Ефективно наказание за причинена смърт на пътя след употреба на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * нарушаване на правилата за движение по пътищата * съкратено съдебно следствие при престъпления по транспорта * явна несправедливост на наказанието * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 357

София, 19 юни 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:СПАС ИВАНЧЕВ

ХРИСТИНА МИХОВА

при секретар: Марияна Петрова

и в присъствието на прокурора Даниела Машева

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 51/2024 година

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба, подадена от подсъдимия М. В. К., против въззивно решение № 223/30.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 459/2023 г. от Апелативен съд – Пловдив.

В жалбата е ангажирано основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Поддържайки наличието на това касационно основание, подсъдимият настоява, че са пренебрегнати установените по делото смекчаващи обстоятелства, които го характеризират като личност с ниска степен на обществена опасност. Изтъкват се доводи, че съдът е надценил значението на данните за многобройното санкциониране на подсъдимия по административен ред, но не е отчел неговата трудова и семейна ангажираност и процесуалното му поведение в хода на съдебния процес, в който е признал фактите по обвинителния акт. С тези аргументи се иска изменение на атакувания съдебен акт, като се приложи условното осъждане на основание чл. 66, ал.1 от НК.

В съдебното заседание подсъдимият М. К. и неговият защитник поддържат жалбата по изложените възражения и искания. В допълнение се изтъква, че в хода на досъдебното производство не е направено повторно изследване на иззетите от подсъдимия биологични проби, за да се установи категорично употребата на инкриминираните наркотични вещества.

Частните обвинители А. Т. А. и Р. Т. А., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и техният повереник, редовно призован.

Представителят на Върховната прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд – Стара Загора с присъда № 8/26.01.2023 г., постановена по НОХД № 1042/2022 г., признал подсъдимия М. В. К. за виновен в това, че на 29.01.2020г., на второкласен път ІІ-55 (Проходът на Републиката), при управление на моторно превозно средство – товарна автокомпозиция, състояща се от влекач и прикачено полуремарке, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. А. А., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от пет години на основание чл. 66, ал.1 от НК.

На основание чл. 343г от НК лишил подсъдимия К. от правото да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от пет години. С присъдата подсъдимият е бил оправдан за допуснато нарушение по чл. 20, ал.2 от НК. В тежест на подсъдимия съдът възложил деловодните разноски.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен по жалба на частните обвинители Р. А. и Ат. А.. С атакувания въззивен съдебен акт апелативният съд е изменил първоинстанционната присъда, като отменил същата в частта за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС постановил наказанието от три години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е неоснователна.

Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма, след като подсъдимият К. на основание чл. 371, т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях.

Заявената теза в жалбата за пренебрегнати от въззивния съд смекчаващи фактори се опровергава от мотивите на решението. Всички данни, относими към определяне кръга както на смекчаващите, така и на отегчаващите обстоятелства, са обсъдени и оценени. Проверявайки дейността на основния съд по индивидуализация на наказанието, втората инстанция изрично е дефинирала като смекчаващо обстоятелство неотчетения факт за семейната и трудова ангажираност на подсъдимия, на който факт сега касаторът придава съществено значение. Справедливо към коментираната категория е отнесено и чистото съдебно минало на подсъдимия, като от реабилитираните три предходни негови осъждания по чл. 343б от НК, съдът не е правил негативни констатации за неговата личност, отхвърляйки поддържаните възражения в тази насока от частното и държавното обвинение . Не подлежи на самостоятелна оценка в контекста на справедливостта на наказанието и начинът на неговото изтърпяване обстоятелството, че в съдебната фаза подсъдимият е признал фактите по обвинението, защото това е необходима предпоставка за провеждане на диференцираната процедура. Отделно, това негово процесуално поведение не може да се разглежда изолирано и извън останалите данни по делото, вкл. тежестта на отегчаващите характеристики на престъпната проява. Тук е мястото да се вземе отношение по аргументите на защитата в съдебното заседание, чрез които се прави опит да се внесе съмнение в доказаността на обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, основаващи се на неизвършен повторен анализ на иззетите биологични проби. Изтъкнатият довод не държи сметка за следваната при разглеждането на делото процедура в съдебната фаза. В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат констатации, че К. е управлявал тежкотоварния автомобил след употребата на два вида наркотични вещества, надлежно установени в изследваната кръв и урина и тези факти са обхванати от признанието, направено от него по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. След като подсъдимият доброволно и съзнателно се е лишил от правото си да оспорва поддържаните от прокурора факти, приети по-късно и от съда, той не разполага с процесуална възможност да атакува постановените съдебни актове с оплаквания за доказателствен дефицит.

Упрекът срещу отмяната на приложението на чл. 66, ал.1 от НК се поддържа с доводи в две направления – че съображенията на въззивния съд, за разлика от първостепенния, не се основавали върху добрите характеристични данни за подсъдимия, обвързани в жалбата с негова семейна и трудова ангажираност, представящи го като личност, чието поправяне и превъзпитание може да се постигне и с условното осъждане, както и че втората инстанция е мотивирала своето решение единствено с броя на наложените санкции по административен ред за нарушения по ЗДП, но не е отчела тяхната характеристика и тежест.

Възраженията са неоснователни. При преценката относно приложението на условното осъждане законът подчертава преобладаващото значение на изискването за поправянето на дееца (индивидуалната превенция), без разбира се да се игнорира и общопревантивния ефект на наказателната санкция. Когато съдът решава въпроса дали наказанието следва да се изтърпи ефективно или условно, той трябва да вземе предвид както личните качества на дееца, така и конкретната обществена опасност на деянието. Прилагането на института по чл. 66, ал.1 от НК винаги е свързано с изграждане на положителен извод, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и извън условията на затворническо заведение. От тези принципни положения, утвърждавани последователно в съдебната практика, въззивният съд не се е отклонил. Само за пълнота, доколкото в жалбата се съдържа препращане към разсъжденията на окръжния съд, настоящият състав отбелязва, че мотивите към първоинстанционната присъда, посветени на приложението на чл. 66 от НК, са твърде пестеливи, намерили израз в едно изречение.

Аргументите на апелативния съд в подкрепа на извода, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е наложително той да бъде изолиран от обществото, отхвърлят претенцията на касатора за отдадено единствено значение на многобройните му регистрации за нарушения по ЗДП. От мотивите на въззивното решение е видно, че съдът е формирал вътрешното си убеждение за неприложимост на условното осъждане не само въз основа на посочената информация, а и при обмисляне на индивидуалните особености и тежестта на самото инкриминирано деяние. Действително подсъдимият К. е семейно и трудово ангажирана личност. Тези данни несъмнено са от значение за персоналната му обществена опасност и следва да се отчитат при определяне интензитета на дължимата наказателна репресия за извършеното от него. От друга страна обаче, за личността на дееца следва да се съди и по характеристиките на изпълнение на престъпната деятелност, която както е отбелязал и въззивният съд, сочи на завишена степен на обществена опасност. В този смисъл втората инстанция не е имала основание да остави без съдебно внимание тежестта на допуснатото нарушение на правилото за движение, намиращо се в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, и конкретната ситуация при реализирането му – тъмната част на денонощието, което винаги е свързано с ограничение на видимостта. Факт, с който подсъдимият допълнително е следвало да се съобрази при избора на скоростта за движение, надлежно отразен в обвинителния акт и обхванат от признанието по чл. 371, т. 2 от НПК. Вярно е, че видът на допуснатото нарушение не изключва изначално възможността за приложението на чл. 66, ал.1 от НК. В разглеждания случай нарушаването на чл. 21 от ЗДП е осъществено и при друг неблагоприятен фактор, поставящ в риск обезпечаването на безопасността на движението на управляваната тежкотоварна композиция – наличието на наркотични вещества в организма на подсъдимия. Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества от дееца е част от обективната страна на престъпния състав, но по конкретното дело е установен прием на два вида вещества (метамфетамин и MDMA), което дава допълнителен негативен аспект на извършеното и на облика на К. като водач. Данните по делото относно механизма на произшествието показват, че подсъдимият, комуто е поверено управлението на тежкотоварна автокомпозиция, не е използвал предимствата от практиката си на професионален шофьор, а е проявил пренебрежително и безотговорно отношение към осъществяваната от него общоопасна дейност. Пренебрегнал е грубо правилата за движение и правата на останалите участници в пътния трафик, какъвто е бил пострадалият велосипедист, съобразил своето поведение с предписанията на чл. 79 и чл. 80 от ЗДП по собственото си и на велосипеда оборудване, правещо го обективно видим за подсъдимия според експертното становище от около 100 метра. Извършената комплексна оценка на всички обстоятелства, характеризиращи инкриминираната дейност, обсъдени наред и с множеството допускани от подсъдимия нарушения на ЗДП, макар някои от тях да са свързани с глоби в нисък размер, са послужили на предходната инстанция да направи обосновано заключение, че условното осъждане в конкретния казус не би съдействало за постигане на целите на наказанието поради ограниченият му принудителен и предупредителен потенциал.

Обобщено, касационния съд намира, че не е налице заявеното с жалбата касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Определената санкция е адекватна на обществената опасност на деянието и дееца и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генерална превенция и не подлежи на корекция в исканата от касатора насока.

Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 223/30.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 459/2023 г. от Апелативен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.