Практика · Върховен касационен съд · 03 Ноември 2020
Наследяване на поименни акции при множество наследници
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Наследници предявяват иск срещу акционерно дружество за признаване, че всеки от тях притежава конкретен реален брой акции от наследството, съответстващ на наследствения му дял. Въззивният съд уважава иска, но Върховният касационен съд отменя решението и го отхвърля. Съдът приема, че поименните акции не се разпределят автоматично като вземания и всеки наследник придобива идеална част от всяка отделна акция.
Какво приема съдът
При наследяване на поименни налични акции от няколко наследници не се прилагат правилата за автоматично разделяне на вземания; всеки наследник придобива идеална част от всяка акция, съответстваща на наследствения му дял, а реален брой акции може да се придобие само чрез доброволна делба.
Приложени разпоредби
- чл. 71 ТЗ
- чл. 158, ал. 1 ТЗ
- чл. 177 ТЗ
- чл. 78, ал. 1 ЗС
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 290 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
поименни акциинаследяванеделба на акциисъсобственост върху акциячленствени права
Текстът на акта
Ключови фрази Защита на членството в дружеството * наследствено правоприемство * акционер * поименни акции 6 Р Е Ш Е Н И Е № 89 София, 03.11.2020 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ При участието на секретаря: А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 543/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. „Свинекомплекс Дунав” АД, [населено място] е подал касационна жалба против решение № 260 от 13.11.2018г. по т. д №179/18г. на Великотърновски апелативен съд . Касаторът, чрез пълномощникът си –адв. С. Б. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно e изложено разбирането за неправилност на решението, поради приетото от съда за основателност на предявеният иск,с оглед необоснованата, според касатора, възможност за извършване на съдебно разпределение на наследствени акции. Страната подробно е развила разбирането си за това, че с оглед дефинитивната определеност на акцията и характера на наследственото правоприемство, обуславящо придобиване на идеални части от нея, както и невъзможността тези части да бъдат реално изведени по начина, по който се направил това въззивният съд, водят до извод за неоснователност на исковете. Ответниците по касация- Аена П. Д. в качеството й на майка и законен представител на малолетните си деца – Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез пълномощника си – адв. И. Ц. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил решението на Ловешки окръжен съд –за уважаване на предявеният иск с правно основание чл.71 ТЗ- за признаване за установено по отношение на „ Свинекомплекс Дунав”АД, че всяка една от малолетните ищци притежава по наследство от Б. Н. по 3262 броя поименни акции, всяка с номинална стойност 2лв. от капитала на дружеството. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел за безспорно, това че ищците са наследници по закон на Б. Г. Н. с дял от наследството – по1/6 ид.ч, като наследодателят им е притежавал 19 575бр. поименни налични акции от капитала на „ Свинекомплекс Дунав” АД. Съдът е приел, че акцията материализира правата на притежателят й в АД, като по своята правна природа била по-близо до вземанията, отколкото до вещите. Посочил е, че според чл.177 ТЗ акцията е неделима, но нямало пречка същата да бъде притежавана и от повече от едно лице, какъвто бил настоящия случай, тъй като в резултат на наследственото правоприемство, акциите били обща собственост на наследниците на акционера Б. Н.. Направен е извод, че пакетът от акции може да бъде разпределян между наследниците, с оглед правата им, тъй като естеството на акцията и правата, които тя материализира позволяват това. Така е достигнат и извода, че в случая всеки един от ищците може да упражнява права по отношение на 3262 броя поименни акции от капитала на ответното дружество. С определение № 137 от 04.09.2020г. на ВКС, І т.о., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е при наследяване на поименни акции от няколко наследници да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата които тя материализира“. По поставеният въпрос ВКС, в настоящият си състав, приема следното: Настоящият състав констатира, че преди произнасянето му е постановено решение №47 от 31.07.2020г. по т.д. №673/19г., с което е даден отговор на правния въпрос- „При наследяване на налични поименни акции какво придобива всеки от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял или идеална част от съсобственост върху всяка акция“. Решаващият състав на ВКС,ІІ т.о. е приел, че при наследяване на поименни налични акции, всеки един от наследниците придобива идеална част от всяка акция, съответстваща на дела му в наследството, а не реален брой акции, пропорционални на наследствения му дял. Този извод е направен след обстойно разглеждане на правната същност на поименната налична акция, като инструмент, материализиращ основните права, които акционерът - член в АД притежава – право на глас в ОС, право на дивидент и право на ликвидационен дял, а също така и като ценна книга, която удостоверява че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на дружеството. Прието е още, че наследяването като универсално правоприемство осигурява на наследника именно тези права, а не само правото на собственост върху наличните ценни книги,което е определено като второстепенно спрямо изброените материализирани в нея права. В хипотеза на няколко наследници на починалия акционер, идеална част от наследените акции преминава към всеки едни от тях. В наследствената маса, в този случай, са включени както вещните права, така и неделимите задължения, правата върху интелектуална собственост като и всички останали прехвърлими права, с изключение на делимите наследствени задължения и вземанията.Прието е още, че акцията е неделима и съобразно чл.177 ТЗ може да принадлежи на няколко лица, които упражняват правата по нея общо, като всяка акция материализира самостоятелни членствени права, които могат да бъдат различни и поради това обект на наследственото правоприемство е всяка акция, а не тяхната съвкупност и не може да се приеме, че те могат да бъдат разпределени автоматично между наследниците съобразно дела им в наследството. Настоящият състав споделя това разбиране, както и подробно мотивираната и определена дефинитивност на акцията като правна същност и направеното сравнение с вземанията и безналичните акции.Съобразява и постановеното решение на ВКС, І т.о. № 58 от 10.08.2020г. по т.д. 101/19г., определящо също така наличната поименна акция като част от капитала на търговското дружество, изразена в номиналната й стойност/ чл.158,ал.1 ТЗ/, съставляваща ценна книга, удостоверяваща участието на притежателят й в капитала на съответното акционерно дружество с номиналната й стойност и като носител на членствените права, както и неделимостта на акцията / чл.177 ТЗ/. Напълно споделя и обоснованото мотивиране за недопустимост на съдебната делба на наследство изразено в налични поименни акции. С оглед така приетата подробна дефинитивност на поименната налична акция / тъй като само тя е предмет на настоящето решение, с оглед допускането му до касационно обжалване по конкретния правен спор/ настоящата инстанция във връзка с поставения въпрос, следва да я разгледа като съпоставима с вземането, което като правна категория се дефинира като притезателно субективно облигационно право по силата, на което кредиторът може да иска длъжникът да осъществи определен резултат. Вземането, следователно не е вещ, а съставлява отношение с трето лице, поради което самото му естество предполага делбата му по право в хипотеза на наследяване от няколко наследници. С оглед тази характеристика на вземането, делбата му по съдебен ред е недопустима, а правата на наследниците следват наследствения дял на всеки един от тях като квота в наследствената маса.Или участието им в съсобствеността се определя от наследствения им дял и се разпределя автоматично.При наследяване на поименни налични акции, такова автоматично разпределение, между наследниците, поради вече изяснения характер на акцията е невъзможно, доколкото правата по нея не се изчерпват с право върху конкретен резултат, оценяем в пари и поради това делим по естеството си. При акцията правата, които носи / право на дял от печалбата и ликвидационен цял/ са динамични величини, зависещи от различни предпоставки, а и самата акция може да обективира различни права по принцип- например особени права и привилегии, да формира различни класове, поради което с тях не могат да бъдат формирани реални дялове, нито могат да бъдат уравнени адекватно, дори и да бъдат формирани такива, което изключва възможността за съдебната им делба във всички случаи, а оттам и възможността за съдебна намеса при разпределяне на акциите, съобразно наследствения дял. Този извод е съобразен и с известното сходство между сравняваните категории, тъй като самият характер на акцията като ценна книга, я разграничава от движимите вещи – изрично чл.78,ал.1 ЗС, поради което тя не съставлява и вещ в обичайния смисъл на това понятие / вещноправният израз на ценната книга е винаги несъществен спрямо правата, които тя обективира и които нямат вещен характер /. Но при наличната поименна акция, реален дял за всеки наследник може да бъде формиран само при доброволната делба, като последица именно от доброволния й характер, изразен в съгласието и активното прехвърляне на всеки един от наследниците на своите права / своята идеална част от всяка акция/, докато при вземането такова отстъпване на права не е необходимо, тъй като същото по естеството си и по правната си дефиниция е делимо и може да бъде съобразено с реалния дял на всеки наследник.Както бе обосновано вече, съдебната делба е недопустима и в двата случая, поради което и съдът не може по исков ред да разпределя наследените поименни налични акции, съобразно участието във формираната наследствена съсобственост. С оглед изложеното, по поставения правен въпрос следва да се приеме, че при наследяване на поименни налични акции от няколко наследници не могат да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и правата които тя материализира. По съществото на касационната жалба Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на Аена П. Д. в качеството й на майка и законен представител на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. срещу „ Свинекомплекс Дунав„ АД, [населено място] за признаване за установено между страните, че всяка една от малолетните наследници на Б. Г. Н. притежава по 3262 броя поименни акции от капитала на дружеството- ответник. Установено е по спора наследственото правоприемство между малолетните ищци и Б. Н.- акционер в дружеството. Не е било спорно, а също така е и установено, че в наследствения патримониум – съсобствен не само между трите ищци, но и с другите наследници по закон на починалия акционер Н. – а именно Б. Б. Н., Г. Б. Н. и Ю. П. Н., са налични 19575 бр. поименни акции от „Свинекомплекс Дунав“ АД.Установено е и че наследството е прието под опис от всички наследници по закон на починалия. Ищците са претендирали установеност на собствеността върху част от тези акции разпределени между тях - по 3262броя. Или претенцията е сведена до съобразяване на наследствения дял на всеки наследник и автоматичното механично разпределяне на акциите между част от наследниците, при отчитане единствено размера на наследствения дял на всеки едни от тях. С оглед изложеното по-горе във връзка с отговора на поставения правен въпрос решението на въззивния съд е неправилно, поради което следва да бъде касирано, а вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен . С оглед този изход на спора, на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски, така както същият ги е поискал в с.з. от 28.09.2020г. – съобразно представения списък по чл.80 ГПК, в размер на 1642. 32лв. за касационната инстанция. Същите са надлежно установени и своевременно поискани, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответниците по спора. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №260 от 13.11.2018г. по т. д №179/18г. на Великотърновски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен представител Аена П. Д. иск с правно основание чл.71 ТЗ- за признаване за установено по отношение на „ Свинекомплекс Дунав”АД, че всяка една от малолетните ищци притежава по наследство от Б. Н. по 3262 броя поименни акции, всяка с номинална стойност 2лв. от капитала на дружеството. ОСЪЖДА Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен представител Аена П. Д. да заплатят на „ Свинекомплекс Дунав”АД, направените разноски в размер на 1642.32.лв. за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.