Отговорност при смърт по непредпазливост от умишлена лека телесна повреда

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * неоснователност на касационна жалба * допълнителна експертиза * прочитане на свидетелски показания * разпит на свидетел пред съдия * механизъм на причинена телесна повреда * механизъм на причиняване на телесна повреда или смърт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 522

Гр. София, 25 октомври 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП ДАНИЕЛА МАШЕВА, разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 532/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец П. Т. П. чрез упълномощения му повереник адв. И. В. срещу въззивно решение на Апелативен съд-Пловдив, НО, 2 състав, № 54/08.04.2024 г., постановено по в.н.о.х.д № 138/2023 г.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с цел отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила; увеличаване на наложеното наказание и отмяна приложението на чл. 66 от НК.

В писмено допълнение към касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец П. / наименувано „уточнение“/ се излагат кратки аргументи в подкрепа на наведените касационни основания, като по отношение на оплакването по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се сочат нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд, състоящи се в необсъждане на определени доказателствени материали и на противоречията между доказателствата, поотделно и в съвкупност, което е довело до възприемане на фактическа обстановка на базата на непълен доказателствен анализ на цялостната доказателствена съвкупност. Твърди се невярна правна квалификация на деянието и определяне на несправедливо занижено наказание при неправилно отчетен превес на смекчаващите обстоятелства.

В депозирано, на осн. чл. 351, ал.4 от НПК писмено допълнение към касационната жалба, изготвено от повереника на частния обвинител се излагат допълнителни съображения в подкрепа на наведените касационни основания. Преимуществено аргументите по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се изразяват в неправилна интерпретация на показанията на свидетеля А. Ч. и обясненията на подсъдимия В., като съдът е кредитирал последните без да ги съобрази със заключението на съдебно медицинската експертиза/СМЕ/ и устните разяснения на експертите за механизма на получаване на тежката черепно – мозъчна травма, довела до смъртта на пострадалия.

Сочи се, че нарушението на материалния закон се състои в определяне на по-лека правна квалификация, без да се отчетат данните по делото, че подсъдимият е нанесъл удара спрямо пострадалия с умисъл да причини тежка, алтернативно средна телесна повреда, което е довело до неправилно установени факти по обвинението и би могло да се отстрани чрез връщане на делото за ново разглеждане.

Явната несправедливост на наложеното наказание се извежда от неправилната оценка на обстоятелствата в полза на дееца, към които без основание са причислени трудовата заетост на подсъдимия и нанасянето на процесния удар с намерението да предотврати сблъсък между присъстващите, като последното е в противоречие с тезата на съда, че поведението на дееца представлява непредизвикана намеса в чужди отношения, довела до причиняване на смърт. Както и че не са отчетени като отегчаващи обстоятелства силата и точността на нанесения удар и напускането на местопроизшествието от страна дееца.

Срещу касационната жалба, на осн. чл. 351, ал.4 от НПК е постъпило възражение от упълномощения защитник на подсъдимия с довод за нейната неоснователност, поради липса на допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд и със становище за оставяне на решението в сила.

В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на частния обвинител и граждански ищец П., адв. В. поддържа изцяло касационната жалба на доверителя си и допълнението към същата с релевираните оплаквания срещу решението на апелативния съд и с искането за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Застъпва тезата, че контролираните съдилища не са подложили на обсъждане част от свидетелските показания за отношенията между присъстващите и поведението на подсъдимия и пострадалия преди удара, както и медицинските заключения в частта относно неговата сила, които са от съществено значение за изясняване на обстановката в района на местопроизшествието непосредствено преди нанасянето на удара от подсъдимия и механизма на деянието, който е определящ за умисъла, с който В. е действал при извършването му.

Сочи, че въззивната жалба съдържа съответно искане за увеличаване на наложеното наказание, независимо от правната му квалификация и че същото неправилно е отмерено при отчетен превес на смекчаващите обстоятелства.

Частният обвинител и граждански ищец П. пред ВКС поддържа тезата на своя повереник.

Частният обвинител и граждански ищец Й. П. пред ВКС не взема становище по касационната жалба.

Упълномощеният защитник на подсъдимия В., адв. Ж. пред ВКС изразява становище за оставяне в сила на въззивното решение и за отхвърляне на касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец, поради липса на съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон от страна на въззивния съд.

Подсъдимият В. в последната си дума пред ВКС изразява съжаление за деянието и моли да се остави в сила решението на апелативния съд.

Прокурорът от Върховната прокуратура намира касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец П. за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила като законосъобразно постановено.

Намира, че оценъчната и аналитична дейност на въззивния съд е съобразена със законоустановените процесуални изисквания и решението е постановено на базата на задълбочен собствен анализ на цялостната доказателствена съвкупност от контролиращия съд. Счита, че изводите на съда за обективната и субективна съставомерност на деянието като причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на умишлено причинена лека телесна повреда кореспондират изцяло на установената по делото фактология за поведението на подсъдимия при нанасянето на удара, чрез използване на неголяма сила, резултирало в оток в областта на скулата на пострадалия, което е довело до причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето. Както и на липсата на доказателства, от които да се изведе наличие на умисъл от страна на подсъдимия за причиняване на тежка или средна телесна повреда при нанасянето на процесния удар.

Наложеното наказание оценява като справедливо определено, при отчитане на всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда №9/09.02.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 2409/21 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора подсъдимият В. П. В. е признат за виновен в това, че на 24.08.2019 г. в [населено място] по непредпазливост е причинил смъртта на Ж. П. П., настъпила вследствие на умишлено нанесена на 03.08.2019 г. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето, поради което и на осн. чл.124, ал.1, пр.3, вр. чл.130, ал.2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от пет години, на осн. чл. 66, ал.1 от НК, като е оправдан по обвинението по чл.124, ал.1, пр.3, вр. чл.128, ал.1 от НК относно умишлено причинена тежка телесна повреда. На осн. чл. 59, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието е приспаднато предварителното задържане и мярката домашен арест, наложени на подсъдимия.

С присъдата на окръжния съд подсъдимият В. е осъден да заплати в полза на гражданските ищци П. Т. П. и Й. Ж. П. обезщетение за неимуществени вреди, резултат от процесното деяние, в размер на по 150 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2019 г. до изплащането на главниците, като е отхвърлил предявените граждански искове до пълните предявени размери от по 250 000 лв. за двамата граждански ищци.

Със същата присъда съдът е възложил в тежест на подсъдимия В. направените по делото разноски в полза на държавното и частно обвинение и съответните държавни такси.

В производство, образувано по въззивна жалба на частния обвинител и граждански ищец П. е постановено въззивно решение №54/08.04.2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, 2-ри наказателен състав по в.н.о.х.д № 138/2023 г., с което присъда №9/09.02.2023 г. по н.о.х.д. № 2409/21 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора е потвърдена изцяло.

Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец П. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от активно легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна.

На първо място следва да се разгледа оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивният съд, доколкото отговорът му е определящ за основателността на оплакването за нарушение на материалния закон, което е допустимо да се проверява от касационната инстанция само при правилно установени факти от решаващите съдилища.

Релевираното оплакване по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК е мотивирано с неправилна доказателствена оценка на обстоятелствата от значение за механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия, което е довело до настъпването на неговата смърт, както и на субективното отношение на подсъдимия към същото телесното увреждане.

В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец П. се оспорва направената от контролирания съд оценка на показанията на свидетеля А. Ч., като се твърди неправилна интерпретация на съдържанието им чрез изолиране на отделни техни части, които са поставени в основата на приетата фактология, без да бъдат разгледани в тяхната цялост и взаимовръзка. Отделно се сочи, че съдът неоснователно е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта за поведението на пострадалия преди нанасянето на процесния удар, които не са подкрепени от други доказателства, без да отчете, че те представляват негова защитна версия.

Наведените от повереника на частния обвинител и граждански ищец доводи срещу доказателствената дейност на въззивния съд се намериха за неоснователни. Апелативната инстанция е извършила задълбочен и прецизен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, при което не е допуснала неправилна интерпретация на доказателствените източници, а ги е ценила съобразно действителното им съдържание и смисъл. Оценката на доказателствата е законосъобразно осъществена, като независимо, че въззивният съд е възприел изцяло установената от първата инстанция фактическа обстановка, която е намерил за правилна, в решението се съдържа изчерпателен собствен анализ на доказателствените източници, придружен с надлежни аргументи за това кои от тях кредитира и по какви съображения, с който ВКС се съгласява изцяло.

Апелативният съд е провел въззивно съдебно следствие с допълнителен разпит на свидетелите очевидци на инцидента А. и Ф. Ч. и С. С., при което е приобщил показанията на свидетеля Ф. Ч. от досъдебното производство, депозирани по реда на чл. 223 от НПК с цел да отстрани противоречията между отделните му разпити. Изходящите от цитирания свидетел гласни доказателствени средства са били съпоставени и със заключенията на техническите експертизи, които са възпроизвели приобщените от мястото на престъплението видеозаписи от поставени камери, както и с показанията на останалите свидетели, присъствали на мястото на деянието и съдът правилно е приел за обективен източник показанията му от досъдебното производство, надлежно приобщени по реда на чл. 281, ал.1 от НПК. ПлАС е мотивирал становището си с кореспонденцията между показанията на свидетелите Ф. и А. Ч. и обясненията на подсъдимия, прочитът на които показва, че в тази им част напълно съвпадат със заявеното от двамата свидетели, поради което са правилно интерпретирани в съдържателен план.

Не се намери за основателно възражението от допълнението към касационната жалба, че в показанията на свидетелите А. и Ф. Ч. са налице противоречия за механизма на деянието, които апелативният съд е игнорирал и не е подложил на обсъждане. Има се предвид заявеното от свидетеля А. Ч., че конфликтът между пострадалия и свидетелите А. и Ф. Ч. не е бил съпроводен с физическо съприкосновение между тях, както и че пострадалият не е предизвикал подсъдимия преди удара. Внимателният прочит на оспорените от към обективен прочит гласни доказателствени средства сочи на липсата на съществени противоречия между тях.

От съдържанието на надлежно приобщените показания на свидетеля Ф. Ч., депозирани на досъдебното производство пред съдия от съответния съд, /които свидетелят е заявил, че поддържа по съображения, че са дадени непосредствено след деянието, когато споменът му за инцидента е бил най-точен/се установява пълна кореспонденция с показанията на А. Ч. от досъдебното производство, депозирани също по реда на чл. 223 от НПК, приобщени от окръжния съд и обясненията на подсъдимия относно поведението на пострадалия преди подсъдимият да му нанесе удара в областта на лицето. Както двамата свидетели, така и подсъдимият са заявили, че след като подсъдимият се е приближил до групата от четири момчета, между които е възникнал конфликта и е отправил репликата „Вие на мъже ли се правите?“ пострадалият от своя страна е репликирал подсъдимия и се е насочил в посока към него, след което подсъдимият го е ударил с юмрук в лицето.

В тази връзка е необходимо да се направи уточнението, че тези действия на пострадалия преди подсъдимият да му нанесе ударът, който е предизвикал падането му на земята от собствен ръст, от което е последвала травмата в областта на главата, довела до настъпването на неговата смърт нямат пряко отношение към съставомерността на деянието, което е квалифицирано от решаващите съдилища като престъпление по чл. 124, вр. чл. 130, ал.2 от НК. Отговорът на това възражение на повереника е в контекста на оспорването на законосъобразността на доказателствената дейност на въззивния съд, който е упрекнат в превратно тълкуване на доказателства, каквото по делото не се установява.

За пълнота следва да се отбележи, че апелативният съд е обсъдил всички гласни доказателствени средства, изходящи от присъстващите на процесната дата и място свидетели, в които се съдържат доказателства за цялостното протичане на инцидента както преди подсъдимият да нанесе удар спрямо пострадалия, така и след това. Кредитираната от ПлАС доказателствена съвкупност от гласни, писмени и веществени доказателствени средства, оценена при съобразяване на заключенията на медицинските и технически експертизи представлява надлежна доказателствена основа за формиране на фактическите му изводи относно механизма на протичане на инцидента.

Не се намери за основателно и възражението към доказателствения подход на въззивния съд по отношение съдебно медицинските експертизи, които са изследвали възможния механизъм на причиняване на несъвместимото с живота телесно увреждане, от което е последвала смъртта на пострадалия, който механизъм е послужил за определяне на субективната страна на деянието и за извода на съда относно липсата на умисъл за причиняване на средна или тежка телесна повреда от страна на дееца. Възражението се аргументира с неправилно формирано становище по въпроса за силата и насочеността на процесния удар, чрез игнориране на експертните становища за тежестта на травмата при удара /довел до изпадане на пострадалия в безсъзнание преди падането му на земята/ и като следствие от падането му върху терена след ускорение.

Въззивният съд е изложил подробни мотиви по въпроса за механизма на получаване на увреждането в областта на главата, от което е последвала смъртта на пострадалия П., включително и посредством заключението на допълнителната съдебно медицинска експертиза/СМЕ/, която е назначил в хода на въззивното съдебно следствие. В допълнителното медицинско заключение този въпрос е изследван детайлно, като експертите с категоричност са заключили, че целият комплекс от травматични увреждания е резултат от понесената тежка травма в областта на тила при падането върху настилката. Както и че падането от собствен ръст върху земна настилка е високо енергийна травма и винаги е съпроводено с ускорение в резултат от земното притегляне, но по делото не са налице морфологични данни, от които да бъде доказано и аргументирано падане с прибавено ускорение, което да е причинило процесната тежка черепно мозъчна травма. Становището на съда за силата на нанесения удар е изцяло съобразено с допълнителната СМЕ и устните разяснения на експертите, които са основани на медицинската документация от лечението на пострадалия и показанията на спешния медик, пристигнал на мястото на произшествието. Експертите са категорични, че при липсата на данни за други увреждания в областта на лицето, освен възприетия оток по лицето, описан от спешния медик Б. при разпита му като свидетел, силата на нанесения удар се определя като неголяма, като значение за падането от собствен ръст има и употребата на алкохол от страна на пострадалия, което по делото е безспорно установено. В заключението ясно е посочено, че липсата на травматични увреждания в лицевата област на пострадалия в СМЕ на труп /включително и след отрепариране на меките тъкани на лицето, при което не се установяват травматични изменения/ сочат на това, че ударът не е бил нанесен със значителна сила и кинетична енергия, защото в противен случай биха останали травми в ударената област. Данните за наличие на оток в областта на лицето, /с неконкретизирано местоположение/ от показанията на спешния медик Б. са интерпретирани от вещите лица в същата посока, а именно, че не се касае за нанесен силен удар в тази област, поради това, че при аутопсията на трупа, тези следи не са били налични.

Не почива на обективен анализ на доказателствата по делото възражението за превратна оценка на обясненията на подсъдимия, приобщени по делото на осн. чл. 279, ал.2 от НПК, от които е изведена целта му да причини на пострадалия лека по тежест телесна повреда/доводът се отнася до приложението на закона, но се обсъжда, доколкото е свързан с процесуалната дейност на ПлАС по оценка на доказателствата срещу която се възразява/ . Апелативният съд е извършил прецизен анализ на гласните доказателствени средства, изходящи от подсъдимия/надлежно приобщени обяснения от досъдебното производство, дадени в присъствието на защитник, на осн. чл. 279, ал.2, т.4 от НПК, при наличието на законовите предпоставки за това/ относно вътрешната им устойчивост и чрез съпоставка с останалите доказателства и доказателствени средства и правилно е приел, че същите се характеризират с обективност, поради което ги е кредитирал изцяло. А именно, че нападението от негова страна се изразява в нанасяне на един удар с юмрук в областта на лицето, с неголяма сила, което е довело до падането на П. назад върху терена, от което е последвал удар в тилната част на главата. В подкрепа на възприетите фактически изводи относно механизма на протичане на процесния инцидент, въззивният съд се е позовал както на обясненията на подсъдимия от досъдебната фаза за вида и силата на нанесения от него удар, така и на показанията на свидетелите Ф. и А. Ч. от съдебно заседание и от досъдебното производство, надлежно приобщени по реда на чл.281 от НПК за поведението на пострадалия и подсъдимия преди и по време на същия и на заключенията на медицинските експертизи относно цялостната медицинска характеристика на причинените увреждания на пострадалото лице, като е отчел взаимната им кореспонденция и еднопосочност.

При това положение се налага извода, че доказателствената дейност на апелативния съд е осъществена при стриктно спазване изискванията на процесуалния закон за надлежна проверка и оценка на релевантните доказателства, вътрешното му убеждение по фактите на обвинението е законосъобразно формирано по начин, който позволява да се проследи волята му по отношение на оценката на доказателствените източници и връзката им с установените факти, както и не страда от процесуални пороци, поради което не са налице процесуалните предпоставки за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, респективно претенцията на защитата в този смисъл не може да бъде удовлетворена.

Не се намери за основателно и оплакването по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК за допуснато нарушение на материалния закон. В рамките на установените фактически положения правната квалификация на деянието е вярно определена.

Оплакването по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е основано на оспорване на възприетите от инстанциите по същество факти, което по принцип е допустимо да бъде проверявано само в контекста на оценката и проверката на доказателствата, довели до тяхното установяване и в тази връзка на правилното формиране на вътрешното убеждение на съда, което е предмет на касационното основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК и се обсъди по-горе относно неговата неоснователност.

Настоящата касационна проверка намери, че изводите за обективната и субективна съставомерност на деянието като престъпление по чл.124 ал.1, вр. чл.130, ал.2 от НК са в пълна кореспонденция с установената по делото фактология за поведението на подсъдимия по осъществяване на телесното посегателство спрямо пострадалия П. и проявеното от него субективно отношение към вида и характера на причиненото телесно увреждане на пострадалия от удара в областта на лицето, изразяващо се в причиняване на болка без разстройство на здравето.

Престъплението по чл.124 от НК се характеризира с двойна форма на вина, умисъл по отношение на телесната повреда и непредпазливост спрямо настъпването на смъртта. Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в умишлено причиняване на телесна повреда, като настъпването на смъртта е по-отдалеченият резултат, който настъпва впоследствие и не се цели пряко от дееца, но се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с нанесеното телесно увреждане. Отговорността за лицето е в зависимост от вида на нанесената телесна повреда, по отношение на която е действал с умисъл,/пряк или евентуален/ който се обективира от неговите действия, а не от депозираните от него обяснения по повод тяхното извършване.

В настоящият казус правилно контролираните съдилища са приели, че умишлено причиненото телесно увреждане, за което подсъдимият следва да отговаря и в рамките на което следва да се определи квалификацията на процесното деяние е лека телесна повреда и по делото не са установени съставомерни факти, които да сочат на умишлено причинена тежка телесна повреда/ изразяваща се в общо разстройство на здравето опасно за живота/ или средна телесна повреда/изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота/ от страна на подсъдимия.

Правилно решаващият съд е оценил като съществен фактор за субективното отношение на дееца към нанесената от него телесна повреда неголямата сила, с която е бил нанесен ударът в областта на лицето, обективирана от липсата на оставени следи в лицевата област на пострадалия към датата на настъпването на смъртта, което е за период от 20 дни след получаване на това увреждане.

Възраженията от касационната жалба, че поведението на подсъдимия обективира умисъл за по-тежка по вид / поддържа се алтернативно наличие на умисъл за тежка или средна/ телесна повреда се намери за неоснователно. Установената от контролирания съд фактология сочи на умишлено причинено леко телесно увреждане, резултат от нанесен от дееца удар, като последвалата по-тежка травма не се обхваща от неговият умисъл. Това е така поради цялостната характеристика на упражнената спрямо пострадалия физическа сила – подсъдимият е нанесъл един удар с неголяма сила, който не е бил от естество да причини разстройство на здравето на П., а е довел само до причиняване на болка, което не показва деецът да е допускал, че от това негово действие може да настъпи по-тежък резултат под формата на тежка или средна телесна повреда и да се е съгласявал с тази последица.

Съдебна практика е изяснила разликата между престъплението по чл.124 от НК и съставите на умишленото убийство от гледна точка на отговорността на дееца, която следва да понесе при промяна на тежестта на последиците за здравето на пострадалото лице. В този смисъл е Решение № 8/20.03.1990 г. по н. д. № 85/1989 г., ОСНК на ВС, съгласно което :“ Позоваването на т. 17 и 18 от Постановление № 3/90 г. на Пленума на ВС, според които деецът отговаря за най-тежките последици за здравето независимо от това дали те са настъпили непосредствено след деянието или по-късно, не може да намери приложение за деянието по чл. 124, ал.1 от НК. Ако за причиняване на телесно увреждане има значение най-тежкото увреждане, за деянието по чл. 124, ал.1 от НК е необходимо да се установи непредпазливото причиняване на смъртта на едно лице от какъв вид увреждане деецът съзнателно е причинил. Щом като крайният резултат може да настъпи от различни по вид увреждания, изключено е да се изхожда само от най-тежкия резултат на телесно увреждане.“

Съотнесени към настоящият казус тези предписания правилно са дали основание на контролираните съдилища да определят като умишлени действията на подсъдимия за причиняване на увреждането в областта на лицето на пострадалия, които са с характер на лека телесна повреда без разстройство на здравето и които се намират в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, тъй като са сложили началото на причинно-следственя процес за получаване на по-тежките телесни увреждания, причинили смъртта на П.. В тази връзка правилно наказателната му отговорност е била ангажирана по приетата квалификация по чл. 124, ал.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК относно причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на умишлено нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. По отношение на настъпилите по-тежки увреждания, от които е настъпила смъртта на пострадалото лице подсъдимият не може да носи отговорност, поради липса на умисъл за тяхното причиняване.

По изложените съображения не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Не се намери за основателно и оплакването по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наложеното наказание, поддържано в касационната жалба по съображения за определяне на по-тежка правна квалификация на деянието, поради липса на съставомерни факти и налагане на съответно по-тежко наказание за този вид престъпление /при новото разглеждане на делото след връщането му за ново разглеждане от ВКС/.

По въпроса за неговата допустимост следва да се посочи, че във въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци / личната им въззивна жалба и жалбата, изготвена от техния повереник и подадена от тяхно име са с напълно идентично съдържание/ не се съдържа искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание или за отмяна на приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Във въззивната жалба на тези страни се съдържа единствено искане за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, като изрично се иска подсъдимият бъде признат за виновен по първоначално предявеното му обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на умишлена тежка телесна повреда. Към въззивните жалби на частните обвинители не са депозирани допълнения в срока по чл.320, ал.4 от НПК.

Единственото искане за постановяване на „ефективна присъда“ се съдържа в пледоарията на повереника на частния обвинител Й. П. пред въззивния съд, но при липсата на аналогично искане във въззивната й жалба, становището на повереника, застъпено в хода на съдебните прения не представлява съответно искане за отмяна на условното осъждане на дееца по смисъла на чл. 337, ал.2 от НПК и не поражда правни последици относно допустимостта на касационното оплакване по чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК в рамките на установената от контролирания съд правна квалификация на деянието.

По изложените съображения, оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание в рамките на приетата от контролираните съдилища правна квалификация на деянието по чл. 124, ал.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК е недопустимо и не подлежи на разглеждане от ВКС, поради липса на съответна въззивна жалба със същото искане по отношение на наложеното от първия съд наказание за това престъпление.

В касационната жалба не се обжалва гражданската част на въззивното решение, поради което в тази му част същото е влязло в сила и не подлежи на проверка от ВКС.

По изложените съображения решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, като се отхвърли касационната жалба на частният обвинител и граждански ищец П. срещу същото.

Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Апелативен съд-Пловдив, НО, 2 състав, № 54/08.04.2024 г., постановено по в.н.о.х.д № 138/2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: