Определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди след катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 189

[населено място], 21.07.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Людмила Цолова т.д.№1974/25г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

С решение №701/28.05.2025г. по в.гр.д.№1879/24г. на Софийски апелативен съд, след отмяна на решение №2 от 24.04.2024г. по гр.д.№21/2023г. на ОС Враца в обжалваната от ищеца Г. В. С. част, „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ да му заплати допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.07.2022г., в размер на 200 000 лв. /която сума представлява разликата над присъдените от първата инстанция 100 000 лв. до предявените 300 000 лв./, ведно със законната лихва и разноски по делото. Въззивното решение се обжалва от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД в частта за разликата над допълнително присъдените от въззивния състав 50 000 лв. до 200 000 лв.

Искането за отмяна на решението на Софийски апелативен съд с отхвърляне на предявения срещу дружеството иск над посочения размер е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът поддържа,че при определянето на застрахователното обезщетение въззивният съд е приложил неправилно нормата на чл.52 ЗЗД, като приетият от него за справедлив размер от 300 000 лв. /общо/ не съответства на обема на претърпените от ищеца вреди и е твърде завишен спрямо обичайно присъжданите такива за сходни случаи. Счита,че въпреки липсата на пълно възстановяване на двата долни крайника и останалата накуцваща походка, не е налице настъпила трайна инвалидизация и невъзможност за упражняване на физически труд, което би могло да обоснове такъв висок размер на обезщетението. По изложени в този смисъл съображения в касационната жалба касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и искът отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до присъдените 200 000 лв., ведно със законните последици.

Ответникът по касационната жалба Г. В. С., в представен в законоустановения срок писмен отговор, е оспорил твърденията за наличие на соченото от касатора основание за отмяна на въззивното решение,поради което моли същото да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач ЗАД“ДаллБог Живот и Здраве“АД не се е ангажирало със становище по касационната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание по делото страните не изпращат представители. От ответника по касационната жалба Г. В. С. е постъпило писмено становище, в което заявява,че поддържа оспорването и искането си за потвърждаване на въззивното решение с присъждане на разноските за настоящата инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Г. В. С. срещу „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ, претендирайки от ответника /в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на Д. И. Д., който с управляваното от него МПС е реализирал на 08.07.2022г. ПТП с участието на ищеца/ застрахователно обезщетение за причинените му в резултат на произшествието неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. Първоинстанционният съд е приел за установено по делото,че непосредствена и единствена причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на МПС, който при неправилна преценка на пътната ситуация е предприел маневра ляв завой, като не е пропуснал направо движещия се в неговата пътна лента мотоциклет, пътник в който е бил ищецът, при което е настъпил удар в лентата за движение на последния; че в резултат на ПТП ищецът е получил физически травми – многофрагментно счупване на долните крайници, като за претърпените от него болки и неудобства от извършените седем операции, продължителна невъзможност да се обслужва сам и остатъчните поражения за физиката му е определил справедлив размер на обезщетение от 100 000 лв. , до която сума е уважил предявеният иск.

Сезиран с въззивна жалба от ищеца срещу частта от решението, с което искът му е отхвърлен за сумата над 100 000 лв. до 300 000 лв., Софийски апелативен съд е приел,че всички предпоставки от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД /деянието, неговата противоправност, виновността на дееца, вредоносният резултат и причинно-следствената връзка между деянието и резултата, както и наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника-застраховател/ са установени в производството пред окръжния съд. По единствения спорен между страните въпрос относно размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на деликта от ищеца, съставът е приел в решението си,че събраните в процеса доказателства – медицинска документация, заключение на медицинска експертиза и свидетелски показания удостоверяват всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно: вида и естеството на причинените на ищеца травми /фрактури/; предприетото медицинско лечение /в това число – 7 оперативни интервенции; в това число – предстоящи нови, следващи такива; в това число 4 хоспитализации/; протеклият възстановителен /оздравителен/ период; възрастта на пострадалия; настоящото му състояние; неблагоприятната перспектива на уврежданията с невъзможност за пълно възстановяване и оставаща накуцваща походка, липса на перспектива за бъдеща пълноценна трудова дейност, наличие на белези от уврежданията и от оперативните интервенции, негативно отражение на травмите върху психическото състояние и начина на живот на ищеца при инцидента и след това и към настоящия момент. С това съдът е обосновал определянето на обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер – от 300 000 лв. , като е присъдил още 200 000 лв. към вече присъдените от първоинстанционния съд 100 000 лв.

