Отказ за отмяна на влязло в сила решение по иск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 201

София, 29.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 61 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 290885 от 17.11.2023 г. на „Совтранс А.“ Е. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 1155/19.08.2022 г. по гр. д. № 5/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което на основание чл.108 ЗС молителят е бил отстранен от процесния имот – таванско жилище в [населено място], [улица].

Молителят иска отмяна на цялото решение по чл.108 ЗС, евентуално – само на осъдителния диспозитив. Счита, че съдът неправилно уважил иска по чл.108 ЗС и в осъдителната част, без наличието на доказателства за владение на ответника. Молителят е бил ответник по иска и не е носил тежестта да доказва, че не владее имота, затова не е ангажирал и доказателства за това. Съдът игнорирал ясното твърдение в исковата молба, че на 17.09.2017 г. процесният имот е бил запечатан от ЧСИ М. М. по изп. д. № 105/2018 г. въз основа на обезпечителна заповед по т. д. № 105/2016 г. на Плевенския окръжен съд, като по делото нямало никакви данни печатите да са били вдигнати по реда на чл.652 ТЗ. По този начин имотът бил поставен във фактическа власт на съдебния изпълнител и това изключвало владението както на молителя „Совтранс А.“ Е., така и на неговия праводател „Т. Строй“ Е. /н/, още повече, че в придобивното основание на молителя не фигурирала клауза за предаване на владението.

Молителят твърди, че на 21.07.2023 г. получил от синдика на „Т. Строй“ Е. /н./ удостоверение по изп. д. № 823/2018 г. на ЧСИ М. М. с изх. № 4953/19.07.2023 г., което установявало датата на запечатване на имота на 21.09.2018 г., както и че синдикът на „Т. Строй“ Е. /н./ не е инициирал процедура по чл.652 ТЗ по сваляне на поставените печати. Счита това доказателство за ново и иска отмяна на влязлото в сила решение по чл.108 ЗС.

Ответницата в производството Ц. К. П. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна, тъй като представеното доказателство не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. То не удостоверява нови обстоятелства, които да не са съществували при разглеждане на делото и да не са били известни.

Третото лице-помагач „Обединена българска банка“ АД, като правоприемник на „Р. България“ ЕАД, оспорва молбата по същите съображения. Освен това счита, че непредставянето от молителя на доказателства, че не е във владение на спорния имот, не може да се извини с липсата на доказателствена тежест, тъй като той е могъл да проведе насрещно доказване по този въпрос.

С определение № 680 от 16.02.2024 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав на ВКС приема следното:

С атакуваното решение № 1155/19.08.2022 г. по гр. д. № 5/2022 г. на Софийския апелативен съд е отменено решение № 265218 от 04.08.2021 г. по гр. д. № 23383/2019 г. на Софийски градски съд и е уважен предявеният от Ц. К. П. срещу „Совтранс А.“ Е. иск по чл.108 ЗС – признато е за установено, че ищцата е собственик на основание постановление за възлагане от 01.02.2017 г. по изп. д. № 20098380404826 на ЧСИ М.Б. на недвижим имот, представляващ таванско жилище, находящо се на таванския етаж в сградата на [улица], [населено място], с изключение на първото от ляво таванско помещение, заедно с 3,72% ид. части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], и ответникът е осъден да предаде на ищцата владението на този имот.

Съдът е приел, че процесният имот е бил предмет на договорна ипотека от 19.12.2009 г. между „Б. строй“ Е. и „Р. България“ ЕАД; че банката се снабдила с изпълнителен лист, образувала изп. д. № 20098380404826, по което била наложена възбрана, вписана на 12.11.2009 г.; че с договор за покупко-продажба от 20.03.2014 г. „Б. строй“ Е. прехвърлило имота на „Г. строй ГД“ Е., а то от своя страна с договор от 16.04.2014 г. прехвърлило търговското си предприятие на „Т. строй“ Е., като договорът е бил вписан в имотния регистър. Прието е, че с решение от 27.07.2016 г. по т. д. № 105/2016 г. на ОС-Плевен е било открито производство по несъстоятелност на „Т. строй“ Е..

Прието е, че договорът за покупко-продажба между „Б. строй“ Е. и „Г. строй ГД“ Е., макар и непротивопоставим на „Р. България“ ЕАД, има вещен прехвърлителен ефект, а оттук има вещен ефект за имота и договорът за прехвърляне на търговско предприятие. Затова процесният имот е включен в масата по несъстоятелността на „Т. строй“ Е.. С определение № 634/05.08.2016 г. съдът по несъстоятелността, по искане на „Р. България“ ЕАД, е допуснал продължаване на образуваното от банката производство по индивидуално принудително изпълнение. Изпълнителните действия по изп. д. № 20098380404826 на ЧСИ М.Б. са продължили и след 16.01.2017 г., когато съдът отменил определението си на основание чл.253 ГПК, като на 01.02.2017 г. е било издадено постановление за възлагане на имота на ищцата по настоящото дело Ц. П.. Прието е, че това действие не е атакуемо по чл.646 ТЗ, тъй като не се включва в обхвата на действията по тази разпоредба /действия по доброволно погасяване на задълженията на длъжника/. Това възлагателно постановление е противопоставимо на кредиторите на несъстоятелността. То е влязло в сила на 31.07.2018 г. и е породило своя вещен прехвърлителен ефект. Извършената на 27.12.2018 г. покупко-продажба, с която на основание чл.718 ТЗ синдикът на „Т. строй“ /н./ е прехвърлил имота на „Совтранс А.“ Е., не е породила вещно действие, тъй като към този момент жилището не е било част от масата по несъстоятелността на дружеството.

В обобщение е прието, че искът по чл.108 ЗС е основателен, тъй като ищцата е установила при условията на пълно доказване, че е придобила правото на собственост върху процесния имот на твърдяното придобивно основание, както и това, че ответникът владее имота без основание.

По молбата за отмяна съставът на ВКС приема следното:

Писменото доказателство, на което се основава молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, е удостоверение по изп. д. № 20187860401005 на ЧСИ М. М. с изх. № 4953/19.07.2023 г., което установява две обстоятелства – че въз основа на обезпечителна заповед от 17.09.2018 г. по търг. д. № 105/2016 г. на Плевенския окръжен съд е наложена обезпечителна мярка, с която синдикът на „Т. Строй“ Е. /н./ е овластен, със съдействието на избран от него съдебен изпълнител и техническо лице /ключар/, да смени ключалката и заключващите механизми на външната входна врата на сградата в [населено място], [улица] на процесното таванско жилище в същата сграда, както и че на 21.09.2018 г. е постановено запечатване на основание чл.650, ал.1, вр. чл.651 ТЗ в изпълнение на обезпечителната заповед и че синдикът не е предприел действия по чл.652 ТЗ по вдигане на поставените печати.

Това писмено доказателство не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е създадено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска и тъй като не установява нови обстоятелства, които да не са били известни при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Още в първоинстанционното производство е представено определение № 899/17.09.2018 г. по търг. д. № 105/2016 г. на Плевенския окръжен съд, с което синдикът на „Т. Строй“ Е. /н./ е овластен да извърши запечатване на процесното жилище в [населено място], [улица], както и протокол от 08.06.2018 г. по изп. д. № 20187860400823 на ЧСИ М. М., с което е извършено самото запечатване. Тези доказателства са относими единствено към обстоятелството кой осъществява фактическата власт върху процесния имот, т.е. към третата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС и нямат никакво отношение към собствеността на имота и съответно – към установителната част на влязлото в сила решение. Наличието им по делото изключва възможността това решение да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК в осъдителната част на иска по чл.108 ЗС. Вярно е, че молителят „Совтранс А.“ Е., който е бил ответник по този иск, не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че не е във владение на спорния имот, тъй като печатите не са вдигнати, но той е могъл да се защити срещу осъдителното въззивно решение по чл.108 ЗС чрез поставяне на адекватен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК при касационното му обжалване, предвид липсата на данни по делото и на твърдения на другата страна за премахване на печатите по реда на чл.652 ТЗ. Такъв въпрос по чл.280, ал.1 ГПК обаче не е бил поставен. Във всички случаи „новото“ доказателство няма отношение към установителната част на решението по чл.108 ЗС. Затова всички доводи, развити в пледоарията пред ВКС на процесуалния представител на „Совтранс А.“ Е., че съдът е следвало да преценява поредност на вписвания на обезпечителни мерки, са неотносими към спора по настоящото дело.

Тъй като представеното с молбата за отмяна писмено доказателство не отговаря на изискванията на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото на ответницата Ц. К. П. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 9003,58 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.12.2023 г. и отчет по сметката на ответницата. Възражението за прекомерност на това възнаграждение, направено в съдебно заседание от процесуалния представител на „Совтранс А.“ Е., е неоснователно, тъй като цената на иска е 108 839,60 лв. и минималният размер на адвокатското възнаграждение за подадения отговор на молбата за отмяна е 9003,58 лв., съгласно чл.9, ал.4, изр.1, вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Третото лице-помагач не претендира разноски.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 290885 от 17.11.2023 г. на „Совтранс А.“ Е. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 1155/19.08.2022 г. по гр. д. № 5/2022 г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА „Совтранс А.“ Е., ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Ц. К. П. от [населено място], [улица], ет.1, сумата от 9003,58 лв. Разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: