Действителност на алтернативна арбитражна клауза и избор на арбитър

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред * отмяна на арбитражно решение- образуване на арбитражен съд или процедура без съобразяване със споразумението на страните

7

Р Е Ш Е Н И Е
№ 102

[населено място], 11.07.2024.г.

в името на народа

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 445 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.47 ЗМТА.

Образувано е по искова молба на „Би Ел Джи Трейд“ ЕООД, [населено място], срещу „Лено“ АД, [населено място], за отмяна на решение от 26.10.2023 г. и решение от 19.01.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по арбитражно дело № 70/2023 г. от Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд.

Ищецът поддържа, че са налице основанията по чл.47, ал.1, т.2 и т.6 ЗМТА във връзка с чл.11, ал.1 ЗМТА за отмяна на решението от 26.10.2023 г., а по чл.43, ал.3 ЗМТА – за решението от 19.01.2024 г. Ищецът твърди, че в арбитражното производство е заявил възражения относно компетентността на арбитражния съд, които въвежда и в настоящото производство: съгласно чл. 6.8. б. „b“ от договор за кредит 7088/20.10.2021 г., (сключен между „Би Ел Джи Трейд“ ЕООД като кредитополучател, Ж. Б. Л. и К. М. Г. – като солидарни и ипотекарни длъжници, Б. Ж. Л. – като солидарен длъжник, и „Лено“ АД като кредитор) съдебните спорове между тях ще се разрешават от компетентния съд в [населено място], определен по правилата за родова подсъдност, а по силата на чл.6.8., б. „с“ спорове между страните могат да се решават и чрез арбитраж, като компетентен е Арбитражният съд при Асоциация Български арбитражен съд. Според ищеца уговарянето едновременно на компетентност на съдилищата в [населено място] съгласно чл. 117 ал. 2 ГПК – определени по правилата на родовата подсъдност, и компетентност на арбитраж, който е със седалище в [населено място] създава неопределяемост за това кои от споровете между страните ще бъдат отнасяни до арбитражен съд и кои ще бъдат решавани от съответния родово компетентен съд в [населено място], както и е посочена различна местна подсъдност. Ищецът тълкува клаузите в смисъл, че приоритет при решаването на спорове имат съдилищата в [населено място], определени по правилата за родова подсъдност, докато чрез арбитраж следва да се разрешават спорове само при възможност, каквато следва да бъде липсата на възражение за подсъдност на някоя от страните по договора. Въведен е и довод, че физическите лица, подписали договора в качеството им на ипотекарни длъжници, имат право да се ползват от потребителска защита по смисъла на ЗЗП, като във връзка със споровете по посочения договор е изцяло неприложима арбитражна клауза – по аргумент от чл. 19 ГПК.

Ищецът твърди, че в арбитражното производство е направил възражение за разглеждане на спора от един арбитър, като е посочил за арбитър адвокат А. Б. П., докато с определение от 04.08.2023г., въпреки констатацията за липса на съгласие за разглеждане на спора от един арбитър, Председателят на Арбитражният съд при Асоциация Български арбитражен съд е назначил един арбитър, който да разгледа спора, и това е той самият. Според ищеца е налице противоречие с принципите за равноправност на страните по спора, на дирене на обективната истина и на законност и справедлив процес, не е дадена равна възможност на защита, като не само че спорът не е разгледан от трима арбитри, а е разгледан от арбитъра, посочен от ищеца. Ищецът оспорва аргументите в определението за назначаване на арбитър, че посоченият от него арбитър не бил в списъка с арбитрите на Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд, тъй като в Правилника на Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд, действащ към датата на завеждане на исковата молба, както и до края на производството по арб.д. № 70/2023г. липсвало изискване арбитрите, посочвани от страните, да бъдат в списъка на Арбитражния съд. Такова изискване липсвало и в Закона за международния търговски арбитраж, поради което била налице недействителност на разпоредбата на чл. 13 от Правилника на Арбитражният съд при Асоциация Български арбитражен съд, като противоречаща на чл.11 ЗМТА.

По отношение на решението от 19.01.2023г. за поправка на явна фактическа грешка е въведен довод за постановяването му в противоречие с чл.43, ал.3 ЗМТА, тъй като решаващият орган по свой почин е извършил поправка на решението от 26.10.2023 г. - извън срока от 60 дни от постановяване на решението по арб.д. №70/2023г.

Ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Възразява, че арбитражното решение е връчено на дата 10.11.2023 г. лично на адв. В. - процесуален представител на „Би Ел Джи Трейд“ ЕООД - ответник в арбитражното дело и ищец в настоящото производство, поради което 3 - месечният преклузивен срок изтича на дата 12.02.2024 г., а исковата молба е подадена на 13.02.2024 г., съответно недопустим е и искът за отмяна на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, доколкото искането е за отмяна на решение от дата 19.01.2023 г., каквото не е било постановено.

Според ответника в клаузата на чл. 6.8, б.„с“, във връзка с б.“а“ от договора страните са постигнали съгласие, че всички спорове, противоречия, претенции, породени или свързани с договора, неговото изпълнение, неизпълнение, прекратяване или недействителност между тях, се разрешават по съдебен ред, като могат да бъдат разрешени и чрез арбитраж, като по взаимното съгласие на страните компетентен е Арбитражният съд при Асоциация Български арбитражен съд, което представлява сключено валидно арбитражно споразумение с точна индивидуализация на арбитража. Алтернативността между държавния съд и арбитража не дерогирала подведомствеността на сезирания орган и съответно арбитражният съд е бил компетентен да разгледа спора. Доводът на ищеца, че физическите лица се ползват от потребителка защита, е определен като неоснователен, тъй като тези лица не са били страна в арбитражното производство.

По отношение на формиране на състава на арбитражния съд ответникът се е позовал на нормата на чл.13 от Правилника на арбитражния съд, според който споровете се решават от един или трима арбитри, като по дела с материален интерес до 100 000 лв., делата се разглеждат от един арбитър, избран по взаимно съгласие на страните, а ако те не постигнат такова съгласие - избран от Председателя на Арбитражния съд. В случая липсата на съгласие между страните относно арбитъра е отстранена с определението от 04.08.2023 г. на Председателя на съда. Въведен е довод, че уредбата в Правилника не противоречи на чл.11 ЗМТА, която норма е диспозитивна и може да бъде дерогирана от правилника на съответната арбитражна институция и/или от волята на страните, каквото съгласие страните са постигнали в чл.6.8., б.“с“ от договора, а именно арбитражните дела да се разглеждат съобразно Правилника на съда, т.е. според чл.13 от същия.

Неспазването на 60 - дневния срок по чл.43, ал.3 ЗМТА за извършване на поправка на решението е определен като липса на основание за отмяна на решението, предвид че правилото е диспозитивно, а в Правилника на Арбитражния съд е предвиден само срок за подаване от страните на искане за поправка, но не и срок за поправка по почин на решаващия състав, което действие можело да бъде извършено без ограничение във времето.

Настоящият състав на ВКС приема следното:

Исковата молба е допустима като подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА. Съобщението за арбитражното решение е връчено на 10.11.2023 г. от ЧСИ С. П., а исковата молба е депозирана на 12.02.2024 г. чрез ЕПЕП съобразно удостоверението за време на подаване в ЕИСС. Поставената дата 13.02.2024 г. върху електронния пакет удостоверява датата на регистрация на молбата във ВКС, поради което тримесечният преклузивен срок е спазен. Решението на арбитражния съд за поправка на очевидна фактическа грешка на решението от 26.10.2023 г. е постановено на 19.01.2024 г., а не какво първоначално е посочено в исковата молба – на 19.01.2023 г., за което пълномощникът на ищеца направи уточнение в съдебно заседание на 13.05.2024 г.

С решение от 16.10.2023 г. по арб.д.№ 70/2023 г. на Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд е признато за установено между страните по делото, че към датата на завеждане на исковата молба – 18.05.2023 г. „Би Ел Джи Трейд“ ЕООД е дължало на „Лено“ АД сумата от 32830 евро с левова равностойност 64209,90 лв. – неустойка за забава за периода от 02.02.2022 г. до 17.05.2023 г. по договор за заем „Бизнес кредит“ с клиентски № 7088 от 20.05.2021 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 9900/20.10.2021 г. на нотариус М. И..

С решение от 19.01.2024 г. е извършена поправка на явна фактическа грешка, допусната в решението по арб.д.№ 70/2023 г., като на стр.6, ред 13 за дата на сключване на процесния договор вместо „20.05.2021 г.“ да се чете „20.10.2021 г.“.

В арбитражното производство и по настоящето дело е представен договор за бизнес кредит № 7088 от 20.10.2021 г., като страните не спорят, че това е договорът, в който е уговорен арбитраж и от който произтича претендираното вземане на кредитора.

Според чл.6.8 на договора страните са се уговорили, че споровете между тях, породени от договора или свързани с неговото неизпълнение, прекратяване или недействителност, които не могат да се решат доброволно, се разрешават по съдебен ред – б.“а“. По отношение на органа, който разрешава споровете, уговорките са: споровете ще се „разрешават от компетентния съд в [населено място], определен по правилата на родовата подсъдност“ – б. „b“ и споровете „могат да се разрешават и чрез арбитраж. Компетентен е Арбитражният съд при Асоциация Български арбитражен съд, като арбитражните дела се разглеждат съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения.“ – б.“с“.

В Правилника на арбитражния съд е предвидено, че решаващият орган може да се състои от един или от трима арбитри – чл.13, ал.1, като за дела с материален интерес до 100 000 лв., делата се разглеждат от един арбитър, избран по взаимно съгласие на страните, а ако те не постигнат такова съгласие – избран от председателя на арбитражния съд – чл.13, ал.2. Според чл.1, ал.3 от Правилника председателят на арбитражния съд утвърждава списъка на арбитрите.

Основанието по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение изисква арбитражно споразумение да не е било сключено или да е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор – съобразно този закон. В случая арбитражно споразумение е сключено в писмена форма и е обективирано в договора за кредит. Арбитражното споразумение предвижда компетентност на арбитражния съд по всички спорове между страните, включително споровете, породени от неизпълнение на договора – чл.6.8., б.“с“ във връзка с чл.6.8, б.“а“. Арбитражният орган е индивидуализиран и спорът, с който е бил сезиран Арбитражният съд при Асоциация Български арбитражен съд подлежи на разглеждане от арбитраж съгласно чл.19, ал.1 ГПК. В производството не участва потребител по смисъла на Пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което арбитражното решение не е нищожно на това основание.

Неоснователен е въведеният от ищеца довод за недействителност на арбитражното споразумение с оглед едновременното уговаряне на компетентност на държавния съд и на арбитража, което създавало неопределеност на споровете, които могат да се отнесат за решаване до съда и до арбитража и съответно, че е бил определен приоритет на съдилищата в [населено място]. Съставът на ВКС приема, че не е налице липса на яснота кои от споровете между страните по договора следва да се разгледат от съда и кои от арбитража, предвид клаузата на чл.6.8., б.“а“, към която препращат чл.6.8., б.“b“ и чл.6.8., б.“с“, предвиждаща всички спорове между страните, породени от договора, да се решават от компетентния съд в [населено място] по правилата на родовата подсъдност и от Арбитражният съд при Асоциация Български арбитражен съд. По същество в чл.6.8., б.“b“ страните са уговорили договорна местна подсъдност съгласно чл.117, ал.2 ГПК. Тази клауза не отдава приоритет на държавния съд пред уговорения арбитраж, тъй като изводи в този смисъл не следват от договора.

По силата на чл.19, ал.1 ГПК страните по имуществен спор имат свободата да договорят решаването на спора да се отнесе до арбитраж, като арбитражното споразумение създава компетентност на посочения арбитражен орган, без да е предвидена абсолютна дерогация на правомощията на държавния съд. Съдът, който е сезиран със спор, за решаването на който е сключено арбитражно споразумение, е компетентен да се произнесе по спора, освен ако в срока по чл.8, ал.1 ЗМТА не е направено позоваване на споразумението. В случай, че съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да се изпълни, делото не се прекратява и продължава разглеждането му от държавния съд. Законодателят изрично е разписал задължение на съда да преценява подведомствеността си - чл.14, ал.2 ГПК и подсъдността по чл.118, ал.1 ГПК с изключенията по чл.119, ал.4 ГПК (когато е необходимо възражение), както и че арбитражният съд извършва проверка на компетентността си - чл.19, ал.1 ЗМТА. Уредбата на правомощията на съда и на арбитража налагат извод, че арбитражното споразумение може и да не се изпълни, ако спорът не е отнесен за решаване до арбитраж. Уговорката за арбитраж не изключва сама по себе си компетентността на държавния съд. Арбитражно споразумение може да е сключено и като алтернативна възможност за разрешаване на спора и същото представлява валидна договорна клауза по смисъла на чл.19, ал.1 ГПК. Следователно посочването в договора, че споровете ще се разрешават от държавен съд, но могат да се решават и от арбитраж, не създава приоритет на държавния съд пред арбитража и съответно задължение за ищеца да отнесе спора пред съда и да чака евентуално позоваване или липса на позоваване на арбитражната клауза от ответника. По изложените съображения сключеното между страните арбитражно споразумение е действително, поради което не е налице основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА.

Основанието по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение изисква образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура да не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА, а ако липсва споразумение – когато не се приложени разпоредбите на закона. Ищецът се позовава на недействителност на разпоредбата на чл. 13 от Правилника на Арбитражният съд при Асоциация Български арбитражен съд, като противоречаща на чл.11 ЗМТА. В случая в арбитражното споразумение е предвидено, че спорът ще се разгледа съобразно Правилника на съда. По същество ищецът не оспорва, че решаващият орган е формиран по правилата в чл.13 от Правилника: делото подлежи на разглеждане от един арбитър, тъй като материалният интерес е до 100000 лв.; не е постигнато съгласие между страните за избор на арбитър и арбитърът е определен от председателя на арбитражния съд, както че избраният адвокат П. не е вписан като арбитър. Уредбата в Правилника относно образуването на решаващия орган на арбитражния съд не противоречи на повелителна разпоредба на ЗМТА. Привилата по чл.11 ЗМТА са диспозитивни и се прилагат при липса на уговорка между страните. Изрично законодателно е предвидено, че арбитражният съд може да се състои от един или повече арбитри, чийто брой се определя от страните, а арбитрите са трима, ако страните не са определили броя им. Споразумението между страните препраща към Правилника на Арбитражният съд при Асоциация Български арбитражен съд, поради което броят на арбитрите и начинът на формиране на решаващия орган, включително възможността за посочване на арбитър от списъка, са определени от страните. В ЗМТА не съществува повелителна разпоредба, която да забранява уговорка или създаването на процедурни правила, според които арбитрите към съответен арбитражен орган следва да се включени в списък и по този начин изборът на страните да е ограничен, както и при липса на съгласие между страните арбитърът да се определя от председателя на съда. По изложените съображения не е налице въведеното основание за отмяна на арбитражното решение.

По отношение на решението за поправка на явна фактическа грешка не е въведено конкретно основание за отмяна по чл.47 ЗМТА, а нормата на чл.43, ал.3 ЗМТА относно разписания срок за поправка е диспозитивна. В чл.30 от Правилника е предвидена възможност за поправка на арбитражното решение по почин на съда или по искане на страна, като само по отношение на искането на страна е предвиден едномесечен срок за предявяването му и то ако решението не е изпълнено. В този смисъл не е налице основание за отмяна на решението от 19.01.2024 г.

Разноски за настоящото производство не са претендирани от ответника, а такива не следва да се присъждат на ищеца с оглед изхода от спора.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Би Ел Джи Трейд“ ЕООД, [населено място], срещу „Лено“ АД, [населено място], за отмяна на решение от 26.10.2023 г. и решение от 19.01.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по арбитражно дело № 70/2023 г. от Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: