Възлагане на неподеляемо наследствено жилище при прехвърляне на дялове между сънаследници

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

гр. София, 10.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2607 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 509 от 18.11.2020 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 74 от 03.04.2020 г. по в.гр.д.№ 20/2020 г. на Окръжен съд - Кърджали.

С обжалваното решение е отменено Решение № 212 от 28.11.2019 г. по гр.д.№ 86/2019 г. на Районен съд – Момчилград, с което е постановено възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и вместо това едноетажната масивна жилищна сграда със застроена площ 113 кв.м., състояща се от шест стаи и коридор, построена на основание отстъпено право на строеж върху имот държавна собственост, представляващ УПИ * с пл.сн.№ *, кв. 12, по плана на [населено място], [община], област К., с площ от 600 кв.м., при граници [улица], УПИ *, УПИ * и УПИ *, е изнесена на публична продан при първоначална цена 35 200 лева, като получената след проданта цена се разпредели между С. С. М., С. С. С. и Х. С. С., съобразно правата им в съсобствеността, а именно – 14/16 идеални части за С. С. М. и по 1/16 идеална част за С. С. С. и Х. С. С..

Касаторката С. С. М., представлявана от адвокат Т. Б. от АК – К. поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК. Моли въззивното решение да бъде отменено, като вместо това ВКС да постанови решение по съществото на спора, с което на основание чл. 349, ал. 2 ГПК да възложи делбения имот на ищцата (сега – касатор), която да заплати парични уравнения за дяловете на ответниците. Претендира разноски.

Ответникът по касация С. С. С. е депозирал отговор на касационната жалба, както и писмено становище чрез адвокат М. Ч. от АК – К., като поддържа, че въззивното решение е правилно. Моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Ответникът по касация Х. С. С. е депозирал писмено становище чрез адвокат Л. Б. от АК – К.. Поддържа, че въззивното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, въззивният съд е приел, че съделителите са сестра и двама братя, а процесният недвижим имот е бил собствен на техните родители – наследодатели. От показанията на разпитаните по делото свидетели Х. А. и К. М. е прието за установено, че съделителката С. М. е живяла в процесния недвижим имот от 1992 г. заедно със своите родители, за които се е грижила и ги е гледала, докато са били болни. Бащата на страните е починал на 11.10.2000 г., а майка им – на 24.07.2015 г. Допуснатият до делба имот представлява неподеляемо жилище. Съделителката С. М. не притежава друго жилище. По единственият релевиран във въззивните жалби на С. С. С. и Х. С. С. довод, че не са налице условията за възлагане по т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, въззивният съд е приел, че съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт, а именно: наследство в резултат от смъртта на бащата на страните на 11.10.2000 г. и продажби, извършени от майката, сестрата Ф. С. М. и братята на страните Ю. С. С., Х. С. С. и С. С. С. в полза на съделителката С. С. М.. Формиран е извод, че в случая се касае за смесена съсобственост - произтичаща както от наследяване, така и от сделка с част от имота, представляваща прекратена съпружеска имуществена общност (продадената от майката Ф. С. С. част от имота е била не само наследствена от нейния съпруг и баща на страните С. Ю. С., но и нейна лична собственост, придобита по време на брака между тях и като такава представляваща съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга й), поради което и на основание т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, съдът не може да извърши делбата чрез възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 от ГПК. Тъй като допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем и не може да бъде възложен, постановено е същият да бъде изнесен на публична продан при първоначална цена, от която да започне публичната продан в размер на 35 200 лева. Съобразно тази сума са определени дължимите държавни такси по чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Налице ли е т.нар. комбинирана (смесена) съсобственост в контекста на т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, и приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК, в хипотезата, когато собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг, част от наследниците, сред които и преживялата съпруга, са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между трима от тях и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица” поради констатирано противоречие с Решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 437/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 223 от 12.10.2012 г. по гр.д.№ 235/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 143 от 08.02.2017 г. по гр.д.№ 1693/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.

Съгласно посочената практика, разглежданите в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК хипотези на смесена (комбинирана) съсобственост нямат предвид случаите, при които собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между някои от тях. Приема се, че имотът е запазил наследствения си характер за съделителите и доколкото в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица, в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от тези наследници, каквато възможност предвижда хипотезата на чл. 288, ал. 3 ГПК, която изцяло е възпроизведена като текст с действащия чл. 349, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав на съда споделя това разрешение, което е приложимо и към разглеждания казус.

В случая въззивният съд е възприел разрешение, което е в противоречие с практиката на ВКС и се е отразило на правилността на постановения акт. Неправилно е прието, че съсобствеността не е възникнала изцяло на основание наследяване, че е налице е смесена съсобственост. В случая в съсобствеността не участва лице извън кръга на наследниците, поради което по отношение на делбения наследствен имот може да намери приложение разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че делбеният имот е неподеляемо жилище, в което касаторката е живяла при откриване на наследството към момента на смъртта на бащата на страните. Тя не притежава друго жилище, с което по отношение на нея се явяват удовлетворени изискванията на чл. 349, ал. 2 ГПК. Като е изнесъл имота на публична продан, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, обуславящо отменяване на решението му. Вместо това следва да се постанови друго решение, с което възлагателната претенция да бъде уважена, като имотът се постави в дял на касаторката, а дяловете на останалите съделители се уравнят с пари въз основа на оценката на имота, определена при помощта на вещо лице във втората фаза на процеса. Същата включва освен стойността на сградата в размер на 35 200 лева, също така и пазарната стойност на правото на строеж върху държавна земя (16 097 лева), или общо – 51 297 лева. ВКС констатира, че въззивният съд необосновано е приел, че оценката на делбеното имущество възлиза на сумата 35 200 лева, която представлява само стойността на сградата, без правото на строеж върху държавна земя. Доколкото оценката на имота е основание за приложението на императивни правни норми (относно уравнението на дяловете и размера на дължимите държавни такси), ВКС следва да се ръководи именно от установената по делото действителна стойност на делбеното имущество, независимо от наличието или липсата на оплаквания в тази връзка в касационната жалба. Така, дължимите суми за уравнение на дяловете на всеки един от ответниците по касация (притежаващи по 1/16 идеална част) са в размер на по 3 206,06 лева, които касаторката следва да им заплати ведно със законната лихва в срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението. В случай, че задължението за заплащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва отново по реда и условията на чл. 349, ал. 6 ГПК. Въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено и в частта досежно дължимите държавни такси. Стойността на наследствения дял на касаторката е 44 884,88 лева, респ. – дължимата от нея държавна такса е 1 795,40 лева, а стойността на наследствения дял на всеки от ответниците по касация е 3 206,06 лева, респ. – всеки дължи държавна такса в размер на по 128,24 лева.

С оглед изхода от настоящото произнасяне ответниците по касация нямат право на разноските, направени пред ОС – Кърджали и пред ВКС.

Право на разноски има касаторката, поради което следва да й се присъди сумата 1 506 лева (съобразно списъка по чл. 80 ГПК от л. 42 и подкрепящите съдържанието му доказателства за направени плащания).

На основание чл. 77 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците по касация следва да заплатят по сметка на ВКС, наред с таксите върху дяловете си, също и сумата 281,70 лв., представляваща разлика над изчислената с постановеното по настоящото дело Определение № 509 от 18.11.2020 г. пропорционална такса в размер на 616 лв. (която е внесена от касаторката) до пълния размер на дължимата пропорционална държавна такса в размер на 897,70 лева при съобразяване действителната стойност на наследствения дял на касаторката.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивно Решение № 74 от 03.04.2020 г. по в.гр.д.№ 20/2020 г. на Окръжен съд – Кърджали,

като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С. С. М. с ЕГН [ЕГН] следният недвижим имот: едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 113 кв.м., състояща се от шест стаи и коридор, построена на основание отстъпено право на строеж върху имот държавна собственост, представляващ УПИ * с пл.сн.№ *, кв. 12, по плана на [населено място], [община], област К., с площ от 600 кв.м., при граници [улица], УПИ *, УПИ * и УПИ * с пазарна стойност 51 297 лева.

ОСЪЖДА С. С. М. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С. с ЕГН [ЕГН] сумата 3 206,06 (три хиляди двеста и шест лева и 06 стотинки) лева за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва, считано от влизане на съдебното решение в сила до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С. С. М. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. С. с ЕГН [ЕГН] сумата 3 206,06 (три хиляди двеста и шест лева и 06 стотинки) лева за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва, считано от влизане на съдебното решение в сила до окончателното й изплащане.

УКАЗВА на С. С. М., че следва да извърши плащането на сумите за уравнение и законната лихва в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение, като в противен случай възлагателното решение се обезсилва по право.

ОСЪЖДА С. С. М. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Върховния касационен съд сумата 1 795,40 (хиляда седемстотин деветдесет и пет лева и 40 стотинки) лева – държавна такса върху стойността на дела й.

ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Върховния касационен съд сумата 128,24 (сто двадесет и осем лева и 24 стотинки) лева – държавна такса върху стойността на дела му.

ОСЪЖДА Х. С. С. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Върховния касационен съд сумата 128,24 (сто двадесет и осем лева и 24 стотинки) лева – държавна такса върху стойността на дела му.

ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН [ЕГН] и Х. С. С. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Върховния касационен съд сумата 281,70 (двеста осемдесет и един лева и 70 стотинки) лева на основание чл. 77 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН [ЕГН] и Х. С. С. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТЯТ на С. С. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 506 (хиляда петстотин и шест) лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: