Оправдаване за причинена смърт поради действие при неизбежна отбрана

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * оправдаване от касационната инстанция * ревизионно начало * неизбежна отбрана * непосредствено противоправно нападение * неправилно приложение на материалния закон * особено мнение * превишаване пределите на неизбежната отбрана * неподдържане на касационен протест

Р Е Ш Е Н И Е

№ 161

гр. София, 07.04.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова

ЧЛЕНОВЕ: Петя Колева

Весислава Иванова

при секретар Галина Иванова и в присъствието на прокурора от ВП Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНОХД № 211 /25г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по постъпил касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура – Велико Търново, срещу решение № 125 от 17.10.2024г., постановено по ВНОХД № 190/2024г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което присъда № 17/30.04.2024г. по НОХД № 978/2023г. на Окръжен съд – Русе, е изменена с преквалифициране на осъщественото от О. Я. деяние от престъпление по чл.119 от НК в такова по чл.124, ал.1, вр. чл.130, ал.1 от НК и с намаляване срока на наказанието „лишаване от свобода“ от четири години и шест месеца на три години и шест месеца.
С протеста се иска отмяна на решението, като се атакува частично, само относно наказанието. Твърди се, че съдът е нарушил разпоредбите на материалния закон относно начина на индивидуализиране на наказанието и неговите цели, че е допуснал съществени процесуални нарушения при анализа на относимите към размера на санкцията доказателства, в резултат на което наложеното наказание е явно несправедливо.
В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение от подсъдимия чрез неговия защитник, с което се иска протестът да бъде оставен без уважение.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата не поддържа протеста. Изразява становище, че убийството е извършено при неизбежна отбрана.
Защитникът на подсъдимия пледира въззивното решение да бъде оставено в сила.
Самият подсъдим изразява съжаление за случилото се и съчувствие към близките на пострадалия. Моли да не се уважава протеста, тъй като семейството му е останало без доходи и подкрепа.
Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
При установената от въззивния съд фактическа обстановка, отказът да бъде приложен чл.12, ал.1 от НК съставлява нарушение на материалния закон.
Обстоятелствата, при които е Я. е причинил смъртта на В. К. са изяснени безпротиворечиво и не се оспорват от страните. Видно от изложението на фактите, подсъдимият и пострадалият били украински граждани, работели като водачи на товарни автомобили, изпълняващи международни превози. Запознали се случайно в [населено място] на инкриминираната дата. Закупили алкохол и храна и започнали да ги консумират на паркинга до камиона на К.. За рязане на колбаса използвали нож с дължина 23см. След инцидента е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия е достигнала 3,43 промила, а на подсъдимия -1,08 промила. Причината В. К. да конфронтира О. Я. били подозренията му, че последният е руснак, защото не владее украински език. К. взел метална щанга с дължина 82см. от кабината на камиона и се заканил на да го убие. Я. успял да го успокои. „След известно време поискал отново подсъдимият да му налива, но още преди да напълни чашите, В. К. внезапно взел с лявата ръка ножа от резервоара и извикал: "Ще те заколя!". Подсъдимият отскочил назад, но пострадалият тръгнал към него, като взел и щангата в дясната ръка. Подсъдимият заотстъпвал, опитвайки се вербално да го успокои, но В. К. тръгнал към него, повтаряйки, че ще го убие. Когато помежду им останала около една крачка, подсъдимият Я. О. нанесъл на В. К. силен удар с юмрук в областта на носа.“/стр.9 от въззивното решение/. При падането върху терена от собствен ръст пострадалият получил тежка черепно-мозъчна травма, която довела до смъртта му.
При тези факти, въззивният съд е приел, че подсъдимият не е действал при условията на неизбежна отбрана. Аргументирал се е с това, че в момента на нанасяне на удара в лицето, увреждането нито е било започнало, нито е съществувала реална и непосредствена опасност за здравето или живота на подсъдимия, защото пострадалият, въпреки че държал в едната си ръка нож, а в другата метална щанга, и отправял закани за убийство, само се е приближавал, без да замахва към подсъдимия. Този извод не може да бъде споделен. Описаното поведение на В. К. е „непосредствено нападение“ по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. В т.4 от обстоятелствената част ППВС № 12/73г. като пример е разгледана тъкмо тази хипотеза: „…ако нападателят действува с … нож, … нападнатият не може да се отбранява, преди … от близко разстояние да е замахнат ножът. Това становище е погрешно и в много случаи прави защитата невъзможна и неефикасна.“ Апелативният съд не е оценил според действителното му значение обстоятелството, че двамата са били на „около една крачка“. С оглед малката дистанция помежду им, дължината на ножа и на щангата, няма съмнение, че още с първото замахване е било възможно да се причини сериозно увреждане, срещу което подсъдимият е имал право на защита. Други елементи от обективната обстановка също са способствали Я. да възприеме нападението като неминуемо – опитите му да успокои пострадалия с думи са се оказали неуспешни, отстъплението назад не е помогнало, а поради значителното количество приет алкохол К. бил с намалени възможности за разумна преценка и волеви задръжки. По своя характер нападението е застрашавало най-значимото благо - човешкия живот, а опасността му е била значителна предвид избраните от нападателя средства, всяко едно от които е било годно да причини смърт. В тази ситуация подсъдимият е нанесъл само един удар с юмрук в лицето на пострадалия. Реакцията не притежава белези, които да пораждат съмнение, че осъществената защита превишава пределите на неизбежната отбрана.
Осъщественото от О. Я. деяние не е престъпно поради липса на обществена опасност, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан. Произнасянето в посочения смисъл е процесуално допустимо.
В производството пред ВКС ревизионното начало намира приложение само по изключение, но конкретната хипотеза е именно такава. Според чл.347, ал.1 от НПК касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. Разпоредбата ограничава контрола по отношение на частите от решението и по отношение на лицата, но не и по отношение на основанията, а ал.2 въвежда изключение от ограничението по отношение на лицата, ако основанията за това са в тяхна полза.
Следва изводът, че служебна отмяна или изменение на въззивния акт е допустима, когато е нарушен материалният закон и това съществено е увредило правата и интересите на необжалвалия подсъдим. Въпреки че с протеста се иска отмяна на решението и връщане за увеличаване на наказанието, а жалба не е подадена, в правомощията на ВКС е да постанови оправдателна присъда въз основа на установените по делото факти.
С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1 т.2 от НПК, ВКС, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № 125 от 17.10.2024г. по ВНОХД № 190/2024г. на Великотърновския апелативен съд.
Признава подсъдимия Я. О. за невиновен в това на 05.03.2023г. в [населено място], умишлено да е умъртвил В. М. К., и на основание чл.12, ал.1 от НК, вр. чл.304 от НПК го оправдава по обвинението за престъпление по чл.115 от НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Петя Колева по к. н. д. № 211/2025 г. по описа на ВКС

Въпреки че протестът на прокурор от Апелативна прокуратура – Велико Търново срещу Решение № 125/17.10.2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, е свързан само с размера на наказанието, което подс. О. Я. следва да понесе, считам, че Върховният касационен съд може да даде правилната правна квалификация на деянието в пределите на установените от съдилищата факти и в този смисъл споделям становището на мнозинството.

Съгласна съм и с това, че в рамките на приетите факти Апелативен съд – Велико Търново е приложил неправилно материалния закон, преквалифицирайки деянието от такова по чл. 119 НК в престъпление по чл. 124 НК, защото от една страна е описал от фактическа страна предприето срещу подс. Я. непосредствено нападение, осъществено от пострадалия, а го е отрекъл, анализирайки го от правна страна. В решението си въззивната инстанция е цитирала ПП ВС № 12/1973 г., но не се е съобразила с дадените в него указания. Нападението е непосредствено не само когато е започнало осъществяването на самото увреждане, но и когато е създадена реална опасност за това.

По делото без съмнение е установено непосредствено противоправно нападение от страна на жертвата В. К. към подс. О. Я., на което той е отвърнал активно.

Няма спор по въпроса, че законът дава право на подсъдимия да отблъсне нападението чрез причиняване на вреди на нападателя, но само когато защитата съответства на нападението.

В различие с мнозинството считам, че подсъдимият е действал в условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана и това е така независимо от обстоятелството, че подс. Я. при отблъскване на нападението не е бил въоръжен за разлика от пострадалия, който е държал в ръцете си желязна щанга и нож и му се заканвал словесно, че ще го убие.

Вярно е, че за отблъскване на нападението нападнатият, в случая подс. Я., не е длъжен да насочва действията си към незастрашаващи живота и здравето на нападателя части от тялото му, но е важно да не надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Следва да се има предвид, че не става дума за неограничена възможност на отбраняващия се активно да противодейства, а върху него тежи задължението да не допуска явно несъответствие между защитата и нападението. В този смисъл Р № 248-1998-I н.о. ВКС.

В решението на настоящата инстанция е съобразено съответствието между защитата и нападението от гледна точка на характера му, а относно опасността на същото е взето предвид само обстоятелството, че привлеченото към наказателна отговорност лице е било невъоръжено срещу нападателя, държащ в лявата си ръка нож, а в дясната – метална щанга. Не е обсъден факта, че при първия случай, в който пострадалият К. казал на подсъдимия, че ще го убие, Я. протегнал ръка и му взел щангата, като успял с думи да го успокои. Игнорирани са обстоятелствата, че подс. Я. е висок 185 см, строен, атлетичен, млад мъж на 28 години, леко алкохолно повлиян /установената концентрация в кръвта му е 1,08 промила/, а пострадалият е мъж на 58 години, висок 178 см, тежащ 96 кг и приел значително количество алкохол /концентрацията на същия в кръвта е 3,43 промила/ в присъствието на подсъдимия. Употребеното значително количество алкохол от пострадалия в рамките на няколко часа е било известно на подсъдимия, тъй като са пили заедно. Тъкмо поради разликата във възрастта и другите физически данни на подсъдимия и пострадалия, както и поради силното алкохолно повлияване на В. К., макар подсъдимият е имал право на активна защита срещу него, нищо не е налагало той да се защитава с нанасянето на удар с такава сила, че да причини счупване на носните кости на К., в резултат на който удар пострадалият паднал на асфалта, ударил си главата и получил тежката черепно-мозъчна травма, довела и до смъртта му.

По изложените съображения подписвам решението с особено мнение, доколкото не намирам, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 12, ал. 1 НК спрямо подс. О. Я. и оправдаването му на това основание.

Съдия: