Приемане за изпълнение на чуждестранна присъда само след проверка дали е влязла в сила

Текстът на акта

Ключови фрази

Производство по приспособяване на присъда по реда на чл. 457 НПК * възобновяване на наказателно производство * Европейска заповед за арест * доживотен затвор

Р Е Ш Е Н И Е

№ 523
гр. София, 25 октомври 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Елеонора Михайлова
и в присъствието на прокурора от ВП Сийка Милева
изслуша докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 565/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, по искане от адвокат Б. Я., упълномощен защитник на осъдения Д. И. К., за възобновяване на ВЧНД № 223/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и отмяна на постановеното по него влязло в сила решение № 79/24.10.2023 г. в производство по чл.44, ал.12 , вр. ал.11 от ЗЕЕЗА, вр. 457, ал.7 от НПК.
В искането са развити доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателни дела по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се обвързва с довод за нарушено право на защита поради отхвърляне от въззивния съд на искане за писмен превод на приложените норми от гръцкия наказателен закон, както и с нарушение на правилата на местната подсъдност. В искането се оспорва определената от българския съд правна квалификация на престъплението - по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 9 НК вместо по чл.115 от НК, в резултат на което се претендира явна несправедливост на определеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС защитникът адвокат Я. поддържа искането, като моли след възобновяване делото да се изпрати на ОС – Хасково, който е компетентен по правилата за местната подсъдност да го разгледа.
В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от Върховната прокуратура изразява мотивирано становище за липса на касационни основания, поради което предлага ВКС да остави без уважение искането за възобновяване.
Осъденият К. се явява лично в съдебно заседание пред ВКС и заявява, че не е извършил убийството, за което е осъден в Гърция. Поради това, че гръцкото наказателно производство е проведено в негово отсъствие и не е бил разпитван пред съда, моли да бъде върнат в Гърция, за да докаже, че е невинен. В последната си дума моли делото му да бъде преразгледано от гръцкия съд.
Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Производството пред Окръжен съд – Ямбол под номер ЧНД № 205/2023 г. е започнало по повод постъпило предложение от окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Ямбол за приемане изпълнението на решение № 159/21.02.2018 г. на Солунски наказателен съд, Република Гърция, с което на българския гражданин Д. И. К., за извършени на 01.02.2015 г. в района на Н. П., обл. Солун, две престъпления по наказателния закон и Закон 2168/1993 г. на Република Гърция са му наложени следните наказания: доживотен затвор за предумишлено убийство в съучастие с жертва български гражданин и една година лишаване от свобода за незаконно използване на оръжие (брадва).
Предложението на прокурора е с правно основание чл. 44, ал. 11 ЗЕЕЗА, вр. чл. 457, ал. 2 – 5 НПК и е отправено като закономерна последица от отказа в предходно производство ( по ЧНД № 141/2023 г. по описа на същия съд), с решение № 54/07.06.2023 г. на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА, да се изпълни ЕЗА от 21.02.2023 г. за предаване на българския гражданин Д. К. на гръцките съдебни властиза изтърпяване на наложените наказания и е прието да се изтърпи в Република България наказанието доживотен затвор, наложено с решение № 159/21.02.2018 г. на Солунски наказателен съд.
С постановеното по предложение на прокурора Решение № 76/13.09.2023 г. по ЧНД № 205/2023 г. на Окръжен съд - Ямбол е прието, че първото престъпление се отнася за деяние, което е престъпление наказуемо с доживотен затвор и по българското законодателство – чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 и т. 9 от НК на Република България. Поради това е постановено осъденият да изтърпи наложеното от гръцкия съд наказание доживотен затвор, при първоначален специален режим, в Република България. ОС – Ямбол е отказал да приеме за изпълнение наказанието една година лишаване от свобода, наложено за второто престъпление, тъй като в българския наказателен закон използването на оръжие за извършването на престъпление не е инкриминирано като отделно престъпление.
По жалба от упълномощения защитник на осъдения е образувано ВЧНД № 223/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и постановено решение №79/24.10.2023 г., предмет на настоящото искане за възобновяване, с което атакуваният съдебен акт на ОС – Ямбол е потвърден.
Искането за възобновяване и отмяна на въззивното решение е подадено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона шестмесечен срок и е срещу акт от кръга на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, което го прави допустимо. Разгледано по същество искането е основателно, но не по изложените в него съображения.
За да потвърди решението на Окръжен съд – Ямбол за признаване и приемане за изпълнение на решението на гръцкия съд относно наложеното на Д. К. наказание доживотен затвор, Апелативен съд – Бургас е приел, че същото е влязло в сила на 21.02.2018 г. (вж. стр.5 от атакуваното решение на стр.61 от въззивното дело). Формална предпоставка за изпълнение на решението на издаващия орган в частта за наложеното наказание доживотен затвор е същото да е влязло в сила. Този извод следва от установените изисквания за форма и съдържание на ЕЗА в чл.37, ал.1, т.3 и т.6 от ЗЕЕЗА, между които е наличието на данни относно това влязъл ли е в сила съдебният акт, с който са наложени наказанията, предмет на процесната ЕЗА. В конкретния случай от материалите по делото не може да се направи еднозначен извод за това. Съдилищата са приели, че решението е влязло в сила на 21.02.2018 г. тоест в деня, когато е било постановено и обявено в съдебно заседание от гръцкия съд въпреки изричното отбелязване в диспозитива на решението, че се признава правото на К. на въззивна жалба срещу него (вж. л.111, гръб и л.131 от ЧНД №205/2023 г. на ОС – Ямбол). С атакуваното пред ВКС решение Апелативен съд – Бургас, също като първоинстанционния съд, е приравнил последиците на допуснатото по силата на гръцкия наказателен закон предварително изпълнение на решението относно наказанието доживотен затвор с тези на влязла в сила присъда по смисъла на чл.37, ал.1, т.3 и т.6 от ЗЕЕЗА, което е неправилно, тъй като в приложения превод е документирано, че в качеството на подсъдим Д. К. има право на въззивна жалба след тази дата (21.02.2018 г.).
В принципен план правото на жалба е процесуална гаранция за правото на защита и признаването му от гръцкото законодателство и отделно от решението на съда на издаващата ЕЗА държава опровергава безрезервното доверие, което въззивният съд е дал на приетото от първоинстанционния съд, че „присъдата влиза в сила незабавно при липса на отлагателен ефект при депозирането на въззивна жалба“ (вж. л.131 от делото ЧНД №205/2023 г. на ОС – Ямбол).
Макар българските съдилища да не разполагат с каквито и да било правомощия за преценка на процесуалната и материална законосъобразност на гръцкия съдебен акт, предмет на приемане и изпълнение по силата на чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, вр. чл.457, ал.2-5 от НПК, липсата на информация постъпила ли е въззивна жалба и какъв е резултатът от нея, ограничава съдилищата в Република България да изяснят влязло ли е в сила решението, респективно имало ли е обективно основание Д. К. да изтърпява наказание доживотен затвор в Република България към момента на атакуваните съдебни актове на българските съдилища. След като инстанциите са постановили съдебните си актове при отсъствие на активност за запълване на доказателствената съвкупност с информация от съществено значение за законосъобразното постигане на изводите по същество, то процесуалните права на осъденото лице са ограничени, което е съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
От друга страна, доколкото производството по чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА е „производство в производството“ и „своеобразно продължение на процедурата по ЕЗА, тъй като ако липсваше такава процедура, не би се поставил въпросът за привеждането в изпълнение на чуждата присъда“(вж. П., П., Европейската заповед за арест и съдебната практика, изд. на НИП, 2011 г., стр.153), то провеждането му по ЕЗА, неотговаряща на изискванията за съдържание по чл.37, ал.1, т.3 и т.6 от ЗЕЕЗА, който закон въвежда изискванията на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, дава самостоятелно основание да се приеме, че постановените по него решения на предходните инстанции са незаконосъобразни. Дори законът на издаващата държава членка да изключва „отлагателен ефект“ на евентуална въззивна жалба срещу решението по отношение изпълнението в частта за наложеното наказание доживотен затвор, както е посочено в превода на решението на гръцкия съд, без актуална информация дали гръцкото решение е влязло в сила, ерго постъпила ли е въззивна жалба и успешно ли е въззивното обжалване, не може да се отговори на въпроса, поставен в искането, с което е сезиран ВКС, за допуснато нарушение на закона. Без съмнение отговорът на този въпрос се предпоставя от окончателен резултат от наказателното производство пред гръцкия съд и най – вече от изясняване на релевантните юридически факти относно влизането на решението на съда в гр. Солун в сила. Липсата на тази информация обуславя основание за възобновяване на производството и отмяна както на въззивния, така и на първоинстанционния съдебен акт, доколкото допуснатото нарушение води до необходимостта от упражняване на правомощия от изричната компетентност на окръжния съд по чл. 44, ал.4 от ЗЕЕЗА за изискване на допълнителна информация от компетентния орган на издаващата държава относно постъпила ли е въззивна жалба от подсъдимия или негов защитник, дали и на коя дата, съответно на какво правно основание решението, с което е наложено наказание доживотен затвор е влязло в сила.
Доколкото Д. К. е задържан в изпълнение на съдебното решение, приемащо за изпълнение акта на издаващата държава и с оглед възстановяване висящността на производството, касационната инстанция е задължена да се произнесе по мярката за неотклонение (в този смисъл Решение № 2/07.02.22г. по н.д. № №1078/21г. и Решение №17/11.05.2022 г. по н.д. №1054/2021 г., двете на ВКС, І н.о.). Предвид тежестта на наложеното в издаващата държава наказание доживотен затвор, съдът намери, че приложимата мярка следва да бъде "Задържане под стража".
Лишено от основание е искането на осъдения делото да се върне за ново разглеждане на гръцкия съд, тъй като правомощията на настоящата инстанция са изчерпателно посочени в чл.425, ал.1 и ал.2 от НПК и това не е между тях.
Неоснователно е искането на защитника делото да се върне за ново разглеждане на ОС – Хасково вместо на ОС – Ямбол, тъй като по правилата за местната подсъдност по чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА от значение е „местонахождението“ на осъдения К., което несъмнено е било в района на ОС – Ямбол предвид личното му явяване пред този съд съобразно данните от протокола за проведеното съдебно заседание, а не неговото „местоживеене“ по чл.37, ал.1, т.2 от НПК. Аргументирайки се с посочената разпоредба защитникът не държи сметка, че правилата за подсъдността в ЗЕЕЗА са специални и дерогират общите такива в НПК, поради което делото следва да бъде върнато на ОС – Ямбол за събиране на необходимата информация от издаващия орган относно съдържанието на ЕЗА по чл.37, ал.1, т.3 и 6 от ЗЕЕЗА.
Поради изложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 79/24.10.2023г. по ЧНД № 20232000600223/23г. по описа на Апелативен съд - Бургас и решение № 76/13.09.2023г., постановено по ЧНД № 20232300200205/23г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав на Окръжен съд - Ямбол.
ВЗЕМА мярка за неотклонение "Задържане под стража" на Д. И. К. с ЕГН [ЕГН].
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.