Оправдаване за шофиране с алкохол при отказ за изследване на контролна кръвна проба

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * несъставомерно деяние * концентрация на алкохол в кръвта * право на защита

Р Е Ш Е Н И Е
№ 311
гр. София, 26 юни 2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНА МИХОВА
ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и прокурора от ВКП С. М. изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 506/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по постъпила жалба от защитника на подсъдимата Л. А. Д. срещу въззивна присъда от 14.02.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 4458/2024 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата се излагат твърдения за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК, като се аргументират с доводи за неспазване на надлежния ред за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимата. Според касатора още при повдигане на обвинението на подсъдимата, тя и нейният защитник са поискали повторно изследване на взетата контролна кръвна проба, но искането не е било уважено от наблюдаващия прокурор и разследващия полицай. Назначена била съдебна химикотоксикологична експертиза, която чрез използване на ретроспективен метод, посочила каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата към момента, в който е управлявала МПС, но не е било извършено химическо изследване на контролната кръвна проба. По този начин бил нарушен надлежният ред, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредба № 1/2017 г.). Твърди се, че така съществено било ограничено правото на подсъдимата, визирано в чл. 27, ал. 3 от наредбата, да поиска извършване на повторно изследване на взетата от нея кръв. С оглед на това се претендира за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимата по обвинението по чл. 343б, ал.1 НК.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й. Акцентира върху обстоятелството, че не е спазен надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата, като претендира за оправдаването й. Защитникът прави и алтернативно искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пледира за оставяне на касационната жалба без уважение, поради нейната основателност. Държавният обвинител твърди, че е спазен надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата, не било допуснато соченото от касатора нарушение, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.

Подсъдимата Л. А. Д., редовно призована, не се явява в съдебното заседание.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда, постановена на 22.12.2022 г. по н.о.х.д. № 1440/ 2022, Софийски районен съд, НК, 133 състав признал подсъдимата Л. А. Д. за невиновна в това, че на 13.06.2021 г., около 04,30 часа, в гр. София, по бул. „България“, около 100 метра след бул. „Витоша“, с посока на движение към бул. „Гоце Делчев“, е управлявала МПС – л. а. марка „***“, модел „*“, с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,5 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – с протокол за допълнителна съдебна химикотоксикологична експертиза с рег. № И – 1/04.01.2022 г. на ВМА – София, поради което я оправдал по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК.

Присъдата е протестирана от Софийска районна прокуратура пред Софийски градски съд с искане за осъждане на подсъдимата по повдигнатото с обвинителния акт обвинение. С въззивна присъда от 14.02.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 4458/2024 г., СГС е признал подсъдимата за виновна в извършване на престъплението по чл. 343б, ал.1 НК, но за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1, 26 на хиляда, така както е установено с първата химикотоксикологична експертиза № М – 5354 / 09.07.2021 г., като я осъдил на една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години, както и на глоба в размер на 300 лева.

На основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК с въззивната присъда на подсъдимата е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като е зачетен срокът на фактическото й лишаване от същото право по административен ред.

В тежест на подсъдимата са възложени разноските, направени по делото.

Касационната жалба, подадена срещу въззивната присъда, е допустима, тъй като е депозирана в срока за обжалване, от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Проверката на твърдението на касатора за допуснати нарушения на реда, предвиден в Наредба № 1/2017 г., налага да бъдат проследени няколко основни момента от досъдебното производство, проведено по делото.

На 13.06.2021 г., около 04.30 ч. подсъдимата Д. управлявала лек автомобил, когато на бул. „България“ е спряна за проверка от полицейските служители - свидетелите И. Б. и Б. З. на бул. „България“. Извършена й е проверка за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „Алкотест дрегер 7510+“ с фабр. Номер 0132, за което е установено, че е преминало периодична проверка и е технически годно да отчита алкохолна концентрация в издишания от проверявания въздух. След като устройството отчело концентрация на алкохол 1,46 на хиляда, на подсъдимата е издаден талон за медицинско изследване и същата е отведена от полицейските служите във ВМА, където й е взета кръв за химическа експертиза.

При проведеното химическо изследване с рег. № М – 5354 от 09.07.2021 г. на взетата от подсъдимата кръвна проба е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта й е 1,26 на хиляда.

На 01.10.2021 г. е повдигнато обвинение на подсъдимата за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 НК. Непосредствено след това е проведен разпит на подсъдимата, при който същата е оспорила заключението на химическото изследване и е поискала повторен химически анализ на взетата от нея контролна кръвна проба. На същата дата постъпила и изрична писмена молба от защитника на подсъдимата за извършване на повторно химическо изследване на контролната кръвна проба.

С постановление от 08.11.2021 г. наблюдаващият прокурор постановил назначаването на допълнителна съдебно – токсикологична експертиза със задача да се определи какво е било съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимата към 04.30 часа на 13.06.2021 г. С постановление на разследващия полицай от 19.11.2021 г. е назначена допълнителна химическа експертиза със задача: „Въз основа на изготвената експертиза И – 5354/09.07.2021 г. може ли да се отговори на въпроса каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на лицето Л. А. Д. към момента на спиране на същата за проверка в 04,30 часа?“.

По делото е била изготвена допълнителна съдебно – токсикологична експертиза (л. 74 – 76 от дос. дело), в заключението на която е отразено, че ретроспективното изчисляване на концентрацията на алкохол в кръвта на обвиняемата към 04,30 часа на 13.06.2021 г. с ползване на средно – минимален коефициент на елиминиране 0,15 на хиляда на час, показва концентрация 1,5 – 1,6 на хиляда, като с оглед възрастта и пола на лицето се приема за резултат 1,5 на хиляда. От същото заключение се установява, че експертите не са извършили повторен химичен анализ на кръвните проби, (както на вече изследваната, така и на контролната), а са използвали резултата от предходното изследване, отразен в заключението на първата съдебно – химическа експертиза.

При предявяване на разследването на 21.01.2022 г., защитникът отново е поискал извършването на химически анализ на контролната кръвна проба, като разследващият полицай не е взел отношение по искането и е изготвил писмено мнение за предаване на обвиняемата Д. на съд.

Така изложената фактология категорично сочи на допуснато нарушение на Наредба № 1/19.07.2017 г. В разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от същата наредба (изм. ДВ, бр. 81 от 2018 г.) е предвидена възможност за изследваното лице в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б НК да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа на производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от наредбата, който е не по – малък от 12 месеца за съхранение на изследваните проби и контролните проби. Съгласно чл. 26, ал. 5 от наредбата при възлагане на повторен анализ се изследват контролните проби. В конкретния случай не е извършен химичен анализ на взетата от подсъдимата контролна кръвна проба.

ВКС е имал повод да посочи (реш. № 189 по н.д. № 833/2019 г. на ІІІ н. о.; реш. № 221 по н. д. № 755/2013 г. на ІІ н. о.; реш. № 67 по н. д. № 1/2016 г. на ІІ – ро н. о. на ВКС), че упражняването на правото на изследваното лице да поиска повторен анализ на взетата от него кръвна проба не зависи от никакви други условия, включително и от становището на разследващите органи или тяхното виждане какви задачи следва да бъдат поставени на вещите лица. Задължение на органа на разследването е да назначи повторен химичен анализ на контролната кръвна проба, взета от обвиняемия, когато последният поиска това и не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. В конкретния случай искането е направено от обвиняемата веднага след като й е повдигнато обвинението за извършено престъпление (на 10.09.2021 г.), повторно е депозирано същото искане и при предявяване на разследването (на 21.01.2022 г.), като и към този момент посоченият срок за съхранение на пробите не е бил изтекъл. Последният факт се установява от заключението на изготвената на досъдебното производство допълнителна съдебна химико – токсикологична експертиза (л. 74 - 76 от дос. дело), в което е отразено, че кръвните проби – изследваната при първата химична експертиза и контролната кръвна проба, ще продължат да бъдат съхранявани в срок до една година след изследването, изтичащ на 15.06.2022 г., след което ще бъдат унищожени. Следователно, искането на обвиняемата и нейния защитник е било направено своевременно, като към този момент и изследваната, и контролната кръвни проби са били налични. Като не са уважили посоченото искане органите на досъдебното производство съществено са нарушили надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС. Нарушено е и процесуалното право на защита на обвиняемото лице да поиска извършването на химичен анализ на контролната кръвна проба, още повече, че посочената в резултат на първия химичен анализ концентрация на алкохол – 1,26 промила, е изключително близка до минималната граница, визирана в чл. 343б, ал. 1 НК. В тази връзка изцяло незаконосъобразен е доводът на въззивната инстанция, че като не била изследвана контролната кръвна проба не било допуснато съществено нарушение на предвидения в наредбата ред и на правото на защита на подсъдимата, тъй като и двете проби (изследваната и контролната), били „получени при едно и също вземане на кръв от водача и които са идентични по своето съдържание, място на съхранение и находящи се в идентични вакуумни епруветки за съхранение“. Следва да се посочи на първо място, че от мотивите на въззивната присъда не става ясно на основата на какъв доказателствен източник или средство за доказване контролираният съд е достигнал до тези изводи за състоянието на двете проби, опаковките им, начина на съхранение и т. н. Такива не се съдържат в заключението на повторната съдебна химико - токсикологична експертиза, както и в дадените от вещите лица разяснения при изслушването им в хода на въззивното съдебно следствие. От друга страна тълкуване като това на въззивната инстанция на Наредба № 1/19.07.2017 г. обезсмисля разпоредбите й относно взимането на контролна кръвна проба и нейното изследване, така както е разписано в чл. 15, ал. 2 и ал. 4, чл. 21, чл. 26, ал. 3, ал. 4 ал. 5, чл. 27, ал. 4. Смисълът на посочените норми е да се гарантира достоверността на резултата от изследването на кръвната проба, чрез повторен химичен анализ на контролната кръвна проба, в случай на необходимост – при допуснати грешки, неправилно съхранение на първата проба, съществени разлики между резултатите при двукратното изследване на първата кръвна проба (чл. 22, ал.2 от наредбата), при оспорване на резултата от изследването и т. н.

Чрез пропускът да бъде извършен химичен анализ на контролната проба кръв, така както изисква разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от наредбата, от една страна съществено е нарушено правото на защита на подсъдимата, а от друга държавното обвинение е лишено от възможността да докаже наличието на всички елементи от състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 НК и конкретно, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е установена по надлежния ред . Като е приел обратното въззивният съд неправилно е приложил материалния закон и е осъдил подсъдимата, въпреки че деянието е несъставомерно. В този смисъл е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК, което налага отмяна на обжалваната въззивна присъда. Обстоятелството, че от взимане на контролната кръвна проба на 13.06.2021 г. и от изтичане на предвидения в наредбата едногодишен срок за нейното съхранение – 15.06.2022 г., е изминал период повече от три години, обезсмисля връщането на делото на въззивната инстанция за отстраняване на допуснатото нарушение. В рамките на установените от въззивния съд фактически положения, сочещи категорично на несъставомерно деяние, няма пречка касационната инстанция, чрез реализиране на правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, да оправдае подсъдимата по повдигнатото й обвинение.

Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда от 14.02.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 4458/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

ПРИЗНАВА подсъдимата Л. А. Д. за невиновна в това, че на 13.06.2021 г., около 04,30 часа, в гр. София, по бул. „България“, е управлявала МПС – л. а. марка „***“, модел „*“, с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1, 5 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и я ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.