Недопустимост на обжалване пред ВКС на дисциплинарни решения на ВДС като втора инстанция

Текстът на акта

Ключови фрази

Касационни дела по Закона за адвокатурата * недопустима касационна жалба * недопустимо искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50151

София, 10 юли 2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Галина Стоянова

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 594/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство пред ВКС е образувано по реда на чл.130, ал.2, вр. чл.7, ал.7 от Закона за адвокатурата(ЗА) по частна жалба и искане на адв.Б. З. срещу решение от 08.07.2022г., постановено по дисциплинарно дело № 11/22г. на Висшия дисциплинарен съд(ВДС) при Висшия адвокатски съвет(ВАС).

В сезиращите процесуални документи се излагат доводи от една страна за допустимост на искането, а от друга по същество - за допуснати нарушения от ВДС в хода на проведеното дисциплинарно производство, както и при постановяване на решението.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, жалбоподателят З. поддържа жалбата си, като моли да се приеме, че касационното производство е допустимо, предвид изложените от него аргументи и в частност тези, касателно решението на СЕС. Излага доводи и по същество на делото, като твърди, че Дисциплинарният съд при САК е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на образуваното срещу него дисциплинарно производство.

Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за недопустима, тъй като същата е подадена срещу акт на ВДС, които не подлежи на проверка от ВКС по смисъла на чл.130, ал.2 от ЗА. Предвид обстоятелството, че производството е образувано пред ВКС по същество пледира за оставяне без уважение на жалбата.

Адвокат Х. Х., процесуален представител на ВАС моли жалбата на адв.З. да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, тъй като е подадена срещу акт, неподлежащ на обжалване. Намира за необосновани твърденията, че са налице основания за допускане и разглеждане на жалбата по същество. Цитираното от адв.З. решение на СЕС по дело № С -55/20г. не е приложимо към настоящия случай, като излага подробни аргументи в подкрепа на тази теза. Също така аргументира и защо не са нарушени правилата на чл.6 от ЕКЗПЧ и чл.47 от Хартата. Спира се и на практиката на СЕС по тълкуване на понятието „трибунал“, включващо дисциплинарния съд. Излага аргументи и по същество, като твърди, че и в тази й част жалбата е неоснователна. Моли решението на ВДС да бъде оставено без разглеждане или потвърдено.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

С решение от 08.07.2022г., постановено по дисциплинарно дело № 11/ 22г. , Висшият дисциплинарен съд е оставил без уважение жалбата на адв.Б. З., но е уважил жалбата на дисциплинарния обвинител като частично е отменил решение по д.д. № 174/21г. на Дисциплинарния съд при Софийска адвокатска колегия и на основание чл.133, ал.2, вр. ал.1 от ЗА е наложил на З. дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на пет минимални работни заплати и „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от шест месеца.

С разпореждане на зам.председателя на ВКС и ръководител на наказателната колеги е било образувано настоящото касационно производство, предвид необходимостта доводите по допустимостта на жалбата, релевирани от адв.З., тези от разпореждането на председателя на второ наказателно отделение, с което е отказано образуване на касационно производство, както и залегналите в частната жалба на З., да се произнесе състав на ВКС.

Жалбата е недопустима.

Независимо от разпореждането за образуване, касационният състав принципно дължи също проверка за допустимостта на всяка касационна жалба, по повод на която е образувано съответното производство. Ето защо на първо място следва да бъдат обсъдени твърденията и аргументите на жалбоподателя за допустимост на жалбата му.

Съгласно Конституцията на РБ и по-точно чл.134, ал.1, адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, като в съответствие с това в ЗА – чл.88, ал.5 е регламентирана възможност за обжалване на решенията на ВАС. Те подлежат на контрол в изрично предвидените случай, като практиката на ВКС по този въпрос е трайно установена и в частност тази, касаеща производствата по налагане на дисциплинарни наказания. Единствената възможност за сезиране на ВКС е увредена в чл.130, ал.2, вр. чл.7, ал.7 от ЗА. Тази разпоредба е приложима по отношение на решенията, постановени като първа инстанция от ВДС при хипотезата на чл.129, ал.1 от ЗА - по дисциплинарни производства, образувани срещу членове на адвокатските съвети, на контролните съвети и дисциплинарните съдилища по колегиите, членовете на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд. Съгласно разпоредбата на - чл.130, ал.2 от ЗА решенията на ВДС, постановени като първа инстанция подлежат на обжалване пред ВКС в 14 дневен срок по реда на чл.7, ал.7. ВДС се произнася като втора и последна инстанция по жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии( чл.129, ал.2 и чл. 141, ал.1 от ЗА).

В сезиращите жалби адв.З. е изложил подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че производството пред ВКС е допустимо. Те могат да бъдат систематизирани в няколко пункта: основания изводими от правото на чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от Хартата във връзка с правото на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита при нарушени права; приложение на решение на СЕС по дело С - 55/20г. от 13.01.2022г.; други различни от дисциплинарните производства, но аналогични разпоредби от ЗА, обезпечаващи съдебен контрол на актове на органите на адвокатурата; и основания за възобновяване на производството. В допълнително направено искане от жалбоподателя за сезиране на Конституционния съд(което в съдебно заседание беше оставено без уважение) с твърдения за нарушения на равенството на гражданите пред закона по чл.6, ал.2 от Конституцията.

Настоящият състав намира, че в случая правилата на чл.6 от Конвенцията и чл.47 от Хартата не могат да обосноват допустимост на жалбата на адв. З..

На първо място, следва да се посочи, че производството, касаещо жалбоподателя, проведено пред Дисциплинарния съд пред САК и ВДС, не притежава характеристиките на наказателно производство, тъй като по естеството си е дисциплинарно такова. Същото е проведено на две инстанции: първа - Дисциплинарния съд на САК и втора- Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата на Р.България. Това производство се е развило след решение на Адвокатския съвет на САК по повод внесено обвинение на дисциплинарен обвинител срещу адвокат Б. З. за дисциплинарни нарушения. Дисциплинарните нарушени включват професионално неправомерно поведение на лицата, упражняващи свободна професия, се разглеждат от вътрешен регулаторен орган, които не попада в обхвата на чл.6 от Конвенцията, дори и да е наложено строго наказание.

По-нататък, съгласно Конвенцията и Хартата правото на справедлив процес, включва и правото на достъп до съд. От значение да се посочи, че както практиката на ЕСПЧ и тази на СЕС е последователна в определянето на понятието „съд“ и „ правораздавателен орган“, като принципите, които се прилагат са последователи и не търпят промяна. По делото Belios срещу Швейцария, А 132 (1988); 10 ЕНRR 466 §64, също и Михайлов с/у България(2005), е определено, че понятието „съд“ в материалноправен смисъл се характеризира със своята съдебна функция при решаване на въпроси в рамките на компетентността си и въз основа на правни норми(закона) и след провеждане на производство по предписания начин. Той трябва да отговаря на редица други изисквания –независимост, мандат на членовете му обезпечени гаранции и други гаранции по чл.6, §1 от Конвенцията. Не е необходимо да бъде съд от „класически тип“, а може да е създаден, за да се произнася по ограничен брой специфични въпрос. Изискването на член 6, § 1 е съдът да е създаден в съответствие със закона, произтичащо от принципа за върховенството на закона. Важна характеристика на съда е, че той трябва да е компетентен да издава правнозадължителни решения, който да не подлежат на отмяна от несъдебен орган. Независимо, че поначало съдът е съставен от професионални съдии, това изискване не е абсолютно. Също така от значение е да бъде посочено разбирането за независим и безпристрастен съд. Под независим съд се има предвид той да е независим от изпълнителната власт и от страните. Безпристрастността от своя страна означава липса на предубеденост или пристрастност. По делото Kyprianou срещу Кипър, 2005-XIII; 44 ЕНRR 565 §§ 127,130 GC, СЕС разграничава два случая, при които е възможно да има нарушение на изискването за безпристрастност, а именно такива, при които е налице или „функционално или лично“ пристрастие. В първия случай въпросът е дали има основателно съмнение за обективната безпристрастност на съда като резултат от „упражняването на различни функции в рамките на съдебния процес от едно и също лице или йерархически или други връзки с друг участник в производството“. При вторият случай въпросът е дали личното поведение на съдията поставя съмнение или сочи на действителна пристрастност, която да засяга обективната и субективна безпристрастност на съда.

Горното обосновава извод, че „съд“ се явяват и особените юрисдикции, създадени в съответствие със закона, които са независими, безпристрастни, постоянно действащи, осигуряват публично разглеждане на делата и завършват с правораздавателен акт. Ето защо, дисциплинарните съдилища при Адвокатските колегии и ВАС са „съд“ по смисъла на правото на ЕС. Същите са създадени по силата на ЗА, предвидени са правила и процедура, по която се избират членовете им(пряк избор от членовете на съответната адвокатска колегия); постоянно действащи са с мандат, като членовете им не могат не могат да бъдат освободени от адвокатския съвет или др. орган на адвокатурата; по време на мандата им членовете на дисциплинарните съдилища, не могат да заемат други административни длъжности в управлението на адвокатурата, както и е ограничена възможността да заемат тази позиция до два последователни мандата. Все във връзка с горното е необходимо да бъде посочено, че ЗА в раздела „Дисциплинарни производства“ е разписана процедура за провеждането им, която предвижда публичност, срочност и в пълен обем гарантира правото на участие и защита на дисциплинарно обвинения адвокат, включително с предвиденото двуинстанционно производство. Също така не може да бъде пренебрегнат и факта, че в ЗА са предвидени правила, които гарантират възможността на отвод на членовете на дисциплинарния състав, като това е гаранция срещу евентуално пристрастност на всеки един от тях, но не и на целия състав. Във връзка с последното е необходимо да се посочи, че адв.З. е искал отвод, но само на дисциплинарния обвинител, който не е член на дисциплинарния съд. Изложеното налага извод за неоснователност на твърденията на жалбоподателя, че недопускането за разглеждане от ВКС на жалбата му срещу решението на ВДС е в нарушение чл.6 от Конвенцията и чл.47 от Хартата.

Все във връзка с горното, неоснователни са твърденията на адв.З. за това, че дисциплинарните съдилища, предвидени в ЗА са извънредни такива, тъй като не са предвидени в Конституцията, като отново следва да бъде посочена разпоредбата на чл.134, ал.1 от ЗА, която я определя като свободна, независима и самоуправляваща.

Несъстоятелно е и твърдението, че препращането на чл.139, ал.6 от ЗА към НПК придава на производството наказателен характер. Попълването на празноти в едно самостоятелно производство, за което са предвидени съответни правила за провеждането му, с процесуалните разпоредби на НПК, не го прави наказателно. Разпоредбите на НПК са приложими само за случаите, когато в ЗА не са предвидени правила.

Не може да става въпрос и за дискриминация, както твърди адв.З., основана на различия, касаещи дисциплинарните производство и възможността за обжалване на актове на ВДС пред ВКС, постановени в процедурата по придобиване права на адвокат. В случая той е действащ адвокат и за него са относими правилата за вече притежаващите статута на адвокат. Следва да се посочи, че възможността за обжалване на актовете по чл.6, ал.2 от ЗА е досежно решения, отнасящи се до процедурата по придобиване на права на адвокати, а дисциплинарното наказание по чл. 133, ал.1 от ЗА- „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ е за определен срок, като през това време се преустановя практиката на адвоката, но той не губи статута си на адвокат. От значение е да се посочи, че и в двата случая е предвидено провеждането на двуинстнационно производство, като в това по чл.6 и сл. от ЗА, ВКС се явява втора инстанция.

По-нататък, при аргументиране на тезата си за допустимост на обжалването пред ВКС, жалбоподателят се позовава и на решение на СЕС по дело С - 55/20г. от 13.01.2022г., което е предмет преюдициално запитване на дисциплинарен съд към Варшавската адвокатска колегия, Полша. В принципен аспект преюдициалните заключения на Съда на ЕС се ползват със силата на тълкувано нещо, те изясняват значението на съществуващи норми от правото на ЕС и са задължителни не само за съответните национални юрисдикции, но и за останалите държави-членки, когато касаят същите норми, приложими в целия Европейски съюз. Тълкуването на чл.10, параграф 6 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г. в случая не се налага, тъй като е неотносим, когато жалбоподателят е лишен само временно от възможността да упражнява адвокатска професия и според националното ни законодателство – ЗА, не се предвижда дисциплинарно наказание изключване от адвокатурата и не води до заличаването му от регистъра на адвокатите, като правото му да упражнява професията се възстановява след изтичане срока на наказанието, без да е необходимо нова преценка и „разрешение“ по смисъла на директивата.

На следващо място жалбоподателят в хода на производството пред настоящата инстанция прави искане за обявяване за противоконституционност на разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗА, по което съдебният състав се е произнесъл, но доколкото съображенията по същество касаят твърдения за нарушения на принципа на равенство на гражданите пред закона - чл. 6, ал.2 от Конституцията, изискват допълнителен коментар. Повод за това искане е решение на конституционния съд № 10 от 26.07.2022г. по к.д. № 21/21г. Това решение е обявило за противоконституционни текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство и застрояване на Столична община, но същото макар и да касае различна нормативна уредба, е основано на принципни положения, касаещи еднаквото третиране на правните субекти. Съгласно това решение и трайната практика на КС, на която са се позовали конституционните съдии, равенството пред закона се изразява в две основни форми – задължение за равно третиране и забрана за произволно такова. Последователно е схващането на КС, че равенството пред закона следва да се разглежда като относителна, а на абсолютна равнопоставеност, като водеща следва да бъде обективната преценка за това дали правните субекти се намират в една и съща или в сходна ситуация. Не може да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателя, че с предвидената възможност за обжалване на актовете на ВДС, постановени като първа инстанция по реда на чл.130, ал.2 от ЗА, и липсата на такава по отношение на актовете, постановени като втора инстанция, е нарушен принципа за равенство пред закона. В случая не става въпрос нито за еднакви ситуации, нито за сходни такива. Това произтича от различното качеството на субекта, в единия случай става въпрос за адвокати, заемащи ръководни и други длъжности по управление на адвокатурата, а в другия случай за адвокати, не притежаващи горните качества. Законодателно регламентираната диференцираност води до възможност за двуинстанционно разглеждане на делата и в двете хипотези, което обезпечава в пълен обем възможността на дисциплинарно обвинението лице на защита. Без да навлиза в проблематика, която е вън от тази по настоящото делото, в допълнение е необходимо да се посочи, че въпросът за обжалването не може да се разглежда самостоятелно и изолирано от всички правила, установени в ЗА.

Неоснователен е доводът за третиране на жалбата като искане за възобновяване, тъй като решението на ВДС срещу което е насочена жалбата не е от категорията актове, които на основание чл.419 от НПК подлежат на проверка по реда на възобновяването.

В обобщение жалбата на адв. Б. З. е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адв.Б. З. срещу решение от 08.07.2022г., постановено по дисциплинарно дело № 11/22г. на Висшия дисциплинарен съд при Висшия адвокатски съвет.

ПРЕКРАТЯВА касационното производство по к.д. № 594/22г. по описа на ВКС, 3 наказателно отделение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: