Осъждане за причинена смърт при завой през непрекъсната линия при съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * съпричиняване * здравословно състояние на подсъдим/осъден

Р Е Ш Е Н И Е

№ 448

гр.София, 16 септември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова

и в присъствието на прокурора от ВП Атанас Гебрев

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1076/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба от подсъдимия Н. Д. С., подадена чрез неговия защитник – адвокат Г. В., и по касационна жалба от частния обвинител М. Л. М., подадена чрез нейния повереник - адв. С. С., срещу решение № 247 от 22.06.2023г., постановено по внохд № 99/2023г. на Софийски апелативен съд.

С присъда № 260010 от 13.10.2022г. по нохд № 92/2021г. на Софийски окръжен съд подсъдимият Н. Д. С. е признат за виновен в това, че на 24.11.2017г., около 16,00 часа, на първокласен път 11113, в участъка между 192+950 км. и 193+000 км., в района на Община Правец, Софийска област, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***”, модел „***”, с peг. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата – по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП и по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на В. В. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, буква ”в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, вр. чл. 343 от НК подсъдимият С. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се произнесъл по разноските по делото.

По подадени въззивни жалби от подсъдимия чрез неговия защитник – адвокат В., от частния обвинител В. Г. М. чрез неговия повереник – адвокат С. и от частния обвинител М. Л. М. чрез повереник – адвокат С. е образувано внохд № 99/2023г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение № 247 от 22.06.2023г. по горепосоченото дело първоинстанционната присъда е потвърдена.

В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от подсъдимия С. чрез неговия защитник, е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че е неправилна преценката на съда за наличието на причинна връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и настъпилото ПТП. Навежда се довод, че не е било отчетено обстоятелството, че в участъка на пътя пред мотел „Р. – П.“ осевата линия е прекъсната. Излагат се съображения за допуснатите от починалия водач на мотоциклета В. Г. нарушения на правилата по ЗДвП, считани от касационния жалбоподател за единствена причина за настъпване на ПТП. Поддържа се, че поведението на пострадалия е единствена причина за настъпване на ПТП, като същият, движейки се с превишена скорост от 124 км/ч не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието. Посочва се, че Г. е бил без предпазна каска и е било затруднено възприемането на обстановката по пътя поради силната въздушна струя в очите му, както и че е управлявал мотоциклета без да има свидетелство за управление на МПС. Прави се искане да бъде отменен обжалваният акт и да бъде постановена присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

В касационната жалба, подадена от повереника на частния обвинител М. Л. М. - адв. С. С., се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено при липса на мотиви, като се твърди, че апелативният съд не е извършил обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата. Посочва се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си при противоречие в доказателствените източници да посочи кои от тях кредитира и защо други отхвърля. Твърди се, че съдът е основал изводите си относно мястото на удара, поведението на всеки един от водачите, взаимната видимост, на предположения. Възразява се, че е направен подробен анализ защо е кредитирана последната КСМАТЕ. Във връзка с оплакването за неправилно приложение на материалния закон се възразява, че неправилно въззивният съд е определил момента на възникване на опасност. Излагат се доводи, за неправилност на приетото допринасяне за настъпване на ПТП от страна на пострадалия, доколкото и при движение с 50 км/ч пак би настъпила смъртта. В касационната жалба се сочи, че не е извършен задълбочен анализ за наличието на предпоставките по чл. 55, ал. 1 от НК и че не е налице основание за приложението на разпоредбата, тъй като липсват многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия – адв. В. поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Посочва, че основната причина за настъпване на ПТП е високата скорост, с която пострадалият е управлявал мотоциклета. Оспорва подадената от частния обвинител касационна жалба.

В съдебно заседание пред касационната инстанция не участват частният обвинител М. Л. М. и нейният повереник – адвокат С.. В депозирана молба адвокат С. поддържа касационната жалба и моли да бъде отменен оспорвания съдебен акт, като делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Частният обвинител В. Г. М. и неговият повереник не се явяват в откритото съдебно заседание.

Представителят на ВП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Счита, че безспорно е установено извършеното от подсъдимия нарушение, поради което е настъпило ПТП, като приема, че наложеното наказание е справедливо.

Подсъдимият Н. С. моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационните жалби от подсъдимия чрез неговия защитник и от частния обвинител чрез неговия повереник са процесуално допустими като подадени в срок, от легитимирани лица, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

Депозираната от подсъдимия С. чрез неговия защитник касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Защитата на подсъдимото лице е сезирала касационния съд с оплаквания, аналогични с тези във въззивната жалба, базиращи се на твърдението, че единствена причина за ПТП е поведението на водача на мотоциклета. Тези възражения са намерили дължимия отговор в атакуваното въззивно решение, като настоящата инстанция се съгласява със съображенията, изложени от контролирания съд.

Възражението на защитата, че в участъка на пътя пред мотел „Р. – П.“ осевата линия е прекъсната и там е настъпило произшествието, е без основание. С него се оспорват възприетите от инстанционните съдилища факти, което, без да се излагат съображения за допуснати процесуални нарушения в процеса на доказване, не може да предизвика намеса на касационната инстанция. В проверяваното решение е прието, че подс. С. е предприел завой наляво в участък, в който двете пътни ленти са били разделени с бяла непрекъсната линия M1, като този фактически извод е доказателствено обезпечен. Поради това е неоснователна тезата на касатора за недоказаност на нарушение на превилата за движение по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП. Всъщност оплакванията в касационната жалба са вътрешно противоречиви – твърди се липса на нарушение и едновременно с това неналичие на причинно-следствена връзка между това нарушение и причинения резултат. В проверяваното въззивно решение се съдържа отговор и на двете взаимно изключващи се възражения – обоснован е изводът за допуснато от подсъдимия нарушение на посоченото правило за движение, както и този за причинно-следствената му връзка с настъпилата смърт на пострадалия.

Като правилни следва да бъдат споделени съображенията на Софийски апелативен съд, аргументиращи извод, че подсъдимият Н. С. е осъществил състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Възприетата фактология е дала основание на заключението, че подсъдимият на инкриминираните време и място е предприел маневра завиване наляво при наличие на единична непрекъсната осева линия и същевременно не е изпълнил задължението си при преминаване в друга пътна лента да се съобрази с положението и скоростта на движещият се в лентата мотоциклетист, когото е имал възможност да възприеме, и да го пропусне. Изводите на контролирания съд за съставомерност на извършеното от подсъдимия С. деяние са подробно мотивирани и съдържат отговор на възраженията на защитата за това, дали допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение са каузални за настъпване на ПТП.

Въз основа на кредитираното заключение на повторната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /ПКАТМЕ/ въззивният съд, както и първоинстанционният, са приели за установено, че подсъдимият С. е имал ясна видимост от 400 метра и е могъл да възприеме пострадалия, като към момента на навлизане на лекия автомобил на подсъдимия на платното за движение, мотоциклетът се е намирал на разстояние от около 152 метра преди мястото на удара, а в момента му на навлизането му в лентата за движение на мотоциклета, последният се е намирал на около 19 метра преди мястото на удара, при скорост на движение на автомобила 24 км/ч и опасна зона за спиране на автомобила в конкретната пътна обстановка от 12,4 метра. В тази връзка, задълбочено и правилно въззивният съд е посочил, че пострадалият мотоциклетист е бил изцяло в зоната на видимост на подсъдимия С. и извън опасната зона за спиране на управлявания от него автомобил и същият при изпълнение на задължението си по чл. 25, ал.1 от ЗДвП /дори и при нарушение на забраната по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП/ би пропуснал пострадалия мотоциклетист да мине безпрепятствено по платното за движение и съответно би предотвратил настъпването на произшествие с него. Съдебната практика е последователна в изводите си, че водачът, който има намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне да се убеди, че няма да създаде опасност за движението и че преценката за безопасността на движението трябва да се извърши преди маневрата и само след като водачът се убеди в липсата на опасност на пътя или в липсата на възможност да се появи такава опасност, с оглед мястото на пътното платно и времето, за което може да се осъществи маневрата. В конкретния случай, ако подсъдимият е бил съобразил хоризонталната пътна маркировка и указаната от нея забрана за завиване наляво и при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП, той е могъл да възприеме мотоциклетиста и да предотврати удара с него. Поради това подсъдимият не може да претендира, че неговото поведение не е причина за ПТП, след като е безспорно установено, че е предприел маневра завиване наляво при наличие на непрекъсната разделителна осева линия и не е изпълнил задължението си при преминаване в друга пътна лента да се съобрази с положението и скоростта с движещия се от дясната му страна мотоциклетист и да го пропусне да премине, което поведение е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия резултат.

Възражението на касационния жалбоподател, поддържано през цялото наказателно производство, че единствената причина за настъпилото ПТП е нарушаване правилата за движение от страна на пострадалия мотоциклетист – управление с превишена скорост, е намерило отговор в мотивите на атакувания съдебен акт. Въззивният съд е анализирал както поведението на подсъдимия, така и на пострадалия на пътното платно. Проследил е движението на двете ППС, както и възможността на всеки един от водачите да избегне удара. Позовавайки се на заключението на ПКАТМЕ въззивният съд е анализирал подробно началния момент на възникване на опасността за пострадалия мотоциклетист, а именно моментът на навлизане на лекия автомобил в платното за движение и е аргументирал защо от този момент за пострадалия е възникнало задължение да намали скоростта и при необходимост да спре съобразно установените в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП правила. Но това негово задължение е възникнало като последица от неправомерното навлизане на лекия автомобил, управляван от подсъдимия С., на пътното платно и в лентата за движение на моториста. Ако подсъдимият не беше допуснал нарушение на правилата за движение, то не би имало основание поведението на пострадалия да се преценява на плоскостта на задължението му по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.

Правилни и обосновани са изводите на контролирания съд за това, че неправомерното поведение на пострадалия е съпричинило настъпилия резултат. Споделяем е изводът, че и при движение с превишената скорост от 124 км/ч пострадалият мотоциклетист е могъл да избегне удара с автомобила на подсъдимия, ако е бил предприел спиране към момента на навлизане на автомобила на пътното платно. Именно неизпълнението на това задължение от страна на пострадалия е прието като нарушение, относимо към съпричиняването на престъпния резултат.

Въззивният съд е взел подробно становище по въпроса за допуснатите от пострадалия други нарушения, сочени в касационната жалба – управляване на моторно превозно средство без съответна правоспособност, без поставена защитна каска, като е стигнал до аргументиран извод, че същите не стоят в причинна връзка с вредните последици. Изложените от въззивната инстанция съображения изцяло се споделят от настоящата инстанция.

В касационната жалба се излагат доводи, че подсъдимият нямало как да знае, че мотоциклетът се движи със скорост, превишаваща почти три пъти разрешената и че водачът няма да задейства спирачната система, за да предотврати настъпването на ПТП. Посочените съображения в подкрепа на тезата за несъставомерност на деянието на подс. С. не могат да бъдат споделени. В мотивите си въззивният съд е аргументирал подробни съображения по какъв начин пострадалият е съпричинил вредните последици, като не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Освен това фактът на движение с превишена скорост от страна на пострадалия мотоциклетист не изключва отговорността на подс. С., понеже той е могъл да го възприеме на разстояние от 400м. и съответно да не предприема забранената маневра или да спре, без пострадалият да попадне в опасната зона за движение на автомобила на подсъдимия. Изложените съображения сочат, че като са приели, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, съдилища са приложили правилно закона. Не може да бъде удовлетворена претенцията в касационната жалба за оправдаване на подсъдимия С..

Подадената от частния обвинител М. Л. М. чрез нейния повереник – адвокат С. касационна жалба също е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че въззивният акт е постановен при липса на мотиви, както и че апелативният съд не е изпълнил задължението си за обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата. Внимателният и критичен прочит на атакуваното решение сочи, че то не страда от твърдяния от касатора порок –липса на мотиви, доколкото съдържа ясни и логични съображения за възприетите факти и тяхната правна квалификация. Въззивният съд е извършил пълноценен и обстоен анализ на всички доказателства по делото, аргументирал е фактическите си и правни изводи, като неговото съдържание дава възможност на страните и на касационната инстанция да разберат съображенията, поради които подсъдимият е признат за виновен и осъден, съответно – за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

Оплакванията в касационната жалба, свързани с доказателствената дейност на въззивната инстанция, са декларативни и не се сочат конкретни пороци. При все това в решението е ясно обективирано вътрешното убеждение на контролирания съд по оценката на доказателствата и тяхната взаимна връзка. Обсъдени са заключенията на експертизите, като недвусмислено е аргументирана волята на съда да кредитира заключението на повторната ПКАТМЕ, при констатацията, че няколкото приети заключения не си противоречат по отношение на съществени обстоятелства – място на удара, механизъм на ПТП, технически причини за произшествието и възможности за предотвратяването му, а повторната КАТМЕ в най-голяма пълнота съдържа конкретни изводи, основани на обектвни данни и при използване на научни методологии. Експертните заключения са обсъдени съвместно с гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства, включително протокола за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбума. Не са констатирани противоречия в доказателствените източници, които да са налагали обсъждане и излагане на аргументи за кредитирането им. Без основание са оплакванията за неподкрепеност на възприетата фактическа обстановка от доказателствата по делото. Въззивната инстанция е обсъдила и съпоставила различните доказателствени източници, разгледани са показанията на свидетелите Р. М., М. В., П. В. и В. В. и е установена тяхната кореспонденция с протокола за оглед на местопроизшествието, както и приобщените с него веществени доказателства. Изложени са подробни съображения защо правилно са кредитирани като достоверни обясненията на подсъдимия С. относно конкретно посочени във въззивния акт факти. Соченото от касаторите обстоятелство, че изводите на решаващия съд са произволни, понеже няма очевидци на произшествието, не може да бъде възприето. Посочените свидетели действително не са очевидци, но техните показания съставляват косвени доказателства по отношение на фактите, включени в предмета на доказване – скоростта на придвижване на мотоциклета, времето и мястото на произшествието. Макар и косвени по своя характер, тези доказателства са в кореспонденция с констатациите в протокола за оглед, което е отчетено от апелативния съд. Не могат да бъдат възприети и твърденията в касационната жалба, че фактическата обстановка е изведена въз основа на „догадки“ на вещите лица. Както са аргументирали инстанционните съдилища, експертните заключения и най-вече това на ПКАТМЕ, като най-пълно и защитено чрез използване на няколко доказани научни способа, са заслужаващи кредитиране, тъй като са базирани на обективни данни, изводими от писмените и гласни доказателствени средства. Предвид горното въззивният съд не може да бъде упрекнат за наличие на пороци при формиране на вътрешното му убеждение, които да предпоставят отмяна на постановения съдебен акт.

Възражението, че апелативният съд неправилно е приел момента, в който е възникнала опасност за мотоциклетиста, също е неоснователно. В мотивите на решението са изложени подробни съображения защо началният момент за възникване на опасността за движение за пострадалия мотоциклетист е именно моментът на навлизане на лекия автомобил на платното за движение (лист 77-78 от решението) и те изцяло се споделят от настоящата инстанция. Съгласно мотивите по т. 6 на Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984г. по н. д. № 10/1984г., ОСНК на ВС, задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение или извън него, като моментът на възникване опасност за движението е въпрос фактически и той не може да бъде свързан с формалния критерий - определена част от пътя. С оглед на така възприетото в съдебната практика, правилно въззивният съд е съобразил обстоятелството, че моментът, в който подсъдимият е навлязъл в платното за движение, насочвайки се да извърши завой наляво, за пострадалия е възникнало задължение да реагира на опасността, тъй като за него не е било известно дали автомобилът ще преустанови движението си, за да даде предимство или ще продължи маневрата си. В тази връзка не могат да бъдат споделени съображенията на касационния жалбоподател, че при наличие на непрекъсната линия М1 мотоциклетистът не е можел да очаква неправомерна маневра, с която да му било отнето предимството. Навлизането на автомобила, управляван от подсъдимия, на платното за движение, с манифестирано намерение за извършване на завой наляво за включване в дясната лента за движение, макар и забранена маневра, съставлява предпоставка за водача на мотоциклета да намали скоростта и да спре при тази възникнала опасност за движението, което предписание по ЗДвП той не е изпълнил.

Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с възражението в касационната жалба, за неправилност на извода, че пострадалият е допринесъл за настъпването на ПТП. Както основателно е посочил въззивният съд, с навлизането на автомобила на подсъдимия на пътното платно за пострадалия Г. е възникнало задължение на основание чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП да намали скоростта или да спре, с оглед избягване на опасността. Същият не е изпълнил това свое задължение, поради което с действията си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съображението, че и със скорост на движение на мотоциклетиста от 50 км/ч смъртта му също би настъпила, използвано в подкрепа на тезата за липса на съпричиняване на резултата, не държи сметка, че решаващите съдилища са възприели само нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП като намиращо се в причинна връзка с резултата, но не и това, свързано с режима на скоростта.

При така изложените доводи, е без основание претенцията в касационната жалба за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

На следващо място, неоснователни са възраженията на касатора срещу приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В мотивите на атакувания съдебен акт са откроени смекчаващите вината обстоятелства, съдържа се правилен извод за тяхната многобройност и е обективирана дължимата преценка на кумулативната предпоставка – че и най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното престъпление, би било несъразмерно тежко с оглед степента на обществената опасност на деянието и на дееца. Въззивният съд е извършил подробна проверка на предпоставките за приложението на горепосочената разпоредба, внимателно е разгледал всички смекчаващи вината обстоятелства, обсъдени и от първоинстанционния съд – чистото съдебно минало, добрата професионална реализация, безупречните личностни характеристични данни за подсъдимия, процесуалното му поведение, влошеното му здравословно състояние, обстоятелството, изразеното във въззивното производство съжаление, обстоятелството, че за дългогодишния шофьорски стаж на подсъдимия, същият е бил наказван само веднъж по административен ред за нарушение на ЗДвП, както и значителната степен на съпричиняване от страна на пострадалия и е достигнал до извод за тяхната многобройност. Споделяем е изводът на решаващите съдилища, че така изброените обстоятелства са многобройни и в тяхната съвкупност обосновават преценката, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко за така извършеното престъпление.

Задълбочено въззивният съд е изследвал възражението на частния обвинител, направено и пред въззивния съд, относно оценката на влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Същият мотивирано е посочил, че влошеното здраве на С. е преценено като смекчаващо вината, но не и изключително такова. Предвид което същото е отнесено към другите смекчаващи вината обстоятелства, които съвкупно са обусловили многобройност на същите и наличието на предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Настоящият състав счита, че дадените от подсъдимия обяснения на досъдебното производство не следва да бъдат съобразявани като смекчаващо вината обстоятелство. Депозирането на обяснения, улеснили разкриването на обективната истина има значение като обстоятелство, влияещо върху отговорността, при протичане на производството в диференцирана процедура с признаване на фактите по чл. 371, т. 2 от НПК. Настоящият случай не е такъв, но независимо от това останалите смекчаващи вината обстоятелства правилно са оценени като многобройни, обуславящи определяне на наказание под предвидения в специалната норма минимум.

Процесуалното поведение на подсъдимия правилно е ценено в съвкупността на тези обстоятелства, като то сочи на положителна характеристика на личността на дееца.

Направените възражения по отношение на формата на вината, а именно, че неправилно съдът е приел, че е небрежност, също нямат основание. В обвинителния акт, инициирал настоящето съдебно производство, държавното обвинение изрично е посочило, че деянието е извършено при форма на вината „небрежност“. Тази форма на непредпазлива вина е възприета и от първостепенния съд, като е изложена съответната мотивация. В мотивите на въззивното решение относно формата на вина съдът е препратил към изводите на първоинстанционния съд, които не е имал основание да ревизира.

Законосъобразно е и решението да бъде приложен чл. 66 от НК, тъй като при преценката за приложението му се отдава приоритет на индивидуалната превенция, а данните за личността на подсъдимия и всички смекчаващи вината обстоятелства като цяло, водят до извода, че целите на наказанието и поправянето на дееца биха били постигнати и без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

При съвкупна преценка на всички установени по делото обстоятелства за личността на подсъдимия и характеристиките на деянието, в светлината на определяне на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, ВКС счита, че наказанието на подсъдимия С. е справедливо отмерено, съответно на извършеното и чрез него могат да бъдат постигнати всички цели, предвидени в чл. 36 от НК. Следователно претенцията за явна несправедливост на наложената санкция също се явява неоснователна.

По изложените съображения касационната инстанция намери подадените касационни жалби за неоснователни, поради което същите следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 247 от 22.06.2023г., постановено по внохд № 99/2023г. на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.