Даване на съгласие на управител на ООД за разпореждане с имоти

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на решение на общото събрание на дружеството * отговорност на управителя на дружество * решение на общо събрание за разпореждане с недвижим имот

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 308

гр.София, 05.11.2025г.

в името на народа

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Галина Иванова

Диляна Господинова

със секретар Александра Ковачева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2210 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Файн 2004“ ООД, [населено място] срещу решение № 38/30.04.2024 г., постановено по в.т.д.№ 19/2024 г. от Бургаския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 138/09.05.2023 г. по т.д.№ 19/2022 г. на Бургаския окръжен съд и е отменено решението по т.4 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците на „Файн 2004“ ООД от 12.10.2022 г. за даване на съгласие управителят Н. Д. А. да се разпорежда с недвижимите имоти на дружеството, по иска с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от Х. Г. Б. срещу „Файн 2004“ ООД.

Касаторът поддържа, че решението в допуснатата до касационно обжалване част е неправилно с оглед законосъобразността на решението на Общото събрание на съдружниците на дружество за даване на съгласие управителят да се разпорежда с недвижимите имоти на дружеството. Според касатора в компетентността на управителя могат да бъдат включени и въпроси по организацията и ръководството на дружеството, а в нормата на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не е предвидено изискване да се конкретизират недвижимите имоти и параметрите на разпоредителните сделки, извършвани от управителя. Уговорката в чл.13, т.4 от дружествения договор била относима единствено до присъствието на двамата управители при вземане на решение за разпореждане с имоти, като в случая единият от управителите, който не е присъствал на заседанието, е бил освободен и това решение има действие от приемането му. Въведени са доводи, че абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск за търсене на отговорност на управителя е приемане на решение от Общото събрание на съдружниците, както и че погасяването на отговорността на управителя е предпоставено от изрично решение на общото събрание по чл.137, ал.1, т.5 ТЗ. Моли въззивното решение да се отмени, както и да му се присъдят разноските за производство.

Ответникът оспорва жалбата, като се позовава на противоречие на решението по т.4 от заседанието на 12.10.2022 г. на Общото събрание на съдружниците с разпоредбите на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ и чл.13, т.4 от дружествения договор. Претендира разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, след като разгледа касационната жалба, констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на 12.10.2022 г. е проведено Общо събрание на съдружниците в ответното дружество, на което ищецът Б. не е присъствал; в заседанието са участвали останалите двама съдружници: Н. Д. А. - лично, а Д. Д. Г. - чрез пълномощник. По т.4 от дневния ред е взето решение за даване на съгласие управителят А. да се разпорежда /продава, заменя, апортира и др./ с всички недвижим имоти или части от тях, собственост на дружеството, на когото намери за добре, при продажна цена и други условия, каквито прецени, включително да учредява вещни права, тежести и други при условия и параметри, каквито договори.

Решаващият състав е приел, че решението по т.4 е взето в противоречие с разпоредбата на чл.13, т.4 от дружествения договор и с тази на чл.137, ал.1, т.7 от Търговския закон, съгласно които решенията за отчуждаване на недвижими имоти се вземат от Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност. Според въззивния съд преминаването на правомощия от върховния орган на дружеството върху управителя ще има за последица сливането на тези два органа, както и това решение няма да бъде оповестено в търговския регистър, за да се създаде яснота за третите лица относно това кой ще взема решенията за разпореждането с недвижимостите, част от дружественото имущество. Апелативният съд се е позовал на тълкувателната практика на ВКС относно това, че разпоредителната сделка с имущество, собственост на дружеството, без наличието на решение на Общото събрание, не е недействителна, но ако е неизгодна, отговорността на управителя за това може да бъде ангажирана на основание чл.145 ТЗ. С приетото решение би се допуснало дружеството предварително да се откаже от търсене на отговорност на управителя за вреди от неизгодна сделка, какъвто отказ от права бил недействителен.

С определение № 1357/02.05.2025 г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Решението на Общо събрание на съдружниците на ООД, с което се дава съгласие управителят да се разпорежда с всички недвижими имоти на дружеството представлява ли предварителен отказ от търсене на отговорност на управителя за вреди по смисъла на чл. 145 ТЗ?“ .

По поставения правен въпрос:

От практиката на ВКС, с която е обосновано допускането на касационното обжалване (Тълкувателно решение № 3/2013 г. от 15.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 901 от 18.10.2005 г. по гр. д. № 179/2005 г. на ВКС, II т.о. и решение № 128 от 01.11.2012 г. по т. д. № 646/2011 г. на ВКС, I т.о.), следва, че липсата на решение на Общото събрание на съдружниците по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството, но би имала значение при реализиране отговорността на управителя за причинени на дружеството вреди по реда на чл.145 ТЗ. Уговорката в дружествения договор за прехвърляне на правомощието за разпореждане с недвижими имоти от Общото събрание на управителя (приета за допустима в решение № 901/2005 г.) изключва необходимостта от вземане на решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ за всеки конкретен случай. Въведената забрана за прехвърляне на правомощието на управителя и взето решение от Общото събрание в този смисъл биха обусловили отмяната на решението по реда на чл.74 ТЗ поради противоречие с дружествения договор. Ангажирането на отговорността на управителя и в посочените две хипотези – уговорка или забрана в договора, е в правомощията на Общото събрание на съдружниците съгласно чл.137, ал.1 т.8 ТЗ при наличието на предпоставките по чл.145 ТЗ.

Решението на Общото събрание на съдружниците по чл.137, ал.1, т.5, пр.посл. ТЗ за освобождаване от отговорност представлява правопогасяващ отговорността на управителя факт и трябва да е изрично и поначало да е взето след периода на настъпване на известните на дружеството вреди в резултат на поведението на управителя (определение № 76/12.02.2019 г. по ч.т.д.№ 2125/2018 г. на ВКС, І т.о.). В случай, че вредоносно действие/бездействие на управителя е било осъществено в период, за който е прието решението, то не би имало действие по отношение на вреда, която обективно е установена като настъпила в патримониума на дружеството на по-късен етап (решение № 29/23.07.2019 г. по т.д.№ 1212/2018 г. на І т.о. и посочената в същото друга практика на ВКС). В този смисъл освобождаването от отговорност на управителя за действия, които към момента на вземане на решението не са били извършени, не погасява отговорността по чл.145 ТЗ. Следователно възлагането от Общото събрание на правомощия на управителя, които изискват негови бъдещи действия, няма характер на решение за освобождаването му от отговорност за вреди при осъществяване на тези действия.

По изложените съображения отговорът на правния въпрос, който следва от практиката на ВКС, е: Решението на Общо събрание на съдружниците на ООД, с което се дава съгласие управителят да се разпорежда с всички недвижими имоти на дружеството не представлява предварителен отказ от търсене на отговорност на управителя за вреди по смисъла на чл. 145 ТЗ.

По същество на касационната жалба:

Предвид отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното въззивно решение. Решението на Общото събрание на съдружниците от 12.10.2022 г., с което е дадено съгласие управителят Н. Д. А. да се разпорежда с недвижимите имоти на дружеството не противоречи на разпоредбата на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ и с това решение не е направен недопустим предварителен отказ от търсене на отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди. Въззивният съд неправилно е приел, че решението противоречи на чл.13, т.4 от дружествения договор. Според посочената уговорка вземането на решение от Общото събрание на съдружниците следва да става „задължително в присъствието и на двамата управители“. По силата на чл.12 от договора „дружеството се представлява и управлява от двама управители с право да представляват, управляват и подписват заедно и поотделно“, като това са: Н. А. и Х. Б.. С решението по т.2 от дневния ред на заседанието на 12.10.2022 г. Б. е освободен като управител. Това решение по аргумент от нормата на чл.140, ал.4 ТЗ и тълкуването, дадено в т.7 на ТР №1/2020 г. от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, има действие за вътрешните отношения между съдружниците и дружеството от приемането му. Вторият и единствен избран към този момент управител А. е присъствал на заседанието, поради което взетото решение по т.4 от дневния ред не противоречи на дружествения договор.

Допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон обуславят отмяна на решението и на основание чл.293, ал.1 ГПК постановяване на ново решение, с което предявеният иск да се отхвърли.

На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати направените от касатора разноски по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 1510 лв. (1440 лв. адвокатско възнаграждение по договор от 17.06.2025 г. и преводно нареждане и фактура от 24.06.2024 г. и 70 лв. държавна такса).

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 38/30.04.2024 г., постановено по в.т.д.№ 19/2024 г. от Бургаския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 138/09.05.2023 г. по т.д.№ 19/2022 г. на Бургаския окръжен съд и е отменено решението по т.4 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците на „Файн 2004“ ООД от 12.10.2022 г. за даване на съгласие управителят Н. Д. А. да се разпорежда с недвижимите имоти на дружеството, като ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от Х. Г. Б., [населено място], ул.“Търговска“ № 8 срещу „Файн 2004“ ООД, [населено място], ул.“Витоша“ № 25, за отмяна на решението по т.4 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците на „Файн 2004“ ООД от 12.10.2022 г. за даване на съгласие управителят Н. Д. А. да се разпорежда с недвижимите имоти на дружеството.

ОСЪЖДА Х. Г. Б., [населено място], ул.“Търговска“ № 8 да заплати на „Файн 2004“ ООД, [населено място], ул.“Витоша“ № 25 сумата от 1510 лв. (хиляда петстотин и десет лева) – разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.