С определение №702/11.03.2026 г.,постановено по настоящото дело, решението в частта по иска за неимуществени вреди е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за критериите за приложение на принципа за справедливост,въведен с чл.52 ЗЗД и обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт .

Въпросът е разрешен от въззивния съд в отклонение от еднопосочната и непротиворечива практика на касационната инстанция - както задължителна такава, така и обективирана в редица съдебвни решения по чл.290 ГПК , в т.ч. ППВС №4/68г., решение №124/09.02.2010г. по гр.д.№3802/2008г. на І г.о., решение №317/01.07.2011 г. по гр.д.№1553/2010г. на ІV г.о., решение № 407/26.05.2010г. по гр.д.№1273/2009г. на ІІІ г.о., решение № 140/24.07.2013 г. по гр.д.№1328/2012 г. на ІІІ г.о., решение №302/04.10.2011г. по гр.д.№ 78/2011г. на ІV г.о., решение №51/13.02.2012г. по гр.д.№465/2011г. на І г.о., решение №184/08.11.2011г. по т.д.№217/2011г. на ІІ т.о., решение №173/27.10.2016г. по т.д.№2663/2015г. на І т.о., решение № 55/14.05.2012 г. по т.д.№ 362/2011г. на ІІ т.о., решение №88/09.07.2012г. по т.д.№ 1015/2011 г. на ІІ т.о., решение № 141/28.01.2016г. по т.д.№1398/2014г. на І т.о., решение №142/15.10.2015г. по т.д.№2766/2014 г. на І т.о., решение № 251/20.01.2017г. по т.д.№72/2016г. на І т.о., решение №174/27.10.2016 г. по т.д.№2960/2015 г. на І т. о. и др.

С нея последователно и безпротиворечиво се приема, че понятието „справедливост” не представлява абстрактно понятие, а е предпоставено от преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат констатирани и съобразени от съда, разглеждащ спора по същество. Подлежащите на изследване обстоятелства за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, включват характера и тежестта на самите телесни увреждания, интензитета и продължителността на търпените вследствие на тях физически и емоционални болки и страдания, продължителност на лечебния и възстановителния период, прогнозите за възстановяването, възрастта на пострадалия, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, ориентир за което /без да имат самостоятелно значение/ са и нивата на застрахователното покритие към момента на увреждането. Тези обстоятелства следва да бъдат анализирани в тяхната съвкупност, с посочване на значението им за съдържанието на увреждането. Когато съдът не ги е съобразил или е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, изводът, че определеният от него размер на обезщетението е справедлив, съгласно изискването на чл.52 ЗЗД, се явява необоснован.

В обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение съдът не е изложил конкретни мотиви кои факти и обстоятелства, преценени като критерии за определяне справедлив размер на обезщетението, обуславят извода му, че определеният от първата инстанция размер от 100 000 лв. е недостатъчен да обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди от деликта, а отговарящ на изискването за справедливост е определеният от него общ размер от 300 000 лв. Изброил е само схематично установеното по делото – претърпени от ищеца фрактури; проведени 7 оперативни интервенции; предстоящи нови такива; протекъл възстановителен период; възрастта на пострадалия; настоящото му състояние; неблагоприятната прогноза за невъзможност за пълно възстановяване и оставаща накуцваща походка, липса на перспектива за бъдеща пълноценна трудова дейност, наличие на белези от уврежданията и от оперативните интервенции, негативно отражение на травмите върху психическото състояние и начина на живот на ищеца при инцидента и след това и към настоящия момент.

Поради това решението на въззивния състав, с което дължимото обезщетение за неимуществени вреди е увеличено на 300 000 лв., се явява неправилно по смисъла на чл.281 т.3 предл.3 ГПК. Доколкото в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на неправилно извършени съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293 ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

По основателността на касационната жалба:

В настоящото производство не са спорни механизмът на процесното ПТП, което е настъпило на 08.07.2022г. в [населено място], както и обстоятелствата, че същото е причинено от деликвента Д. И. Д., който при неправилна маневра „ляв завой“ с отнемане на предимство е реализирал удар с мотоциклет „Сузуки“, че от това на ищеца /на възраст към този момент 30 г./, като пътник на мотоциклета, са били причинени телесни увреждания. Безспорно установено е и наличието към датата на ПТП на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответното дружество по отношение на увреждащото МПС.

От писмените доказателства и заключение на съдебномедицинска експертиза е установено, че, като пряка и непосредствена последица от деянието, на ищеца са били причинени телесни увреждания, изразяващи се в открито многофрагментно счупване на костите на двете подбедрици на долните крайници. Установено е,че непосредствено след инцидента ищецът е бил настанен в болница, където на 09.07.22г. е извършена външна фиксация на дясна подбедрица; на 12.07.22г. и на 15.07.22г. е проведено оперативно лечение за отстраняването й и поставяне на интрамедуларен пирон, открита репозиция на фрагментите в дясна тибия и фиксирането им с винтове. На 22.07.22г. ищецът е изписан, а на 23.07.22г. по повод мекотъканен дефект в дясна подбедрица му е извършена пластична операция за отстраняване на девитална тъкан от дясна подбедрица и на 27.07.22г. – поредната пластична операция за елевиране на мускулес солеос с покриване на зоната на счупване на лявата тибия и автотрансплантация с присадка на свободна кожа на десния крайник. На 23.10.22г. ищецът отново е постъпил в клиниката по ортопедия и травматология за възстановяване обема на движенията в лява подбедрица и за остеопластика, като на 31.10.22г. е бил подложен отново на операция, при която е отстранен установен костен дефект чрез автоприсадка с остеотомиран костен шпан от същия крайник. На 06.02.23г. ищецът отново е постъпил в клиниката, където на 13.02.23г. му е извършена последната операция за отстраняване на металната плака от десния голям пищял и резекция на малкия пищял в близкия край. По време на операциите и болничния престой не е констатиран съдово-неврологичен дефицит в крайниците. Ищецът е ползвал отпуск по болест в периодите 08.07.22г.–01.10.22г. и 23.10.22г.–02.02.23г. по повод лечението на травмите. През този период ищецът е търпял болки с интензитет, характерен за описания вид травми – счупвания на дълги тръбести кости, като тези болки са персистирали по-дълго от обичайния период и продължават и към настоящия момент. Уврежданията са оставили трайни белези и походка с накуцване в ляво. Пълноценната функция на двата долни крайника не подлежи на пълно възстановяване като прогнозата е, че пострадалият ще продължава да има постоянни болки в двата долни крайника и при нормални дейности от ежедневието.

От показанията на разпитаната по делото като свидетел майка на ищеца /които съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото/ е установено,че непосредствено след инцидента същият е бил в много тежко състояние със силни болки и обезобразени крака; след изписването му на 12.08.22г. е прекарал следващите два месеца обездвижен на легло, през което време е бил обслужван изцяло и денонощно от свидетелката; след това започнал да се придвижва с инвалидна количка, а от четвъртия месец е започнал да се изправя сам и да ползва проходилка и рехабилитационни услуги, което продължило до около средата на 2023г. Към м. септември 2023г. по данни от свидетелката ищецът вече ходи сам, накуцвайки с десния крак, без да може напълно да стъпва, като продължава да се оплаква от болки; не може да стои продължително време прав, нито да извършва физическа работа, тъй като се изморява, поради което и не упражнява професията си отпреди инцидента.

От приетото, при условието на чл.266 ал.2 т.2 ГПК, във въззивната инстанция експертно решение от 09.07.24г. е видно,че към този момент ищецът е с призната му 75% трайна нетрудоспособност за срок до 01.07.2027г. при обективно установен локален статус : променена и затруднена походка, бавно придвижване с клатушкане; хипотрофия на мускулатурата на подбедриците на долните крайници, като дясната такава е деформирана в дисталната трета и ходилото е ротирано навън; изразен функционален дефицит на двете коленни стави с тежко ограничен обем на движение.

При тези обстоятелства, установени със събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав намира определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди от 300 000 лв. завишено и неотговарящо на критериите за справедливост. Касае се за причинени в резултат на ПТП две физически увреждания на долните крайници – фрактури. Те се установяват като многофрагментни, настъпили едновременно по отношение и на двата долни крайника и поради това довели до обездвижване на ищеца за един продължителен период от време /1 месец болничен престой, 2 месеца на легло в домашни условия и още 8 месеца придвижване с помощни средства/ и поради това по своя медико-биологичен характер следва да бъдат определени като продължително разстройство на здравето, неопасно за живота. През този период, особено в началото и по време на извършените му операции, шест от които открити с пълна анестезия, ищецът е търпял силни болки, както и значителни неудобства от битов характер, тъй като не е могъл да се придвижва и обслужва сам в продължение на първите три месеца и е разчитал изцяло на чужда помощ. Една година по-късно /към датата на физическия преглед от вещото лице по делото и разпита на свидетелката/ ищецът вече се е придвиждал сам, но функциите на долните му крайници все още не са били възстановени напълно и болките са продължили, макар и с отслабен интензитет. Същевременно прогнозата за в бъдеще е неблагоприятна, с оглед изменената походка, водеща до натоварване на останалата част от скелетната структура и продължаващи болки, което се потвърждава и от експертното решение, издадено две години по-късно, с което е определен висок процент на инвалидизация за срок от три години. Налице са и остатъчни кожни белези от операциите. Тези обстоятелства налагат извод за справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, по-висок от обичайно определяния в съдебната практика в релевантния период за фрактура на крайник от около 40 000 лв.

От друга страна, видно от данните по делото, с по-тежък характер е фрактурата само на десния крайник, предвид това, че, според епикризите и заключението на вещото лице, по отношение на левия крайник са претърпени само две операции – тези от 27.07.22г. /във връзка с пластично възстановяване/ и от 31.10.22г. /за отстраняване на костен дефект и възстановяване движенията на лявата подбедрица/. По-големите, както и остатъчните поражения са предимно на десния крайник, увреждането на който е довело и до изменената походка с накуцване в ляво. И двата крайника са без сетивно-циркулаторни /съдови и неврологични/ нарушения. Една година след инцидента ищецът вече е бил в състояние да се придвижва самостоятелно, без да се налага ползване на чужда помощ при обслужването му и помощни средства. Не е изпълнена доказателствената тежест на ищеца да установи твърдените от него в исковата молба настъпили психологически промени. Няма никакви данни как инцидентът и последващото му възстановяване от физическите травми се е отразило на психиката и на поведението му. Единственото доказателство в тази насока е споменатото от свидетелката, че „има огромна промяна в него отпреди инцидента и след това“, без да уточнява в какво се изразява тази промяна, освен това, че „се бори да се оправи и дава всичко от себе си“.

Постановявайки решението си, въззивният съд не е взел предвид икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието според възприетите в съдебната практика елементи за отчитането й, а именно това,че лимитите на застрахователните обезщетения, посочени в чл.492 КЗ не са променяни в периода 2018г. - 2024г., като в рамките на периода след 2018г. до датата на инцидента и стандартът на живот в страната, не се е променил съществено - според статистическите данни, публикувани на страницата на НСИ,за 2018г. минималната работна заплата за страната е 510 лв., а за 2022г. – 710 лв. Тези констатации са пречка за обосноваване на извод за наличие на социално- икономически условия в страната , оправдаващи размер на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото увреждане, какъвто съставът на апелативния съд е определил.

Към момента на настъпване на вредата ищецът е бил на 30 години, която възраст от една страна предполага по-голяма възможност за възстановяване при подходящо проведена рехабилитация. Същевременно следва да бъдат отчетени и фактите, че такава обективно не е била проведена докрай, поради затварянето на болницата в населеното място,в което ищецът живее, което е установено със свидетелските показания, както и че две години след инцидента, все още в млада възраст ищецът е инвалидизиран с призната 75% нетрудоспособност, което води до съществени ограничения в професионалния и в социалния му живот.

Отчитайки всички тези обстоятелства в съответствие с разясненията в ППВС №4/86г., настоящият състав на Върховен касационен съд определя като справедлив размер на обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди от ПТП сумата 200 000 лв., с оглед което, въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционния акт ответникът е осъден да заплати на ищеца сума над 100 000 лв. до 200 000 лв. /при вече присъдени от първата инстанция с влязло в сила решение 100 000 лв./, следва да бъде отменено, като искът следва да бъде отхвърлен за тази разлика.

В останалата му, обжалвана от “ДЗИ – общо застраховане“ЕАД, осъдителна част за разликата от 50 000 лв. до 100 000 лв., решението следва да бъде потвърдено.

Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските /в частта за дължимата по сметка на САС държавна такса – за разликата над 2000 лв. до възложената в тежест на „ДЗИ – общо застраховане“ЕАД в размер на 8000 лв./, като с настоящото същите следва да бъдат разпределени както следва:

Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът “ДЗИ – общо застраховане“ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба Г. В. С. още 132,42 евро /259 лв./ над присъдените от първата инстанция разноски за производството пред нея /297,26 лв./, както и 1278,23 евро /2500 лв./ разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред Върховен касационен съд. Същият следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на Г. В. С. – адв.Я. Димитров на основание чл.38 ал.2 ЗАдв възнаграждение в размер на 300 евро за производството пред въззивната инстанция, а по сметка на Окръжен съд Враца – още 2045,17евро /4000 лв./ държавна такса.

Ответникът по касационната жалба Г. В. С. следва да бъде осъден да заплати на “ДЗИ – общо застраховане“ЕАД разноски за производството пред Окръжен съд Враца в размер на 95,10 евро /186 лв./, както и по 100 евро юрисконсултско възнаграждение за първа и въззивна инстанции.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №701/28.05.2025г. .11.2024г. по в.гр.д.№1879/24г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение №2 от 24.04.2024г. по гр.д.№21/2023г. на ОС Враца в обжалваната от ищеца Г. В. С. част, “ДЗИ – общо застраховане“ЕАД е осъден на основание чл.432 ал.1 КЗ да му заплати допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.07.2022г., в размер на разликата от 100 000 лв. до 200 000 лв., ведно със законната лихва от 21.10.2022г. до окончателното плащане и 537 лв. разноски за производството пред ОС Враца, както и в частта, с която “ДЗИ – общо застраховане“ЕАД е осъдено да заплати на адв. Я. Димитров 1000 лв. адвокатски хонорар за производството пред Софийски апелативен съд, а в полза на съда – държавна такса за разликата над 2000 лв. до 8000 лв.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] срещу “ДЗИ – общо застраховане“ЕАД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на настъпило на 08.07.2022г. ПТП, за разликата от 100 000 лв. до присъдените от въззивната инстанция 200 000 лв., ведно със законната лихва.

ПОТВЪРЖДАВА решение №701/28.05.2025г. .11.2024г. по в.гр.д.№1879/24г. на Софийски апелативен съд в частта по иска по чл.432 ал.1 КЗ за разликата над 50 000 лв. до присъдените с него 100 000 лв.

ОСЪЖДА “ДЗИ – общо застраховане“ЕАД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на Г. В. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] още 132,42 евро /259 лв./ над присъдените от първата инстанция разноски за производството пред нея /297,26 лв./, както и 1278,23 евро /2500 лв./ разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред Върховен касационен съд.

ОСЪЖДА “ДЗИ – общо застраховане“ЕАД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА на адв.Я. Димитров от САК сумата 300 евро за производството пред Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Г. В. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] да заплати на „ДЗИ – общо застраховане“ЕАД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] по 100 евро юрисконсултско възнаграждение за производството пред Окръжен съд Враца и Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА “ДЗИ – общо застраховане“ЕАД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати по сметка на Окръжен съд Враца още 2045,17 евро /4000 лв./ държавна такса.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: