Незаконно уволнение поради медицинска непригодност за работа с йонизиращи лъчения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50080 а

гр.София,24.07.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3133 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 50150/20.03.2023г. е допуснато касационно обжалване на решение № 150/28.06.2022г. по в.гр.д.№ 573/21г. по описа на ОС Враца, с което са отхвърлени исковете на П. Ц. К. срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД по чл. 344, т.1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ, за проверка дали при постановяването му въззивният съд е изпълнил задълженията си на съд по съществото на спора да се произнесе по доводите и възраженията на страните.

Касаторът П. Ц. К. иска отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете му. Твърди, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, защото не е налице цитираното в нея основание за издаването й – обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения, а работодателят се е позовал на протокол на комисията по трудоустрояване и заключение на НЦРРЗ, които са порочни административни актове – нищожни, като издадени в противоречие с материалния закон (Наредба № 11/2018г. на МЗ) и при липса на мотиви, каквито изисква т.17 от Приложение № 4 на Наредба № 11/2018г. на МЗ. Заявява, че цитираният в уволнителната заповед протокол № 36/16/20.04.2021г. на комисията при Службата по трудова медицина при ответника сочи за процедура по чл. 325, ал.1, т.9 КТ, а уволнението му било извършено на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ.

Ответната страна по жалбата – АЕЦ “Козлодуй“ ЕАД, чрез юрк.Б., възразява срещу оплакванията за неправилност, изтъквайки компетенциите на Службата по трудова медицина (С.) по Наредба №3/2008г. на МЗ; недопустимостта на проверката за законосъобразност на решението на Комисията при НЦРРЗ в приложение на чл. 17, ал.2 ГПК; доказания отказ на ищеца да бъде преназначен на друга предложена му длъжност, за която са спазени предписанията за работа в среда без йонизиращо лечение.

Върховният касационен съд, при служебна проверка допустимостта на обжалваното решение, констатира, че с него искът по чл. 344, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен недопустимо за разликата над 27 791, 76 до пълния предявен размер от 36 000 лева, тъй като тази разлика не е била предмет на въззивен контрол. Срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 344 т.3 КТ е уважен до размер от 12905, 46 лева и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 36 000 лева, са постъпили жалби и от двете страни, като тази на ищеца е срещу решението в отхвърлителната му част, но само за разликата над 12 905, 46 лева до 27 791, 76 лева. Или в частта , с която искът е бил отхвърлен за разликата над 27 791, 76 лева до първоначално предявения размер от 36 000 лева, първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила. Ето защо, въззивното решение в частта, с която искът по чл. 344 т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 27 791, 76 лева до 36 000 лева следва да бъде обезсилено.

По същество:

По изведения като основание за допускане на касационно обжалване въпрос Върховният касационен съд неотклонно е подчертавал, че задължението да се обсъдят всички доводи на страните и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл. 121, ал. 2 на Конституцията на Р България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК. Според задължителните указания в ППВС № 7/65 г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, доразвити с приемането на ТР № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС по въпроси на въззивното производство, мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като съд по съществото на правния спор, като се обсъждат всички доказателства поотделно и в съвкупност, доводите на страните и като се преценяват правнорелевантните факти, от които произтича спорното право.

По касационните оплаквания :

Установено е по делото, че ищецът е заемал длъжността "механик" при ответника в Дирекция „Производство“, ЕП-2, направление „Ремонт“, отдел „Изпълнение на ремонта“, цех “Оборудване І ви контур“, сектор „Оборудване І ви контур“, група „Въртящи механизми“, бригада „ Главни ГЦП“ по безсрочен трудов договор и възникналото от него трудово правоотношение е било прекратено със заповед № РД-64/09.06.2021г. на изпълнителния директор на търговското дружество – работодател, считано от 15.06.2021г. Посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на договора е: „ чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ - поради обективна невъзможност на работника за изпълнение на трудовия договор, изразяваща се в медицинска непригодност за работа в среда с йонизиращо лъчение, съгласно заключение от НЦРРЗ и протокол на комисията по трудоустрояване.“ Заеманата от ищеца длъжност се изпълнява в среда с йонизиращо лъчение. Сред изискванията за заемане на длъжността в длъжностната характеристика на ищеца е липсата на медицински противопоказания за работа в среда с йонизиращи лъчения, съгласно списък към Наредба № 11/2018г.на МЗ. В тази връзка ищецът е преминавал редовни проверки на здравословното състояние и през 2013г. е диагностициран с психиатрично заболяване „хипомания“ и намалено зрение на едното око. Тези диагнози фигурират при всеки следващ 2013г. преглед на ищеца, вкл. през 2021г. На 29.04.2021г. с протокол № 36/16 лекарската комисия към Службата по трудова медицина (С.) при ответника е дала предложение на работодателя ищецът да не бъде допускан до работа в среда с йонизиращо лъчение (СЙЛ) и да бъде преместен на друга работа, при други условия на труд - без СЙЛ и без психоемоционално напрежение. Този протокол е обжалван от ищеца и с решение от 13.05.2021г. Комисията за медицинска пригодност към НЦРРЗ е приела, че ищецът е непригоден за работа в СЙЛ по т.13 от приложение №4 към чл. 11 от Наредба № 11/2018г на МЗ. На проведено на 18.05.2021г. заседание на комисията по трудоустрояването при ответника е взето решение ищецът да бъде преназначен на същата длъжност – „механик“, но на друго работно място, което не е СЙЛ. Изготвено било допълнително споразумение за преназначаване на тази длъжност, което ищецът отказал да подпише.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд, в нарушение на задълженията си на съд по съществото на спора, не е обсъдил доводите на ищеца, изтъкнати с исковата молба и поддържани с отговора на въззивната жалба, че липсва обективна невъзможност по смисъла на т.12 на чл. 328 КТ, а противопоказанието за работа в среда с йонизиращо лъчение би следвало да е основание по чл. 325, ал.1, т.9 КТ, но не е било установено по предвидения законов ред.

Основанието по чл. 328, т.12 КТ е самостоятелно и не се припокрива с никое друго от основанията за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. То може да се използва тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните, по причина, която е извън специално уредените (вж. примерите в решение № 2301/24.01.2007г. на ВКС, по гр.д.№ 947/2004г., ІІІ ГО). Налице е, когато по една или друга причина от обективен характер, възникне нова фактическа обстановка, при която е невъзможно работникът да изпълнява задълженията си по конкретната трудова длъжност.

Основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя (в случая). От значение за мотивираността на уволнителната заповед е тези факти и обстоятелства да са посочени в нея, както и съответстващият им текст от закона. Грешката на работодателя по отношение на правната квалификация на уволнителното основание не опорочава заповедта (така решение № 99/05.04.2011г. на ВКС по гр.д.№ 380/2009г., ІV ГО и др.).

Съгласно текста на процесната уволнителната заповед, обективната невъзможност на ищеца за изпълнение на трудовия договор се изразява в медицинска непригодност за работа в среда с йонизиращо лъчение, установена в заключение на НЦРРЗ и протокол на комисията по трудоустрояване. С последните е прието, че ищецът е непригоден за работа в СЙЛ по т.13 от Приложение №4 към чл.11 на Наредба № 11/2018г. (така решението на Комисията за медицинска пригодност към НЦРРЗ от 13.05.2021г.) и е взето решение ищецът да бъде изведен трайно от СЙЛ и да бъде преназначен на длъжност „механик“ в съответната дирекция, управление, цех и сектор, без работа в СЙЛ (така решението по т.8 от протокола от 18.05.2021г. на комисията по трудоустрояване при ответника). Окачествената със заповедта като обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения е всъщност невъзможност за изпълнението им по здравни противопоказания, поради което дадената от работодателя квалификация по чл. 328, т.12 КТ е погрешна, а безкритичното й възприемане от въззивния съд – неправилно. Невъзможността за изпълнение на възложената работа по здравни противопоказания е основание за уволнение по чл. 325, т.9 КТ, но при кумулативно съществуване на още два елемента: заключение на ТЕЛК, в което фигурират съответните здравни противопоказания и липсата на друга подходяща за здравното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Последният елемент –липса на друга подходяща работа, не се сочи в уволнителната заповед. От доказателствата по делото пък (протокол № 36/16/29.04.2021г. на лекарската комисия към С. на ответника; допълнителното споразумение от 31.05.2021г., което ищецът е отказал да подпише и протокол на комисията по трудоустрояването при ответника от 18.05.2021г.) и според признанието на самия ответник, такава подходяща работа съществува. Само на това основание уволнение по чл. 325, т.9 КТ е незаконосъобразно.

Отказът на ищеца да подпише допълнително споразумение за работа в среда без йонизиращо лъчение е извън предмета на спора, тъй като не е сред фактическите основания на уволнителната заповед. Ето защо, съдът не обсъжда, като ирелевантни, събраните в тази връзка по делото доказателства.

Основният спор между страните - установена ли е по приложимия законов ред непригодността на ищеца да работи в СЙЛ, е разрешен неправилно от въззивния съд, който по същество е приел, че установяването на заболявания на ищеца от службата по трудова медицина при ответника е равнозначно на установяване на непригодността му за изпълнение на работа в СЙЛ, а решението на комисията по медицинска пригодност към НЦРРЗ е валиден административен акт .

За случая е приложим специален закон и той е Наредба № 11 / 22.10.2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения (издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 91 от 2.11.2018 г., изм., бр. 25 от 26.03.2019 г., бр. 109 от 22.12.2020г.), с която се определят здравните норми и изисквания при работа в СЙЛ. Тя се прилага за всички лица, които работят в СЙЛ, какъвто е ищецът. Според наредбата, тези лица подлежат на задължително периодично медицинско наблюдение (веднъж годишно), което се извършва от субектите по чл. 5 (лекари от Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) или лечебни заведения, които са назначили по трудов договор лекари със специалност „Радиобиология" или "Радиационна хигиена" или лекари с друга специалност, но преминали обучение по биологично действие на йонизиращите лъчения в НЦРРЗ). В чл.6 е разпоредено, че медицинското наблюдение приключва с издадено от компетентните органи по чл. 5 заключение по образец, с което се определя медицинската пригодност („годен“, „годен при определени условия“ и „непригоден“) на лицето да изпълнява конкретни професионални задължения в СЙЛ. Заключението по чл.6 подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаването му пред Комисия за медицинска пригодност в НЦРРЗ, с определен състав, чиито решения, в които се определя медицинската пригодност на лицата да изпълняват конкретни професионални задължения в СЙЛ, са окончателни. Периодичното медицинско наблюдение на работещи в атомни електроцентрали се извършва най-малко веднъж годишно, а работодателят е длъжен да осигури провеждането му, като подаде заявление до лицата по чл.15 и осигури своевременното явяване на служителите си за преглед.

Заболяванията на ищеца – хипомания и намалено зрение на едното око, са факт и не е било спорно, че съществуват още от 2013г. Няма пречка те да бъдат установени от службата по трудова медицина при ответника, нито пък съществува изискване да бъдат диагностицирани по специален ред. Предвиденият от законодателя специален ред в Наредба № 11/2018г. е за извода дали тези заболявания се влияят от работата в среда с йонизиращи лъчения. Този ред не е спазен, тъй като непригодността на ищеца за работа в среда с йонизиращи лъчения не е установена съобразно специалния закон. Периодичното медицинско наблюдение не е проведено от компетентните лица (а от службата по трудова медицина при ответника) и липсва заключение по образец, както изисква чл.6 от Наредбата. Комисията за медицинска пригодност към НЦРРЗ се е произнесла по жалба срещу акт, който не е компетентна да проверява (решението на лекарската комисия по С. по протокол №36/16/29.04.2021г.) и съответно решението й от 13.05.2021г., като постановено при липса на предпоставките за това и извън уредената законова процедура, е нищожен административен акт. Друго основание за нищожност е липсата на мотиви, които са задължителни, предвид факта, че цитираното от комисията като основание за непригодност на ищеца заболяване по т.13 от приложение №4 към чл.11 от Наредбата (психично заболяване) е такова само за първоначално започване на работа в среда на йонизиращи лъчения, а за вече започналите работа, какъвто е ищецът, се изисква индивидуална преценка на всеки конкретен случай. Извод за нищожност на решението на комисията при НЦРРЗ като индивидуален административен акт гражданският съд прави в допустимо (ищецът се е позовал на порочността на решението и протокола още с исковата молба) изпълнение компетенциите си по чл. 17, ал.2, изр.1 во ГПК.

В обобщение, уволнителната заповед е незаконосъобразна, като издадена при липса на основанието по чл. 328, т.12 КТ и на предпоставките на чл. 325,ал.1, т.9 КТ, и като такава подлежи на отмяна.

Ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му бъде присъдено обезщетение за времето от 15.06.2021г. до 15.12.2021г., в което е останал без работа поради незаконното уволнение. Между страните няма спор досежно размера на последното получено от ищеца преди уволнението брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, а именно 4631,96 лева. Установено е по делото, че ищецът не е започнал работа при друг работодател в шестмесечния период след уволнението. Или размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ е 27791, 76 лева ( 6 месеца по 4631,96 лева). От него следва да се приспаднат 2534, 40 лева, на колкото възлиза получено от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ за времето от 15.06.2021г. до 02.07.2021г. (така писмо от НОИ и справка на лист 304 от делото на първата инстанция). Така , дължимото обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е 25 257, 36 лева ( 27 791, 76 лева минус 2 534, 40 лева).

Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, на ищеца се следват разноските по делото за трите инстанции. Такива са сторени пред първата и касационната инстанция и са за адвокатско възнаграждение. Общият им размер е 7590 лева ( 2000 лева за представителство пред първата инстанция и 5590 лева за представителство пред касационната ).

Ответникът дължи, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, държавни такси за уважените неоценяеми искове и върху уважената част от оценяемия иск, чиито общ размер е 1785, 44 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 150/28.06.2022г. по в.гр.д.№ 573/21г. по описа на ОС Враца в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от П. Ц. К. срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД иск по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за разликата над 27 791, 76 лева до 36 000 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150/28.06.2022г. по в.гр.д.№ 573/21г. по описа на ОС Враца в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от П. Ц. К. срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД иск по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за разликата над 25 257, 36 лева до 27 791, 76 лева

ОТМЕНЯ решение № 150/28.06.2022г. по в.гр.д.№ 573/21г. по описа на ОС Враца в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от П. Ц. К. срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД искове по чл. 344, ал.1, т.1 ,т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ, последният до размер от 25 257, 36 лева и са присъдени разноски на ответника, и ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ , на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на П. Ц. К., ЕГН [ЕГН], извършено със заповед № 64/09.06.2021г. на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ЕИК[ЕИК]

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, П. Ц. К., ЕГН [ЕГН], на заеманата преди уволнението длъжност в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД - "механик", Дирекция „Производство“, ЕП-2, направление „Ремонт“, отдел „Изпълнение на ремонта“, цех “Оборудване І ви контур“, сектор „Оборудване І ви контур“, група „Въртящи механизми“, бригада „ Главни ГЦП“.

ОСЪЖДА „ АЕЦ Козлодуй“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] да плати на П. Ц. К., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ, обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 15.06.2021г.-15.12.2021г. в размер на 25 257, 36 лева, ведно със законната лихва от 08.07.2021г. (подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА АЕЦ Козлодуй ЕАД, ЕИК[ЕИК] да плати на П. Ц. К., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 7590 лева за разноски по делото.

ОСЪЖДА АЕЦ Козлодуй ЕАД, ЕИК[ЕИК], да плати по сметка на ВКС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, сумата 1785, 44 лева за държавни такси по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: