Шофиране след употреба на метадон при лечение на зависимост е престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * нова присъда във въззивното производство * наркотични вещества

Р Е Ш Е Н И Е

№ 177

София, 18 март 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева

ЧЛЕНОВЕ: Даниел Луков

Николай Джурковски

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП К. Иванов, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 1183/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия А. П. срещу въззивна присъда № 152 от 09.10.2023г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 5270/2023г. по описа на същия съд.

В жалбата от защитника на подсъдимия се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за превратно тълкуване на доказателствата, тъй като подсъдимият шофирал автомобил след разрешение от лекуващия го лекар, а и количеството метадонов хидрохлорид, което приемал било много малко и отделно от това не се касаело до управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а след употреба на лекарството метадонов хидрохлорид, което не било забранено от закона. Претенцията за нарушение на материалния закон се извлича именно в резултат на така допуснатите нарушения на процесуалните правила. Не се сочат никакви аргументи в подкрепа на заявеното касационно основание за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Претендира се за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, респективно за връщане на делото за ново разглеждане, без да се уточнява на кой съд делото следва да бъде върнато.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.

Подсъдимият П. поддържа жалбата на своя защитник по съображенията, изложени в нея. Защитникът му адв. Г. Т. също поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 215 от 26.04.2023г. на Районен съд - София, постановена по н.о.х.д. № 13701/2023г., подсъдимият А. П. е бил признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

По въззивен протест, с въззивна присъда № 152 от 09.10.2023г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 5270/2023г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била отменена и вместо нея е била постановена нова присъда, с която подсъдимият А. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв.

Подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от една година. Бил е определен първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното му наказание лишаване от свобода на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. По отношение на подсъдимия е бил приложен чл. 68, ал. 1 от НК, като е било постановено да изтърпи отделно и наказанието си от една година лишаване от свобода, наложено му по нохд № 4520/2019г. по описа на СРС, присъдата по което е била влязла в сила на 18.02.2020г., като отново е бил определен първоначален общ режим и за неговото изтърпяване.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В жалбата от защитника на подсъдимия, макар и трудно, но все пак нарушението на материалния закон може да се изведе като резултат от допуснати от въззивния съд пороци в неговата оценъчна дейност, без същото да е подкрепено с каквито и да е данни, поради което и най-напред ще бъде отговорено на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Това се налага, тъй като от правилното установяване на фактическата обстановка зависи и правилното приложение на материалния закон.

Не се констатира твърдяното в жалбата превратно тълкуване на доказателствата. Според изложените в жалбата доводи, тя е аргументирана с това, че въззивният съд е нарушил съществено процесуалните правила при оценката на доказателствения материал и приетите за установени факти без да се уточнява кои доказателствени материали и кои от установените факти от предмета на доказване по чл. 102 от НПК се оспорват. Освен че е лишен от конкретика и поради това не може да получи по - подробен отговор от настоящата инстанция, този довод е очевидно несъстоятелен предвид и това, че установената от съдилищата фактическа обстановка, е оценена като безспорна между страните. ВКС не веднъж е имал повод да посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива ( освен в случаите по чл. 354, ал. 5 от НПК, какъвто настоящият не е), както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие. В настоящия казус не се установява превратно тълкуване на фактите от въззивната инстанция и изводите за тях са основани на обективен доказателствен анализ по действителното съдържание на доказателствените източници като показанията на свидетелите и събраните по делото писмени доказателства.

Съдът е оценил според действителното му съдържание писмения и гласен доказателствен материал, стриктно съблюдавайки изискванията да разкрие значимата за процеса фактология единствено чрез способите и средствата на процесуалния закон, като в своите мотиви е изложил подробни и ясни съображения, въз основа на които е посочена коя част от доказателствения материал е достоверна и каква информация с доказателствено значение разкрива. Въззивният съд се е позовал на събраните доказателства в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като е извършил собствен доказателствен анализ.

Споделими са изводите, направени от СГС, че за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК е достатъчно да се установи, че деецът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, без оглед на техния вид, количество и целта, с която тези наркотични вещества са били приети. Правилно е направено позоваването на цитираната съдебна практика на ВКС, съгласно която употребата на приетото от подсъдимия наркотично вещество не е ограничена времево и няма предвиден като съставомерен елемент на деянието извършителят на престъплението да е бил повлиян от наркотичното вещество. Приеманият от подсъдимия П. метадон е наркотично вещество и като такъв попада в списъка на вещества, посочени в приложение № 2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Подсъдимият П. се е лекувал с метадон хидрохлорид от своята наркотична зависимост, като още при започване на програмата за лечение е попълнил писмена декларация, в която е посочил, че е запознат с обстоятелството, че по време на лечението си с метадон не трябва да шофира ( л. 70 от първоинстанционното дело). Правилно контролирания съд е приел, че св. М.-лекуващ лекар на подсъдимия, не му е давал разрешение да управлява МПС. Показанията на този свидетел също са били предмет на внимателен анализ от въззивния съд и те са били тълкувани съобразно тяхното действително съдържание. Друг е въпросът, както правилно е отбелязал контролираният съд, че даването на съгласие или разрешение от лекуващия лекар не може да елиминира изричната законова забрана да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества, какъвто метадонът безспорно е. Правилно е било прието и че за да е осъществено престъплението, от субективна страна е достатъчно деецът да е съзнавал, че е употребил наркотично вещество и че започва да управлява автомобил след употреба на такова вещество.

Както вече се посочи по-горе, претендираното с жалбата нарушение на материалния закон е заявено декларативно, без да е мотивирано с доводи в негова подкрепа. Все пак касационния съдебен състав намира, че при установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалният закон е приложен правилно относно инкриминираното престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
В касационната жалба няма никакви доводи, относими към наложеното на подсъдимия П. наказание и при липсата на служебно начало за тази инстанция не следва да бъдат обсъждани въпросите, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,

Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 152 от 09.10.2023г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 5270/2023г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: