Намаляване на наказанието за убийство, извършено с особена жестокост

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * липса на отговор по направени възражения * несъществено процесуално нарушение * косвени доказателства и косвено доказване * изпълнение на задълженията на въззивната инстанция * особена жестокост * явна несправедливост на наказанието * намаляване на наказание

Р Е Ш Е Н И Е
№ 342
гр. София, 10.10.2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретаря Илияна Рангелова

в присъствието на прокурора Николай Любенов

като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 482/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби от подс. А. И. А. чрез упълномощения му защитник – а. Д. и самостоятелно написана жалба от подсъдимия срещу решение № 48 от 29.03.2023 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по ВНОХД № 280/2022 г.

В жалбата, депозирана чрез защитника, както и в „уточнението на касационна жалба“ от подс. А. се релевират цифрово касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, но словесно и нарушение на процесуалния закон. С иницииращите документи се иска оправдаване на подсъдимия, прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 115 от НК или намаляване на наказанието.

Претендира се недоказаност на авторството на деянието; липса на обяснение в мотивите на съда защо по дрехите на подсъдимия няма кръв, ако той е извършил престъплението; откритата следа от ДНК на пострадалата по шапката на подсъдимия е оставена при помощта, оказана от него при изнасянето на трупа на В. М. от моргата; намерената следа от ДНК на подсъдимия по стъкло от вратата на дома на жертвата не доказва авторството на деянието, защото той не отрича, че е бил в дома на В. М. и е влязъл през вратата. Оспорва непотвърдените от друг доказателствен източник показания на съкилийник на подсъдимия; игнорирани били данните, че друго лице е автор на убийството, поради неиздържането на изследване с полиграф, както и неадекватното поведение на свид. И. И. при разпит в съдебно заседание оставя съмнение, че последното е умишлено с цел „прикриване на нещо“. По отношение твърдението за нарушен материален закон адв. Д. оспорва наличието на признака „особена жестокост“ и претендира преквалификация на деянието по основния състав на убийство. Явната несправедливост на наложеното наказание аргументира с неправилност на извода на съда за липса на смекчаващи отговорността на подзащитния й обстоятелства. Предходните осъждания на подсъдимия не са за престъпления срещу личността, нито са свързани с насилие, като две са за кражби и едно е за деяние по чл. 345 от НК, а наложените му наказания са съответно „пробация“, „лишаване от свобода“ условно и „глоба“. Според защитника се касае за деяния с ниска степен на обществена опасност, от които не следва, че подсъдимият е склонен към насилие или жестокост. Акцентира на младата му възраст и че има малко дете. Затова иска отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно моли за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 115 от НК и накрая намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание към средния размер, предвиден за това престъпление.

Защитникът на подс. А. в съдебно заседание поддържа жалбите. Отново развива аргументи за недостатъчност на косвените доказателства за осъждане на подзащитния й. Счита, че не е налице и признакът „особена жестокост“. Претендира уважаването на жалбата на посочените в нея основания.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че въззивният съд не е допуснал сочените нарушения, като смята, че жалбите са неоснователни и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на апелативен съд – Варна. Намира, че косвените доказателства по делото установяват правния извод за виновност на подс. А. във вмененото му престъпление. Набляга на начина на умъртвяване на жертвата в конкретния случай – чрез три силни удара с тесла по главата, резултат от хладнокръвен избор, което смята, че е проява на садизъм и коравосърдечие, които характеризират дееца като жесток човек. Наложеното наказание приема за справедливо.

Частните обвинители и граждански ищци в депозирано становище чрез процесуалния си представител - адв. С. оспорват жалбите. Искат потвърждаване на атакуваното решение.

Подс. А. моли за оправдаване или намаляване на наложеното му наказание.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 14 от 08.07.2022 г., постановена по НОХД № 39/2022 г., окръжен съд – Търговище е признал за виновен подсъдимия А. И. А. и го осъдил на двадесет години лишаване от свобода за деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. последно вр. чл. 115 от НК, като постановил наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия по делото.

С цитирания съдебен акт подс. А. А. е осъден да заплати на гражданските ищци Ю. М. А., М. М. А. и Е. М. А. сумите от по сто хиляди лева на всеки от тях, представляващи обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, като в останалата част до пълния предявен размер исковете са отхвърлени като неоснователни.

С присъдата подс. А. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Налично е произнасяне и по въпроса за веществените доказателства.

С решение № 48 от 29.03.2023 г., постановено по ВНОХД № 280/2022 г., Варненският апелативен съд потвърдил атакуваната пред него от упълномощения защитник на подс. А. присъда на окръжен съд – Търговище и го осъдил да заплати направените пред апелативната инстанция деловодни разноски.

Жалбите са допустими, т. к. са подадени в срок, от лица, които разполагат с право на жалба срещу подлежащ на касационно обжалване акт. Идентичността на релевираните аргументи позволява съвместното им разглеждане. Същите се явяват частично основателни.

Първо е необходимо да се отговори на възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат обсъждани останалите доводи за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

Изводите си относно правно значимите обстоятелства проверяваният съд е изградил на база допустими и годни доказателствени средства, които са анализирани съобразно действителния им смисъл. Контролираната инстанция е провела въззивно следствие, на базата на което, в допълнение към дейността на първостепенния съд, е споделила изводите му за доказаност на обвинението срещу подс. А..

Вярно е възражението на защитата за липса на коментар в мотивите към атакувания съдебен акт защо по дрехите на подс. А. няма следи от кръвта на пострадалата при положение, че стаята, в която е намерен трупът на М., е била опръскана с кръв. Това обаче не означава, че съдебният акт страда от липса на отговор на съществен довод на защитата и че тя се отразява на качеството на решението. Въззивният акт изпълва стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК независимо от липсата на отговор на аргумента за това, че няма следи от жертвата по дрехите на подс. А..

Видно е от материалите по делото, че биологични следи от пострадалата не са били установени при извършените изследвания на дрехите на подсъдимия. Не следва да се надценява значението на този факт. Причините за това може да са най-разнообразни. Освен това, обстоятелството, че дрехите са иззети от дома на подс. А. не означава, че те са тези, носени от него в нощта на убийството, а не подобни. На второ място, съдът не е задължен да обсъжда пространно нещо, което липсва. Съвсем правилно, второинстанционният съд се е съсредоточил върху откритите биологични следи от пострадалата по шапката на привлеченото към наказателна отговорност лице и неговите по счупеното стъкло от входната врата на дома й. Върху тези данни той е фокусирал своето внимание.

Споделимо е по принцип твърдението на защитата, че намирането на следи от ДНК на подсъдимия по стъклото само по себе си не доказва авторството на деянието, но в случая не се касае само до открити биологични следи по счупеното стъкло на вратата на пострадалата, а до множество косвени материали, които според съда обосновават авторството на престъплението.

Липсата на установени биологични следи от жертвата по дрехите на подс. А. е компенсирана от откритите такива от М. по шапката на подсъдимия; неговата следа по счупеното стъкло на вратата на дома й; пътят на подсъдимия, очертан от клетките на мобилните оператори, засичащи движението на двата мобилни телефона на пострадалата и мобилния телефон на А., както и управлявания от него лек автомобил през процесната нощ, съвпадащ с пътя, установен от СТЕ, назначени в досъдебната фаза на процеса относно заснетото движение на моторното превозно средство и подсъдимия в него. Назначената от въззивния съд СТЕ безспорно установява, че клетките в землището на с. Г. Н., общ. Търговище и гр. В. П. в изследвания часови интервал са засекли само сим картата на подс. А. и неговото мобилно устройство и тези на М., където тази на жертвата е престанала да е активна, за разлика от тази на подс. А. А..

Затова и липсата на изричен отговор в мотивите на довода на защитата за неоткриването на следи от кръв от пострадалата по дрехите на подсъдимия не обуславя отмяна на решението. Следва да се настои, че апелативният съд подробно се е занимал с всички останали възражения на защитата и доказателствените материали по делото.

Аналитично е изследвана в решението и мотивирано е отхвърлена възможността биологичната следа от М. да е пренесена върху шапката на подс. А. при носенето на чувала с трупа й. На този основен защитен довод е отговорил още първостепенният съд. Видно е, че вещото лице д-р Г. в хода на съдебното следствие е посочило, че тялото на пострадалата е било изключително обезкървено, а чувалът не е бил мокър и нищо не е капело от него, съобразно показанията на свид. З. Р., А. А. и М. С., които решаващият съд е приел за достоверни.

Нещо повече, експертът А. при разпита си в съдебно заседание пред първостепенния съд във връзка с установената ДНК на пострадалата върху шапката на подсъдимия е посочила, че в случая ДНК не може да се пренесе от падане на шапката, нито дори от пипане на шапката от пострадалата, защото по обекта е установено ниво от биологичния материал на жертвата, което надвишава евентуално оставеното количество при пипане. Тъкмо на професионалните изводи на вещите лица освен на показанията на свидетелите Р., А. и С., апелативният съд се е позовал, за да не кредитира с доверие обясненията на подс. А. за начина на получаване на следи от жертвата върху шапката му.

Обсъдени от проверявания съд са всички експертизи и в съвкупност със свидетелските показания и обяснения на подсъдимия, към които е подходено критично, поради двойствената им природа, и по причина, че възползвайки се от правото си да дава обяснения във всеки етап на наказателното производство, подсъдимият е „нагаждал“ версията си за случилото се процесната нощ съобразно събраните по делото доказателства. Не е подценено обстоятелството, че освен доказателствено средство в процеса, обясненията на подсъдимия са и основно средство за защита. Обосновано е акцентирано в решението на разминаванията в твърденията на подсъдимия, както в собствените му обяснения, така и при съпоставката им с останалите доказателствени източници. Ясно е проследима волята на съда относно приетото за установено и въз основа на кои доказателствени материали. Затова не може да се намери за основателно и възражението на защитата за подценяване значението на липсата на следи от жертвата по дрехите на подсъдимия нито за подценяване на верността на обясненията на подсъдимия.

Оценката на доказателствата и доказателствените средства е суверенна дейност на инстанциите по фактите, а несъгласието на защитника и подс. А. с дадените разрешения не означава, че отговорът е неубедителен. Отново следва да се акцентира на обстоятелството, че съдът не е подминал доказателствените източници, свързани с механизма на осъществяване на изпълнителното деяние, и е обосновал фактическите си изводи след съпоставка на всички, а не само на част от доказателствените материали.

Въззивният съд коректно е обсъдил и отхвърлил наведените пред него оплаквания, свързани с кредитирането на показанията на свид. Ю. А., на когото подс. А. доброволно споделил причината за задържането си. Нещо повече, контролираният съд изрично е подчертал в акта си, че не показанията на свид. Ю. А. са в основата на постановеното решение, а обективните доказателствени материали, които от своя страна се подкрепят от разказаното от свид. Ю. А.. Този доказателствен източник е производен, но кореспондира с изводите на експертизите – СМЕ, ДНКЕ, ВТЕ, СТЕ и свидетелските показания на З. Р., А. А. и М. С.. Добре е видно от данните по делото, че обективните находки съвпадат в голяма част с разказаното от свид. Ю. А.. В случая, чрез показанията на свид. Ю. А. са проверени останалите доказателствени източници, но те не ги заместват. Този подход на съдилищата по фактите не е недопустим, а точно обратното - правилен.

Във връзка с възражението, че свид. И. И. не бил издържал изследване с полиграф и имал особено поведение, с което целял да „прикрие нещо“ и на база депозираните обяснения от подсъдимия пред апелативния съд, последният е допуснал до разпит свидетеля в хода на провежданото пред него въззивно съдебно следствие и лично е придобил впечатления от свид. И.. Нещо повече, изрично в решението е коментирал обстоятелството, че свид. И. изпитва сериозни затруднения в комуникацията в т. ч. за изразяване на по-дълги и сложни мисли не само на български език, но и на майчиния си такъв. Затова второинстанционният съд е изключил възможността причината за особеното поведение на свидетеля в съдебно заседание да е добре изградена стратегия за „прикриване на нещо“ вместо очевидната такава –ниско ниво на способност да разбира и отговаря на по-сложни и дълги въпроси като формулираните от него отговори често са едносрични или изключително кратки. Наред с това, не е ясно по каква причина свид. И. „не е издържал теста“ с детектора на лъжата. Добре е да се припомни, че полиграфското изследване има своята роля в криминалистиката, като може единствено да насочи разследването в досъдебната фаза на процеса – Р № 61-2013-III н.о. ВКС, но то не е годно доказателствено средство, поради даването на оценка за достоверност на отговорите въз основа на начина на отреагиране на зададените въпроси от лицето, подложено на изследването – Р № 97-2019-III н.о. ВКС. В този смисъл, изследването с детектор на лъжата е дало своя принос в първоначалния етап от разследването. От друга страна, дори и свид. И. да не е издържал теста с полиграфа, причините за това може да са от обективен и субективен характер. Нещо повече, биологични следи от свид. И. са били иззети и съпоставени с намерените такива в дома и по вещите на жертвата, като резултатите на ДНК експертизите не открояват свид. И. като автор на деянието. Важно е да се акцентира на обстоятелството, че в резултат на водено методично, последователно и обективно разследване в хода на досъдебното производство, закономерно се е стигнало до извод, че не друго лице – свид. И. например, а тъкмо А. А. е извършител на деянието, за което и последният е предаден на съд и осъден от двете долустепенни инстанции. В тази връзка неоснователно е оплакването на защитата за допуснато нарушение на процесуалния закон чрез неизследване на всички възможни евентуални извършители – в т. ч. свид. И., който „не издържал полиграфа“ и имал особено поведение в съдебно заседание „с цел прикриване на нещо“.

Неоспорим факт е, че по делото липсват преки доказателства за участието на подс. А. във вмененото му деяние, но са събрани достатъчно косвени такива, които установяват авторството на същото. Няма допуснати при доказателствения анализ процесуални нарушения, основани на подценяване на показанията на свид. И. А., А. А. и обясненията на подсъдимия, и надценяване на показанията на свид. Ю. А.. В конкретния случай няма игнориране на едно или друго доказателствено средство. Никой доказателствен източник от значение за процеса не е оставен без внимание. Кои обаче от тях ще кредитира решаващият съд и най-важното дали ще счете тяхната съвкупност за достатъчна за осъждане на подсъдимия е в неговите правомощия. Затова може да се заключи, че второинстанционният съд е извършил надлежна процесуална дейност.

При спазване на правилата на формалната логика, апелативният съд е приел наличието на доказателствена обезпеченост на обвинителната теза по отношение подс. А., като оценъчната му дейност не се очертава като такава с недостатъци, които да опорочават процеса на формиране на вътрешното убеждение и да налагат отмяна на съдебния акт.

Ясно са изложени съображенията на съда защо счита за неоснователни защитните доводи. Изводите му за съставомерност на деянието са направени в съответствие с процесуалните правила. Липсват логически грешки при осъществяване дейността на съда, като изводите по фактите не се основават на предположения, а на обективна и всеобхватна оценка на данните по делото.

Следователно, не е налице основание за отмяна на постановеното решение.

Не е и налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Обективно нанесените с голяма сила и замах поне три удара с твърд, тъпоръбест предмет в главата на пострадалата М. са причинили бързата и неизбежна смърт на жертвата, макар след първия удар да е изпаднала в безсъзнание. Деецът е сторил не много повече от нужното за постигане смъртта на пострадалата, но е изпълнен признака „особена жестокост“ на по-тежко наказуемия състав на престъплението убийство. Това е така, защото убийство с особена жестокост е налице тогава, когато на пострадалия е нанесен дори и един, но силен и жесток удар - Р № 86-70-II н.о. ВС. Броят на нанесените удари би имал значение за наличието на признака „особено мъчителен начин“ за жертвата, но не е от толкова голямо значение за признака „особена жестокост“. За да е изпълнен той, не е необходимо пострадалият да е почувствал тази жестокост или особено големи болки и страдания - Р № 432-70-II н.о. ВС. Особената жестокост характеризира начина на извършване на деянието и личността на дееца. Тя се изразява с свирепост при осъществяване на деянието, подбудена от отмъстителност, садизъм или други отрицателни качества на извършителя. Възможно е и с по-малко наранявания да е причинена смъртта и пак да е налице особена жестокост, щом като от начина на нанасянето им може да се заключи, че деецът е проявил неоправдана злоба и мъст. Не е необходимо да бъде установено, че деецът извън престъплението е със зъл или отмъстителен характер - Р № 217-2018-I н.о. ВКС. Допустимо е извършителят, който не се е проявявал като такава личност до деянието да извърши убийство по особено жесток начин, какъвто именно е настоящият случай.

Особената жестокост е проявена от подсъдимия към жертвата преди настъпването на смъртта й, макар тя да не е изпитвала особени мъки. Изпадането в безсъзнание от В. М. е станало след първия удар по главата, но подс. А. чрез нанасяне на още два удара, единият от които в лицето й, говорят за проявената от него ярост, отмъстителност и ожесточение при осъществяване на изпълнителното деяние.

Затова претенцията на подсъдимия и защитника му за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление не следва да бъде удовлетворена.

По тези съображения искането на защитника за преквалификация на деянието на нейния подзащитен в такова по основния състав на убийство не може да бъде уважено.

По доводите за явна несправедливост на наказанието.

Апелативният съд, както и окръжният, законосъобразно е достигнал до извод, че за постигане целите на чл. 36 НК най-подходящо се явява наказанието лишаване от свобода, а самото то вярно е определено при условията на чл. 54 НК. Правилна е била отправената от контролираната инстанция критика към дейността на окръжния съд в частта относно индивидуализацията на наказанието на подс. А., но въпреки това се е стигнало до нарушение на чл. 348, ал. 5 от НПК. Съгласно посочената разпоредба наказанието е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В случая е налице такава явна диспропорция между изброените фактори.

В решението на проверявания съд, предмет на касационен контрол, е прието че деянието, в което подс. А. е намерен за виновен, е с висока степен на обществена опасност и това е вярно, доколкото се касае за обвинение в убийство, при което поначало се стига до отнемане на човешки живот. Конкретното престъпно деяние обаче не се отличава от типичните такива, покриващи признаците на престъпление по чл. 116 НК. В случая правната квалификация по по-тежкия състав на убийство се обуславя от един квалифициращ признак и само наличието му я определя по този законов текст.

На следващо място, второинстанционният съд е счел, че подсъдимият е осъждан три пъти – два пъти за престъпления срещу собствеността и един път за престъпление по транспорта, като вярно е отразил в мотивите, че не е настъпила реабилитация по второто и третото осъждане. Не така стои въпросът с първото осъждане на подс. А., което е по чл. 197, т. 3 НК, но е било отчетено в негативен за подсъдимия аспект. С присъда влязла сила на 22.02.2007 г. по НОХД 63/2007 г. на РС – Нови пазар на подс. А. е било наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца за деяние извършено на 06.09.2006 г. Второто осъждане на подс. А. е от 09.06.2015 г. по НОХД № 198/2015 г. на РС – Нови пазар за кражба, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, отложено с три години и шест месеца изпитателен срок. Третото осъждане е от РС – Шумен по НОХД № 572/2018 г. от 27.02.2018 г. за престъпление по чл. 345 от НК и му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. Посочените две осъждания са отегчаващи отговорността на подс. А. обстоятелства, макар да не следва да се забравя и факта, че и двете не са свързани с упражняване на насилие, като последното не е за тежко умишлено престъпление, а за леко такова. Следователно, налице е известно надценяване на отегчаващите отговорността обстоятелства при подсъдимия, макар вярно са съобразени от апелативния съд недобрите характеристични данни за подс. А., свързани с употреба на алкохол и незачитане на установения в страната правов ред, изразено чрез управление на МПС с неизрядни документи и номера и неспазване карантинните мерки.

От друга страна, не е отдадено нужното значение на изключително негативното отношение на пострадалата към подсъдимия, демонстрирано от нея в продължение на години. Сам въззивният съд е приел, че жертвата пъдела подс. А. от дома си с камъни, че поведението му спрямо пострадалата е било мотивирано от многогодишното й негативно отношение към него, което създавало и постоянно напрежение в отношенията му със свид. М. А., като всичко това е довело до непредсказуемо силна агресия на подсъдимия спрямо М.. Тъкмо този факт е бил в подценен от състава на апелативния съд при отмерване на размера на наказанието, което подс. А. без съмнение следва да понесе.

Поради внесените корекции в мотивите на проверявания съд, това се отразява на размера на държавната принуда, която следва да бъде приложена в случая спрямо привлеченото към наказателна отговорност лице. В този смисъл, определеното наказание от двадесет години лишаване от свобода, което подс. А. е нужно да изтърпи, се явява несправедливо и неотговарящо на целите на чл. 36 НК. В правомощията на ВКС е да поправи атакуваното съдебно решение в коментираната част и да намали размера на наказанието на А. на осемнадесет години лишаване от свобода. Този срок се явява необходим и достатъчен за преосмисляне от страна на подсъдимия на поведението му и превъзпитанието му към спазване на законите.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 48 от 29.03.2023 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по ВНОХД № 280/2022 г., като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия А. И. А. наказание двадесет години лишаване от свобода за деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. последно вр. чл. 115 НК на осемнадесет години лишаване от свобода.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.