Допълване на решение за законна лихва и разноски за предходни инстанции

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 133

гр. София, 17.07.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като изслуша докладваното от съдия Божилова т.д. № 2897/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпили са три броя молби от страните по делото „Сити Бетон” ЕООД и „Кемпес НБ „ЕООД.

С молба вх. № 1514/14.02.2020 год. по вх. рег. на ВКС „Кемпес НБ „ ЕООД претендира изменение на решение № 98/28.01.2020 год. по настоящото дело, в частта за дължимите на страната разноски за производството пред Апелативен съд - Пловдив, с оглед променения в касационната инстанция правен резултат.

Насрещната страна - „Сити Бетон“ ЕООД депозира становище за основателност на молбата, но противопоставя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С молба вх. № 2022/28.02.2020 год. по вх. рег. на ВКС „Сити Бетон“ ЕООД прави искане за допълване, по реда на чл. 250 ГПК, на решение № 98/28.01.2020 год. по настоящото дело, в частта за претендирана, но неприсъдена законна лихва върху присъдената главница, от датата на исковата молба до изплащане на задължението. Страната изтъква, че искане за присъждане на законната лихва е сторено още с исковата молба, извод, аргументиран и с диспозитива на решение № 297/18.10.2017 год. на Окръжен съд Стара Загора.

С молба вх. № 2034/28.02.2020 год. по вх. рег. на ВКС „Сити Бетон“ ЕООД претендира изменение на решение № 98/28.01.2020 год. по настоящото дело, в частта за дължимите на страната разноски за производството пред Апелативен съд Пловдив и пред Окръжен съд Стара Загора, съобразно уважената част от исковата претенция.

Насрещната страна „Кемпес НБ„ЕООД изразява становище по молбата за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК, считайки същата за неоснователна, но без съображения за това . В условията на евентуалност, в случай че молбата бъде уважена и в случай, че също бъде уважена молбата на „Кемпес НБ„ЕООД по чл. 248 ГПК, моли на основание чл. 103 и сл. ЗЗД да бъде извършено съдебно прихващане на задължението на „Кемпес НБ„ ЕООД към „Сити Бетон“ ЕООД за законна лихва със задължението на „Сити Бетон”ЕООД към „Кемпес НБ„ЕООД за разноските пред въззивната инстанция. В молбата си за допълване на решението с дължими на нея разноски, страната е противопоставила възлажение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на „Сити Бетон„ ЕООД.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди наведените доводи и доказателствата по делото намира следното:

Исканията за допълване и изменение на решението са подадени в преклузивните срокове по чл.248, ал.1 ГПК и чл.250, ал.1 от ГПК от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.

Молбите, с правно основание чл. 248 ал.1 ГПК, са неоснователни.

В касационното производство никоя от страните не е претендирала произнасяне по разноските в предходните инстанции, съобразно промяната на правния резултат – нито изрично, нито като „ законна последица „ от отмяната на въззивното решение. Всяка от страните и до приключване на устните състезания е поддържала единствено искане за възмездяване на разноски за касационна инстанция. Поради това , с решение № 98/28.01.2020 год. по т.д. № 2897/18 год. на ВКС, I т.о. , всяка от страните е осъдена да понесе възмездяването на направените от насрещната страна разноски единствено за касационната инстанция , съобразно съотношението между уважена и отхвърлена част от касационната жалба.

По молба вх. № 2022/28.02.2020 год. по рег. на ВКС „Сити Бетон“ ЕООД :

С решение № 98/28.01.2020 г. по т.д.№ 2897/2018 г. на І т.о. , в резултат на уважено възражение за прихващане и след отмяна на въззивното решение в съответната му част, е частично уважен иска на „Сити Бетон„ЕООД против „Кемпес НБ„ ЕООД , с правно основание чл.327 ТЗ , за сума в размер на 29 574,05 лева - част от главница по фактура № 2081/31.07.2013 г.. В останалата им част отхвърлителното въззивнно решение по претенциите на ищеца е потвърдено. Действително с исковата молба ищецът е предявил и искане за присъждане на законна лихва върху претендираните главници, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Възражението на ответната страна срещу присъждането й е формално и немотивирано. Налице е пропуск на съда, за произнасяне по част от предмета на производството , който следва да бъде отстранен по реда на допълване на съдебното решение .

Мотивиран от горното и на основание чл.250 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение

Р Е Ш И:

ДОПЪЛВА решение № 98 от 28.01.2020 г. по т.д.№ 2897/2018 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение, като:

ОСЪЖДА „Кемпес НБ„ ЕООД да заплати на „Сити бетон„ ЕООД законна лихва върху сумата от 29 574,05 лв., дължима цена за доставка на стока по фактура № 2081/31.07.2013 г., считано от 26.10.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „Сити бетон„ ЕООД и „Кемпес НБ„ ЕООД молби, с правно основание чл.248 ГПК, като неоснователни.

Решението , вкл. частта му с характер на определение по чл.248 ГПК, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: