Задължение на въззивния съд да обсъди всички доводи за неравноправни клаузи

Текстът на акта

Ключови фрази

Неравноправни клаузи в потребителски договори * указания на съда * задължения на въззивния съд

9

9

Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 24 април , две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1446/24 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на С. С. Х. срещу решение №6641 от 21.12.2024 г. по в.гр.д № 10 572/22 на СГС, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 20144440/23.06.2021 г. по гр.д. №47193/2019г. на СРС, с което е бил отхвърлен като неоснователен, предявеният от касатора, срещу УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК[ЕИК] - [населено място], иск с правна квалификация чл.26, ал. 1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на клаузите в т.4.2 и т. 17 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2955261 от 20.08.2010г, т.4.2, т.4.1 и т. 17 от Анекс № 2 от 14.11.2012г. и Анекс № 3, както и т.4.1, т.4.2 и т. 17.1 от Анекс № 3 от 29.04.2014г., регламентиращи заплащане на лихва върху просрочена главница и условия за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, поради тяхната неравноправност по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и в частта, с която същият на основание чл.78, ал.3 ГПК е бил осъден да заплати разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 1948.87 лв. с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, както и в частта , с която е оставена без уважение подадената въззивна частна жалба от ищеца Х. срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК решение № 20043514/21.06.2022 г., в частта, с която със същото е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното решение в частта на разноските, с която е бил осъден същият да заплати разноски по делото в размер на 1199.30 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, състояща се в това, че същото е било постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и материалноправна незаконосъобразност: въззивният съд не се е произнесъл по оплакването във ВЖ за пропуск на първоинстанционния съд да се разгледа всички, наведени в ИМ и уточняващата такава, доводи за нищожност като неравноправни на съответните клаузи от основния договор за кредит, съответно, съгласно чл.366 ЗЗД- на съответните анекси , а е обсъждал само нищожност по т.12 на чл.143 ЗЗП.

Ответникът по касационната жалба УниКредит Булбанк“ АД, в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на КЖ.
С определение №3296 от 10.12.2024 г. постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК -противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС/ТР №1/2013 г. на ОСГТК / както и с константната практика на ВКС по чл.290 ГПК относно това, длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички въведени от въззивния жалбоподател доводи за неправилност на обжалваното решение;

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови въззивното решение, съдебният състав на СГС е изложил в мотивите следните съображения:

В производството е установено и страните не спорят, че на 20.08.2010 г. е бил сключен договор за банков ипотечен кредит между ищеца., като кредитополучател и ответната банка. С този договор Банката е предоставила на ищеца кредит в размер на 74 000 евро за покупка на имот, като не се спори между страните, че кредитът е усвоен изцяло и целево. Крайният срок за погасяване на кредита е 10.08.2034г., като с Анекс № 3 е променен на 25.08.2034 г. В договора и анексите към него № 1/25.08.2010 г., № 2 от 14.11.2012г. и № 3 от 29.04.2014г. са определени всички условия във връзка с правоотношението между страните, в т.ч. лихва върху просрочена главница, наказателна лихва върху текущ дълг, такса за поддръжка и обслужване на кредита, комисионна за управление, както и условия за предсрочно погасяване на кредита. Съгласно т.4.2 от Договора, от Анекс № 2 и от Анекс № 3 /лихва върху просрочена главница/, при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, върху просрочената главница се начислява и дължи ГЛП, който се определя за периода 20.08.2010г. до 10.08.2011г. на З м EURIBOR + 0,761% премия и е в размер на 8.40% , а за периода от 11.08.2011г. до 10.08.2023г. - изчислен по същата формула размерът е определен на 10.40% за различните периоди. Съгласно т.4.2 от Анекс № 2 от 14.11.2012, ГЛП върху просрочена главница определен в размер на 19.22 % / 19.94% за различните периоди, като е посочено, че се формира от БЛП + рискова премия от 2% и надбавка за просрочена главница от 10 процентни пункта, и, фиксирана надбавка към БЛП. Съгласнот.4.2 от Анекс № 3 от 29.04.2014г. той е определен в размер 19.94% до края на срока на договора, като е посочено, че се формира от БЛП + рискова премия от 2% и надбавка за просрочена главница от 10 процентни пункта, и, фиксирана надбавка към БЛП. Съгласно т.4.3 от договора, записана като т.4.1 в Анекс № 2 и в Анекс № 3, при просрочие на главница и/или лихва и главница по кредита върху текущия дълг /редовна плюс просрочена главница/ се начислява и дължи ГЛП, в размер на 5%, който се начислява едновременно и независимо от лихвите за редовна и за просрочена главница /наказателна лихва/. Съгласно т.4.1 от Анекс №2 и Анекс №3 върху редовния дълг се начислява при посрочие на лихви и/или главница от кредита ГЛП, състоящ се от БЛП плюс ценова рискова премия и фиксирана надбавка, в размер на 9.92% /съгласно Анекс 2/ и 9.94 % /съгласно Анекс 3/ /наказателна лихва/. Съгласно т.5.2 от договора е дължима такса за поддръжка и обслужване на кредита, която е определена в размер на 1.5% върху размера на отпуснатия кредит. Съгласно т.5.3 от договора, записана като т.5.2 в Анекс № 2 и като т.5.3 в Анекс № 3, е дължима комисионна за управление за всяка следваща година или част от нея , в размер на 0.11% върху непогасената част от главницата на кредита на всяко тримесечие.

Съгласно т.17 от договора , записана като т.17 в Анекс № 2 и т.17.1 в Анекс № 3 /условия за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита/, при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя по договора или по ОУ и/или при неплащане на което и да е парично задължение по кредита, правото за ползване на неусвоените суми по кредита и/или по всеки друг кредитен инструмент между банката и кредитополучателя се погасява, а ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие, по преценка на банката стават предсрочно изискуеми. При неизпълнение, кредиторът има право да обяви едностранно, без предизвестие част или целия кредит за предсрочно изискуем. Чрез приетата пред първата инстанция ССчЕ /основна и допълнителна, наказателната лихва по т.4.3 от основния договор за кредит е начислявана от банката върху цялата непогасена главница /редовна и просрочена/ в размер на 5%, като размерът й за периода 10.07.2012 г. до 14.11.2012 г. възлиза на сумата 1279.81 евро /по 10.08 евро на ден/, съответно за периода от 10.11.2010 г. до 14.11.2012 г. на сумата 1290.59 евро при средно 10.20 евро на ден. Съответно, начисляваната по анекс № 2/14.11.2012 г. / т.4.1-наказателна лихва е в размер на 2% върху редовния дълг /при просрочие на лихва и/или главница/ и възлиза на сумата 719.31 евро за периода от 11.11.2013 г. до 29.04.2014 г. /4.26 евро на ден/ или на 2008.96 евро за периода 10.12.2012 г. до 29.04.2014 г. /при 4.26 евро на ден/. Установява се от ССчЕ, че лихва за забава по т.4.2 от договора и анексите е била начислявана върху просрочената част от месечната вноска за главница. Нейният размер за периода 10.11.2010 г. до 14.11.2012 г. е по 0.02 евро на ден; за периода от 14.11.2012 г. до 29.04.2014 г. – 0.06 евро на ден, а след 29.04.2014 г. до 01.07.2019 г. – 0.16 евро на ден. Върху допуснато просрочие на текуща месечна вноска по кредита се начисляват три вида лихви: договорна лихва по редовен дълг, лихва върху просрочена главница и наказателна лихва върху цялата непогасена главница, като за периода от 20.08.2010 г. до 14.08.2019 г. същите възлизат на сумата 59013.53 евро, в т.ч. лихва за просрочена главница 10275.29 евро.

Според съда, кредитът не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, съответно кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката - ответник се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Доводите на ищеца за недействителност на клаузите на т.4.2 от договора и анексите към него уреждащи заплащането на лихва върху просрочена главница, като неравноправни, съдът е приел за неоснователни. Съдът е обсъдил съдържанието на клаузата на чл. 4.2 /от договора и анексите/, отнасяща се до начисляване на надбавка към БЛП при просрочие на главница по т. 11.1.2 от договора т.е. "лихва за забава върху просрочена главница", и е констатирал, че същата подлежи на преценка за евентуална нищожност , с оглед твърдения неравноправен на осн. чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП характер на посочените уговорки. Последните уреждат, че при забава се начислява лихва /надбавка плюс БЛП/ върху основа, формирана от вземане, чието неизпълнение е причина за изпадането в забава – в случая просрочена главница. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП клаузите, които не са индивидуално уговорени, подлежат на преценка от гледна точка на неравноправния им характер, само ако не са изразени ясно и разбираемо. Според изложеното от съда, не са индивидуално уговорени клаузите включени в общите условия на договора, които подлежат на преценка относно неравноправния им характер по чл. 146, ал. 1 ЗЗП като доказването на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена е в тежест на доставчика на услугата - съответната банка. В случая не са ангажирани доказателства за индивидуално договаряне на клаузата на т.4.2 от договора и анексите.

Според съда, преценка на неравноправен характер на тези клаузи обаче, както бе посочено се извършва, само ако същите не са ясни и разбираеми. В случая клаузите в т.4.2 относно размера на лихва върху просрочена главница ,според съда, са ясни и съдържат конкретизирано по размер задължение за длъжника да внесе определена сума- БЛП, който е променлив -3 м EURIBOR/ и надбавка към БЛП – 7.639% до 10.08.2011 г. и 9.639% до 10.08.2034 г. или 8.40% и 10.40 %, според договора; БЛП /3 м EURIBOR/ и надбавка към БЛП – 19.22% от 14.11.2012 г. до 14.11.2013 г. и 19.94% след 15.11.2013 г. до 10.10.2034 г. по анекс № 2 и 19.94% от 29.04.2014 г. до 25.08.2034 г. по анекс № 3. 9 Така посочените размери на лихва върху просрочена главница, според съда, са ясни и са определени към момента на сключване на договора, съответно – към момента на сключване на анекс № 1, 2 и 3 към договора, като са начислени от банката върху вноските за главница, за които кредитополучателят е изпаднал в забава /които също са с променлива величана в зависимост от просрочието/. Съответно тези размери на лихва за просрочие не превишават многократно годишната законна лихва за забава изчислена и посочена от експерта в приетата пред първата инстанция ССчЕ. Поради това, съдът е приел, че определената изцяло от банката методика на изчисляване на тази лихва върху просрочена главница / имаща характер на неустойка / в размер, който не надвишава многократно обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди, води до извод, че неустойката не излиза извън присъщите с оглед разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г., по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което същата не нарушава добрите нрави. Изводът е формиран при съобразяване с приетото с първоинстанционното решение, че клаузата на предвидената за забава на кредитополучателя наказателна лихва уговорена в т.4.3 от договора /т.4.1 от анексите/ и начислявана върху целия остатък от дълга, а не само върху просрочената част от него, е нищожна, като неравноправна на основание чл.146 ЗЗП, тъй като не е индивидуално договорена и като противоречаща на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.

За неоснователни са преценени от въззивния съд доводите на въззивника-ишец за недействителност на клаузите на т.17 от договора и т.17.1 от анекс № 3 към договора, предвиждащи право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при настъпване на определени предпоставки. В уговорките в т.17 от Договора, т.17 от Анекс №2 и т.17.1 от Анекс №3 е регламентирано право на едностранно прекратяване от страна на Банката на отношенията по финансиране на кредитополучателя ищец. Същите предвиждат правото на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Досежно тях банката не е провела доказване, че са индивидуално договорени /чл.146 ЗЗП/. Същевременно същите, обаче, според съда, по ясен и недвусмислен начин установяват случаите, при които Банката може да реализира правото си, което е свързано единствено и само с неизпълнение на задълженията на кредитополучателя ищец /чл.147 ЗЗП/. С посочените атакувани разпоредби /т.17 и т.17.1/ по същество е предоставена възможност на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита при съществено неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя според указанията на Раздел 9 от ОУ- т.29 до т.33, както и за всяко друго нарушение на договора, в т.ч., ако кредитополучателят не плати в срок на една или повече вноски по кредита или предоставя неверни сведения, или ако обезпечението стане недостатъчно и не бъде допълнено в срок, или не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние, каквато възможност действащото законодателство /чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 432 от ТЗ/ изрично предвижда. В случая, с оспорените клаузи е предвидена възможност на продавача или доставчика да обяви част или целия кредит за изискуем в зависимост от неизпълнението от страна на потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение. Тази възможност е предвидена в случаите, в които посоченото неизпълнение е достатъчно тежко с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него. Тази възможност, според съда, е в съответствие с действащото законодателство /чл. 60, ал. 2 от ЗКрИ и чл. 432 от ТЗ/. Извлечението от счетоводните книги съдържа най-малко информация за: 1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; 3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Поради това, предявените искове за прогласяване нищожността на клаузите на т.4.2 от договора и анексите, регламентиращи заплащането на лихва върху просрочена главница, както и на клаузите на т.17 от договора, предвиждащи право на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Според настоящия съдебен състав на ВКС,Първо т.о. обжалваното решение на въззивния съд се явява незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по следните съображения:
От страна на С. С. Х. в подадената от него въззивна жалба са изложени оплаквания, че въззивнният съд е пропуснал да се произнесе по оплакването във ВЖ за пропуск на първоинстанционния съд да разгледа всички наведени доводи за нищожност като неравноправни на съответните клаузи от основния договор за кредит, съответно на основание чл.366 ЗЗД- на съответните анекси.

В действителност от страна на въззивния съд липсва произнасяне по наведените с ВЖ оплаквания за пропуски на първоинстанционния съд да разгледа и се произнесе по всяко едно от наведените при сезирането на съда основания за нищожност като неравноправни на съответните клаузи от основния договор за кредит, съответно на основание чл.366 ЗЗД- на съответните анекси. Като е пропуснал да се произнесе по така наведените оплаквания във ВЖ, въззивният съд, като втора инстанция по същество, не е разгледал и не се е произнесъл поотделно по наличието на основанията за нищожност, посочени от страна на ищеца, според редакцията на ЗЗП – чл.143,действаща към датата на подаване на ИМ-14.08.2019 г., а именно че договорът за кредит / съотв. анекс към него / : задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка- т.5 ; т. 9. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; 10. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; 12. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора; 14. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите; поставя други подобни условия, изложени конкретно в самата ИМ-т.20.

Отделно от това, въззивният съд не е разграничил в мотивите си, изложените от негова страна съображения, за кои от посочените в ИМ хипотези за нищожност по чл.143 ЗЗП се отнасят, което прави самите мотиви възпрепятстващи във висока степен разбираемостта на волята на съда/ако въззивният съд е счел, че в самата ИМ съществува неяснота относно това, кои конкретни клаузи , на кои основания по чл.143 ЗЗП се атакуват като нищожни, то е следвало да предприеме съответните действия по отстраняването на недостатъци в ИМ/.

Константната практика на ВКС по чл.290 ГПК:Р № 173/03.01.2016 г по т.д. № 1689/2015 г. на Второ т.о. и посочените в него множество решения на ВКС, постановени по същия ред относно това, длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си доводите на страните и всички оплакванията на въззивния жалбоподател, дава категоричен положителен отговор на този правен въпрос. В тази насока е и задължителната практика на ВКС- ТР №1/2013 г. на ОСГТК.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени на основание чл.281,т.3 и делото, при условията на чл.293 ал.3 ГПК, да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд , който следва да се съобрази с указанията на ВКС дадени в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона, като извърши процесуални действия по обсъждането и произнасянето по основателността на съответните оплаквания във ВЖ от страна на въззивника Х. за пропуск на първоинстанционния съд да разгледа и се произнесе по всяко едно от наведените при сезирането със спора основания за нищожност като неравноправни на съответните клаузи от основния договор за кредит, съответно на основание чл.366 ЗЗД- на съответните анекси към договора. Въззивният съд, като втора инстанция по същество, следва при повторното разглеждане на спора да разгледа и се произнесе поотделно по всяко едно от наведените основанията за нищожност, посочени от страна на ищеца, по редакцията на чл.143 ЗЗП,действаща към датата на подаване на ИМ-14.08.2019 г., че с договора за кредит / съотв. с анексите към него / : потребителят се задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка- т.5 на чл.143 ; налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора- т. 9.; позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание- т.10 ;договорът предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора-т.12.; налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни неговите-т.14.; поставя други подобни условия, изложени конкретно в самата ИМ-т.20.

С оглед зависимостта на обжалваните с настоящата КЖ части от въззивното решение, с което въззивният съд се е произнасял и по разпределението и размера на разноските на страните в съответните инстанции, то произнасянето на въззивния съд следва да се отмени и в тези части.

По отношение на разноските в настоящото производство:

Приложима е разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК.

Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №6641 от 21.12.2024 г. по в.гр.д № 10 572/22 на СГС, в обжалваните части.

ВРЪЩА , съобразно чл.293 ал.3 ГПК , делото на Софийски градски съд за повторно разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.