Недопустимост на осъждане за предаване на имот в полза на дружество без твърдения за права

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3395

София,15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3395 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пепе груп“ ООД срещу решение № 291 от 16.11.2022 г. по в. гр. д. № 297/2022 г. на ОС-Монтана.

С определение № 1920 от 18.04.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради възвикнало съмнение за допустимостта на въззивното решение в частта, с която ответникът „Пепе груп“ ООД е осъден да предаде на основание чл.108 ЗС спорните идеални части от недвижим имот на ищеца Г. Г., в качеството му на управител на „Балкан ойл енд енерджи“ ЕООД.

За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Г. Г. Г., действащ лично и като управител на „Балкан Оил енд Енерджи“ ЕООД, е предявил срещу С. К. П., лично и като управител на „Пепе Груп“ ООД, два иска – за прогласяване нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД на договор за аренда, вписан в СВ-Л., дв. вх. рег. № 674/02.02.2017 г., акт № 212, т.2, и по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху 369/720 ид. ч. от осем ниви в землището на [населено място], област М..

С решение № 260083 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 1484/2020 г. на РС-Лом искът по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е отхвърлен по отношение на 368/720 ид. части от осем ниви в [населено място], а за останалите 351/720 ид. части от тези ниви, както и за още 51 бр. ниви в съседни землища, искът е оставен без разглеждане. Уважен е в установителната му част иска на Г. Г. Г. срещу С. К. П. и „Пепе Груп“ ЕООД по чл.108 ЗС по отношение на претендираните 369/720 ид. части от осемте ниви в землището на [населено място], [община], като в осъдителната му част искът за собственост на тези идеални части е отхвърлен по отношение на Г. Г. Г. лично и като управител на „Балкан Оил енд Енерджи“ ЕООД.

Въззивният съд с обжалваното в настоящото производство решение е потвърдил решението на първата инстанция в частта по иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Отменил е в отхвърлителната му част решението по иска по чл.108 ЗС и вместо него е постановил диспозитив, с който „Пепе груп“ ООД е осъдено да предаде на Г. Г. Г., лично и като управител на „Балкан Ойл енд Енерджи“ ЕООД, спорните 369/720 ид. ч. от осем ниви в землището на [населено място], област М..

С решение № 147 от 14.06.2023 г. по гр. д. № 297/2022 г. на ОС-Монтана е оставена без уважение молбата на Г. Г. за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение № 291/16.11.2022 г. по същото дело. Прието е за неоснователно искането на Г. Г. искът по чл.108 ЗС да бъде уважен само спрямо него в лично качество. Изложено е съображение, че въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена от Г. Г. лично и като управител на дружеството.

Настоящият състав на ВКС приема, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която „Пепе груп“ ООД е осъдено да предаде на Г. Г. Г., в качеството му на управител на „Балкан Ойл енд Енерджи“ ЕООД, спорните 369/720 ид. ч. от осем ниви в землището на [населено място], област М.. Макар диспозитивът на решението да не е прецизен, с него на практика ответникът „Пепе груп“ ООД е осъден да предаде владението на идеалните части от имотите не само на Г. Г., но и на управляваното от него дружество „Балкан Ойл енд Енерджи“ ЕООД. Същевременно в обстоятелствената част на исковата молба няма твърдения „Балкан Ойл енд Енерджи“ ЕООД да е собственик на тези идеални части. Твърденията са, че собственик на тези части е само Г. Г.. Петитумът на иска по чл.108 ЗС е да се признае на ищеца собствеността на тези идеални части и да се осъди ответникът да му предаде владението върху тях. Непрецизният петитум не е изяснен от двете предходни инстанции, но свързан с обстоятелствената част на исковата молба, той следва да се тълкува в смисъл, че се иска уважаване на иска по чл.108 ЗС само по отношение на ищеца Г. Г. Г.. Следва да се отчете и това, че първоинстанционният съд е постановил установителен диспозитив по чл.108 ЗС само по отношение на Г. Г. Г., но не и по отношение на „Балкан Ойл енд Енерджи“ ЕООД. Въззивният съд не е имал основание да постановява диспозитив по чл.108 ЗС в осъдителната му част и по отношение на „Балкан Ойл енд Енерджи“ ЕООД, за което нито има твърдение в исковата молба да е собственик на спорните идеални части, нито първата инстанция му е признала права в установителната част на диспозитива по чл.108 ЗС. Затова въззивното решение, с което „Пепе груп“ ООД е осъдено да предаде спорните идеални части на Г. Г. Г., в качеството му на управител на „Балкан Ойл енд Енерджи“ ЕООД, е недопустимо и следва да бъде обезсилено в тази част.

С оглед изхода на делото следва да се определят и разноските за касационното производство.

С определението по чл.288 ГПК по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която искът по чл.108 ЗС е бил уважен в осъдителната му част по отношение на ищеца Г. Г. Г., действащ в лично качество. Касационното обжалване е допуснато само в частта, с която искът по чл.108 ЗС е уважен в осъдителната му част по отношение на ищеца Г. Г. Г., действащ като управител на „Балкан Ойл енд Енерджи“ ЕООД, т.е. касационното обжалване е допуснато в частта, с която „Пепе Груп“ ООД е осъдено да предаде идеалните части от имотите на „Балкан Ойл енд Енерджи“ ЕООД, като с настоящото решение касационната жалба е уважена. Следователно и на двете страни се дължат разноски съобразно уважената и неуважената част от касационната жалба.

Към писмените бележки, постъпили от Г. Г. по делото на 04.09.2024 г., е приложен договор за правна защита и съдействие от 31.08.2024 г., от който се установява заплащане на възнаграждение в полза на адвокат В. П. в размер на 2000 лв. В писмените бележки е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна.

Съгласно представения в открито съдебно заседание на 19.09.2024 г. договор за правна защита и съдействие от 18.09.2024 г., „Пепе груп“ ООД е заплатило адвокатско възнаграждение на адвокат М. Х. М. в размер на 4 000 лв.

Основателно е направеното от Г. Г. възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Заплатеното от „Пепе груп“ ООД възнаграждение за касационното производство е прекомерно с оглед действителната и правна сложност на делото и следва да бъде редуцирано на 2000 лв.

При това положение на всяка от страните по делото следва да се присъди адвокатско възнаграждение от по 2 000 лв.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 291 от 16.11.2022 г. по в. гр. д. № 297/2022 г. на ОС-Монтана в частта, с която след частична отмяна на решение № 260083 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 1484/2020 г. Районен съд-Лом е осъдено „Пепе груп“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], да предаде на основание чл.108 ЗС на Г. Г. Г., в качеството му на управител на управител на „Балкан ойл енд енерджи“ ЕООД , владението на 369/720 ид. части от следните имоти, находащи се в землището на [населено място], обл.М.: 1. Нива от 0, 280 дка в м. „Градището“, имот № 026062; 2. нива от 8, 951 дка в м. „Лъката“, имот № 234015; 3. нива от 8, 600 дка в м.“Големия гред“, имот № 250001; 4. нива от 4, 040 дка в м.“М.“, имот № 315005; 5. нива от 7, 279 дка в м. „Р. могила“, имот № 331019; 6. нива от 6, 460 дка в м. „Градището“, имот № 324027; 7. нива от 70,770 дка в м. “Д.“, имот № 377001 и 8. нива от 1, 320 дка в м. „Долни връх“, имот 394008.

ОСЪЖДА „Пепе груп“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], р-н „К. поляна“, [улица], [жилищен адрес] да заплати на Г. Г. Г. със съдебен адрес [населено място], [улица], сумата от 2000 лв. разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Г. Г. Г. със съдебен адрес [населено място], [улица], да заплати на „Пепе груп“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], р-н „К. поляна“, [улица], [жилищен адрес] сумата от 2000 лв. разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: