Ответниците при спор за кадастрални граници на различни имоти не са необходими другари

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 428
София, 01.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр. дело № 4142/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Б., чрез процесуалния му представител адв.Н. Н., срещу въззивно решение № 261814 от 31.05.2022 г., постановено по гр. д. № 5819/2020 г. на Софийския градски съд, в частта по предявения от И. И. С. срещу касатора иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР - първоначална редакция, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещните страни - ищцата И. И. С., както и останалите ответници С. Г. П., С. Х. Н., И. С. Н. и А. С. Н., не са се възползвали от правото си да подадат писмен отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал.1 ГПК.

С определение № 4297 от 30.11.2022 г. И. Н. и А. Н. са конституирани като правоприемници на починалия на 28.09.2022 г. ответник по касационната жалба С. Н..

В откритото съдебно заседание по чл. 290, ал. 1 ГПК за касатора се явява адв. Н. Н., който поддържа касационната жалба, като изтъква, че искът е заведен с твърдението, че ответниците са собственици на отделни самостоятелни недвижими имоти, които частично се застъпват с този на ищцата в различни части, при което между ответниците не е налице необходимо, още по-малко задължително, другарство, и постановеното решение от въззивния съд, с което той е отказал да реши по същество делото по отношение на Х. Б., е неправилно. Моли делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по същество по въззивната жалба.

За ищцата се явява адв. Н. С., който заявява, че не оспорва касационната жалба. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, поддържа становище, че ответниците по съединени искове с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, когато са собственици на самостоятелни имоти, са обикновени другари. Моли да не се присъждат разноски във вреда на доверителката му И. С., която не била дала повод за касационно обжалване, нито е оспорвала жалбата.

Останалите страни по делото не се явяват и не се представляват.

С определението по чл. 288 ГПК № 50502 от 20.12.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос, обобщен от касационния съд в съответствие с правомощията му по т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: Налице ли е другарство и ако да, какъв е видът на това другарство, между ответници по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, които ответници са поотделно собственици на различни недвижими имоти, части от които различни недвижими имоти ищецът твърди, че са негова собственост и са неправилно включени в границите на имотите на ответниците по кадастралната карта? Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато изцяло, доколкото без отговор на въпроса не може да се прецени обхватът на касационното обжалване в контекста на правилото по чл. 271, ал. 3 ГПК, което следва да намери приложение и в касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С първоинстанционно решение № 63129 от 12.03.2019 г., по гр.д. № 42390/2015 г. на Софийския районен съд /СРС/ е отхвърлен предявеният от И. И. С. срещу О. И. Н., С. Г. П. и Х. Х. Б. иск с правно основание чл.53, ал. 2 ЗКИР - първоначална редакция, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за признаване за установено, че И. И. С. е собственик на:

- имот с площ от 378 кв. м., реална част от недвижим имот с идентификатор *** съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, която реална част е защрихована в червен цвят на скицата на л. 157 от делото, инкорпорирана в заключението на вещото лице по повторната СТЕ и заключена между точки 9-10-14-15-9, и която скица представлява неразделна част от решението;

- имот с площ от 96 кв. м, реална част от недвижим имот с идентификатор *** съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, която реална част е защрихована в червен цвят на скицата на л. 157 от делото, инкорпорирана в заключението на вещото лице по повторната СТЕ и заключена между точки 8-9-15-16-8, и която скица представлява неразделна част от решението.

По въззивна жалба на ищцата И. С., въззивният съд, с решение № 261814 от 31.05.2022 г. по гр.д. № 5819/2020 г. на Софийски градски съд /СГС/, е обезсилил изцяло първоинстанционното решение като недопустимо и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Приел е, че с оглед фактическите твърдения в исковата молба, съдът е сезиран с иск с правно основание чл.54, ал. 2 ЗКИР. Ищцата е изложила твърдения, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 14/16.11.1983 г., том ХХХ, дело № 47/1983 г. е собственик на недвижим имот с площ от 654 кв. м., с пл. № 253а по действащия план на м. „О. к. - Т.“. Със заповед № РД-09-199 от 13.03.1995 г. е одобрен частичен ЗРКП за кв. 8, поправен със заповед № РД-09- 331/18.11.2009 г., в който собственият ѝ имот е нанесен с пл. № *. Със заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК са одобрени КККР на район „О. к.“, като в кадастралната карта имотът на ищцата е нанесен с идентификатор ***. Същият неправилно бил нанесен с площ от 192 кв. м., като част с площ от 378 кв. м. била нанесена като част от поземлен имот с идентификатор *** (собственост на ответниците О. Н. и С. П.), а част с площ от 96 кв. м. – като част от поземлен имот с идентификатор *** (собственост на ответника Х. Б.).

Въззивният съд е посочил, че исковата молба е нередовна, тъй като в петитума ѝ е заявено искане за установяване правото на собственост на ищцата към минал момент, която нередовност не е отстранена. Установил е още, че ответницата О. Н. е починала на 10.11.2017 г., преди даване ход на устните състезания в първата инстанция в съдебно заседание на 12.12.2018 г., а наследниците ѝ са конституирани по реда на чл. 227 ГПК едва в хода на въззивното производство с определение от 27.07.2020 г. Доколкото в случая първоинстанционното решение е постановено при липсата на надлежна страна, същото е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване, и делото в тази част следва да се върне за ново разглеждане с участие на надлежните страни в процеса - наследниците на О. Н., конституирани по реда на чл. 227 ГПК, като се повторят извършените след смъртта на починалата страна процесуални действия с тяхно участие.

По отношение на субективно съединените искове срещу останалите ответници - С. П. и Х. Б., въззивният съдебен състав е намерил, че когато съдът е сезиран със съединени искове за общо разглеждане в едно производство, дължи произнасяне с общо решение по тях, независимо дали е налице или не другарство между ищци или ответници, задължително или не, и ако в настоящия случай решението на въззивния съд в частта, с която решението се обезсилва, не се обжалва и влезе в сила, а в другата част, с която съдът се произнесе по същество на спора, се обжалва, делото ще следва да се изпрати на две съдилища, респ. ако се изпрати за разглеждане на касационната жалба, това ще препятства връщането му на районния съд. На следващо място е посочил, че при иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР ответниците, в чиито съседни имоти се твърди неправилно да са нанесени части от имота на ищеца, са задължителни необходими другари, доколкото се касае за един имот, който се твърди да е неправилно нанесен в кадастралната карта.

С тези мотиви въззивният съд е приел, че атакуваното решение следва да бъде обезсилено изцяло като постановено по отношение на неправосубектна страна, а делото - върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане следва да се повторят всички процесуални действия, извършени след 10.11.2017 г., с участието на правоприемниците на починалата ответница О. Н., както и да бъде отстранена констатираната нередовност на исковата молба - противоречие между обстоятелствена част и петитум: твърдение на ищцата, че е собственик на поземлен имот, части от който са неправилно заснети като части от съседни имоти на ответниците, и петитум да се признае за установено по отношение на ответниците, че е била собственик на тези реални части към минал момент.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира следното:

Другарство в процеса е налице, когато на страната на ищеца или на ответника участват повече от едно лица, поради което то бива активно и пасивно другарство. Разпоредбата на чл. 216 ГПК допуска искът да бъде предявен срещу няколко ответници, когато предмет на спора са общи техни права или задължения, или права или задължения, които почиват на едно и също основание. За общото разглеждане на исковете е необходимо също така, те да подлежат на разглеждане по един и същ процесуален ред и да са подсъдни на един съд, в противен случай производството следва да бъде разделено - аргумент за това е разпоредбата на чл. 210, ал. 2 ГПК.

В практиката си Върховният касационен съд приема, че необходимо другарство е налице в две хипотези: по разпореждане на закона или когато с оглед на естеството на спорното правоотношение решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Втората хипотеза касае случаите, когато по своя предмет делата на другарите са тъждествени, така че те се очертават като отделни дела само вследствие на разликата в страните - отнасят се до едно и също правоотношение, в което всички другари са участници или имат спрямо него едно и също правно положение. Еднаквостта на спорното правоотношение съответно се приема, че налага и еднакво решение спрямо всички другари. В този смисъл: решение № 273 от 25.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 506/2012 г., IV г. о., решение № 212 от 03.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 454/2012 г., III г. о., решение № 192 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 716/2009 г., IV г. о. и др. Наличността на еднакъв спрямо всички другари преюдициален въпрос или на еднакъв спрямо всички факт обаче, сам по себе си не води до необходимо другарство - решение № 5 от 05.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3905/2014 г., IV г. о. Включително в хипотезата на предявен иск за собственост по отношение на съсобствен имот, ВКС е изтъквал в свои съдебни актове, че съсобствениците са обикновени другари, тъй като извън общите факти те могат да имат различно материално правно положение, което обуславя тяхната процесуална самостоятелност, т. е. правоотношението между съсобствениците не е неделимо, поради което и не е необходимо съдебното решение да е еднакво по отношение на всеки съсобственик. Същевременно ВКС е имал възможност да изясни и условието, при което може да се конституира нов ответник наред с първоначалния - с решение № 125 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 4231/2016 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, в отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, е разяснено, че изменението на иска чрез привличане на нов ответник, наред с първоначалния, води до последващо субективно съединяване на искове - другарство в процеса, което не е самоцелно. При пасивното другарство, освен че трябва да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред, исковете следва да имат за предмет общи задължения на другарите (да имат един и същ обект или задълженията им да произхождат от един и същ юридически факт). По този начин съдът може да допусне привличане на нов ответник наред с първоначалния, за да бъде разрешен спорът с едно решение - при положение, че съществува връзка между отговорността на първоначалния и новия ответник. Няма оправдание при съществуване на такава връзка да не се допусне привличане на нов ответник наред с първоначалния. Установяването на възможността ищецът да може да привлече в делото нов ответник наред с първоначалния е в пълно съответствие и с установената в чл. 117 и чл. 123 ГПК (отм.) /чл. 223, ал. 3 и чл. 213 ГПК ДВ бр. 59/07/ цел - спорните правоотношения между страните, при посочените по-горе условия, да бъдат разрешени в едно дело. Следователно, ако такава връзка не е налице – задължението не е за един и същи обект или не произтичат от един и същи факт, то такова последващо привличане на нов ответник няма да е допустимо.

С оглед така установените принципни положения относно института на другарството в процеса, настоящият съдебен състав намира, че на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване следва да бъде даден следният отговор: Ответниците по иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, които са поотделно собственици на различни недвижими имоти, части от които различни недвижими имоти ищецът твърди, че са негова собственост и са неправилно включени в границите на имотите на ответниците по кадастралната карта, нямат помежду си качеството на другари в процеса по смисъла на чл. 215 ГПК, липсват и предпоставките по чл. 216, ал.2 ГПК да се приеме, че такива ответници са необходими, вкл. и задължителни, другари. В такава хипотеза решението по всеки един от предявените искове обвързва само и единствено насрещните страни по него: ищеца поотделно с всеки от ответниците, за който се твърди да е собственик на различен съседен имот. Естеството на създадените самостоятелни процесуални правоотношения не налага еднакво разрешаване на повдигнатия правен спор, тъй като се касае до установяване действителните имотни граници от една страна - на имота на ищеца, а от друга - на имотите на ответниците, всеки от които представлява самостоятелен обект на правото на собственост и се характеризира със свои собствени граници, правен и регулационен статут. Така например, възможно е по отношение на един от парцелите да се установи прехвърляне на реална част от площта към съседния имот или по отношение на един от тях да е приложена регулацията и придаваемите части към имота на ищеца да са завзети, а по отношение на другия това да не е така. Или в разглежданата хипотеза като по настоящето дело, няма как да се приеме, че има тъждественост между делата на ответниците-собственици на различни имоти, доколкото и не се твърдят обстоятелства в кръга на чл.215 ГПК по отношение на такива ответници. При този отговор на въпроса се налага извода, че Х. Б. от една страна, и О. Н. и С. П.-от друга страна, са придобили качеството на ответници по делото единствено поради предявяването на исковете по чл.54, ал.2 ЗКИР срещу тях по отношение различни самостоятелни обекти на собственост в една искова молба, и те не са необходими другари в процеса, още по-малко задължителни такива, като по отношение на тях, като собственици на различни имоти, не са налице и предпоставките на обикновено другарство.

По касационната жалба:

Като е приел обратното - че ответниците, в чиито съседни имоти се твърди неправилно да са нанесени части от имота на ищеца, са задължителни необходими другари, въззивният съд е постановил едно неправилно решение, като в нарушение на процесуалните правила е обезсилил постановения от първоинстанционния съд съдебен акт изцяло, включително и по отношение на ответника Х. Б., без да са били налице предпоставките за това във връзка с предявения срещу него иск и при липсата на основание за постановяване на еднакво по отношение на него и другите ответници съдебно решение. Обезсилвайки решението и по отношение на Х. Б., съдът го е поставил неоправдано в по-неблагоприятно положение от хипотезата, в която искът срещу него би бил предявен в отделно производство.

Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта му по предявения от И. И. С. срещу Х. Х. Б. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР - първоначална редакция, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР и делото да се върне на въззивния съд за разглеждането му по същество от фазата на подготвителното заседание по чл. 267 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да изпълни процесуалните си задължения по отстраняване на констатираната нередовност в исковата молба, съобразно приетото в т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото е налице противоречие между обстоятелствена част и петитума на исковата молба, като петитумът на същата да се приведе в съответствие с указанията по т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС – за установяване правото на собственост на ищцата върху грешно заснетата в кадастралната карта част от имота към момента на исковата молба/ респ. приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, а не към минал момент- този на влизане в сила на КК.

Даденият отговор на поставения правен въпрос налага констатацията, че въззивното решение, като необжалвано, е влязло в сила в останалата му част, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иска срещу С. Г. П. и О. И. Н. за площ от 378 кв. м., реална част от недвижим имот с идентификатор *** и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по иска срещу тези две ответници, за които се твърди да са съсобственици на съседен имот, различен от този на другия ответник Х. Б.. Както е изтъкнато в решение № 68 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5985/2013 г., III г. о., разрешението в чл. 216, ал. 2 ГПК относно кръга действия, ползващи страна, която не ги е извършила, касае единствено необходимите другари. Подадената от Х. Б. само касационна жалба срещу въззивното решение в частта по произнасянето само по иска срещу него и за 96 кв.м. от негов имот с идентификатор ***, не може да ползва другите необжалвали ответници- в частност и ответника С. П., по аргумент за обратното от чл.216, ал.2, изр. първо ГПК. Този резултат обективно налага разделяне разглеждането на исковете в хипотезата на чл. 210, ал. 2, предл. първо ГПК, като този срещу Х. Б. касаещ имот с идентификатор ***п бъде разгледан по същество по реда на инстанционния контрол от друг състав на Софийския градски съд като въззивен съд, след отстраняване констатираната нередовност на исковата молба, а този срещу собствениците/съсобствениците/ на имот с идентификатор *** бъде изпратен от въззивния съд за повторно разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, съобразно дадените указания във влязлата в сила част на въззивното решение.

По аргумент от разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по въпроса за разноските. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да присъди разноски, включително за касационното производство, в зависимост от изхода на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2, вр. ал. 3 ГПК, съставът на второ отделение на Гражданската колегия на ВКС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 261814 от 31.05.2022 г. по гр. д. № 5819/2020 г. на Софийския градски съд, В ЧАСТТА, в която е обезсилено първоинстанционно решение № 63129 от 12.03.2019 г. по гр.д. № 42390/2015 г. В ЧАСТТА за отхвърляне на предявения от И. И. С. срещу Х. Х. Б. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР - първоначална редакция, нов чл.54, ал. 2 ЗКИР, касаещ 96 кв.м. от имот с идентификатор ***.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на въззивния съд съгласно указанията в мотивите на настоящото решение.

В останалата му част въззивното решение е влязло в сила.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: