Възобновяване на дело заради нарушено право на лично участие на подсъдимия

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 530

гр.София, 08.12.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова

ЧЛЕНОВЕ: Петя Колева

Весислава Иванова

в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВКП Максим Колев, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 787 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения С. Р. А. чрез защитника му за възобновяване на НОХД № 116/23г. по описа на Районен съд – Айтос, и за отмяна на постановената по него присъда присъда № 13 от 09.09.2024г., потвърдена с решение № 22/25г. по ВНОХД № 1346/24г. на Бургаския окръжен съд.

В искането се поддържа, че са налице основанията по чл.423, ал.1 от НПК, тъй като в последното открито съдебно заседание на първа инстанция е бил даден ход на делото, въпреки че осъденият е отсъствал по уважителни причини, както и поради това, че не е участвал във въззивното производство.

В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Изтъква, че А. не се е укривал, че е напуснал страната, защото се е лекувал. Пледира наказателното производство да бъде възобновено и делото да бъде върнато на Районния съд за провеждане на разпоредително заседание, в което да има възможност да направи искане за приключването му със споразумение или за провеждане на съкратено съдебно следствие.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като делото е разгледано при наличие на предпоставките по чл.269 от НПК.

Осъденото лице заявява, че при постановяване на присъдата и по време на въззивното заседание е отсъствал, защото е бил на лечение в Германия, за което защитникът му е бил уведомен.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането е за възобновяване на влязла в сила присъда, направено е от процесуално легитимирано лице и е депозирано в рамките на срока по чл.421, ал.3 от НПК, поради което е допустимо.

Разгледано по същество е основателно.

Досъдебното производство по делото е протекло с участие на осъдения, който е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК лично и са му били предявени и материалите от разследването.

Пред Айтоския районен съд С. А. е бил представляван от двама упълномощени от него защитници. Участвал е лично в разпоредителното заседание на 13.06.2023г. и му е била разяснена възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК. В продължение на повече от година А. е имал коректно процесуално поведение и се е явявал в съдебните заседания.

На 22.07.2024г. е депозирал молба за отлагане на делото поради това, че е ранен от намушкване с нож. Представен е болничен лист с диагноза „открита рана на коремната стена“. Молбата му е била уважена. Преди следващото заседание, насрочено за 06.08.2024г. А. е уведомил съда, че състоянието му е влошено и му предстои операция. Представил е нов болничен лист за отпуск до 12.06.2024г. На това съдебно заседание не са присъствали и защитниците му. Съдът е отложил делото, като е постановил защитниците на подсъдимия да бъдат призовани по телефона, а той – чрез тях. За следващото съдебно заседание, проведено на 09.09.2024г. адв.В. е била призована с лично получена призовка. На списъка с лицата за призоваване е отбелязано, че подсъдимият и адв.Д. са уведомени по телефона на последния.

В съдебното заседание С. А. и адв.В. не са се явили. Адв.Д. е поискал да бъде даден ход на делото. Заявил е, че от близките на подзащитния си е научил, че се лекува заради нараняването с нож, но не му е известно дали във Варна или в София. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, дал е ход на делото, разпитал е един свидетел, изслушал е съдебните прения и е постановил присъда. Липсват данни А. да е бил уведомен за присъдата.

Въззивното производство е било образувано по жалба, изготвена от адв. Д. и подписана от него. Изпратената до С. А. призовка е върната с отбелязване, че при няколко посещения не е открит на адреса, и че по сведение на съседите е в чужбина. Направена е справка за задграничните пътувания на А., която не би могла да съдържа изчерпателна информация, но сочи, че последното регистрирано преминаване на границата е излизане от страната на 02.08.2024г.

В съдебното заседание на Бургаския окръжен съд се е явил само адв. Д.. Заявил е, че не знае къде се намира подзащитният му, че му е известно само че се лекува някъде в чужбина, защото не е в добро здравословно състояние. Съобщил е, че не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.

Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК и е провел съдебното заседание в негово отсъствие. Постановеното решение е връчено на майката на осъденото лице.

При горното се установява, че Айтоският районен съд е нарушил правото на осъдения да участва лично в наказателното производство, като неправилно е приел, че са налице законовите основания да разгледа делото в негово отсъствие. За съдебното заседание на 09.09.2024г. С. А. не е бил редовно призован. Процесуално нарушение е било допуснато още в предходното заседание, когато е разпоредено подсъдимият да не бъде призоваван лично, а чрез защитника му. Такова призоваване, съгласно разпоредбата на чл.180, ал.3 от НПК е допустимо само след изрично съгласие от страна на защитника, а адв.Д. е отсъствал и не е имал възможност да вземе отношение. Нещо повече – в следващото съдебно заседание е направил изявление, от което става ясно, че не е успял да се свърже с А., че е разговарял само с негови близки, и че местонахождението му не му е известно. Обстоятелството, че е изразил желание да бъде даден ход на делото в отсъствие на подзащитния му е ирелевантно, тъй като съдът е задължен служебно да следи за спазване на процесуалните права на страните, а правото на лично участие в процеса е едно от най-значимите.

Бургаският окръжен съд, от своя страна, също е провел задочен съдебен процес без да се е убедил, че засегнатото лице е имало реална възможност да присъства, но доброволно се е отказало от това право. Следвало е да съобрази две съществени обстоятелства. Първото е, че адв. Д., макар и да е избран лично от А. да го представлява, очевидно не е имал връзка с клиента си, не го е уведомил за въззивното производство и не е съгласувал с него линията на защита. Второто е наличната информация, която е била и документално подкрепена, че подсъдимият е имал здравословни проблеми и е провеждал лечение, което от своя страна е налагало съдът да се убеди, че А. сам е избрал да напусне известния по делото адрес, а не е бил принуден по обективни причини. При това положение, за да приеме, че лицето се е отказало от правото си на лично участие в процеса, съдът е следвало да положи усилия да установи местонахождението му и да го уведоми за съдебния процес.

Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

Отменя присъда № 13 от 09.09.2024г. на Районен съд – Айтос, както и решение № 22/25г. по ВНОХД № 1346/24г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдена изцяло, и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание на първата инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.