Определяне на обезщетение за смърт при трудова злополука по справедливост

Текстът на акта

Ключови фрази

14

Р Е Ш Е Н И Е № 401

гр. София, 24.06.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІV гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС И.

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря А. Давидова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 2759 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е.“ ООД, представлявано от управителя Т. Я., чрез адвокат П. В., АК-Б., срещу въззивно решение № 42 от 04.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 482/2022 г. на Окръжен съд - Враца, I-ви въззивен гр. състав, в частта, с която, като се потвърждава първоинстанционното решение от 12.08.2021 г. по гр. д. № 281/2020 г. на Районен съд - Козлодуй, са уважени предявените срещу дружеството искове с правно основание чл. 200 КТ до размер на сумите: 171 726,56 лв. за ищцата В. В. К.; 120 836,56 лв. за Ц. Н. К. и 120 836,56 лв. за В. Н. Н. - представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на наследодателя им Н. Ц. К., починал на 16.12.2019 г., като е присъдена и законната лихва от датата на смъртта до окончателното изплащане на сумите.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му осъдителна част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение, и преразглеждане на спора, тъй като определените обезщетения се явяват изключително завишени и извън обезщетителната им функция и водят до неоснователно обогатяване за ищците, като се иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото. Изложените съображения се свеждат до несъгласие с формираните изводи относно неоснователността на въведеното твърдение за допусната груба небрежност от работника, както и неправилна оценка на критериите от значение за определяне на дължимите обезщетения съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД. В съдебно заседание пред настоящата инстанция „Е.“ ООД не изпраща представител. Представя писмени бележки.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от ищците В. В. К., Ц. Н. К. и В. Н. Н., заедно представлявани от адвокат Ив. Й., АК-София. Същите изразяват становище за неоснователност на жалбата по същество. Пълномощникът моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В проведеното открито съдебно заседание за тях се явява адв. Д. Й., която поддържа становище, че въззивното решение е правилно и обосновано. Счита, че присъдените размери на обезщетенията са справедливи и съобразени с икономическата обстановка към датата на увреждането, поради което и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Третото лице помагач на страната на ответника - „Б. В. И. Г.“ ЕАД не взема становище.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 604 от 13.02.2024 г. по настоящото дело в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите от т. 1 към изложението на касатора /уточнени от настоящата инстанция/, а именно: относно съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и критериите, които са от значение за определяне дължимото обезщетение в хипотезата на настъпила смърт при условията на трудова злополука, съответно за задължението на въззивния съд да изложи конкретни мотиви във връзка с тях. Касационното обжалване е допуснато за извършване на проверка за евентуално противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 163 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 411/2016 г., IV г. о., № 230 от 04.12.2017 г. по гр. д. № 4874/2016 г., IV г. о., както и цитираните в тях.
По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане е прието Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд. В него е изтъкнато, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се свързва с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и всяко друго обстоятелство по делото, което има отношение към определянето на справедлив размер на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
Така установените задължителни указания относно приложението на критерия „справедливост“ последователно се възприемат и доразвиват в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Съгласно редица съдебни актове, при обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на работника следва да бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата: последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Изброяването не е изчерпателно доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. В този смисъл са решение № 129 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 516/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 168 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 5005/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 90 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 3273/2017 г. на ВКС, III г. о., и др. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД за база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, а също и не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия /така решение № 230 от 04.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4874/2016 г., IV г. о., решение № 163 от 01.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 411/2016 г., IV г. о./.
По основателността на жалбата настоящият състав намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 200 КТ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от трудова злополука.
По делото е безспорно установено, че на 16.12.2019 г. наследодателят на ищците Н. К. /съпруг на В. К. и баща на Ц. К. и В. Н./ е загинал вследствие на настъпил инцидент, по време на работа като „арматурист“ при ответника „Е.“ ООД, с което дружество е имал сключен трудов договор от 07.03.2019 г.
За изясняване на твърденията във връзка с настъпването на процесната трудова злополука ищците са представили декларация на ответното дружество за трудова злополука от 19.12.2019 г., протокол № 1/24.01.2020 г. на ТП на НОИ - Враца и разпореждане № 5104-02-12/03.02.2020 г. на ТП на НОИ - Б., с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната от ответното дружество злополука с Н. Ц. К. се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането се сочи, че се касае за травматично увреждане на здравето, настъпило по време и във връзка с извършваната работа, както и че К. е участвал в изпълнението на проект „R-10: Изграждане на Фаза 1 на Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци, площадка „Р.“, подобект Подвижен покрив“. Прието е, че около 10.00 ч. К. заедно с още четирима свои колеги са получили задача да внесат 10 бр. железни пръти М25 с дължина 12 м. вътре в арматурната конструкция, привързана с арматурна тел, след което трябвало да извършат монтажа на армировката на фундамент на подвижен покрив. При внасянето на осмия прът работниците усещат, че арматурната конструкция поддава и започва да пада на едната страна. При срутването К. бил затиснат от конструкцията, вследствие на което получил тежка гръдна травма: многофрагментно счупване на ребра двустранно и кръвоизлив двустранно от гръдната кухина, които травматични увреждания причинили неговата смърт.
С отговора на исковата молба ответникът е представил доказателства във връзка със сключената с ЗАД „Б. ВИГ“ АД застраховка „Трудова злополука“, както и за водената със застрахователя и с Национална следствена служба кореспонденция по повод процесната злополука. Представена е длъжностна характеристика за длъжността „арматурист“ и декларация на К. за това, че е запознат със задълженията и отговорностите си по нея. Приложено е удостоверение, от което е видно, че пострадалият К. притежава квалификация V-ти разряд по професия „арматурист“. Представени са още Правилникът за вътрешния трудов ред на „Е.“ ООД, декларация на К., че е запознат с правилника, указания за работа по изграждане на фундаменти под подвижни покриви, карта за оценка на риска, карта за оценка на работното място, списък на служителите и работниците, запознати с оценката на риска.
В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на предявените искове чрез намаляване на размера на същите от сумата 250 000 лв. на сумата 210 863 лв. за всеки един от тях, предвид признанието им, че са получили застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размер на 39 137 лв. за всеки поотделно.
За установяване на твърдените от ищците болки и страдания, преживени вследствие смъртта на техния близък - Н. К., по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката С. О. заявява, че познава отдавна К., с когото работили заедно дълги години и били близки приятели. Според нея той бил прекрасен човек, имал семейство, към което бил силно привързан. Съобщава, че синът му е семеен, има две деца и живее в [населено място], а дъщеря му също е семейна и живее отделно в [населено място]. Когато се видяла със съпругата на К. – В. след злополуката, тя запознала да плаче, да трепери, вдигала кръвно налягане и пиела лекарства. Описва семейството на К. като силно сплотени и сочи, че се радвал на внуците си и заявявал, че чака да се пенсионира, за да се грижи за тях. О. описва начина, по който ищцата В. приела новината за смъртта на съпруга ѝ и свидетелства, че след това тя получила здравословни проблеми, както и че загубата била преживяна много тежко и от децата на К..
Свидетелят И. Н. - съпруг на третата ищца, дава показания, че в семейството на К. съществувала много силна спойка и магнитът бил именно той. Семейството постоянно се събирало и по празници, и в ежедневието, било много задружно и сплотено. Н. свидетелства, че след смъртта на баща си ищецът Ц. К., който живее в [населено място], започнал все по-често да ходи в [населено място], че внуците били силно привързани към дядо си и всяка събота и неделя били в неговия дом. Н. заявява, че съпругата му и нейният брат били изключително грижовни към своя баща, който държал на тяхното присъствие и искал да се виждат и чуват често. Този свидетел дава показания и за това, че когато узнала за смъртта на баща си, ищцата В. припаднала, както и че още е в шок и стрес от това събитие. След загубата на баща си третата ищца, която преди това била напълно здрава, страда от безсъние и висок пулс, неконтролируем и спонтанен плач и се изолира от приятели и познати.
При така установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за правилна констатацията на въззивния съд относно наличието на предпоставките по чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя. При определяне размера на дължимите обезщетения обаче, същият се е отклонил от дадения по-горе отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.
Съгласно изложените към обжалваното решение мотиви, приживе ищците и пострадалият К. са били традиционно, задружно и сплотено българско семейство, отношенията в което са били основани на обич, уважение, доверие и взаимна грижа. Пострадалият и съпругата му са имали продължителен и щастлив брак и са живели в хармония и разбирателство. Смъртта на съпруга ѝ е причинила на първата ищца В. В. К. неимоверни болки и страдания и я е лишила от неговата привързаност, морална и материална подкрепа в една напреднала възраст, в която е имала най-голяма потребност от такива. От своя стана, децата на загиналия при злополуката са били с него в традиционните за българското семейство отношения на емоционална близост и са понесли тежко смъртта му. Децата на загиналия са в зряла възраст, имат свои семейства и деца, материално са обезпечени и живеят самостоятелно. С тези мотиви, след приспадане на получените застрахователни обезщетения на основание чл. 200, ал. 4 КТ, е определил обезщетение в размер на 171 726.56 лв. за съпругата на починалия К. и по 120 836.56 лв. за всяко от децата.
Така определените размери на обезщетенията за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема за завишени, без да са изложени конкретни съображения относно установени по делото факти и обстоятелства, които да обосновават определянето на по-висок размер на обезщетенията спрямо обичайно присъжданите в сходни случаи. Нарушено се явява възприетото в съдебната практика разбиране за определяне на паричните обезщетения за причинени неимуществени вреди при съобразяване стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. От анализа на съдебната практика по сходни случаи се установява, че средните размери на обезщетенията, присъждани за обезщетяване на неимуществените вреди от загубата на близък роднина, са около сумите 100 000 - 150 000 лв., като за съпруг обичайно се присъжда по-висок размер на обезщетението отколкото за пълнолетно дете, което живее самостоятелно в отделно домакинство. В този смисъл могат да бъдат посочени решение № 249 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1581/2023 г., III г. о., решение № 60165 от 19.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2020 г., IV г. о., решение № 50043 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2022 г., III г. о., цитираните в тях.
В случая от свидетелските показания се установява, че ищците са изживели тежко новината за настъпилата внезапна и неочаквана смърт на техния близък. Загубата е намерила съществено отражение върху психо-емоционалното им състояние, като е засегнала начина им на живот и желанието им за социално общуване. Свидетелите съобщават също така, че инцидентът се е отразил негативно и върху здравословното състояние на В. К. и В. Н.. За установяване на тези факти обаче по делото не са представени други доказателства - няма данни същите да са търсили лекарска помощ, да им е предписвано медикаментозно лечение, да са посещавали психолог или да са се нуждаели от някакъв друг вид специализирана помощ за преодоляване на преживения стрес. С оглед на това, не може да се приеме, че преживените болки и страдания от ищците съществено надвишават обичайните такива в хипотезата на загуба на близък роднина - съпруг и баща, доколкото се установява да са били традиционно, задружно и сплотено българско семейство, отношенията в което са се основавали на обич, уважение, доверие и взаимна грижа.
Към датата на увреждането - 16.12.2019 г., наследодателят на ищците е бил на 63 год., неговата съпруга В. К. - на 59 г., синът му Ц. К. - на 40 г., а дъщеря му В. Н. - на 37 г. Основателни са оплакванията на касатора за това, че възрастта на пострадалия и тази на неговите деца обосновава по-нисък размер на обезщетението с оглед определяне продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания. Децата в средна възраст, които водят самостоятелен живот, поначало са по-малко засегнати от съпруга, както и от децата в ниска възраст, които все още се нуждаят съществено от непосредствени родителски грижи. Същевременно с това следва да бъде споделен застъпеният довод в обжалваното решение за това, че съпругата В. К. е загубила своята основна морална и материална подкрепа в една напреднала възраст, в която е поначало по-слабо вероятно същата да се възстанови напълно от преживения посттравматичен стрес, както и да намери нов партньор и спътник в живота.
Мотивиран от изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че дължимите обезщетения следва да бъдат съобразени със средния размер на обичайно присъжданите в аналогични случай, тъй като не се доказват по делото факти и обстоятелства, които да разкриват изключителност на преживените болки и страдания. За преживялата съпруга следва да бъде определено обезщетение в размер на 150 000 лв., а за всяко от децата - по 120 000 лв.
Така определените суми не следва да бъдат намалявани на основание чл. 201, ал. 2 КТ. Съвкупният анализ на събраните доказателства категорично опровергава тезата на ответника за допусната „груба небрежност“ от пострадалия. Съображенията за това са следните:
Всеки един от тримата изслушани в тази връзка свидетели /К., Б. и М./ категорично свидетелства за това, че К. е бил много добър професионалист, разбирал е от работата си и се е ползвал с уважението на всички свои колеги. Отговарял е за организацията на работата на около 10-тина човека, тъй като можел да разчита техническите чертежи. Св. М. - техник строителство и архитектура, дава показания за това, че е посетил обекта в деня на инцидента заедно с техническия ръководител и двамата обсъждали защо се получава отстояние, но не констатирали нестабилност на конструкцията. Сочи, че в тази конструкция има хиляди телени връзки и няма кой да определи каква тежест носи телта. Желязото е под напрежение и след скъсване на една или две връзки конструкцията става като домино и пада, но в случая е трудно да се разбере какво е предизвикало процесния инцидент и според него е най-вероятно да се е скъсала някоя връзка. М. споделя още, че вижда за пръв път такъв проект и такава конструкция.
В заключението на вещото лице, изготвило техническата експертиза е посочено, че проектът по изграждане на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци е първият по рода си в България. За такъв тип строеж няма установени разработени и използвани стандарти относно осигуряване срещу падане и преобръщане на армировъчните скелети. В случая са били взети мерки за укрепване на конструкцията, но същите са се оказали недостатъчни. Конструкцията е изключително сложна и се е налагало още на етап планиране и проектиране да бъде разработена технология на монтажа, а в плана по безопасност и здраве да се опише последователно как трябва да се направи на място. В техническия проект част „конструктивна“, по който са изпълнявани армировъчните работи, такива мероприятия, технологии и елементи не са предвидени. Било е необходимо изработването на работен проект, в който да се конкретизират етапите на изпълнение по височина и дължина на фундамента, да се предвидят помощни елементи за стабилитет на армировъчния скелет и да се осигури технологична безопасност. Констатирани са нарушения на чл. 18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и на чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Становището е за неосъществени договорености между възложителя и изпълнителя на проекта за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за взаимно информиране за рисковете при работа, за неуказване в плана за безопасност и здраве, както и в инструкцията за безопасна работа, на начините за укрепване и осигуряване на арматурните скелети на фундаменти под подвижен покрив, срещу тяхното преобръщане и падане. В този смисъл са и констатациите в протокола от проведеното разследване на трудовата злополука.
Понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е дефинирано в отговорите на правните въпроси, дадени в решение № 1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., IV г. о. и решение № 125 от 04.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4417/2015 г., IV г. о.. Прието е, че грубата небрежност е съзнавана непредпазливост и е налице, когато работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. Груба небрежност има само когато пострадалият не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, а в случая такова поведение от страна на работника не е установено. Както е видно от събраните доказателства, спецификата и сложността на обекта за изграждане са изисквали изключително високо квалифицирани и специални знания за разработването на технология за изпълнение на всички СМР, включващи укрепителни работи и етапност във височина, и в тази връзка работен проект. Ето защо, възражението за съпричиняване следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Като краен резултат обжалваното решение следва да бъде частично отменено в частите, с които претенциите срещу „Е.“ ООД се уважават в размера над сумата 110 863,56лв. за В. К. и съответно над сумите от по 80 863,56 лв. за Ц. К. и В. Н., като вместо това исковете бъдат отхвърлени за разликата до присъдените размери. Посочените суми се получават след приспадане на изплатените застрахователни обезщетения по задължителната застраховка „Трудова злополука“ в размер на 39 136,44 лв. за всеки от ищците поотделно. Върху тях следва да се присъди законната лихва за забава, считано от датата на смъртта – 16.12.2019 г., до окончателното им изплащане.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта за държавната такса и разноските, като същите се преизчислят съобразно изхода на спора.
За първоинстанционното производство не е заплащана държавна такса, тъй като ищците са били освободени от това задължение на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е длъжен да заплати всички дължащи се такси и разноски съобразно уважената част на исковете, а сумите да се присъдят в полза на съда. Изчислена на тази база, сумата за внасяне в бюджета на съда- Районен съд - Козлодуй възлиза в размер на 10 903,63лв.
За да определи дължимите в полза на „Е.“ ООД разноски съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК съдът съобразява следното:
За първоинстанционното производство ответното дружество е направило разноски от 1 120 лв. за експертизи и от 8000лв. -заплатено адвокатско възнаграждение. За въззивното производство е заплатена държавна такса от 12 651,78 лв. и 8 000 лв. за адвокатско възнаграждение. За касационното производство са внесени такси за разглеждане на делото в общ размер на 8 357,99лв. Представени са договор за правна защита и съдействие от 11.01.2024 г., както и извлечение от банкова сметка в удостоверение на заплащането по банков път на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лв.
По направените възражения от ищците, ответници по касационна жалба по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения на ответника за всяка инстанция, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни за първа и въззивна инстанция и частично основателно за касационна инстанция. Посочената разпоредба предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съдът по искане на насрещната страна може да го намали. Съгласно мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, прекомерност е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай, като съобразява обема на доказателствените материали по делото, броя на проведените съдебни заседания, положените усилия от адвоката, намерили израз в многобройните извършени по делото процесуални действия, материалния интерес и правната сложност на делото, съдът намира, че договорените адвокатски възнаграждения не се явяват прекомерни с оглед посочените критерии, но само за първа и въззивна инстанция. Прекомерни се явяват обаче разноските за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция, тъй като не се е явил и пълномощникът на касатора и следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размера както е посочен за първа и въззивна инстанция/ 8000лв/. В тази връзка от общо направените разноски за трите инстанции всички разноски възлизат в размер на 46 099,77 лв. Съобразно отхвърлената част на всеки от исковете, ищците дължат разноски общо в размер на 26 234,79лв. При съобразяване уважената част на исковете на всеки от тях, В. К. следва да бъде осъдена за сумата 7285,86 лв., а Ц. К. и В. Н. за сумите от по 9 474,46 лв. всеки.
В полза на „Адвокатско дружество – Й. и Е.“ следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществена безплатна защита пред касационното производство в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. /съобразно представените по делото договори за правна защита и съдействие/ и следва да се определи в размер на 8 000 лв.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 42 от 04.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 482/2022 г. на Окръжен съд - Враца, I-ви въззивен гр. състав, в частите му, с които като краен резултат са уважени предявените срещу „Е.“ ООД искове с правно основание чл. 200 КТ за размерите над сумата 110 863,56лв. за В. В. К., съответно над сумите от по 80 863,56лв. за Ц. Н. К. и В. Н. Н., ведно със законната лихва за забава върху тези разлики, считано от 16.12.2019 г., до окончателното им изплащане, както и в частта за разноските и за държавната такса и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените срещу „Е.“ ООД, ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 200 КТ както следва: на В. В. К., ЕГН [ЕГН], за разликата над сумата 110 863,56лв. до присъдените от въззивния съд 171 726,56 лв.; на Ц. Н. К., ЕГН [ЕГН], над сумата 80 863,56лв. до присъдените от въззивния съд 120 836.56 лв.; на В. Н. Н., ЕГН [ЕГН], над сумата 80 863,56 лв. до присъдените от въззивния съд 120 836,56 лв. - представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на наследодателя им Н. Ц. К., починал на 16.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на смъртта - 16.12.2019 г., до окончателното им изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42 от 04.03.2023 г., постановено по въззивно гр. д. № 482/2022 г. на Окръжен съд - Враца, I-ви въззивен гр. състав в останалите осъдителни части.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Е.“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на Районен съд - Козлодуй сумата 10 903,63лв. - дължима държавна такса за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. В. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК[ЕИК], сумата 7285,86лв. – разноски за трите инстанции.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. Н. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК[ЕИК], сумата 9474,46 лв. – разноски за трите инстанции.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Н. Н., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК[ЕИК], сумата 9 474,46 лв.– разноски за трите инстанции.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Е.“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Адвокатско дружество – Й. и Е.“, ЕИК №[ЕИК], сума в общ размер на 8000 лв. за осъществената безплатна правна помощ пред касационната инстанция в полза на В. В. К., Ц. Н. К. и В. Н. Н..

Решението е постановено при участие на трето лице - помагач на страната на ответника - „Б. В. И. Г.“ ЕАД.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: