанция, при разглеждане и решаване на делото, са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, вкл. цитираната от касатора, в обосноваване на допълнителния селективен критерийпо чл. 280 ,ал.1, т.1 ГПК, че съгласно чл. 235 ГПК и чл. 236 ГПК въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди относимите доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, да изложи самостоятелни фактически и правни изводи, вкл. съобразно своевременно заявени възражения и доводи на страните, в обхвата на въззивните доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

По съществото на касационната жалба :

Съпоставяйки съдържанието на въззивната жалба на касатора и мотивите на мнозинството от състава е видно, че въззивният съд не се е произнесъл по всички доводи на ищеца, касаещи компонентите за формирането на ГЕП, в съответствие с поддържаните от него основания за включването им, и оспорвайки съображенията на първоинстанционния съд, формално преповторени от въззивния съд, без самостоятелна оценъчна дейност. Нещо повече, произнасяне по някои от приложимите, според ищеца, компоненти, за формирането на ГЕП / като счетоводната печалба за 2019г . - участва ли при формирането на ГЕП, с оглед договорните клаузи, вкл. тази за определяне на резултативно възнаграждение, както и амортизационните отчисления върху активите на ответника за 2019г. / изобщо липсва. Въззивният съд не се е позовал изрично на чл. 272 ГПК, но формално е възпроизвел идентични на тези на първоинстанционния съд мотиви, в разрив със задължението си по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК - за собствена оценъчна дейност при формиране на вътрешното си убеждение по съществото на спора.

За да се отговори на съществения въпрос - за компонентите на показателя „Гарантирана ефективна полза„ / ГЕП /, според волята на страните, следва да се изходи от спецификата на сключения от тях договор за управление, а именно: Ищецът приема да управлява обекта на ответника / апартхотел /, от негово име и за негова сметка, получавайки пълна оперативна самостоятелност, вкл. право да сключва, изменя и прекратява договори, свързани с дейността на обекта, да извършва и приема плащания във връзка със същата /чл. 9, ал. 1/. „Естеството на договора“, по съгласие на страните / чл. 9, ал. 2 /, предпоставя на довереника да се предостави правото на самостоятелно планиране, както на фактическата, така и на финансовата дейност на дружеството - доверител. Последното, обаче, е предоставено в хипотеза на продължаваща търговска дейност на доверителя в обекта на договора и без самостоятелно счетоводство на ищеца - дейността му намира счетоводен израз в счетоводството на доверителя. Същевременно, довереникът се е задължил за постигане на определен резултат, който е заложен в бюджета за развитие на обекта, съгласно преамбюла на договора, описан като неразделна негова част / приложение № 2 /, но непредставен по делото. Последното, обаче, не препятства произнасяне по спора, по съображения по-долу. Бюджетът принципно съдържа прогнозирани приходи и разходи, но доколкото е посочено съобразяването му като „фиксирана сума„ / ГЕП – б.“а“ от раздела за понятия в договора /, преценима като „полза„ , логично е същата да съизмерява планирана печалба - разликата в повече между приходи и разходи от осъществяваната дейност. Съдилищата са пропуснали да отчетат съюза „и“ в понятието за ГЕП, ограничавайки компонентите му до разходите по чл. 3, ал. 3 и съизмерявайки разлика единствено между заложените стойности на ГЕП - общо 505 000 лева / и размера на разходи, които могат да се подведат към някоя от трите хипотези на чл. 3, ал. 3, приемайки за доказани само такива по чл. 3, ал. 3, т. 1. От съдържанието на понятията за „ГЕП„ и за „резултативно възнаграждение„ - раздел понятия, б. „а“ и „с“, и клаузата за дължима неустойка за недостигната ГЕП / чл. 5 /, тълкувайки действителната воля на страните и съобразно логическите правила, настоящият състав намира за заложена, като компонент на ГЕП, планираната от довереника печалба - като фиксирана сума от изготвен бюджет, към стойността на която се прибавят, макар бидейки пасив, разходи от вида по чл. 3, ал. 3, които не са присъщи за дейността на обекта / присъщите не се включват самостоятелно в ГЕП, точно защото следва да са съобразени в пасива на бюджета /, но обективно принасят полза за доверителя, извън печалбата от дейността на обекта, поет за управление от ищеца. Липсва логика в съпоставянето единствено между конкретно договорените стойности на ГЕП / сумата 505 000 лева за двете години / и размера на разходи от вида по чл. 3, ал. 3. Подобно тълкуване би могло да доведе до парадоксалния резултат, да не би било възможно да се прецени изпълнението на довереника: в хипотезата на неизвършени каквито и да било разходи по смисъла на чл. 3, ал. 3 от договора. Тогава конкретната договорена стойност на ГЕП не би била сравнима с никоя друга. Сравнението е възможно, логично и изводимо от волята на страните, когато спрямо конкретната стойност на ГЕП, съобразена с планираната от довереника печалба , на база изготвения предварителен бюджет, се съобрази стойността на действителната печалба, ведно със стойността на доказани разходи от вида по чл. 3, ал. 3.

Впрочем, горното тълкуване, основано на преждепосочените разпоредби, се потвърждава и от друга клауза на договора - чл. 12, ал. 2, необяснимо неглижирана от съдилищата, в която е материализирано съгласието на страните, че „ГЕП на доверителя, за целите на този договор, следва да бъде изчислена единствено въз основа на приходите и разходите на доверителя, възникнали по времето на действие на този договор, както и че евентуални печалби или загуби от минали години не следва да бъдат вземани предвид при изпълнение задълженията на довереника…“.

Ако не би се споделило горното тълкуване, поддържано от ищеца, възражението за прихващане на ответника би следвало да се отхвърли, като недоказано, тъй като, предявявайки възражение за прихващане с вземания, основани на неизпълнение задължението на ответника за достигане на ГЕП, при оспорване противопоставените от ищеца компоненти на ГЕП, в частност „печалбата„, в тежест на ответника е било да установи същите, представяйки приложение № 2 към договора за управление, на което се позовава в отговора на исковата молба.

Отново от „естеството на договора„, за да се гарантира, че довереникът не би понесъл загуби, които биха се отразили на приходите от дейността на обекта, в резултат на действия на доверителя – невъзможност да разполага с наличните финансови активи на доверителя, противно на планираното, предвид разпоредителни действия на същия, в чл. 9, ал. 2 от договора доверителят е поел задължението да не извършва друга търговска дейност, освен посочената в чл. 1 от договора – търговската дейност от стопанисването на апартхотела, да не поема задължения или извършва плащания, неотносими към дейността на обекта / чл. 1 /, освен при предварително писмено съгласие на довереника – чл. 9, ал. 2 . При нарушение на това си задължение, договорената ГЕП се намалява с поетите задължения или извършените плащания / чл. 9, ал. 3 / . Същевременно, и по отношение фактически неиззетата от доверителя дейност по стопанисване на апартхотела, същият е ограничен с приетото в чл. 10, ал. 1 : не следва - по време на действие на процесния договор - да поема задължения и извършва плащания, относими към дейността по чл. 1, без предварително съгласие на довереника, като в тази група не влизат поетите преди сключване на договора за управление и присъщите периодични задължения, свързани с дейността на апартхотела и самия обект / данъци, такси, консумативи / - те би следвало да са планирани в перото на пасива, съгласно бюджета . За разлика от хипотезите на чл. 9, чл. 10 допуска последващо одобрение на така поети задължения и извършени плащания в двуседмичен срок от узнаването, в противен случай със стойността им се намалява ГЕП - чл. 10, ал. 2 .

Проследима е общата логика на договарянето: осигуряване на контролирано опериране от страна на довереника с финансите на доверителя, като гаранция за постигане на обещания резултат и доколкото ГЕП е съобразима на база счетоводния резултат на доверителя / чл. 12, ал. 2 /. Точно защото нарушението на чл. 9 и чл. 10 би лишило довереника от възможността да оперира с разпоредените от доверителя суми или е увеличило пасива, с поетите от него задължения, освен ако довереникът предварително или последващо би преценил, че последиците не биха рефлектирали върху дейността му, санкцията за доверителя е намаляването на ГЕП - той ще следва да очаква по-малка гарантирана ефективна полза, по причина собственото си поведение.

От гореизложеното следва, че въззивният съд е приложил чужда на договореното и принципно нелогична методика, за установяване изпълнение задължението на довереника, за постигане на заложените стойности на ГЕП за 2018г. - 2019г.. Следва и извода, че счетоводната печалба от 65 000 лева / по - малка от печалбата, без приспадане амортизационните отчисления на активите, макар последната ищецът да твърди за съобразима /, установена по делото за същия период, следва да бъде съобразена като компонент на фактически достигната ефективна полза, наред с единствено признатия от предходните инстанции, като разход по чл. 3, ал. 3, т. 1 от договора, такъв в размер на 365 342, 08 лева / погашения по договори за кредит на доверителя /. За разлика от разходите по чл. 3, ал. 3 , които следва да се съобразят, добавени към печалбата, за да се определи съпоставимия, спрямо заложените стойности на ГЕП, размер на действително достигната ефективна полза, то със стойностите по чл. 9 и чл. 10 се коригира самият договорен размер на ГЕП / впрочем, крайният резултат би бил идентичен, но се предполага придържане към заложената в договора техника /.

Следователно, следващите въпроси, на които съдът е следвало да отговори е: налице ли са предпоставки за коригиране - с намаляване - договорената стойност на ГЕП, съобразно клаузите на чл. 9 и чл. 10 и размера на корекцията, респ. налице ли са други разходи, съобразими с прибавяне към стойността на печалбата и разходите по чл. 3, ал. 3 ,т. 1 от договора.

За да отговори на тези въпроси въззивният съд не се е съобразил със съдържанието на договорните клаузи, в частност тази на чл. 3, ал. 3, т. 3, и целта й, както и на чл. 3 в цялост, в отличие от преследваната с чл. 9 и чл. 10 от договора цел. Докато вторите целят да гарантират независимост на изпълнението на довереника от несъгласувани с него действия на доверителя, но от естество да го препятстват, чл. 3 цели да се отчетат - именно предвид формирането на ГЕП въз основа счетоводните резултати на доверителя - безспорно ползващи го разходи, но които нямат пряко отношение към счетоводния резултат от дейността на апартхотела , поета от ищеца. Такива са всички видове разходи по чл. 3. Именно такива ищецът е предявил с допълнителната искова молба - таблица на стр. 141 по номерацията на първоинстанционното дело. Впрочем, в хода на производството, със заключение на СИЕ са доказани и други разходи – към същите контрагенти на доверителя, все в периода на действие на договора за управление, отговарящи на вида по чл. 3, ал. 3, т. 3 от договора, но и така заявените, ведно с други съобразими компоненти, разгледани по-долу, са достатъчни да обосноват достигнати ГЕП за 2018г. - 2019г.. Безспорно не се касае за капиталови разходи и подобрения, по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 2 от договора. Съдът, обаче, не е отчел, че за разлика от чл. 9, ал. 2 и чл. 10, ал. 2, в които изрично се визират действия на доверителя , чл. 3, ал. 3 не отчита субекта на извършването, като значим за приложението на клаузата и това е обяснимо, тъй като с договора за управление не е преустановена търговската дейност на доверителя за процесния апартхотел, нито възможността му да бъде страна по правоотношения, но с ограниченията по чл. 9 и чл. 10. Хипотезисът на чл. 3, ал. 3 предполага единствено разходът да не е свързан с организацията , функционирането и развиването на дейностите в обекта, поет за управление от ищеца и да е съгласуван между страните. Ако би бил свързан с дейността на обекта, би бил перо от разходите по баланса, вкл. присъщи разходи, изрично изключени от формирането на ГЕП. Първото условие се потвърждава от самото оспорване на ответника, който се позовава на недоказаност, че се касае за разходи за обекта на договора за управление, а не за други, притежавани от него обекти. Впрочем, за част от сделките, този извод следва от самия им предмет. Вещото лице от СИЕ е потвърдило сключването им в периода на действие на договора, осчетоводяването им в счетоводството на ответника - като „разходи за външни услуги„, вкл. отразяването им в ГФО за 2019г. и ОПР за същата година. Последното е достатъчно доказателство за съгласуване между страните: ако самото осчетоводяване би могло да е резултат от действия на ищеца, както оспорва ответникът, то ГФО подлежат на приемане от ОС на ответното дружество и одобряване, а осъществяването на тези действия доказва съгласие със съдържанието им. В чл. 3, ал. 3, за разлика от чл. 9 , ал. 2 и чл. 10, ал. 2 не се изисква нито форма на съгласието, нито постигането му предходно на действието, а според използвания термин, съгласуваност би следвало да се приеме и при липса на изрично последващо противопоставяне / арг. и от чл. 301 ТЗ /. Отделно от това, логичното приложение на чл. 3, ал. 3 от договора, с оглед преждеизложената цел на разпоредбата, предполага, ако съответните разходи са извършени от ищеца - какъвто защитен довод въвежда ответникът - да се съобрази поведението на насрещната страна - ответника и доколко от същото би могло да се изведе съгласие с така сключените сделки. Несъстоятелно, като нелогично, е възражението на ответника, за липса на съгласуване от довереника, извършил разходите. Няма обективирани действия на доверителя, които да биха били тълкувани като несъгласие.

Следователно, сумата от 63 127, 14 лева, на основание чл. 3, ал. 3, т. 3 от договора, подлежи на съобразяване, като компонент от фактическата стойност на достигната от ищеца ефективна полза, съобразявана спрямо договорените размери на ГЕП.

Основателно е възражението на касатора, че въззивният съд е съобразявал само договорите за заем, по които доверителят е заемополучател, но не и тези, по които е заемодател и на които именно се е позовала страната. По отношение сключени от ответника заеми по време на действие на договора за управление, независимо от установения много по-висок размер със заключението на СИЕ / със заемодател „Билд Инвест България“АД /, настоящият състав съобразява, че самият ищец се е позовал единствено на предоставените от ответника на трети лица заеми , в общ размер от 38 000 лева, установено сключени по време на действие на договора за управление и за които доверителят не е доказал предварително писмено съгласие на довереника, съобразно договореното в чл. 9, ал. 2 от договора. Следователно, с тази сума ще следва да се намали дължимия размер на ГЕП, съгласно чл. 9, ал. 3, което формира сумата от 467 000 лева / 505 000 - 38 000 /. Спрямо тази дължима стойност на ГЕП следва да се преценява изпълнението на ищеца. Същата се явява надхвърлена от сбора на погасените кредити – 365 342,08 лева , счетоводната печалба за 2019г. - 65 000 лева и разходите по чл. 3, ал. 3, т. 3 от договора, в размер на 63 127,14 лева / всички от таблицата в допълнителната искова молба / - общо 493 469, 22 лева . Следователно, не се установява неизпълнение на задължението на довереника за ГЕП, в коригиран, съобразно клаузите на договора, размер от 467 000 лева .

С това се явяват недоказани активните вземания на ответника от получено от ищеца, без основание, резултативно възнаграждение и от дължима неустойка по чл. 5 от договора. Предвид това не подлежи на разглеждане евентуално противопоставеното от ищеца възражение за нищожност на неустоечната клауза, като сключена в противоречие с добрите нрави.

Недоказано е и третото по ред активно вземане по възражението за прихващане на ответника: от констатирани липси на каса, което намира правното си основание в института на непозволеното увреждане. За установяване на вземането си ответникът е предоставил на СИЕ счетоводна справка за сметка 442 - „Вземания по липси и начети„, от която се установява осчетоводена от ответника липса на парични средства в брой, от касата на дружеството, в размер на 58 606,35 лева, на основание Мемориален ордер № 929/01.01.2020г. и счетоводна статия от 01.12.2020г.. В протокол от ОС на съдружниците на „А. Рентал„ ООД е констатирано наличие на протокол за касова наличност от 31.12.2019 г. и извършена инвентаризация на касата на дружеството, установила преждепосочената липса. В о.з. на 15.06.2022 г., вещо лице С. е пояснило / стр.274 по номерацията на първоинстанционното дело / следното : според оборотната ведомост, в касата, като крайно салдо / сметка 501 / към 31.12.2019г. , трябва да са налични 63 606, 35 лева. Комисия на ответника / от ръководството на дружеството / е установила липса от 58 606,35 лева към същата дата, след което е съставен мемориалния ордер. В допълнително заключение вещото лице сочи, че за завеждане на суми на каса са издавани единствено касови бонове, не са съставяни приходни касови ордери, нито са водени ръчни записи на постъпилите суми. Представеният протокол от ОС на съдружниците на „А. Рентал„ ООД от 31.12.2019г. потвърждава извършена от представители единствено на ответника инвентаризация, като съставеният акт за касова наличност също не носи подпис на представител на ищеца. Представените счетоводни документи не са първични, отразяват единствено крайна сума на липсата, но е непроследимо, чрез първични счетоводни документи, формиране размера на дължимата, според ответника, касова наличност. Счетоводните записвания нямат презумптивна доказателствена сила, в качеството си на частни свидетелстващи документи, какъвто е и протокола от ОСС, в случая удостоверяващи изгоден за автора си, желаещ да се ползва от същите, факт. Неустановимо е твърдяната „инвентаризация„ да е извършена по първични счетоводни документи. По същество ответникът твърди произволно присвоявани от управителите на ищеца суми, без основание и без счетоводно отразяване и отчитане, но това не се доказва, вкл. от свидетелските показания на служител на ответника – Д. Т. / о.з. на 09.11.2022 г. /, подписала и акта за констатирана касова наличност. Отделно не се установява само и единствено ищецът да е имал достъп до „касата„ , при споделената търговска дейност с доверителя, вкл. обща счетоводна отчетност на дейността им.

С оглед преждеизложеният, решаващ извод за достигната стойност на ГЕП, за двете години от действието на договора за управление, което изключва възникнали за ответника вземания - предмет на предявеното възражение за прихващане - от платено без основание резултативно възнаграждение, оспорвано единствено като недължимо, с оглед недостигната от ищеца ГЕП и от неустойка по чл. 5 – претендирана за дължима на същото основание, както и при недоказаност на вземане от констатирани липси на каса - трето по ред активно вземане в размер от 63 606,35 лева, като краен резултат всички предявени искове на „ Хотел Мениджмънт Ко„ ООД следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от предявяването им. Съдът съобрази, че спор относно вземанията по главните искове / изключая частично за вземане от мораторна лихва върху главницата от подлежащ на връщане гаранционен депозит / не е пренесен във въззивна инстанция, а и дължимостта на тази мораторна лихва е обоснована от предходните инстанции с действието на тук приетото за неоснователно възражение за прихващане. Дължимостта й е доказана по основание и размер: с прекратяването на договора за управление връщането на гаранционния депозит е станало изискуемо към началната дата на периода, за който се претендира обезщетението – 02.01.2020 г., съгласно чл. 4, ал. 4 от договора и при неустановено основание за задържане на гаранционния депозит от ответника, съгласно предвиденото в същата разпоредба.

С оглед изхода на спора, ще следва да се присъдят на ищеца разноските, понесени във всички инстанции, съгласно списъците по чл. 80 ГПК, както следва: 1/ 7 565, 17 лева, равностойни на 3 868 евро – понесени разноски в първоинстанционното производство; ответникът е заявил възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, от 3 840 лева с вкл. ДДС, което - с оглед фактическата и правна сложност на спора, вкл. нуждата от тълкуване на договора и спецификата на възникналото между страните правоотношение, съдържанието на осъществената защита ,вкл. срещу възражение за прихващане с множество активни вземания и с оглед защитеният материален интерес - 66 879, 33 лева, вземайки предвид и договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответника – 4 800 лева с вкл. ДДС - настоящият състав намира неоснователно ; 2/ 5 737,59 лева, равностойни на 2 933,58 евро – разноски за въззивна инстанция; претендирана е сума от 11 077,59 лева, при противопоставено възражение за прекомерност на договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение от 8 940 лева с вкл. ДДС; възражението е основателно, предвид защитения материален интерес, от чийто размер сумата - само за тази инстанция - съставлява почти 1/7, а от друга страна - като се съобрази, че във въззивна инстанция не са събирани нови доказателства, не са настъпили отклонения в развитието на процеса, разглеждането на спора е приключило в едно открито съдебно заседание и осъществената защита се е свела до поддържане на фактически и правни доводи; възнаграждението следва да бъде намалено до размера договорен и заплатен от противната страна - 3 600 лева с вкл. ДДС, който настоящият състав намира за адекватен и справедлив, спрямо положения в тази инстанция труд от пълномощника на страната; 3/ 10 278 лева, равностойни на 5 255,06 евро – понесени разноски за въззивна инстанция, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение, спрямо който размер не е заявено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Така общо възмездимите на ищеца разноски възлизат на 12 056, 64 евро.

Водим от горното, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд , първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло решение № 345/30.05.2024г. по т.д.№ 704/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1360/02.12.2022г. по т.д.№ 866/2021г. на Софийски градски съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „А. Рентал“ООД , ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], кв. Иток, [улица], ет.6, да заплати на „ Хотел Мениджмънт Ко„ ООД , ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „ Симеоновско шосе „ № 110, [жилищен адрес] следните суми, на основание сключения между страните договор за управление от 01.10.2018г., както следва: 1/ 14 725,21 евро / равностойността на 28 800 лева / - дължимо възнаграждение, с вкл. ДДС, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1.2 от договора за управление, за месеците ноември и декември 2019 г.; 2/ 1 991,02 евро / равностойни на 3 896 лева / - обезщетение за забава в издължаване на предходната главница, за периода 17.01.2020г. – 17.05.2021 г. ; 3/ 15 338,76 евро / равностойни на 30 000 лева / - подлежащ на възстановяване на ищеца гаранционен депозит, съгласно чл. 4 от договора за управление, поради прекратяването на договора и 4/ 2 138,90 евро / равностойни на 4 183,33 лева / - обезщетение за забава в издължаване на предходната главница, за периода 02.01.2020 г. – 17.05.2021 г., ведно със законната лихва за забав а върху всяка от сумите, считано от подаване на исковата молба - 19.05.2021г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ , като неоснователно , предявеното от „А. Рентал“ ООД срещу „ Хотел Мениджмънт Ко „ ООД възражение за прихващане със следните вземания : 1/ 41 200 лева / равностойни на 21 065,23 евро / - като получени от „Хотел Мениджмънт Ко„ ООД без основание, от които 33 000 лева - като резултативно възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 2 от договора за управление, а остатъка – като възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 1 от договора; 2/ 149 160,25 лева / равностойни на 76 264,42 евро - неустойка за неизпълнение задължението на „Хотел Мениджмънт Ко“ООД по чл. 3, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 2 от договора, на основание чл. 5 от договора за управление; 3/ 63 606, 35 лева / равностойни на 32 521,41 евро – от непозволено увреждане, предвид констатирана в този размер липса на парични средства на каса за „А. Рентал„ООД.

ОСЪЖДА „А. Рентал„ООД да заплати на „Хотел Мениджмънт Ко„ООД , на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, понесени разноски за всички съдебни инстанции, в размер на 12 056,64 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: