Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2022

Доказване на връчена покана за изкупуване на съсобствен имот със свидетели

Върховен касационен съд · 04 Март 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Съсобственици предявяват иск за изкупуване на продаден дял от имот, твърдейки, че не са получавали покана да го закупят първи. Продавачите представят писмено предложение, чието връчване и отказ са удостоверени със свидетели. Върховният касационен съд отхвърля иска, приемайки, че връчването на писмената покана може да се доказва със свидетелски показания.

Какво приема съдът

Самото отправено предложение за изкупуване на дял от съсобствен имот задължително изисква писмена форма, но фактът на неговото връчване и отказът за получаване могат да се доказват с всички доказателствени средства, включително със свидетелски показания.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

изкупуване на дялсъсобственостпокана за изкупуванесвидетелски показаниявръчване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
София, 16.03.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 2362 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. А. А., Н. М. А. и „Деведжи-2005“ ООД чрез пълномощника им адвокат В. Я. против решение № 21037 от 8.03.2021 г., постановено по гр. д. № 243 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е отменено решение № 163 от 5.08.2020 г. по гр. д. № 62/2020 г. на Районен съд-Момчилград и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Е. Р. А. и И. И. А. против Н. А. А., Н. М. А. и „Деведжи-2005“ ООД иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** и построените в него сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор **** при условията на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 17, том I, рег.№ 200, дело № 17 от 21.01.2020 г. на нотариус Г. Г. за сумата 9900 лева, при условие, че заплатят на купувача „Деведжи-2005“ ООД тази сума в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

Е. Р. А. и И. И., чрез пълномощника си адвокат Е. У., оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски

С определение № 60391 от 5.11.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по въпроса: възможно ли е отказът за получаване на писменото предложение да бъде удостоверен върху самото предложение с подписите на двама свидетели и налице ли е забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК за разпит на тези лица като свидетели в производството по чл. 33, ал. 2 ЗС за установяване връчване на писменото предложение и отказ за приемането му.

Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който въззивният съд е констатирал, че спорът по делото е предложили ли са Н. А. А. и Н. М. А. /притежавали 1/2 ид.ч. от имотите в режим на съпружеска имуществена общност/ на Е. Р. А. и И. И. А. /притежаващи другата 1/2 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност/ да изкупят правата им, прехвърлени на 21.01.2020 г. с договор за покупко-продажба на „Деведжи-2005“ ООД. Към нотариалния акт, обективиращ договора, е приложена декларация, в която е вписано, че Н. А. А. и Н. М. А. предлагат на Е. Р. А. и И. И. А. да закупят правата им за сумата от 9900 лв., че ищците са получили предложението на 10.01.2020 г. и за отказали да закупят имотите, като това е удостоверено с подписите на Р. О. Б. и А. М. А., които са разпитани по делото като свидетели и твърдят, че са очевидци на отправеното предложение и направения от ищците отказ за закупуване на имотите.

При така възприетите факти, Окръжен съд-Кърджали, позовавайки се на съдебната практика по решение № 47 от 11.02.2009 г. по гр. д. № 690/2008 г., II гр. о. и по решение № 452 от 16.02.1957 г. по гр. д. № 7738/56 г. на ВС, IV гр. о., е посочил, че формата за валидност на поканата по чл. 33, ал. 1 ЗС е писмена и липсата на писмена покана се приравнява на липса на покана изобщо, а позовавайки се на практиката на ВКС по решение № 808 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 1185/2009 г., I гр. о. – че поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК свидетелски показания за установяване на факта на поканата са недопустими. Счел е, че нормата на чл. 33 ЗС е достатъчно ясна и точна, тъй като говори за „представяне пред нотариуса на писмени доказателства“. Такива доказателства могат да бъдат втори екземпляр или препис от поканата, отправена от съсобственика-продавач до останалите съсобственици, удостоверение от нотариуса за отправянето на такава покана и други. Свидетелски показания обаче не могат да бъдат допуснати нито пред нотариуса, нито в производството за изкупуване, за да се установи фактът, че съсобственикът-прехвърлител е предложил на другите съсобственици да купят неговия дял. Единствената хипотеза, в която свидетелските показания биха били допустими за установяване на факта на поканата е, когато представените по нотариалното дело писмени доказателства за поканата, са унищожени не по вина на съсобственика-продавач.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Нормата на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК въвежда ограничение за установяване със свидетелски показания на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт, а нормата на ал.1, т. 3, предл. първо от същия законов текст – за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт. Въведено е ограничение за допустимите доказателствени средства в исковия процес, което не следва да се тълкува разширително.

Първата хипотеза (чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК) е приложима при спор сключен ли е договор, за действителността на който се изисква писмена форма, т.е. за наличието на насрещни съвпадащи волеизявления при формалните договори, но не и когато е налице спор за съдържанието на отделни клаузи на сключения договор.

Втората хипотеза (чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК) е приложима при спор осъществен ли е даден факт от обективната действителност, когато нормативен акт изисква писмена форма за доказване на този факт (например: чл. 26, ал.4 ЗЖСК, чл. 139, ал. 1 ТЗ, чл. 16, ал. 1 ЗК, чл. 13, ал. 1 ЗУЕС и др. за факта на свикване на общо събрание; чл. 66, ал. 2 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за факта, че мрежовия оператори е поискал от оператора на електронна съобщителна мрежа в определен срок да премахне електронна съобщителна мрежа; чл. 170, ал. 2 ЗУТ за факта, че е поискано от участник в строителния процес съставяне на акт по чл. 170, ал. 1 ЗУТ; чл. 31, ал.2 ЗС за факта, че съсобственик е поискал ползване на общо имущество и т.н.). Недопустимостта в тази хипотеза да се проведе доказване със свидетелски показания касае само факта, посочен в конкретна правна норма и то доколкото страните по делото не изразят изрично съгласие за допускане на свидетели за този факт съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК.

Нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС изисква писмена форма за предложението, което един съсобственик отправя до друг съсобственик да изкупи дела му в съсобствеността при определени условия. Следователно само този факт – отправено предложение – попада в приложното поле на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС (решение № 808 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 1185/2009 г., I гр. о., както и в съдебната практика по решение № 47 от 11.02.2009 г. по гр. д. № 690/2008 г., II гр. о.), че е недопустимо със свидетели да се установява наличието на покана, т.е. фактът на поканата, тъй като законът изисква писмена форма на доказването. В нормата на чл. 33 ЗС липсва изискване и връчването на писменото предложение на съсобственика-адресат да е удостоверено писмено. Следователно ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК не се отнася до факта на връчване на писменото предложение и за установяване на връчването са допустими всички доказателствени средства.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно.

Въззивният съд неправилно е приел, че е приложима забраната по чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същата е относима при спор сключен ли е формален договор, какъвто по настоящото дело не е релевиран.

Спорът по делото е предложили ли са ответниците Н. А. А. и Н. М. А. на ищците Е. Р. А. и И. И. А. да изкупят правата им в съсобствеността при условията, по които тези права са продадени. В нотариалното производство отказът за изкупуване дела на прехвърлителите е удостоверен с тяхна декларация. По делото обаче е представено писмено предложение до ищците за изкупуване правата на Н. А. А. и Н. М. А. за сумата 9 900 лв., т.е. при същите условия, при които тези права са продадени на „Деведжи-2005“ ООД с нотариален акт № 17, том І, рег. № 200, нот. дело № 17/21.01.2020 г. на нотариус рег. № *. В декларацията Н. А. А. е отбелязал, че същата е връчена на 10.01.2020 г. в присъствието на свидетелите Р. О. Б. и А. М. А., но ищците отказали да я подпишат. Посочените лица са разпитани като свидетели по делото и показанията им установяват конкретните обстоятелства, при които ищците са се запознали с предложението и отказали да го приемат.

Факта на връчване на писменото предложение по чл. 33, ал. 1 ЗС не попада в забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК и може да бъде установяван със свидетелски показания.

След като на ищците е било отправено писмено предложение да изкупят правата на съсобствениците при същите условия, при които е сключен договорът за покупко-продажба между ответниците и те са отказали предложението, то за тях не е възникнало правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС и предявеният иск е неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат възстановяване на направените от ответниците разноски в съдебното производство в размер на 122.50 лв. на тримата ответниците, представляващи заплатена държавна такса за касационното производство и по 700 лв. на всеки от тях, представляващи заплатено възнаграждение за въззивното производство на адвокат В. Я..

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 21037 от 8.03.2021 г., постановено по гр. д. № 243 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Кърджали и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Р. А., ЕГН [ЕГН] и И. И. А., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], област Кърджали, [улица], адвокат Е. У. против Н. А. А., ЕГН [ЕГН], Н. М. А., ЕГН [ЕГН] и „Деведжи-2005“ ООД, ЕИК 108607779, всички с адрес: [населено място],[жк], съдебен адрес: [населено място], [улица], комплекс „О.“, ет. 1, офис 2, адвокат В. Я., иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 1390 кв. м., с адрес на имота [населено място], п. к. 6850, трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване – За друг вид производствен, складов обект; номер по предходен план: пл. № *, кв. 97, парцел *, както и на 1/2 идеална част от построените в него: 1) сграда с идентификатор **** със застроена площ от 411 кв. м., с адрес на имота [населено място], п. к. 6850, предназначение – Промишлена сграда и 2) сграда с идентификатор **** със застроена площ от 149 кв. м., с адрес на имота [населено място], п. к. 6850, предназначение – Промишлена сграда, при условията на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 17, том І, рег. № 200, нот. дело № 17/21.01.2020 г. на нотариус рег. № * за сумата от 9 900 лв.

ОСЪЖДА Е. Р. А., ЕГН [ЕГН] и И. И. А., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], област Кърджали, [улица], адвокат Е. У. да заплатят на Н. А. А., ЕГН [ЕГН], Н. М. А., ЕГН [ЕГН] и „Деведжи-2005“ ООД, ЕИК 108607779, всички с адрес: [населено място],[жк], съдебен адрес: [населено място], [улица], комплекс „О.“, ет. 1, офис 2, адвокат В. Я. сумата 122.50 лв., представляваща заплатени държавни такси за касационното производство.

ОСЪЖДА Е. Р. А., ЕГН [ЕГН] и И. И. А., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], област Кърджали, [улица], адвокат Е. У. да заплатят на Н. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], съдебен адрес: [населено място], [улица], комплекс „О.“, ет. 1, офис 2, адвокат В. Я. сумата 700 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

ОСЪЖДА Е. Р. А., ЕГН [ЕГН] и И. И. А., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], област Кърджали, [улица], адвокат Е. У. да заплатят на Н. М. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], съдебен адрес: [населено място], [улица], комплекс „О.“, ет. 1, офис 2, адвокат В. Я. сумата 700 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

ОСЪЖДА Е. Р. А., ЕГН [ЕГН] и И. И. А., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], област Кърджали, [улица], адвокат Е. У. да заплатят на „Деведжи-2005“ ООД, ЕИК 108607779, [населено място],[жк], съдебен адрес: [населено място], [улица], комплекс „О.“, ет. 1, офис 2, адвокат В. Я. сумата 700 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.