Задължение на съда за лично изслушване на родителите при спор за родителски права

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 294

гр.София, 04.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3523 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. П. против решение №101 от 15.03.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 841 по описа за 2023 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е отменено решение №272 от 9.10.2023 г. по гр. д. №429 по описа за 2021 г. на Костинбродския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена молбата на Д. С. П. срещу Е. К. Т. за изменение на мерките, постановени с решение по гр. д. № 190 по описа за 2018 г. на Костинбродския районен съд относно упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца С. Е. Т. и К. Е. Т., местоживеенето на децата, режима на лични контакти и издръжката. Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на децата да бъде уважено.

Ответникът по касационната жалба Е. К. Т. застъпва становището, че обжалваното решение трябва да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Софийския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искане за изменение на мерките за упражняване на родителски права спрямо малолетни деца. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 948 от 27.2.2025 г. по настоящото дело по въпроса относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители на малолетните или непълнолетни деца при спор относно упражняването на родителските права съгласно чл.59, ал.6 от СК при искане на основание чл.59, ал.9 от СК.

По въпроса е създадена трайна, многобройна и последователна практика на ВКС, съдържаща се в решения № 21 от 5.02.2016 г. по гр. д. № 3657/2015 г. на III ГО, № 60169 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 3484/2020 г. на III ГО, № 194/10.06.2014 г. по гр.д. № 7753/2013 г. на IV ГО, № 173/13.07.2015 г. по гр.д. № 6333/2014 г. на III ГО, № 22 от 11.02.2016 г. по гр.д. № 2909/2015 г. на III ГО, № 60169 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 3484/2020 г. на III ГО, № 194/10.06.2014 г. по гр.д. № 7753/2013 г. на IV ГО, № 173/13.07.2015 г. по гр.д. № 6333/2014 г. на III ГО, № 66/22.04.2021 г. по гр.д. № 3214/2020 г. на IV ГО, № 151/27.11.2018 г. по гр.д. № 1479/2018 г. на III ГО и в редица други решения. Още в ППВС № 1/12.11.1974 г. е прието, че в случаите на спор относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и непълнолетни деца съдилищата следва да изясняват действителните отношения между родителите и децата, като за целта задължително се изслушват родителите и основанията им да се предоставят децата на един от тях и това изслушване не може да се замести от личното им явяване или изразяването на становища по определени конкретни спорни обстоятелства. По своята същност изслушването на родителите не представлява разпит на свидетели или обяснения на страните по делото, а има за задача да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и на обществото. Изслушването на родителите е необходимо, за да може съдът да добие лични впечатления от тях, да се увери в мотивацията им да поемат грижата по отглеждането и възпитанието на децата и да формира обосновано становище за родителския им капацитет. Неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило и въззивният съд, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменение, е длъжен да провери дали първостепенният съд е изпълнил разпореденото в чл. 59 ал. 6 СК задължение. Ако при проверката на първоинстанционното производство въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни това си задължение, сам следва да призове родителите и да ги изслуша лично. Съдилищата се освобождават от изпълнението на задължението за лично изслушване на родителите само ако е обективно невъзможно/отсъствие от страната, заболяване или друго сериозно препятствие за явяване в съдебно заседание/. Неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение, защото е въведено от законодателя с оглед изпълнението на най-важната цел на производството-защитата на висшия интерес на детето. В редки случаи е възможно това нарушение на съдопроизводствените правила да не е съществено, когато не се е отразило върху постановения краен резултат по спора. Следва обаче да се установи, че съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с детето, съобразявайки всички обстоятелства от значение за интереса му, въпреки своя процесуален пропуск да изслуша родителите.

При този отговор на поставения въпрос и по оплакванията на касатора се констатира следното:

С решение от 6.06.2018 г. по гр. д. № 190 по описа за 2018 г. упражняването на родителските права спрямо малолетните деца С. и К. са били предоставени за упражняване на бащата Е. К. Т., а на майката Д. С. П. е бил определен режим на лични отношения и е била осъдена да им заплаща издръжка. По настоящото дело майката е поискала от Костинбродския районен съд да измени постановените по-рано мерки и да определи нови, с които да и бъдат предоставени родителските права. Като основание за искането е посочила, че от средата на лятото на 2020 г. и е било отказано да осъществява контакти с децата. Костинбродският районен съд е изменил първоначалните мерки и е предоставил на майката родителските права, но Софийският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил молбата на Д. С. П.. Въззивният съд е приел, че след първоначалното съдебно решение през месец юни 2018 г., с което упражняването на родителските права е предоставено на бащата, не са настъпили твърдените от ищцата нови обстоятелства, които да налагат изменение на постановените по-рано мерки. Децата са пребивавали и са били гледани от бащата, а когато той е отсъствал поради служебни пътувания, грижите са били полагани основно от родителите на ищцата. През месец май 2020 г. положението на децата при бащата значително се е подобрило, тъй като е сменил работата си и вече извършва курсове като шофьор само в страната. Според социалния доклад и показанията на свидетелите той е постоянно с децата си, грижи се за тях и осигурява всичко необходимо за нормалното им развитие и възпитание. Майката е заминала на работа в чужбина и е оставила децата изцяло на грижите на родителите по времето, когато бащата е бил на курс извън страната. При тези обстоятелства въззивният съд е счел, че положението на децата не би се подобрило, ако бъдат предоставени за отглеждане и възпитание на майката, независимо че понастоящем тя живее и работи в страната. Майката съжителства на семейни начала с лицето А. Н. от арабски произход, като всички живеят в къща, собственост на нейния баща-двуетажна, но с обитаем само първи етаж, състоящ се от хол и кухня. Там живеят и родителите на ищцата, като в момента жилището не разполага с необходимите удобства за отглеждане на децата. Ищцата работи като охранител, включително и на нощни смени, което неминуемо отново ще прехвърли грижата за децата върху дядото и бабата по майчина линия. Самата ищца също заявява пред социалните работници и пред вещото лице-психолог, че желанието и е не да вземе децата постоянно при себе си, а иска единствено да има нормален контакт с тях съобразно постановеното съдебно решение. Според съда по делото не е доказано липсата на такъв контакт да е резултат от неправомерното поведение на ответника, а на нежеланието на самите деца поради това, че тя ги е лъгала и изоставяла/св. Й., Г./. В случая трябва да бъде зачетено мнението на децата, които при изслушването им заявяват, че искат да продължат да живеят с баща си, който се грижи отлично за тях от 2020 г. досега. Интересите на децата налагат да не се променят вече установените мерки, тъй като положението им при бащата не се е влошило, а напротив се е подобрило и в момента децата живеят в уютна и спокойна семейна среда. Промяната във вече изградените навици на децата и установения порядък в живота им би им причинила вреда, като няма да способства за по-силно укрепване на връзката им с ищцата.

Въззивният съд обаче е пропуснал да констатира, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да изслуша родителите, както изисква разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК и не е отстранил това процесуално нарушение. По делото няма данни изслушването да е било обективно невъзможно, поради което въззивният съд не се е освободил от това си задължение. Липсата на лично изслушване е довела до неизясняване на действителните причини, поради които е нарушено нормалното общуване на децата с тяхната майка и мотивацията на бащата да осигури или да препятства това общуване. Във висшия интерес на децата е да осъществяват нормални контакти с тяхната майка, а процесуалният пропуск на съда не е позволил да се изясни как препятствията пред общуването с майката могат да бъдат премахнати, включително, ако се налага-чрез поисканата от майката промяна по отношение упражняването на родителските права. Ето защо допуснатото процесуално нарушение не е позволило да се съобразят всички обстоятелства, обуславящи интересите на децата, поради което трябва да се окачестви като съществено. Това налага отмяна на въззивното решение и поради необходимостта от лично изслушване на родителите, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ако този съд прецени, че са налице данни за родителско отчуждение на децата от майката, следва да назначи и изслуша вещо лице-психолог за причините на отчуждението и начините за неговото преодоляване, както изисква разпоредбата на чл.59, ал.6, изречение второ от СК.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №101 от 15.03.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 841 по описа за 2023 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: