Отмяна на оправдателна присъда за средна телесна повреда поради процесуални пропуски

Текстът на акта

Ключови фрази

Средна телесна повреда * съществени процесуални нарушения * съществени нарушения на правилата за оценка на доказателствата * доказателствен анализ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 267

Гр. София, 30 април 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

БОНКА ЯНКОВА

С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 275/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура – Хасково и по касационна жалба на адв. Д. И., повереник на частния обвинител Х. В. И., против присъда № 33/10. 10. 2023 год., постановена по в. н. о. х. д. № 573/2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково.

С протеста са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изразено е несъгласие с аналитичната дейност на въззивната инстанция, която е оценена от държавното обвинение като непълноценна и несъответстваща на изискванията на чл. 14, ал. 1 от НПК. Твърди се, че безкритично са възприети показанията на пострадалия, но не е отчетено, че същият е бил повлиян от изпитото от него значително количество алкохол, като същевременно са игнорирани твърденията му за заетата от него поза след падането му на земята, която препятства възможността му да възприеме в детайли случващото се. Поддържа се, че извън вниманието на съда са останали заключенията на съдебномедицинските експертизи и показанията на свидетелите Т. П. и П. И.. Изтъква се, че съдът не е проявил дължимата процесуална активност и не е разпитал един от очевидците на деянието – М. И., като същевременно не е изяснил на какво разстояние от пострадалия се е намирал свид. И. И. и дали е било възможно да му нанася удари с ритници и едновременно с това да затиска входната врата. Сочи се, че вследствие на тези нарушения на процесуалните правила е приложен неправилно и материалният закон. Направено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане.

Аналогични възражения във връзка с доказателствения анализ на окръжния съд се съдържат и в касационната жалба на повереника на частния обвинител, като освен това се твърди, че присъдата е необоснована, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Настоява се за отмяната ѝ и за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа касационния протест по изложените в него съображения. Намира, че жалбата на частното обвинение е основателна и пледира въззивният съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Повереникът на частния обвинител поддържа касационната жалба. Изтъква, че окръжният съд е допуснал нарушения при формиране на вътрешното си убеждение и извършеният от него доказателствен анализ е незадълбочен и едностранчив. Пледира за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане.

Частният обвинител Х. И. не участва лично в касационното производство и не изразява становище относно законосъобразността на проверявания съдебен акт.

Защитникът на подсъдимия намира, че протестът и жалбата са неоснователни. Сочи, че част от доводите на държавното и частното обвинение касаят обосноваността на присъдата и не следва да бъдат обсъждани, а онези, които са свързани с механизма на формиране на вътрешното убеждение, са неоснователни. Пледира присъдата да бъде оставена в сила.

Подс. К. Х. се солидаризира с аргументите на своя защитник и настоява въззивният съдебен акт да бъде потвърден.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 260000/28. 03. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 4/2021 год. Районен съд – Димитровград е признал подс. К. Д. Х. за виновен в това, че на 03. 11. 2018 год. в [населено място], е причинил на Х. В. И. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема – разкъсвания на черния дроб и капсулата на задстомашната жлеза и кръвоизлив в коремната кухина, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с присъда № 33/10. 10. 2023 год., постановена по в. н. о. х. д. № 573/2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, е отменен, като Х. е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Протестът и жалбата на частния обвинител са допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок.

Разгледани по същество същите са основателни.

Внимателният прочит на материалите по делото недвусмислено показва, че представителите на държавното и частното обвинение с основание възразяват срещу извършения от Хасковския окръжен съд доказателствен анализ. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не поставя под съмнение суверенното право на въззивната инстанция предвид правомощията ѝ на съд по фактите да кредитира едни доказателствени източници и да направи извод за недостоверност на други; не се оспорва и принципното положение, че касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на долустоящите съдилища, като пререшава въпроса за достоверност и убедителност на един или друг доказателствен източник. В същото време в правомощията на ВКС като съд по правото неизменно се включва проверката дали са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение, която в случая води до категоричен извод, че аналитичната дейност на контролираната инстанция не съответства на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, а събраните доказателства и доказателствени средства не са подложени на внимателна проверка за тяхната достоверност и достатъчност.

С оглед обстоятелството, че първоинстатционното производство е протекло по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, въззивният съд е поставил в основата на оправдателната присъда показанията на пострадалия от досъдебната фаза, депозирани пред разследващ орган и пред съдия, като е приел, че те са достатъчно информативни и пресъздават правдиво картината на инкриминираните събития. В значителна степен обаче е неглижиран фактът, че според частния обвинител побоят му е нанесен от две лица, едно от които – непознато за него – го ритало в корема, а другото – подсъдимият – го удряло с бухалката в областта на гърба, ребрата и отстрани; не е отделено нужното внимание и на посоченото от свид. П. И., че той не могъл да възприеме случващото се след падането на Х. И. на земята, защото някой държал входната врата отвън. Съвкупната преценка на заявеното от двамата свидетели е изисквала да бъде проведено въззивно съдебно следствие, за да се установят на първо място с по-голяма прецизност и яснота точното разположение на пострадалия спрямо входната врата на къщата след падането му на цимента (успоредно на нея, перпендикулярно или под някакъв ъгъл) и отстоянието му от нея като по този начин се провери възможно ли е именно тялото му да е съставлявало пречка за отварянето ѝ или причината за това са действия на някой от двамата нападатели. В тази връзка уместно е било освен разпит на частния обвинител, включително и за това какво е било разположението на подсъдимия и свид. И. И. по време на побоя и дали те са променяли местоположението си и позицията, от която са нанасяли удари, да бъде проведен такъв и на свид. П. И., за да се изясни накъде се е отваряла вратата – навътре или навън, както и дали невъзможността за отварянето ѝ е продължила по време на целия инцидент или след като веднъж е установил, че не може да излезе навън свидетелят се е отказал от опитите си за това.

Окръжният съд не е използвал процесуалната възможност за проверка на заявеното от пострадалия, каквато са предоставяли показанията на свидетелите Т. П. и К. К.. Твърденията на досъдебното производство на П., че е разбрала, че през нощта са дошли двама души и единият е пребил жестоко Х. И., е налагало тя също да бъде разпитана от съда с цел установяване откъде е получила тази информация – лично от частния обвинител или е стигнала до този извод вследствие дочути коментари от присъствалия в дома ѝ медицински екип. Аналогично е положението и със свид. К. К., чиито показания в частта им относно разказаното му от пострадалия са годно доказателствено средство. В тях акцент е поставен върху посоченото от Х. И. за нанесен му побой от подсъдимия. Не е изследвано обаче дали още в този първоначален момент пострадалият е споделил пред полицейския служител, че в побоя е участвало друго лице, респ. с каква насоченост са били неговите действия. В качеството им на източник на производни доказателства показанията на двамата биха способствали за извод за неизменност на разказаното от пострадалия, а оттам и за констатация дали то отразява правдиво случилото се, или обратното – за заключение, че Х. И. не е последователен при пресъздаване на случилото се с него.

Въззивната инстанция е подминала като несъществено съобщеното от пострадалия за употребено значително количество алкохол. Според Х. И. преди инцидента двамата със свид. П. И. са изпили общо четири литра вино, след което консумирали и още половин литър ракия – факт, който сам по себе си е налагал предприемане на изискуемите то чл. 144, ал. 2, т. 5 от НПК процесуални действия за установяване способността на частния обвинител да възприема заобикалящата го действителност и да възпроизвежда своите възприятия за нея.

Въпреки че районният съд е провел подробен разпит на вещото лице, изготвило заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни, въпросът за механизма на причиняване на телесното увреждане не е бил изяснен докрай. Експертът е заявил в разясненията си, че разкъсването на черния дроб и на капсулата на задстомашната жлеза се дължи на удар в коремната област. Не е изследвана обаче възможността травмата да бъде получена по начина, описан от пострадалия – при удари върху дясната странична част на тялото му и ребрата отдясно. В тази връзка посоченото от д-р Е., че телесната повреда е резултат от разтърсване на вътрешните органи и действието на инерционните сили върху тях, както и че е разположена в една линия по ребрената дъга е недостатъчно за категоричен извод в едната или другата посока. Установяването на възможността за травмиране на двата органа по механизма, съобщен от Х. И., е било абсолютно необходимо не само за да се прецени истинността на показанията му, но и защото в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е описал именно такъв механизъм на реализиране на телесната повреда.

Най-сетне настоящият съдебен състав констатира неизпълнение на изискванията за обективност, всестранност и пълнота на изследването и по отношение на разпитания на досъдебното производство М. И., чиито показания също биха спомогнали за разкриване на обективната истина по делото. Предвид невъзможността да се ползва разпитът му от досъдебното производство поради отсъствие на съгласие на страните по чл. 371, т. 1 от НПК, е следвало да бъдат положени усилия за издирването и призоваването му, което не е сторено. Обстоятелството, че районният съд е установил, че лицето се намира в чужбина към съдебното заседание, в което е постановил присъдата си, не освобождава въззивната инстанция от задължението ѝ да предприеме действия за неговото призоваване, особено като се има предвид изтеклото време между произнасянето на първата инстанция и провеждането на въззивното съдебно заседание и възможното му завръщане в страната в този период.

Изложеното дава основание за извод, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото и за формиране на вътрешното му убеждение. Тези нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и тъй като не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция имат за последица отмяна на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 33/10. 10. 2023 год., постановена по в. н. о. х. д. № 573/2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково.

ВРЪЩА делото на Хасковския окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на допускане на доказателства.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.