Определяне на обезщетение за незаконно обвинение срещу адвокат

Текстът на акта

Ключови фрази

1

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50293

гр.София, 21.12.2022г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

AНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1308 описа на ВКС за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Обжалвано е решение от 10.01.2021г. по гр.д.№2478/2021г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основаниечл.2 ЗОДОВ.

Допуснато е касационно обжалване по въпросите относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице от незаконно наказателно преследване и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД , към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ .
Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е уважен предявения иск е неправилно, моли да се отмени и да се намали присъденото обезщетение.

Жалбоподателят Я. В. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск, е неправилно , моли да се отмени и да се уважи предявения от него иск изцяло.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

Въззивният съд, като е отменил първоинстанционното частично решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Я. В. С. на осн. чл.2, ал.1, т.3 предл. второ ЗОДОВ обезщетение в размер на 25000 лв. за претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което е оправдан с влязла в сила на 26.02.2018г. присъда по нохд № 706/2015г. по описа на РС-Ботевград, ведно със законната лихва върху тази разлика от 26.02.2018г. до окончателното ѝ изплащане. Със същото решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение , е отхвърлил предявения иск до пълния предявен размер от 150 000лева.
Установено е, че на 01.10.2012 г. по жалба на Ц. И. до Районна прокуратура – Ботевград е била образувана пр. № 1869/2012 г., по указания на която от 08.04.2013 г. е била извършена проверка, включително и със снемане на 14.05.2013 г. на обяснения от Я. С. - така постановление от 08.04.2013 г. на РП – Ботевград, писмо от 19.04.2013 г. на РУП Ботевград до СДВР .
Установено е, че по посочената прокурорска преписка с постановление от 10.05.2013 г. на прокурор от РП – Ботевград на основание чл. 212, ал. 1 и чл. 214 от НПК е било образувано досъдебно производство с вх. № ЗМ 5019/2013 г. от 14.05.2013 г. по описа на ОД на МВР – София срещу неизвестен извършител, затова че на неустановената дата през м. март 2008 г. с цел да набави за себе си или за другиму имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Ц. И. от [населено място], с което му е причинил имотна вреда в размер на сумата от 12100 лева. По така образуваното наказателно производство на 28.10.2014г. ищецът е бил разпитан като свидетел, а с постановление от 24.04.2015 г., връчено му на същата дата, той бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, затова че на неустановената дата през м. март 2008 г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Ц. И. от [населено място] заблуждение, че му връща оригинал на договор за заем от 08.11.2007 г., служещо като доказателство за платено от Ц. И. като длъжник по същия договор задължение, като му е предоставил цветно копие, изготвено чрез копирна техника и с това му е причинил имотна вреда в размер на 12100 лева, като е предявил иск срещу Ц. И. и представил оригиналния договор по гр. дело № 727/2011 г. на РС - Ботевград, с решение по което последният е осъден да заплати главница в размер на 9778 ,15 лева и лихва за забава – 3227 лева. От момента на привличането му и до постановяването на оправдателната присъда от първоинстанционния съд спрямо ищеца Я. С. не е била вземана мярка за неотклонение.
Констатироно е, че след приключване на разследването е внесен обвинителен акт на 17.12.2015 г., като било образувано н.о.х.д № 706/2015 г. по описа на РС - Ботевград. В така образуваното съдебно производство били проведени общо 8 открити съдебни заседания за периода 17.12.2015 г. – 30.11.2016 г. за провеждането на съдебното следствие, свързано със събирането на доказателства – свидетелски показания чрез разпит на шестима свидетели, експертизи, документи и вещи (представляващи 58 бр. хартиени късове), на които заседания ищецът Я. С. е присъствал(с оглед правната квалификация на обвинението му по чл. 209 НК присъствието му в съдебните заседания съгласно чл. 269, ал.1 НПК е задължително). Съдебното производство пред първата инстанция е приключило с постановяване на присъда от 30.11.2016 г., с която ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъплението и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Констатирано е, че постановената присъда е протестирана от Прокуратурата и обжалвана от частния обвинител И.. По протеста на Прокуратурата и жалбата е било образувано въззивното производство по в.н.о.х.д. № 87/2017 г. по описа на Софийски ОС, приключило с едно открито съдебно заседание на 03.04.2017 г. при отмяна на оправдателната присъда на първоинстанционния съд и постановяване на осъдителна присъда, с която ищецът Я. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което се отлагало за срок от три години. Присъдата на въззивната инстанция по подадени жалби от подсъдимия, неговия защитник и частния обвинител с решение от 30.10.2017 г. е била отменена и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, при което са били проведи две съдебни засадения, по едно от които не е даден ход на делото поради невъзможност на защитника на подсъдимия да участва и за осигуряване на защитата на защитата му, е постановено решение от 26.02.2018 г., с което е потвърдена оправдателната присъда на ищеца Я. С. и същото е окончателно.
По делото е представена и справка от 15.06.2020 г. от ЕИСПП на ПРБ и НСлС за водени две други наказателни производства срещу ищеца Я. С., едното от които през периода 2001 – 2007 г. за престъпление по чл. 302, т. 2, б. „а“ във вр. чл. 301, ал. 1 и 2 от НК, приключило с прекратяване поради погасяване на наказателната отговорност по давност, а другото през 2011 г. за престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК, прекратено поради липса на деяние, осъществяващо състав на престъпление.
От приложеното наказателно производство е установено, че през време на извършваната проверка по жалбата и образуваното въз основа на проверката наказателно производство, а и понастоящем, ищецът Я. С. е упражнявал професионалната си дейност като адвокат.
За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че прилагането на принципа на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението налага преценка на обстоятелства, касаещи от една страна наказателното преследване, а от друга – отражението му върху личността и начина на живот на ищеца. В случая наказателното производство е приключило в разумен срок – за близо четири години в досъдебна и съдебна фаза. Въззивният съд е изтъкнал, че относно началния момент на наказателното производство споделя изцяло мотивите на първоинстанционния, според които същият не съвпада с момента на повдигане на обвинението, а с този на узнаване за образуване на наказателно производство за конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши. Прието е, че ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“; участието му в процесуално следствените действия е било сравнително интензивно; обвинението е за тежко умишлено престъпление.
Прието е, че незаконното обвинение е имало силно негативно отражение върху личността и начина на живот на ищеца, тревожността и потиснатостта на ищеца през целия период на незаконното обвинение са били интензивни, отразили са се на работоспособността му, концентрацията му, направили са го раздразнителен и мнителен, довели са до неболестни здравословни проблеми и смущения в личните взаимоотношения. Прието е, че е накърнено освен личното и професионалното му достойнство, независимо, че обвинението не е за извършено по служба престъпление.
Посочено е, че психическото напрежение, което е изпитвал ищеца в създалата се ситуация, е било допълнително провокирано от професионалната му ангажираност – той е действащ адвокат и се е притеснявал от мнението на клиентите и колегите си, както и от потенциалната възможност да загуби правото да упражнява професията си и свързаната с това финансова несигурност. При съпоставяне на изброените фактори съдът е приел, че превес имат обуславящите по –висок размер на обезщетението за неимуществени вреди ( тези, определящ по нисък размер са единствено обичайният характер на търпените вреди, срокът на наказателното производство и мярката за неотклонение).
При така изложените съображения въззивният съдът като е приел, че очакванията и изискванията на обществото за почтеност към лицата, упражняващи професията на ищеца, са завишени, поради което неоснователното обвинение на тези лица, дори когато не е за престъпление във връзка със службата им, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди такъв от 25 000 лева.
Допуснато е касационно обжалване по въпроси които касаят определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ , на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.

Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в обжалваната му част, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда за по-малко от четири години, което е разумен срок, както и че взетата мярка за неотклонение е подписка. Ищецът – ответник по жалбата, не е доказал претърпени болки и страдания над обичайните такива, които да са произтекли само от незаконосъобразното обвинение, а дори е продължил да упражнява професията си на адвокат , поради което въззивният съд неправилно е приел, че е имал негативни изживявания от потенциалната възможност да загуби правото да упражнява професията си и свързаната с това финансова несигурност. В случая въззивният съд не е съобразил и факта, че ищецът е провокирал с поведението си образуването на наказателно производство, като е предоставил на Ц. И. цветно копие от договор за заем от 08.11.2007 г., оргиналът на който е ползуван от него в хода на гражданско дело, довело до осъждане на Ц. И. за връщане на заета от него сума.

Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 15 000 лева и до този размер следва да бъде уважен предявения иск. Ето защо обжалваното решение следвада се отмени като неправилно в частта, с която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване за сумата над 15000 лева до 25000 лева. Настоящият състав следва да реши спора по същество като отхвърли предявения иск като неоснователен за разликата над 15000 лева до уважения от въззивния съд размер от 25000 лева.В останалата му част решението следва да се остави в сила.

Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

О Т М Е Н Я решение от 10.01.2021г. по гр.д.№2478/2021г. на АС София в частта му с която е уважен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за разликата над 15000 / петнадесет хиляди/ лева до 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВява :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. В. С. иск срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 15000/ петнадесет хилядиа/лева до 25 000/двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 26.02.2018г.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: