Дължимост на суми за ток при неправомерно софтуерно пренасочване към скрита тарифа

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50076

гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 527 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 295 ГПК.

Образувано е по повод подадена касационна жалба от „Енерго- Про Продажби“АД [населено място], с ЕИК[ЕИК] срещу въззивно решение от 04.11.2021 г. постановено по възз. гр.д. № 789/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5722 от 13.12.2019 г., постановено по гр.д. № 13564/2019 г. по описа на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът С. В. К. не дължи на дружеството- касатор сумата от 5467,02 лв., начислена по фактура № [ЕГН]/21.08.2018 г., представляваща стойността на коригирана ел. енергия по сметка за периода от 15.08.2017 г. до 14.08.2018 г. по клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място],[жк][жилищен адрес].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата С. В. К., в писмен отговор изразява становище за становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 50792/04.11.2022 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“ и „Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?“.

По първия процесуалноправен въпрос е даден отговор в установената съдебната практика на Върховния касационен съд - решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., IV г.о., решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г., IV г.о. и др., с които се приема, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник на косвено или на пряко доказване, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими в сравнени с други. Всички те следва да се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 12 и чл. 235 ГПК.

По втория процесуалноправен въпрос, в практиката на ВКС - решение № 75 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020 г., IV г.о., се приема, че съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т. 12, ТР № 1/17.07.2001 по гр.д. № 1/2001, ОСГК ВКС). По втората част на въпроса също е налице трайно установена практика, според която съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, съпътства друг – установен по делото факт. В този смисъл са решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560/2017 г. на IV г.о., решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр.д. № 2206/2020 г. на IV г.о., решение № 660171 от 15.07.2021 г. по гр.д. № 3277/2020 г. на IV г.о. и др.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

С решение № 27/19.03.2021 г. по гр. д. № 1848/2020 г. по описа на ВКС, трето г.о., е отменено предходното въззивно решение № 485/10.04.2020 г. постановено по в.гр.д. № 239/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав, с указания за назначаване на допълнителна експертиза за изясняване на релевантни за спора обстоятелства.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електроенергия за недвижим имот находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. На 14.08.2018 г. служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД, в присъствието на свидетеля Николай К. /син на ищеца/, са извършили проверка на СТИ с фабр. № ............. на процесния адрес, за което са съставили констативен протокол протокол № 1104871, който е подписан от служителите в присъствието на посочения свидетел- член от домакинството на потребителя- ищец. В БИМ е извършена метрологична експертиза на демонтирания електромер, като е дадено заключение, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи нощна /Т1/ и дневна /Т2/, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: ТЗ - 029162.4 кWh. Констатирано е още, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, който съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. От ответното дружество е издадена фактура № [ЕГН]/21.08.2019 г. за плащане на начислената електрическа енергия за периода от 15.08.2017 г. - 14.08.2018 г., на стойност 5467,02 лв.

Според изслушаната от първоинстнционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че СТИ е в метрологична годност. Показанията, записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея на електромера и не са регистрирани при редовния отчет на същия. Показанията в този регистър са 29162.4 kWh, като същите са преминали през измервателната система на СТИ. Наличието на показания в невизуализираната тарифа се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по- точно в тарифната схема.

Съгласно указанията в отменителното решение на ВКС, въззивният съд е назначил нова СТЕ, с вещо лице със специалност съдебно-инженерно-технически експертизи и компютърно технически експертизи; диагностика на електронни уреди и електромери. Според заключението на същата, установените данни, отразени в Протокол № 1920/17.08.2018 г. на Българския институт по метрология, са съответстващи на действителността. Натрупаното количество електроенергия в невизуализирания тарифен регистър 1.8.3. е 29162.4 kWh, като натрупването е станало възможно в резултат на софтуерна настройка на СТИ, чрез използване на външно устройство използващо софтуер за достъп до настройките на СТИ. Посочено е, че е възможна софтуерна настройка, която да позволи преминалата през електромера ел.енергия да се начислява само в невизуализираните регистри, като в конкретния случай това е било направено и СТИ е отчитало енергия само по тарифа 1.8.3 в определени времеви интервали от денонощието. Целта на софтуерното въздействие е била потребената електроенергия да остане неотчетена. Според вещото лице не е възможно да се установи от кога е започнало натрупването на показания в невизуализирания регистър, като устройството, от което е извършена препараметризацията може да бъде всякакво устройство, което има техническата възможност да влезе в контакт с електромера /най вероятно преносим компютър/. Наличието на показания в невизуализираната тарифа се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред през инфрачервения порт на електромера и е резултат от волеви човешки действия. Вещото лице е посочило също, че е технически невъзможно да бъдат нанесени показания в паметта на електромера, тъй като софтуерът му не притежава функционалност, заложена в менютата и екранните бутони, за промяна в съдържанието на тарифните регистри, а данните от регистрите могат само да бъдат прочитани. Според заключението е с оглед техническите характеристики на СТИ, е възможно през процесния период през него да е преминало отчетеното количество електроенергия по тарифа 1.8.3.

При тези данни, за да уважи предявения отрицателен установителен иск въззивният съд е приел, че доставчикът не е доказал при условията на пълно и главно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Посочил е, че липсата на параметризация на Тарифа 3, минирала възможността за безусловно установяване на количеството доставена ел. енергия и на периода на доставката. Проведеното от ответника доказване било непълно и създавало вероятност, въз основа на която съдът не можел да обоснове решение. Проведеното по почин на съда доказване на размера било неуспешно, защото липсвал категоричен извод, че пресмятанията се отнесат към точно определен момент и нулеви изходни данни на Тарифа 3. По тези съображения съдът е приел, че процесната сума от 5467,02 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за обект, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] за периода от 15.08.2017 г. до 14.08.2018 г., е недължима.

При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. Крайните решаващи изводи на съда за основателност на претенцията са формирани в нарушение на материалния и процесуалния закон и са необосновани.

Въззивната инстанция е постановила решението си без да разгледа в съвкупност събраните по делото доказателства, като не е съобразила записванията в КП за монтажа на процесния електромер, които не са оспорени и необосновано не е кредитирала експертните заключения, както и обясненията на вещите лица при разпита им в съдебните заседания. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и съставляват основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество (чл.295, ал.1 ГПК).

Безспорно е, че ищецът е страна по договор за доставка на ел.енергия в процесния обект. В този обект е бил монтиран електромер от одобрен тип, в срока си на метрологична годност, с който е отчетено наличие на доставена и потребена електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.3, който факт се установява с официален свидетелстващ документ (протокол от метрологична проверка от БИМ) и от заключенията на назначените по делото технически експертизи. Вещите лица са констатирали, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но натрупването на показания в ненастроена за отчет тарифа се дължи на външна софтуерна намеса в тарифната схема на електромера.

Експертните заключения, преценени в съвкупност с всички останали доказателства по делото, са обективни, компетентно изготвени и изводите в тях следва да бъдат кредитирани. Видно от заключението на първата съдебно техническа експертиза, и съгласно констативен протокол № 11118307 процесното СТИ е монтирано в обекта на ищеца, при нулеви показания на тарифите за отчитане (дневна и нощна). Процесният електромер е фабрично параметризиран да отчита консумираната енергия в обекта на абоната по две тарифи Т1 – нощна и Т2 - дневна. В конкретния случай, според заключението на изслушаната пред въззивната инстанция експертиза, вмешателството в тарифната схема на електромера е резултат от човешка намеса, изразяваща се в софтуерна манипулация, а именно - препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони на СТИ, като е включена нормално неизползвана и невизуализирана за отчет тарифа – 1.8.3, където да се натрупва потребената ел.енергия в определени интервали от денонощието.

Безспорно се установява също, че електромерът е отчел цялото количество доставена ел.енергия. Пренасочената в резултат на софтуерното въздействие ел.енергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера, следователно тя е доставена и потребена в имота на абоната. Този извод не се опровергава от невъзможността да се определи точната дата, когато е осъществено въздействието върху електромера и датата, от която е започнало натрупването на енергията в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3. Отчитането на енергия в скрития регистър е започнало след монтажа на процесното СТИ в имота на ищеца и същото е демонтирано от този имот, което обстоятелство, отразено и в КП № 1104871/14.08.2018 г., не е оспорено от потребителя. Изводите в заключенията по техническите експертизи за преминало и доставено количество енергия, отразено като технически показания в невизуализирания регистър, се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства и нямат вероятен характер. Това следва и от констатациите на метрологичната експертиза на БИМ, че не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, а осъщественото върху него въздействие е установено при софтуерно четене, т.е. намесата не е механична, а се дължи на софтуерна манипулация в тарифната схема на СТИ.

В случая, основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда, чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства и което е сторено по настоящото дело. След като е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения, каквито изводи е формирал въззивният съд. Предвид всичко изложено, настоящият състав приема, че ищецът реално е потребил начисленото му за плащане допълнително количество ел.енергия, неотчетено при редовния отчет, поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ и чиято стойност правилно е изчислена съобразно приложимите цени на КЕВР. Следователно, ищецът дължи на ответника заплащането на сумата 5467,02 лв., поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен от касационната инстанция.

Предвид изхода на делото, на касатора се дължат заплатените от него разноски. Същият е направил разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер 500 лв., разноски за държавни такси в общ размер на 388,02 лв. и за адвокатско възнаграждение общо в размер на 7200 лв. /по 1440 лв. с ДДС при разклаждане на делото пред всяка инстанция/. Ответникът по жалбата е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по чл.78 ал.5 от ГПК само в двете касационни производства, като липсва възражение по см. на чл.78 ал.5 ГПК в първоинстанционното и в двете въззивни производства. Съгласно цитираната разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, препращащ към разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата /в приложимата й редакция – ДВ бр.68/2020 г./, възлиза на сумата от 603,35 лв. без ДДС, респ. 724 лв. с ДДС. Ето защо възнаграждението, пред инстанциите пред които е направено възражение по см. на чл.78 ал.5 ГПК, следва да бъде намалено, до размера 800 лв. с ДДС, отговарящ в най-точна степен на действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид изложеното в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 6808,02 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 04.11.2021 г. постановено по възз. гр.д. № 789/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] срещу „Енерго-Про Продажби“ АД – [населено място], с ЕИК-103533691, иск за установяване несъществуването на вземане в размер на сумата 5467,02 лв.– цена на потребена електрическа енергия за периода 15.08.2017 г. - 14.08.2018 г.,

по клиентски № [ЕГН], и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място],[жк][жилищен адрес] за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/21.08.2018 г.

ОСЪЖДА С. В. К. да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД – [населено място], с ЕИК-103533691 разноски по делото, в общ размер на 6808,02 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.